Майкъл Конъли
Петата поправка (46)

45.

В началото на процеса Андреа Фриман беше отстранила младшата ми сътрудничка Дженифър Аронсън от масата на защитата, оспорвайки също призоваването й като свидетел. В понеделник сутрин, когато дойде време Дженифър да даде показания, прокурорката се опита да го предотврати въз основа на това, че нямало връзка с обвиненията. Първия път не бях успял, но сега смятах, че боговете на правото са на моя страна. А и съдията продължаваше да ми е длъжник, след като по-рано бе отсъдил в полза на обвинението по два важни въпроса.

— Ваша чест, това възражение не може да е искрено — заявих аз. — Вижте какъв мотив за убийството представи колегата пред съдебните заседатели. Пострадалият искал да отнеме дома на обвиняемата и тя го убила от гняв. Това е цялата аргументация на обвинението. Тъй че да възразява сега срещу свидетелка, която ще изложи подробностите за тази уж подбуждаща причина, просрочената ипотека, въз основа на липса на връзка с делото, е най-малкото благовиден предлог, а всъщност си е чисто лицемерие.

Съдията отсъди, без да губи време.

— Възражението срещу свидетелката се отхвърля. Поканете съдебните заседатели.

Щом заседателите се настаниха и Аронсън зае свидетелската скамейка, пристъпих към прекия разпит. Започнах с изясняване на въпроса защо тъкмо тя е експерт на защитата по просрочената ипотека на Лиза Трамъл.

— Вие не сте официалният адвокат по просрочената ипотека на Трамъл, нали?

— Не, бях ваша младша сътрудничка.

Кимнах.

— В това си качество вие всъщност вършехте цялата работа, докато на документите стоеше моето име, нали така?

— Да. Аз подготвих повечето документи по делото. Участвах в него отначало докрай.

— Такъв е животът на току-що завършилия юрист.

— Да, явно.

Усмихнахме се един на друг. Оттам стъпка по стъпка я преведох през процедурата по обявяването на ипотеката за просрочена. Не искам да кажа, че трябва да говориш снизходително на съдебните заседатели, а просто по универсално разбираем начин. Това са дванайсет души, от брокери до домакини, всички с различен житейски опит. А трябва да им разкажеш една и съща история. И имаш само една възможност. Това е номерът. Дванайсет души, една история. Която да говори еднакво на всички.

Щом разгледах финансовите и правните проблеми на клиентката си, преминах на въпроса как са играли играта Уест Ланд и техните подизпълнители от АЛОФТ.

— Какво направихте първо, след като получихте материалите по това дело?

— Ами, вие ми бяхте казали да си създам навик да проверявам всички дати и подробности. Да проверявам във всяко дело дали ищецът е правоимащ, тоест дали институцията, която подава иска за обявяване на ипотеката за просрочена, наистина има право на това.

— Но в този случай не е ли очевидно, след като семейство Трамъл почти четири години са изплащали ипотеката си на Уест Ланд, преди да изпаднат във финансови затруднения?

— Не непременно, тъй като бяхме установили, че в средата на десетилетието бизнесът с жилищни кредити се е разраснал неимоверно много. Били са дадени толкова кредити, които след това са били препродадени, че в много случаи документите за прехвърлянето така и не са били попълнени. В този случай всъщност нямаше значение на кого са изплащали кредита си семейство Трамъл. Важното беше коя организация законно притежава ипотеката.

— Добре, какво направихте, след като проверихте датите и подробностите по ипотеката на семейство Трамъл?

Фриман отново възрази, че това нямало връзка с делото, и съдията пак отхвърли възражението. Нямаше нужда да повтарям въпроса на Аронсън.

— Когато проверих датите и подробностите, открих противоречия и данни за измама.

— Бихте ли обяснили по-конкретно?

— Да. Имаше безспорни доказателства, че документите за прехвърлянето са подправени, за да може Уест Ланд да обяви ипотеката за просрочена.

— Носите ли тук тези документи?

— Да. Можем да ги покажем в пауър пойнт презентация.

— Моля, заповядайте.

Дженифър отвори лаптопа си върху плота пред свидетелската скамейка и стартира програмата. Въпросният документ се появи на екраните.

— Какво виждаме тук? — попитах спокойно.

— Ако позволите да обясня. Преди шест години Лиза и Джеф Трамъл купили дома си, като получили кредит чрез брокерската фирма Жилищни кредити Сити Про. Впоследствие Сити Про групирали тяхната ипотека в пакет с още петдесет и девет на подобна стойност. Уест Ланд купили целия пакет и следователно са били длъжни да се погрижат ипотеката на всеки от тези имоти да бъде прехвърлена със съответните правни документи на името на банката. Това обаче не е било направено. В случая със семейство Трамъл собствеността не е била прехвърлена.

— Откъде знаете? Този документ пред нас не е ли точно за прехвърляне на собствеността?

Излязох иззад катедрата и посочих екраните.

Аронсън продължи:

— Този документ уж е за прехвърляне на ипотеката, но ако отидем на последната страница…

Натисна клавиша със стрелка надолу и „прелисти“ документа. На последната страница бяха подписите на банковия представител и нотариуса. Там беше и задължителният печат за нотариална заверка.

— Тук правят впечатление две неща — продължи Дженифър. — Според заверката, виждате, че документът уж е подписан на шести март две хиляди и седма, тоест малко след като Уест Ланд купили кредитния пакет от Сити Про. Банката е била представлявана от някоя си Мишел Моне. Досега не успяхме да открием жена с такова име, която да е или да е била служител на Уест Ланд Нешънъл в каквото и да е качество, в който и да е банков клон. Вторият проблем е нотариалният печат. Ясно се вижда датата на изтичане на валидността му: две хиляди и четиринайсета.

Тук тя замълча, както го бяхме репетирали, като че ли измамата с нотариалния печат е очевидна за всички. Престорих се, че чакам още разяснения.

— Добре, какво като датата на изтичане на валидността е две хиляди и четиринайсета? — попитах накрая.

— Щатът Калифорния издава нотариални лицензи с валидност пет години. Това означава, че този нотариален печат е издаден през две хиляди и девета, и все пак нотариалната заверка на документа е от шести март две хиляди и седма. Този нотариален печат не е издаден през две хиляди и седма. Следователно документът, прехвърлящ на Уест Ланд Нешънъл собствеността върху ипотеката на имота на семейство Трамъл, е фалшив.

Върнах се на катедрата, за да прегледам бележките си и да дам възможност на съдебните заседатели да осмислят добре показанията на Аронсън. Крадешком хвърлих поглед към ложата и забелязах, че неколцина от тях още се взират в екраните. Чудесно.

— И какво означаваше за вас тази измама?

— Че можем да оспорим правото на Уест Ланд да обяви ипотеката на имота на семейство Трамъл за просрочена. Банката не беше законен притежател на ипотеката. Тя продължаваше да се води на Сити Про.

— Съобщихте ли на Лиза Трамъл за това откритие?

— На седемнайсети декември миналата година проведохме среща с клиентката, на която присъствахме ние с вас и Лиза. Съобщихме й, че разполагаме с ясно и убедително доказателство за документна измама. Казахме й също, че ще го използваме, за да преговаряме за положителен изход от нейната ситуация.

— Как реагира тя?

Фриман възрази, че отговорът на този въпрос може да е основан само на непреки наблюдения. Аз я контрирах, заявявайки, че ми е било позволено да изясня психическото състояние на обвиняемата по време на убийството. Съдията се съгласи и разреши на Аронсън да отговори.

— Лиза беше много щастлива и оптимистично настроена. Каза, че това било подранил коледен подарък — да знае, че няма да изгуби дома си скоро.

— Благодаря. Добре, впоследствие вие написахте писмо до Уест Ланд Нешънъл, което аз подписах. Какво съдържаше то?

— В него се излагаха доказателствата за измамата. Писмото беше адресирано до Мичъл Бондюрант.

— И каква беше целта на това писмо?

— С него трябваше да поставим началото на преговорите, за които бяхме съобщили на Лиза Трамъл. Искахме да информираме господин Бондюрант какво прави АЛОФТ от името на банката. Смятахме, че господин Бондюрант няма да иска да се стигне до публично разкриване на измамата и че това ще улесни преговорите в полза на нашата клиентка.

— Когато написахте това писмо, знаехте ли, че господин Бондюрант ще го препрати на Луис Опарицио в АЛОФТ?

— Не.

— Благодаря. Нямам повече въпроси.

Съдията обяви сутрешна почивка и Дженифър зае стола на клиентката ни, след като Лиза и Хърб Дал излязоха да се поразтъпчат в коридора.

— Най-после доживях да седна на това място — каза тя.

— Не се бой, от утре си тук. Страхотно се справи, Бълокс. Сега започва трудното.

Погледнах Фриман, която беше останала на масата на обвинението и довършваше плана си за кръстосания разпит.

— Просто помни, че имаш право да мислиш колкото искаш. Когато ти задава тежък въпрос, поеми си дъх, успокой се и отговори, ако знаеш отговора.

Тя ме погледна въпросително, сякаш ме питаше дали говоря сериозно: „Да кажа истината, така ли?!“

Кимнах.

— Ще се справиш.

След почивката Фриман отиде на катедрата и разтвори папката с бележките си. Общо взето, театър. Направи каквото можеше, но винаги е истинско предизвикателство да разпитваш адвокат, макар и млад. Прокурорката близо час се опитваше да открие противоречия в показанията на Аронсън, ала безуспешно.

Накрая пое в нова посока, като при всяка възможност се държеше саркастично. Сигурен признак, че е ядосана.

— Та след онази прекрасна и щастлива среща преди Коледа, кога се видяхте с клиентката си?

Аронсън дълго трябваше да мисли, преди да отговори.

— Трябва да е било след като я арестуваха.

— А чували ли сте се по телефона? След онази среща кога разговаряхте с нея по телефона?

— Сигурна съм, че са разговаряли няколко пъти с господин Холър, но аз не съм се чувала с нея, преди да я арестуват.

— Следователно не сте имали представа в какво психическо състояние се е намирала вашата клиентка през времето от срещата до убийството, нали така?

Както я бях инструктирал, моята младша сътрудничка не бързаше да отговори.

— Ако имаше промяна във вижданията й за хода на делото, струва ми се, щях да науча за това или лично от нея, или от господин Холър. Но нямаше нищо подобно.

— Съжалявам, но не ви питам какво ви се струва. Да не би да искате да кажете на съдебните заседатели, че въз основа на срещата с клиентката ви през декември сте знаели какво е психическото й състояние цял месец след това?!

— Не.

— Значи не можете да ни кажете в какво психическо състояние се е намирала Лиза Трамъл сутринта на убийството, нали така?

— Мога да кажа само каквото знам от срещата ни.

— А можете ли да ни кажете какво си е помислила тя онази сутрин в кафенето, виждайки Мичъл Бондюрант, човека, опитващ се да й отнеме дома?

— Не мога.

Фриман погледна записките си и сякаш се поколеба. Знаех защо. Трябваше да вземе трудно решение. Току-що беше спечелила няколко важни точки пред съдебните заседатели и трябваше да прецени дали да се опита да измъкне още нещо от свидетелката, или да завърши триумфално.

Накрая предпочете второто и затвори папката си.

— Нямам повече въпроси, ваша чест.

Следващият ми свидетел трябваше да е Сиско, обаче съдията обяви обедна почивка малко по-рано. Заведох екипа си в „Джерис Феймъс Дели“ в Студио Сити. Лорна ни чакаше в сепаре до вратата, която водеше към боулинг залата зад ресторанта. Седнах до Аронсън, срещу Лорна и Сиско.

— Е, как мина тази сутрин? — попита втората ми бивша жена.

— Добре, струва ми се — отвърнах. — Фриман набра малко преднина при кръстосания разпит, ама мисля, че общо взето водим ние. Дженифър се справи отлично.

Не знаех дали някой е забелязал, обаче бях решил вече да не я наричам Бълокс. Смятах, че със своето представяне на свидетелската скамейка е надраснала прякора си, че вече не е младата правистка от колежа, помещаващ се в някогашния универсален магазин. Беше получила бойното си кръщение с работата си в съда и извън него.

— И от днес ще седи на голямата маса! — прибавих.

Лорна подсвирна и изръкопляска.

— А сега е ред на Сиско — явно почувствала се неловко от цялото това внимание, отбеляза Аронсън.

— Май първо ще трябва да призова Дрискъл — възразих аз.

— Защо? — учуди се тя.

— Защото сутринта в кабинета на Пери съобщих на съда и обвинението за неговото съществуване и за включването му в свидетелския ми списък. Фриман възрази, обаче тъкмо тя повдигна въпроса за фейсбук, затова съдията се съгласи с призоваването на Дрискъл. Та сега си мисля, че колкото по-бързо стигна до него, толкова по-малко време за подготовка ще има прокурорката. Ако продължа по план и призова Сиско, нейните следователи ще могат да работят по него цял следобед.

Само Лорна кимна, приемайки логиката ми. Но това ми стигаше.

— Мамка му, пък аз се издокарах — възкликна Сиско.

Вярно си беше. Моят следовател носеше риза с дълги ръкави и яка, която сякаш щеше да се пръсне, ако той издуеше мускули. Вече я бях виждал — свидетелската му риза.

Оставих измърморването му без отговор.

— Като стана дума за Дрискъл, къде е той, Сиско?

— Сутринта моите момчета са го, закарали в клуба. Когато се чух с тях за последен път, играел билярд.

Вперих поглед в него.

— Не му дават да пие, нали?

— Не, естествено.

— Само това ми трябва, пиян свидетел.

— Не се безпокой, казах им да не му дават алкохол.

— Добре, обади им се. Кажи им в един да доведат Дрискъл в съда. Той ще е следващият.

В ресторанта беше прекалено шумно за телефонен разговор. Сиско се измъкна от сепарето и се насочи към изхода. Проследихме го с погледи.

— Знаете ли, ризата много му отива — отбеляза Аронсън.

— Нима? — Лорна повдигна вежди. — На мен пък не ми харесват дългите ръкави.