Начо Папазов
Япония от самурайския меч до изкуствения интелект (1)

Към читателя
Авторът

В годините на моята младост Япония беше известна с необуздана агресия, със зашеметяващия разгром на американската флота при Пърл Харбър и със своите самураи и камикадзе (живи торпили). Това не беше гордото национално съзнание на Кочо Чистеменски, нито пламенният патриотизъм и саможертва за родината на 56-мата съветски Матросовци. Самураите и живите торпили се представяха като мистични фанатизирани демони на войната, като страховита сила на разрушението и завоеванието. После Япония стана известна с хвърлените от американците фантастични за онова време атомни бомби над Хирошима и Нагасаки, които сложиха началото на атомния век.

Смяташе се, че Япония е смъртно поразена и няма скоро да се появи на международната арена като значителна държава. А когато в 1967 г. пристигнах там, тя произвеждаше повече стомана от Англия, Франция и Италия, взети заедно, почти два пъти повече синтетични влакна от тях и автомобили, колкото Англия и Франция. А в 1971 г., напускайки я, тя вече заемаше второ място след САЩ между капиталистическите страни по общ национален продукт. В западния свят вече се говореше за „японското чудо“. Това естествено създаде и в България интерес към Япония и към японците.

Близо 20 години, най-напред като посланик в Токио, а после като председател на Българо-Японския смесен икономически комитет, съм имал възможност да се срещам и да разговарям с десетки японци с различно социално положение и политически убеждения — бизнесмени, политици, обикновени работници и служители, дейци на науката и изкуствата. С някои от тях се сприятелих с други останахме само официални познати, но при всичките си срещи и делови връзки у мене, заедно с работата, която имахме да вършим, стоеше и въпросът: „Що за народ са японците? Какви са причините за техния успех? И безспорен ли е той наистина? Има ли у японците нещо особено в отношението им, към живота, към семейството, към труда, какво е тяхното възпитание, бит, душевност, навици?“

По данни на японското Министерство на външната търговия и индустрията страната ежегодно се посещава от повече от 1200 „делегации за проучване“ от цял свят. Министерството се оплаква, че е било принудено да създаде специално управление за посрещане и организиране престоя на делегациите.

Тази книга е плод на дългогодишни наблюдения, проучвания и размишления. В нея се разглежда в широк аспект историческото, социалното, икономическото и политическото развитие на Япония. В основата й стои идеята да се отговори на въпроса: „Чудо ли е японското чудо“. Направен е опит да се разкрият корените на японските постижения в икономиката и в научно-техническото развитие. Специално място е отделено на управлението „по японски“, на японската научно-техническа политика, на японския подход за усвояване и адаптиране на най-новите технически постижения, на навлизането на Япония в етапа на фундаменталните научни изследвания. Отразен е стремежът й да влезе в XXI век със значими собствени научни и технически постижения — нови технологии, машини и съоръжения и преди всичко с наукоемки производства.

Отделено е място за някои от най-типичните представители на „капитаните“ на съвременната японска индустрия, икономика, наука и техника, с които съм имал срещи и разговори.

При написването на този труд бяха използувани много книги и статии. Основната част от тях са посочени в приложената библиография. Авторът се водеше от идеята да напише книга, която няма да блести с оригиналност като литературно произведение, но ще подпомогне читателя да научи повече за тази страна и този народ, които справедливо днес привличат вниманието на света. По този повод ще си позволя да напомня една популярна в Япония мъдрост. Източен философ използувал 99 чужди мисли и прибавил 1 своя. С това сътворил сграда, която останала непоклатима при всякакви бури. А друг, влюбен в себе си мислител, написал 99 свои мисли и добавил 1 чужда. Излязъл и се огледал. Видял, че е сътворил колиба, която от първия напор на вятъра рухнала.

След прочитането на книгата, надявам се, читателят сам ще може да отговори на въпроса, „Що за народ са японците“ и дали е чудо „японското чудо“?

Авторът използува случая да изкаже своята голяма признателност на Р. Терзиева, Т. Стойнева, Ст. Христова, Н. Иванов, М. Кринков, Цв. Кръстева, Л. Филипова, които взеха активно участие при подготовката на настоящата книга.