Начо Папазов
Япония от самурайския меч до изкуствения интелект (21)

Сейуемон Инаба — създателят на ЦПУ

Нашето познанство с този човек датира от началото на 70-те години. Тогава той оглавяваше отдела „Автоматизация и управление на производството“ към гиганта на японската електронноизчислителна техника компанията „Фуджицу“, С. Инаба спечели „славата“ на изключителен привърженик на автоматизацията. Получи световната награда по автоматизация за 1980 г. Оглави новата фирма „Фуджицу-Фанук“, създадена на базата на споменатия отдел. При посещение на фирмата (1980 г.) в гр. Токио нашият любезен домакин ни показа модерен изследователски и конструкторски отдел, автоматизиран производствен цех, търговски, снабдителен и други отдели, център за подготовка на кадри — всичко 800 души, заети във фирмата. Годишен оборот 40 млрд. йени (180–190 млн. долара) при норма на печалба — 30 на сто. През 1983 г. фирмата се „отдели“ от „Фуджицу“ в самостоятелна компания „Фанук ЛТД“ е 1 415 000 000 йени (74 000 долара) реализация на 1 зает месечно.

Изделието ЦПУ (цифрово програмно устройство) на фирмата заемаше 80 на сто от японския и 40 на сто от световния пазар. В ход бяха усилени действия за производство на фамилия от стъпкови мотори и роботи марка „Фанук“.

При срещи и разговори с тази оригинална личност — човек със силна воля и тиха енергия, с ненаситна жажда към съвършенство и ефективност в науката и техниката, научих много неща.

Идеите на С. Инаба са родени от богатия му опит и практика в живота. Той е един от примерите на съвременните строители на икономиката на нова Япония, за които съчетаването на компетентност с деловитост и на скромност с последователност са част не само от възпитанието и характера му, но и негова „религия“.

С. Инаба има своя позиция. Какво е най-важно за управлението в днешната икономическа обстановка, чиято характерна черта е преди всичко изменчивостта? Що се касае за едно предприятие или фирма, най-важното е характерът или съдържанието, в което те се въплъщават. „Според мен — казва С. Инаба — укрепването на съдържанието на даденото предприятие (фирма) е значително по-важно, отколкото неговото разширяване.“

Какви мерки трябва да се предприемат за укрепване „съдържанието“ на предприятието (фирмата)?

— Винаги съм заявявал пред служителите, че трябва да превърнем нашата фирма в „малък гигант“. Това е цел с мощна сила, която обединява големите възможности на всички служители.

И по-нататък: инженерът-изследовател, конструктор или технолог тласка развитието. Той следва да минава през „тесен“ път и да се отдава на творчество. А фирмата трябва да обединява всички сили на своите инженери, за да може да се създаде най-съвършена стока, на най-високо технологично ниво и не забравяйте на всяка цена патентноспособна…

За да се реализира широко производство на една стока, са необходими най-малко 10 години. Зная, че някои ще се усмихнат на този „дълъг“ срок в нашето динамично време. Ако се организира създаване и промишлено производство на една нова стока само за 2–3 години това означава тя да бъде „овладяна“ бързо (в подобна разновидност) от други фирми. Затова съм убеден, че трябва да се предоставят много средства и време на кадрите от развойните звена за създаване на нови изделия. Работата по създаването на устройство за цифрово-програмно управление (ЦПУ) започнахме през 1965 г. В продължение на 10 години ежемесечно ни укоряваха, че сме в загуба. Поддържаше ни идеята и вярата, че вървим към решение с дългосрочна рентабилност и високи икономически резултати.

С. Инаба често повтаря, че историята на „Фанук“ не познава думата поскъпване. Благодарение усилията особено на инженерите (разбирай развойния и конструкторски персонал) през последните 10 години фирмата снижи цената на своята продукция до около 1/3 от първоначалната. Оборотът обаче се увеличи 10 пъти и броят на действителните доставки 30 пъти.

„Мисля, че и президентът, и служителите на една фирма трябва да са лоялни към нея, да й служат. Те прекарват обикновено повече от половината си живот в нея… Морето на живота ги люлее в една лодка!…“

Тези и подобни мисли неведнъж е развивал пред мен Инаба-сан, когато гласно разсъждаваше с една „тиха“ страст и с „мечтание“ по неговите невидими и изпреварващи времето си идеи за „заводи без хора“, за кръстосването на електрониката с механиката, за оная мехатроника и технотроника, които ще доведат до тоталната автоматизация, когато човешкият интелект ще подава задачите и по разработени от него програми ще се постигат бързо желаните най-сложни цели.

С. Инаба си имаше „постулати“ за ръководство и управление, които според него почти „не му изневеряваха“.

Ето някои от тях:

1. В основата на управлението и организацията на една фирма (предприятие) е икономиката. Важното е не разширението, а управлението без разширение. С по-малко инвестиции и по-малко хора, за по-кратко време — повече печалба, разширени пазарни възможности и адаптивност към конюнктурата — вътрешна и световна.

2. Единство на развойната дейност, производството и реализацията. Гъвкавост при разработване на програмите за развитие. Предпочитане на краткосрочните и средносрочни програми.

Индустриализация на стоковото производство чрез активна развойна дейност. Развойната дейност осигурява живота на фирмата (предприятието), съсредоточаване на усилията на развитието в главното. Никакво „разхищение“ на „мозъчния капитал“ по дребни, незначителни задачи. Икономията на средства и време от развойна дейност и квалификация е „най-лошата услуга“ на бъдещето на фирмата. През 1985 г. фирмата е отделила за научноизследователска и развойно-внедрителска дейност 10 на сто от печалбата.

3. Разграничаване понятието „изделие“ от понятието „стока“. Стоката е изделие с най-висока рентабилност, осигуряваща най-голяма печалба. Изследователският институт фактически е „стокоизследователски“ или „стокосъздателски“. Той осигурява нови стоки в аванс 3–5 години при вече определена още при изследването ниска себестойност, която осигурява конкурентни международни цени. Разработваните нови стоки да имат най-малко 5 години живот. Непатентованото изделие не може да бъде истинска нова стока. Патентната чистота на новото изделие е „виза“ за пласирането му като стока на световния пазар.

Бизнесът включва понятието „дружба“, като преддверие към сделката. Грижата да се запази за дълго „дружба“ с консуматора изисква усилия да се поддържа стоката — да има компетентен сервиз и резервни части. Доверието на клиента създава името и авторитета на фирмата.

4. Прилагане в управлението на „Т-образния модел“, т.е. поставяне в хоризонтала изследователския институт, управлението на пласмента (маркетинга), производството и поддържането на активните фондове.

Нареждането по вертикала — канцеларията, реализацията, счетоводството и административния отдел, които са свързани пряко с президента и упражняват контрол по негово указание върху работата по хоризонтала.

Намаляване на писмените документи. Те бяха полезни преди компютрите. Преминаване към безкнижната „бюрокрация“ — по-малко хора заети с отчетност, писане на писма и друга книжна дейност.

Постоянно рационализиране на производствения процес въз основа на тоталната и гъвкава автоматизация.

5. Да се избягва употребата на думата „завод“, защото звучи прекалено силно! На завода трябва да се гледа като на производствен отдел, който се подчинява на технологичните и търговските отдели на фирмата (предприятието). Това изисква производственият отдел да бъде гъвкав, високоавтоматизиран при максимално удължаване на производствените часове на автоматизираното производство.

Постоянен стремеж към снижаване на себестойността освен чрез рационализация и автоматизация по пътя на опростени конструкции — по малко на брой, но унифицирани детайли.

Философията и принципите на С. Инаба се потвърдиха в неговата дейност. Сега акциите на фирмата „Фанук ЛТД“ са едни от най-търсените на токийската и на световните борси. Множат се нейните „безлюдни заводи“. „Фанук“ продава гъвкави автоматизирани системи по цял свят включително в СССР и НРБ. Сключи голяма сделка за роботизация и автоматизация на производството на много от заводите на „Дженеръл Моторс“, „Дженеръл Електрик“ и други американски индустриални гиганти.

Има какво да се научи от този „малък гигант“, когото преди 10 години не забелязваха, а сега започна да свети на икономическия хоризонт по-силно дори от безспорните лидери в света на индустрията и бизнеса.

С Инаба-сан не сме спорили по политически въпроси. В такива случаи той замахваше с ръка и казваше: „Да оставим това на политиците.“ Но неговият начин на мислене и действия излъчваха силата на един съвременен японски бизнесмен с амбиция да не скъсва с традициите, въпреки че работеше в предни линии на научно-техническата революция. Както и други японски бизнесмени, той избягваше да говори за класовите различия, основани на собствеността и експлоатацията. Само от време на време се шегуваше: „Аз не експлоатирам хора, аз съм благороден човек — експлоатирам роботи.“

Като се има предвид, че нормата на печалбата на „Фанук ЛТД“ е една от най-високите, естествено е тук експлоатацията на работниците да е висока. Но всичко е относително. В заводите на фирма като „Фанук“ понятието работник на физическия труд започва да изчезва. „Хамалската и монотонна“ работа се извършва от роботи, които Инаба-сан зачислява като работници. Прави това обаче не чрез уволняване на вече приети във фирмата служители, а чрез тяхното разместване съобразно нуждите на новите технологии и новата организация на труда на основата на тоталната автоматизация. За разлика от много западни фирми във „Фанук“, както и в повечето японски компании, няма противороботни настроения. В това е тънкостта на „играта“ с работниците. Те биват „облагодетелствани“, ако навлязат повече роботи, защото бонусите им се увеличават според печалбите. Тяхното най-важно задължение е да добиват втора или трета професия и да се адаптират към „безлюдните цехове“.

Според Инаба-сан много внимателно трябва да се въвежда роботизацията и тоталната автоматизация. Да не се върши това по престижни съображения или стихийно без „компютър в ръка“. Сметката трябва да показва къде трябва и къде не бива да се инсталират роботи. Вече се създава цяла наука за икономическата обосновка по въвеждане на роботизацията и комплексната автоматизация. Роботиката е „скъпо удоволствие“. То трябва да се ползува конкретно на съответното място и за съответната цел — ни повече, ни по-малко.

Той напомняше, че някои фирми в Япония и Швейцария банкрутирали поради прибързана роботизация. Роботизацията без предварителна подготовка — от хората до производствената среда, е равносилна на авантюра и провал.

Като един от пионерите на производство на ЦПУ, на роботи и автоматизирани линии, той винаги подчертава икономическата страна на проблема. „Ако един робот не замества поне двама и не работи поне за четирима работника, неговото инсталиране е безсмислено.“

Тези разсъждения на Инаба-сан непринудено и безапелационно водят до заключението, че както всяка стока и робота или друго средство на автоматизация трябва да има записано в своя „билет за раждане“ ясно и реално определена себестойност, възвръщаемост при включване на всички средства, необходими, за да „работи“ робота.

Накрая един почти анекдотичен случай: запитах веднъж Инаба-сан дали знае откъде идва наименованието „робот“. Той твърде много се замисли, но ме помоли, ако зная да не го измъчвам. И тогава му съобщих, че думата „робот“ е използуване за първи път през 20-те години в едно от произведенията на известния чешки писател К. Чапек. За да изобрази находчивостта на един свой мързелив герой, който дълго мислил как да се замени работата с нещо друго и кой да я върши, той изобретил машина да го замести, като я нарекъл „робот“ от чешкото „робота“ (работа).

Казаното за Инаба-сан би могло да завърши така: поточните линии, които пръв създаде Хенри Форд, са вече минало. Повече от изделията, които се произвеждат днес — от автомобилите до фотоапаратите, от мебелите до конфекцията или стоките за свободно време, се появяват в малки серии, за да задоволят „прищевките“ на купувача. През XXI век бъдещето е на онези предприятия и страни, които най-бързо ще обновяват производството. Безспорно е, че за това много допринасят и ще допринесат идеите и създадените по инициатива на Сейюемон Инаба цифрово-програмни устройства за управление.