Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мики Холър (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Fifth Withness, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2014)
Разпознаване и корекция
Malone (2014)
Корекция
egesihora (2014)

Издание:

Майкъл Конъли. Петата поправка

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2011

Редактор: Иван Тотоманов

Коректор: Анна Балева

ISBN: 978-954-655-247-1

История

  1. — Добавяне

35.

След почивката детектив Лонгстрет отново седна на свидетелската скамейка и съдията ми даде думата.

Без да губя време с любезни встъпления, минах направо на въпросите, които исках да повдигна пред съдебните заседатели. Показанията на първо място трябваше да изяснят на заседателите, че кварталът около Уест Ланд е бил претърсен от полицията в деня на убийството. Включително къщата и съответно дворът, където впоследствие са открили чука.

— Детектив Лонгстрет, не ви ли смути това, че този чук е намерен толкова дълго след убийството и все пак толкова близо до местопрестъплението, в район, който е бил подложен на щателно претърсване? — попитах.

— Не особено. След откриването на чука отидох да огледам храстите пред въпросната къща. Те са големи и много гъсти. Изобщо не ме изненада или смути това, че в тях през цялото време може да е имало чук. Всъщност имаме късмет, че изобщо е бил намерен.

Добър отговор. Започвах да разбирам защо Фриман е разделила показанията на Кърлин и Лонгстрет. Полицайката се държеше страхотно на свидетелската скамейка, може би дори по-добре от опитния си партньор. Продължих. Едно от правилата на играта е да се дистанцираш от грешките. Не усложнявай нещата, като се вторачваш в тях.

— Добре, сега да се прехвърлим на къщата в Удланд Хилс. Детектив Лонгстрет, не сте ли съгласна, че обискът на къщата е завършил с провал?

— С провал ли? Не съм сигурна, че бих го определила така. Аз…

— Открихте ли окървавени дрехи на обвиняемата?

— Не.

— Открихте ли кръв от убития в душ-кабината или ваната?

— Не.

— А в пералнята?

— Не.

— Какви доказателствени средства, иззети от къщата на обвиняемата, представи обвинението в този процес? Не говоря за гаража. Само за къщата.

Мълчаливо наблюдавах Лонгстрет, докато тя обмисляше въпроса ми. Накрая поклати глава.

— В момента не си спомням. Но това не означава, че обискът е завършил с провал. Понякога отсъствието на веществени доказателства е също толкова полезно, колкото откриването на такива.

Замълчах за миг. Хвърляше ми въдица. Искаше да, я помоля да поясни. Но ако го направех, нямах представа докъде ще стигне. Реших да не се хващам на тази уловка и да продължа.

— Добре, но истинското съкровище, веществените доказателства, които сте открили, са били в гаража, нали така? Веществените доказателства, които бяха или ще бъдат представени на този процес.

— Да, струва ми се.

— Става дума за обувката със следи от кръв и комплекта инструменти с липсващия чук, нали така?

— Да.

— Пропускам ли нещо?

— Мисля, че не.

— Добре, тогава ще ви покажа нещо на екраните.

Взех дистанционното, оставено от Фриман на катедрата, и превъртях записа назад, като следях кадрите. Подминах моментите, които ми трябваха, и спрях, после превъртях напред до точното място и го замразих.

— Добре, бихте ли разказали на съдебните заседатели какво се случва в момента, който виждате на екрана?

Натиснах бутона и картината се раздвижи. Лонгстрет и един от криминалистите излизаха от къщата и минаваха по галерията към вратата на гаража.

— Хм, тук влизаме в гаража — отвърна полицайката.

В следващия момент гласът й се разнесе от тонколоните.

— Може би трябваше да вземем ключа от Кърлин — каза тя.

Ала на екрана Лонгстрет протегна облечената си в ръкавица ръка, завъртя топката на бравата и тя се отвори.

— Няма нужда, отключено е.

Оставих записа да тече, докато Лонгстрет и криминалистът влязоха в гаража и включиха осветлението. После пак го замразих.

— За пръв път ли влизахте в гаража, детектив?

— Да.

— Виждам, че включихте осветлението. Никой друг от екипа ви ли не беше влизал в гаража преди вас?

— Никой.

Бавно превъртях назад до момента, в който тя отваряше вратата. Пуснах записа и продължих да задавам въпросите си.

— Забелязвам, че не отключвате вратата. Защо?

— Проверих и както виждате, се оказа отключено.

— Знаете ли защо?

— Не, просто беше отключено.

— Когато пристигнахте в къщата, там имаше ли някой?

— Не, къщата беше празна.

— И вратата на самата къща е била заключена, нали?

— Да. Госпожа Трамъл я заключи, когато се съгласи да ни придружи във Ван Найс.

— Тя ли поиска да заключи, или вие трябваше да й кажете?

— Тя поиска да заключи.

— Значи когато е заключила къщата, трябва да е оставила външната врата за гаража отключена, нали така?

— Така изглежда.

— Спокойно можем да кажем, че е била отключена, когато вие и другите сте пристигнали с разрешението за обиск, нали?

— Да.

— Което означава, че всеки е можел да влезе в гаража, докато неговата собственичка Лиза Трамъл е била в ареста, прав ли съм?

— Предполагам, че е възможно, да.

— Между другото, когато вие с детектив Кърлин сте отвели госпожа Трамъл онази сутрин, оставихте ли полицай на пост пред къщата, за да се погрижите нищо да не бъде пипано или изнасяно отвътре?

— Не.

— Не си ли помислихте, че би било редно, като се има предвид, че в къщата е можело да има улики, важни за разследването на убийството?

— Тогава тя още не беше заподозряна. Просто искахме да поговорим с нея.

За малко да се усмихна. Лонгстрет също. Беше заобиколила на пръсти капана, който й бях заложил. Биваше си я.

— Аха. Значи не е била заподозряна, това е добре. Та според вас колко време е останала отключена тази врата и всеки е можел да влезе в гаража?

— Не мога да кажа. Не знам кога е била оставена отключена. Възможно е госпожа Трамъл никога да не е заключвала гаража.

Кимнах и подчертах отговора й с кратко мълчание.

— Вие или детектив Кърлин казахте ли на криминалистите да проверят дали има пръстови отпечатъци по бравата на гаража?

— Не.

— Защо, детектив Лонгстрет?

— Не смятахме, че е нужно. Ние обискирахме къщата, не я третирахме като местопрестъпление.

— Ще ви задам един хипотетичен въпрос, детектив. Смятате ли, че човек, който грижливо е планирал и извършил убийство, ще остави кървави обувки в отключения си гараж? Особено след като си е направил труда да се избави от оръжието на убийството?

Фриман възрази, като се позова на съставния характер на въпроса и посочи, че той съдържа недоказани факти. Не ме интересуваше. Не очаквах отговор от Лонгстрет. Въпросът беше насочен към съдебните заседатели.

— Ваша чест, оттеглям въпроса — заявих. — И нямам повече въпроси към свидетелката.

Върнах се на мястото си и седнах. Вторачих се в съдебните заседатели, обхождах ги с очи един по един. Накрая се съсредоточих върху Фърлонг, заседател номер три. Той срещна погледа ми и не се извърна. Приех го като добър признак.