Майкъл Конъли
Петата поправка (52)

51.

Последният ми свидетел беше моят верен следовател. Денис Войчеховски седна на свидетелската скамейка след обед, след като съдията съобщи на заседателите, че всички показания на Луис Опарицио са изтрити от протокола. Сиско трябваше да повтори името си на секретарката, ала това се очакваше. Той наистина носеше ризата от предишния ден, но без сако и вратовръзка. На флуоресцентното осветление в залата мастиленочерните вериги, които се увиваха около бицепсите му, ясно прозираха през опънатите светлосини ръкави.

— Ще ви наричам просто Денис, ако нямате нищо против — казах аз. — Така ще е по-лесно за съдебната стенографка.

В залата се разнесе учтив смях.

— Няма проблем — отвърна свидетелят.

— Добре, вие работите при мен и провеждате разследвания за защитата, нали така, Денис?

— Да, с това се занимавам.

— И работихте за защитата по разследването на убийството на Мичъл Бондюрант, нали?

— Да. Може да се каже, че повторих полицейското следствие, за да проверя дали не са пропуснали или объркали нещо.

— Въз основа на следствените материали, които бяха предадени на защитата от обвинението, ли работихте?

— Да.

— Сред тях имаше ли списък на автомобилни регистрационни номера?

— Да, над входа на гаража на Уест Ланд Нешънъл има охранителна камера. Детективите Кърлин и Лонгстрет са проучили записите от нея и са записали номера на всяка кола, влязла в гаража между седем, когато го отварят, и девет, когато беше установено, че господин Бондюрант вече е бил убит. После са ги проверили в база данните на правоохранителните органи, за да видят дали някой от собствениците има полицейско досие, или трябва да бъде разследван по други причини.

— И този списък довел ли е до по-нататъшно разследване?

— Според техните данни не.

— Денис, вие споменахте, че сте повторили тяхното следствие. Проверихте ли лично автомобилните номера от този списък?

— Да. Всичките седемдесети осем. Доколкото можех, без да имам достъп до компютрите на правоохранителните органи.

— Някой от тях заслужаваше ли внимание, или стигнахте до същото заключение като детективите Кърлин и Лонгстрет?

— Да, според мен една кола заслужаваше внимание, затова продължих да работя по нея.

Поисках разрешение да дам на свидетеля копие от разпечатката със седемдесет и осемте регистрационни номера. Съдията ми позволи. Сиско извади очилата си от джоба на ризата си и си ги сложи.

— Кой регистрационен номер искахте да проверите?

— У-Н-Ъ-Т-С-девет.

— Защо се интересувахте от него?

— Защото по времето, когато получих този списък, вече бяхме свършили доста работа в други насоки от разследването. Знаех, че Луис Опарицио е акционер във фирмата „Уинг Нътс“, и реших, че може да има връзка с тази кола.

— И какво открихте?

— Че колата е регистрирана на „Уинг Нътс“, куриерска служба, един от акционерите в която е Луис Опарицио.

— И защо се заинтересувахте от това?

— Ами, както казах, вече бяхме доста напреднали. Кърлин и Лонгстрет са съставили списъка в деня на убийството. Не са им били известни всички ключови фактори и замесени лица. Аз се занимавах с това след няколкоседмична работа. И вече знаех, че пострадалият господин Бондюрант е пратил подбуждащо писмо на господин Опарицио, и…

Фриман възрази срещу тази характеристика на писмото и съдията изтри думата „подбуждащо“ от протокола. Казах на Сиско да продължи.

— От наша гледна точка, това писмо сочеше към Опарицио като лице, заслужаващо внимание, затова го проверих най-подробно. Чрез „Уинг Нътс“ го свързах с неговия партньор Доминик Капели. Капели е известен на нюйоркските правоохранителни органи като член на мафиотска фамилия, ръководена от някой си Джоуи Джордано, и има различни връзки с други незаконни…

Фриман пак възрази и съдията прие възражението. Направих възмутена физиономия и изобщо се държах така, като че ли и съдията, и прокурорката пречат на съдебните заседатели да узнаят истината.

— Добре, да се върнем на списъка и неговото значение. Какво ви показа той?

— Показа ми, че колата е влязла в гаража в осем нула пет.

— И кога е излязла?

— Според записа от камерата на изхода, в осем и петдесет.

— Значи тази кола е влязла в гаража преди убийството и го е напуснала след него. Правилно ли съм ви разбрал?

— Да.

— И колата е била собственост на фирма, притежавана от човек, пряко свързан с организираната престъпност. Така ли е?

— Да, точно така.

— Добре, установихте ли дали е имало основателна причина за присъствието на колата на „Уинг Нътс“ в гаража?

— Разбира се, фирмата извършва куриерска дейност. АЛОФТ редовно я използва, за да доставя документи в Уест Ланд Нешънъл. Но странното за мене беше защо колата е влязла в осем нула пет и е излязла малко преди отварянето на банката в девет.

Известно време мълчаливо гледах Сиско. Инстинктът ми подсказваше, че съм получил всичко необходимо. По кокала имаше още малко месо, обаче понякога просто трябва да отместиш чинията. Понякога е най-добре да оставиш въпроса открит пред съдебните заседатели.

— Нямам повече въпроси.

По време на прекия разпит много внимавах да засегна само показания, свързани с регистрационните номера. Това почти не оставяше работа на Фриман. Тя обаче спечели точка, като успя да принуди Сиско да напомни на съдебните заседатели, че Уест Ланд Нешънъл заема само три етажа в десететажна сграда. Куриерът от „Уинг Нътс“ можеше да не е ходил в банката, което обясняваше ранното му пристигане.

Бях сигурен, че ако има данни за куриерска доставка за друг офис в сградата, тя ще го представи — или хората на Опарицио ще й го изфабрикуват — по време на опровергаващата фаза.

След половин час Фриман се отказа и си седна. И тогава съдията ме попита дали имам друг свидетел.

— Не, ваша чест. Защитата няма повече свидетели.

Пери освободи съдебните заседатели за деня и ги инструктира да се съберат в девет на другата сутрин. Щом излязоха, той подготви сцената за края на процеса и попита страните дали имат свидетели по опровержението. Отговорих отрицателно. Фриман отвърна, че иска да си запази правото да ги призове сутринта.

— Добре, тогава ще запазим сутрешното заседание за опровергаващата фаза, ако има свидетели — реши съдията. — Заключителните пледоарии ще започнат веднага след обедната почивка и всяка от страните ще разполага с по един час. С малко късмет и ако няма повече изненади, утре по това време съдебните заседатели ще се оттеглят за обсъждане.

Пери излезе и аз останах на масата на защитата с Аронсън и Трамъл. Лиза се пресегна и постави длан върху ръката ми.

— Беше блестящ — каза ми. — Цялата сутрин мина страхотно. Мисля, че и съдебните заседатели най-после го разбраха. Наблюдавах ги. Струва ми се, че вече знаят истината.

Погледнах я, после погледнах Аронсън. Израженията им коренно се различаваха.

— Благодаря, Лиза. Сигурно съвсем скоро ще узнаем.