Начо Папазов
Япония от самурайския меч до изкуствения интелект (22)

Инж. Вада — Един от основателите на „Фуджицу“, японската „Ай Би Ем“

Сред създателите на фирмата „Фуджицу“ — гиганта на японската електронноизчислителна техника, е и инж. Вада. Когато се запознах с него, той с гордост подчертаваше, че е бил ръководител на една от първите японски мисии в България. Активно е участвувал във възстановяване на дипломатическите отношения между България и Япония в началото на 60-те години.

Инж. Вада помогна за развитието на българската електронноизчислителна техника. С негово съдействие България първа сред социалистическите страни закупи японски електронноизчислителни машини „Фуджицу“.

Строен (не по стандартния японски ръст), вглъбен в себе си, скромен и същевременно волеви, Вада-сан е основател на концерна „Фуджицу“ — един от петте най-големи тръстове на електронноизчислителната техника в света. Учил и специализирал в Германия, той много обичаше да декламира Гьоте. Сам пишеше стихове. От България след последното си посещение, по свидетелства на И. П., „отнесъл една овчарска балада“, която написал, наблюдавайки стадо с овце, овчаря и овчарските кучета в планината.

Но този поетичен характер не му пречеше да бъде твърд, когато се отнасяше до интересите на фирмата и активен — тогава вече на 80 години, в нейното ръководство. Впоследствие той бе обявен за главен съветник-консултант на „Фуджицу“. Тази позиция му запазваше привилегиите на бивш президент и на едно допълнително чисто „по японски“ право на „вето“, ако не е съгласен с някое важно за развитието на фирмата решение. Представете си „право на вето“? Дали това не е прекалено голяма власт и доверие към ветерана на фирмата? Помня: името му се произнасяше с чувство на признателност. Той напусна земния си път на 92 години, обграден с грижи, почит и уважение.

Инж. Вада ме въведе в историята на развитието на японската електроника. Той често се шегуваше, че ние „като японци на балканите“ не бива да изпускаме шанса да бъдем между първите в развитието на електрониката. Тази му увереност мисля, че идваше от това, което видя и почувствува — желанието и наличието на кадри у нас да се развива електронноизчислителната техника. Помагаше да се увеличават нашите сделки с японския тютюнев монопол, но никога не изпускаше да ме задява по неговия японски маниер: „П/в-сан, хубаво нещо е тютюнът, пушил съм го като специализант във фирмата «Сименс». Мисля, че имаше и българска жилка в него. Сега не пуша и ненавиждам пушачите, но така съм влюбен в електрониката, че пожелавам на «малка България» да развие «голяма електроника». Вие имате възможност за това. Почувствувах го «най-отгоре» — във вашето държавно ръководство. Уверих се във възможностите на вашата научна и инженерна мисъл, на скромните и работливи българи.“

На въпроса ми кои са факторите за този фантастичен напредък на „Фуджицу“ и на други японски фирми в производството на ЕИТ и нейната елементна база, той сподели: „От една страна, не забравяйте склонността на японеца към миниатюризация и съвършенство. Погледнете часовниковото производство. И «Сейко», и «Ситизън», и още десетки други фирми преуспяха след войната. Надминаха Швейцария, защото умело и мъдро насочиха вниманието си към бъдещето! Първи въведоха автоматизацията на това още ръчно производство в Швейцария. Ювелирната работа «пасва» на японеца. На него му дай да се занимава с миниатюри и да ги «изпилва» така, че сякаш човешка ръка не ги е докосвала. Аз се раздрънках много, но тъй като ме натиснахте «баш на мазола» на моята «електронна» мания, ще ви кажа, че всичко това, което виждате и което ние ще покажем на ЕКСПО-70 в Осака («Фуджицу» демонстрира там ЕИМ, която композира музика“…) не е постигнато изведнъж. В тази област са намерили синтезирана изява акумулираната „грамотност“, „трудолюбие“ и майсторство на японеца. Всички тези особености не биваше да се прахосват… Те влязоха в ядрото на политиката на Кейданрен и правителството. На него обърнаха внимание и се отнасят с „истинска любов“ и „уважение“ финансовите групи (банковия капитал). Ако не знаете, може да се уверите в това от нормативните актове — закони и разпоредби на правителството и парламента. От тях става ясно какъв „авантаж“ се дава на тази индустрия. Колко благоприятни нисколихвени и дългосрочни заеми за инвестиции, колко много средства за покупка на лицензи и заимстване на чуждестранен научно-технически опит, какво поощрение на бързата, но разумна амортизация, колко субсидии се дават. При условие на успех, фирмите връщат средствата, ако се случи обратното, това се приема като „благороден“ риск, който държавата и банките поемат. Ако искате да бъдем съвсем откровени, вече чувстваме ревността на другите към нас. Ревнуват американци, завиждат германци, накриво ни гледат почти всички членове на ОЕСД. Но ние не правим престъпление! Намерихме себе си в тази игра. Аз лично предвиждам чудеса в електрониката още през 80-те години. Ако сега произвеждаме второто поколение ЕИМ, ние сме готови още утре да отидем на трето! А колкото се касае до бъдещето, мисля, че от петото поколение не ни делят повече от 15–20 години. Ако трябва да заключим, помнете от мен „стария човек“: в тази чудна и „революционизираща“ индустрия са необходими най-малко три неща: далечно виждане, много сиво вещество и умение да се рискува. Опитайте и ще се уверите в правотата на това, което ви казвам. То е преживяно! Сблъсквало се е и с песимизъм, и с традиционализъм. Тези, ако щете „три символа“ надживяха всичко. Щастлив съм, че в края на живота си виждам осъществени моите и на другарите ми мечти: „Не чрез оръжия, не чрез бомби и военни експедиции, а чрез търговия, и то на стоки и съоръжения, изпълнени с мозък и умение. С любовта и дръзновението, с качествата, надминаващи своите конкуренти, Япония ще постигне много по-добре и трайно своите цели: да бъде в авангарда на човешкия научно-технически прогрес, без да влиза в авантюри за господство и разделение на света, които вече веднъж я доведоха до пропастта.“

Водил съм подробни бележки при срещите и разговорите ми с инж. Вада и мисля, че не съм губил напразно времето си. С него и сега може да се „разговаря“ като със съвременник, а и като човек, прозрял бъдещето.