Майкъл Конъли
Петата поправка (29)

28.

През последните няколко минути от почивката подготвих втората част от кръстосания разпит на Кърлин. Новината на Сиско щеше да разтърси целия процес. Начинът, по който щях да използвам новата информация, щеше да повлияе на крайния изход.

Скоро всички се върнаха в залата и аз стоях на катедрата, готов да започна. В списъка ми имаше само още едно нещо, преди да пристъпя към писмото.

— Детектив Кърлин, да се върнем на снимката на местопрестъплението, която виждате на екрана. Установихте ли чие е куфарчето, открито отворено до трупа на убития?

— Да, вътре имаше вещи на убития и инициалите му бяха гравирани върху месинговата заключалка. Негово беше.

— А когато пристигнахте на местопрестъплението и видяхте отвореното куфарче до трупа, какви бяха непосредствените ви впечатления?

— Никакви. Опитвам се да подхождам непредубедено към всичко, особено когато започвам следствие.

— Помислихте ли си, че отвореното куфарче може да означава, че мотивът за убийството е грабеж?

— Да, като една от много възможности.

— Помислихте ли си нещо от тоя род: „Тук имаме мъртъв банкер и отворено куфарче до него. Какво ли е търсел убиецът?“

— Трябваше да помисля за тази възможност. Но както казах…

— Благодаря, детектив Кърлин.

Фриман възрази, че не давам на свидетеля време да отговори на въпроса докрай. Съдията се съгласи и го остави да завърши.

— Исках само да кажа, че грабежът беше само една от възможностите. Отвореното куфарче спокойно можеше да означава и опит за инсцениране на грабеж, какъвто не е имало.

Продължих, без да губя инерция:

— Установихте ли какво е било взето от куфарчето?

— Доколкото знаехме тогава, а и сега, от него не е взето нищо. Обаче няма инвентарен списък, който да показва какво би трябвало да е имало в куфарчето. Помолихме секретарката на господин Бондюрант да прегледа папките му и да види дали няма да забележи някаква липса, например конкретен документ. Според нея не липсвало нищо.

— Тогава имате ли обяснение защо е оставено отворено?

— Както вече казах, може да е било направено за заблуда. Но ние смятаме, че има голяма вероятност куфарчето да се е отворило при падането си на бетонния под по време на нападението.

Направих смаяна физиономия.

— И как стигнахте до това заключение?

— Заключващият механизъм на куфарчето е повреден. Всяко разтърсване може да доведе до отключването му. Проведохме експерименти и установихме, че когато бъде изпуснато върху твърда повърхност от височина над един метър, куфарчето се отваря в една трета от случаите.

Кимнах и се престорих, че за пръв път осмислям тази информация, въпреки че вече разполагах с нея от следствен доклад, който бях получил с доказателствения материал от прокуратурата.

— Следователно искате да кажете, че има трийсетина процента вероятност куфарчето да се е отворило, когато господин Бондюрант го е изпуснал.

— Точно така.

— И вие определяте тази вероятност като „голяма“?!

— Значителна вероятност.

— И естествено, има още по-голяма вероятност куфарчето да не се е отворило така, нали?

— И така може да се погледне.

— Има по-голяма вероятност някой да е отворил куфарчето, нали така?

— Повтарям, и така може да се погледне. Но ние установихме, че от куфарчето не липсва нищо, тъй че нямаше очевидна причина някой да го е отворил, освен за заблуда. Нашата работна версия беше, че се е отворило при падането.

— Детектив Кърлин, забелязвате ли на снимката, че съдържанието на куфарчето не се е разсипало на пода?

— Да.

— Имате ли в класьора си списък на съдържанието му, който да ни прочетете?

Кърлин доста се разтакава, докато го намери и прочете на съдебните заседатели. Куфарчето съдържаше шест папки, пет химикалки, айпад, калкулатор, телефонен бележник и две празни тетрадки.

— Когато проведохте експериментите си с изпускането на куфарчето на земята, за да определите вероятността да се отвори, съдържанието му същото ли беше?

— Подобно, да.

— И в случаите, в които куфарчето се е отваряло, колко често цялото съдържание оставаше вътре?

— Не всеки път, но обикновено. Определено е можело да се случи.

— Това ли беше научното заключение на вашия научен експеримент, детектив?

— Проведоха експеримента в лабораторията. Аз не съм участвал в него.

С демонстративно движение на китката направих няколко отметки с химикалка в бележника си. После продължих с най-важната насока на кръстосания си разпит.

— Детектив Кърлин, по-рано днес ни казахте, че сте получили от Уест Ланд Нешънъл папка с анализи на заплахите и тя съдържала информация за обвиняемата. Изобщо проверихте ли някое от другите имена в списъка?

— Неколкократно проучихме папката и направихме някои ограничени проверки. Но с натрупването на уликите против обвиняемата виждахме все по-малка необходимост от това.

— Не сте искали да гоните дивото, когато вече сте имали заподозрян, така ли да ви разбирам?

— Не бих се изразил по този начин. Следствието се водеше подробно и изчерпателно.

— Това подробно и изчерпателно следствие разглеждало ли е и други улики, по което и да е време, които не са сочели към Лиза Трамъл?

— Разбира се. Точно в това се изразява нашата работа.

— Проучихте ли служебните преписки на господин Бондюрант и потърсихте ли улики, които да не са свързани с Лиза Трамъл?

— Да.

— Вие свидетелствахте, че сте разследвали заплахи, отправени към пострадалия. Разследвахте ли заплахи, които той е отправил към други лица?

— Пострадалият да е заплашвал някой друг ли? Поне аз не си спомням такова нещо.

Помолих съда за разрешение да представя на свидетеля доказателствено средство на защитата №2. Раздадох копия на всички страни. Фриман възрази, но чисто протоколно. Въпросът с писмото на Бондюрант до Луис Опарицио беше решен на предварителните заседания. Пери го допускаше, макар и само за да компенсира приемането на чука и ДНК тестовете като доказателства на обвинението, така че отхвърли възражението на прокурорката и ми каза да продължа.

— Детектив Кърлин, пред вас е препоръчано писмо, пратено от покойния Мичъл Бондюрант на Луис Опарицио, президент на АЛОФТ, подизпълнител на Уест Ланд Нешънъл. Бихте ли го прочели на съдебните заседатели?

Преди да го прочете, Кърлин дълго се взира в листа, който му бях дал.

„Драги Луис, приложено Ви препращам писмо от Майкъл Холър, адвокат на собственичката на къщата от едно от делата за просрочени ипотеки, с които се занимавате от името на Уест Ланд. Тя се казва Лиза Трамъл и номерът на кредита е нула-четири-нула-девет-седем-едно-девет. Ипотеката е на името на Джефри и Лиза Трамъл. В писмото си господин Холър твърди, че в случая са извършени множество измами. Ще видите, че той посочва конкретни примери, всички извършени от АЛОФТ. Както вече е ставало дума, има и други подобни жалби. Ако се потвърдят, новите обвинения срещу АЛОФТ ще поставят Уест Ланд в уязвимо положение, особено в контекста на неотдавна проявения от властите интерес към този аспект от кредитното дело. Ако не постигнем някакво споразумение и разбирателство по този въпрос, ще препоръчам на управителния съвет на Уест Ланд да прекрати поради неизправност договора с Вашата компания и да преустанови всякакви делови отношения с Вас. Това също ще наложи банката да сезира съответните власти. Моля, свържете се с мен колкото може по-скоро, за да обсъдим тези въпроси.“

Подаде ми писмото, като че ли е приключил с него. Не му обърнах внимание.

— Благодаря, детектив. Сега, в писмото се споменава за сезиране на съответните власти. Знаете ли за какво става дума?

— Да, всички банки са длъжни да сезират Федералната комисия по търговията, ако се натъкнат на нещо подобно.

— Виждали ли сте писмото, което държите в момента, детектив?

— Да.

— Кога?

— Когато проверявахме служебните преписки на пострадалия.

— Можете ли да посочите датата, на която се е случило това?

— Не, точната дата не. Бих казал, че се запознах със съдържанието на това писмо около две седмици след началото на следствието.

— С други думи, две седмици след като Лиза Трамъл вече е била арестувана по подозрение в убийство. След като сте се запознали със съдържанието на това писмо, разследвахте ли го? Може би сте разговаряли с Луис Опарицио?

— По някое време направих проверка и установих, че господин Опарицио има солидно алиби за времето на убийството. Повече не съм се занимавал с това.

— Ами хората, които работят за Опарицио? Всички ли имат алиби?

— Не знам.

— Не знаете ли?

— Да, не знам. Не съм проучвал тази насока, защото реших, че това е търговски спор и не е основателен мотив за убийство. Не разглеждам това писмо като заплаха.

— Не ви ли се стори необичайно, че в това време на светкавични комуникации пострадалият е пратил препоръчано писмо вместо имейл, есемес или факс?

— Не особено. Имаше още няколко копия на препоръчани писма. Явно такъв е редът в тяхното деловодство.

Кимнах. Дотук добре.

— Известно ли ви е дали господин Бондюрант е сезирал властите за Луис Опарицио или неговата фирма?

— Проверих във Федералната комисия по търговията. Не е.

— Проверявали ли сте в други държавни институции дали Луис Опарицио или неговата фирма са били разследвани?

— Да, доколкото ми беше по силите. Нямаше нищо.

— Доколкото ви е било по силите… Значи в цялата тази работа сте стигнали до задънена улица, така ли?

— Да.

— Проверили сте във ФКТ, установили сте алибито, но после сте се отказали. Вече сте имали заподозряна, следствието срещу нея е било лесно и просто само ви се е поднесло на тепсия, прав ли съм?

— Разследването на убийство никога не е лесно. Трябва да е изчерпателно. Трябва да надникнеш под всеки камък.

— Ами Секретната служба? Надникнахте ли под този камък?

— Секретната служба ли? Не разбирам какво искате да кажете.

— Влизали ли сте във връзка със Секретната служба на САЩ по време на това следствие?

— Не съм.

— Ами с бюрото на Федерална прокуратура в Лос Анджелис?

— Не съм. Не мога да говоря за партньорката си и за другите колеги, които участваха в следствието.

Отговора си го биваше, но не чак толкова. С периферното си зрение забелязах, че Фриман се попремества към ръба на стола, готова да възрази в подходящ момент срещу насоката на разпита ми.

— Детектив Кърлин, знаете ли какво е „известие за федерално разследване“?

Прокурорката скочи на крака още преди свидетелят да успее да отговори. Възрази и помоли да се приближим до съдията.

— Мисля, че е по-добре да се оттеглим в кабинета ми — каза Пери. — Съдебните заседатели и служителите на съда да останат по местата си, докато се съвещавам със страните. Господин Холър, госпожо Фриман, елате.

Извадих един документ и прикрепения към него плик от най-горната си папка и последвах прокурорката към кабинета на съдията. Бях убеден, че съвсем скоро или ще наклоня везните в полза на защитата, или ще ме отведат в затвора за неуважение към съда.