Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мики Холър (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Fifth Withness, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2014)
Разпознаване и корекция
Malone (2014)
Корекция
egesihora (2014)

Издание:

Майкъл Конъли. Петата поправка

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2011

Редактор: Иван Тотоманов

Коректор: Анна Балева

ISBN: 978-954-655-247-1

История

  1. — Добавяне

Втора част
Хипотеза за невинност

11.

Другите вече си бяха тръгнали, но аз още бях на бюрото си и се готвех за предварителното изслушване. Беше вторник в началото на март и ми се щеше да мога да отворя прозореца, за да пусна прохладния вечерен ветрец в стаята. Офисът обаче бе херметично затворен и вертикалните прозорци не се отваряха. Лорна не беше забелязала тази подробност по време на огледа и подписването на договора за наем. Затова ми липсваше работата на задната седалка на линкълна — там можех да спусна стъклото и да подложа лицето си на ветреца когато си поискам.

До предварителното изслушване оставаше една седмица. Под подготовка имам предвид, че се опитвах да предвидя какви доказателства ще приведе моята съперница Андреа Фриман по време на аргументацията си пред съдията.

Предварителното изслушване е рутинна стъпка по пътя към съдебния процес. И инициативата изцяло е в ръцете на обвинението. Прокурорът трябва да изложи аргументите си пред съда и след това съдията отсъжда дали има достатъчно доказателства, за да придвижи делото към процес със съдебни заседатели. Тук не важи принципът на основателно съмнение. Нищо подобно. Съдията само трябва да реши дали е налице минимумът необходими доказателства в подкрепа на обвиненията. Следващата стъпка е самият процес.

Номерът беше Фриман да прецени точно колко доказателства й трябват, за да прекрачи границата на този минимум и да получи одобрителното кимване на съдията, без да издаде всичко. Защото знаеше, че ще използвам всичко, което представи.

Няма съмнение, че тежестта на обвинението не е никаква тежест. Въпреки че идеята на предварителното изслушване е да направи проверка на системата и да гарантира, че властите не погазват правата на гражданите, играта е предварително нагласена. За това се е погрижило щатското законодателно събрание на Калифорния.

Ядосани от привидно нескончаемите наказателни дела, които бавно лъкатушеха по каналите на съдебната система, политиците в Сакраменто пристъпиха към действие. Доминираше мнението, че бавното правосъдие всъщност е отказ на такова, нищо че тази позиция противоречи на един основополагащ елемент на състезателния принцип — правото на защита във всички фази на процеса. Законодателното събрание заобиколи това дребно неудобство и гласува поправка на закона, предвиждайки мерки за ускоряване на процеса. Предварителното изслушване се превърна от пълно излагане на доказателствата на обвинението в нещо, което по същество е игра на криеница. Освен главния следовател се призовават само неколцина свидетели, чутата от трети лица информация се одобрява, вместо да се обезкуражава, и обвинението не е длъжно да представи дори половината от доказателствата си. Само колкото да мине номерът.

В резултат много често се приемаха доказателства, които изобщо не бяха „повечето“, и предварителното изслушване представляваше рутинно подпечатване на обвиненията преди началото на процеса.

Независимо от всичко това тези заседания бяха важни и за защитата. Все пак получавах известна представа какво предстои, както и възможност да повдигна въпроси за представените свидетели и доказателства. Оттук и необходимата подготовка. Трябваше да предвидя какви карти ще свали Фриман и да реша как да ги отиграя.

Бяхме далеч от всякаква идея за споразумение. Прокурорката все още не предлагаше нищо, а клиентката ми все още нищо не приемаше. Бяхме поели директен курс към процес през април или май и не бих казал, че това ме натъжава. Имахме реален шанс и ако Лиза Трамъл искаше да го използва, аз щях да съм готов.

През последните седмици бяхме получили както добри, така и лоши новини по отношение на доказателствата. Съдия Моралес очаквано не прие нашите искания за отхвърляне на полицейския разпит и обиска в дома на Лиза. Това разчисти пътя на обвинението и му позволи да изгради аргументацията си върху стълбовете на мотива, възможността и показанията на единствената свидетелка. Имаха процедурите по просрочената ипотека. Имаха протестните действия на Лиза срещу банката. Имаха инкриминиращите й признания по време на разпита. И най-важното, имаха свидетелката Марго Шейфър, която твърдеше, че видяла Лиза само на една пряка от банката, при това само минути след убийството.

Но ние подготвяхме защитна стратегия, която оспорваше тези стълбове и съдържаше много, при това наистина оправдателни доказателства.

Засега не бяха идентифицирали или намерили оръжието на убийството и напъните на обвинението да докаже, че това е гаечен ключ от гаража на Лиза, върху който бяха открили кърваво петънце, се провалиха, защото анализът установи, че кръвта не е на Мичъл Бондюрант. Естествено, прокурорката нямаше да повдигне този въпрос нито на предварителното изслушване, нито на процеса, обаче аз можех и щях да го направя. Работата на защитата е да използва пропуските и грешките на следствието и да натрива с тях носа на обвинението. Нямаше да си трая.

Освен това моят следовател беше събрал информация, която щеше да постави под съмнение наблюденията на главната свидетелка на обвинението, въпреки че щяхме да получим такава възможност чак на процеса.

Имахме и хипотезата за невинността. Разработването на алтернативна версия вървеше добре. Бяхме връчили призовки на Луис Опарицио и АЛОФТ, компанията, която беше в сърцето на защитната стратегия.

Предвиждах, че по време на предварителното изслушване няма да се отвори вратичка за прилагане на защитна тактика или привеждане на оправдателни доказателства. Фриман щеше да призове на свидетелската скамейка детектив Кърлин и той щеше да преведе съдията през цялото дело, като се погрижи да заобиколи всички слабости в доказателствения материал. Прокурорката щеше да призове и съдебния лекар и може би някой криминалист.

Единственият въпрос беше Шейфър, свидетелката. Предполагах, че Фриман няма да прибегне до нея. Можеше да остави на Кърлин да изложи информацията от разпита й и така да покаже какво ще свидетелства на процеса Шейфър. За предварително изслушване не се изискваше повече. От друга страна, прокурорката можеше да доведе свидетелката, за да види с какво разполагам аз. Ако по време на кръстосания разпит разкриех намеренията си спрямо Шейфър, Фриман щеше да се подготви за това, което я очакваше на процеса.

В момента всичко се свеждаше до стратегии и игри, а трябва да призная, че това е най-добрата част от съдебния процес. Ходовете извън съдебната зала са по-важни от случващото се вътре. Всичко в съда е подготвено и отрепетирано. Предпочитам импровизациите извън залата.

Тъкмо подчертавах името на Шейфър в бележника си, когато чух телефона в приемната да звъни. Можех да приема разговора в собствения си кабинет, но не си направих труда. Работното време отдавна беше свършило и знаех, че номерът от рекламите в телефонния указател е пренасочен към новия ни телефон. Всички, които се обаждаха толкова късно, сигурно искаха съвет за просрочена ипотека. Можеха да оставят съобщение на телефонния секретар.

Поставих пред себе си папката с анализа на кръвта. Тя съдържаше ДНК сравнението на кръвната проба, взета от гаечния ключ от гаража на Лиза. Понеже бързаха, от прокуратурата бяха поръчали скъпия анализ на външна фирма, вместо да си изчакат реда в регионалната лаборатория. Представях си какво разочарование е изпитала Фриман, когато бяха получили негативния резултат. Кръвта не беше на Мичъл Бондюрант. Това не само бе неуспех за обвинението — евентуалното съвпадение щеше да ликвидира всякакъв шанс за оправдаване на Лиза и да я принуди да сключи споразумение. Но сега Фриман знаеше, че мога да размахам анализа пред съдебните заседатели и да кажа: „Виждате ли, обвинението е пълно с грешки и фалшиви доказателства.“

Извадихме късмет и когато се оказа, че Лиза Трамъл я няма на записите от видеокамерите в банката и гаража нито по време на, нито след убийството. Те не покриваха целия район, но това нямаше значение. Записите бяха оправдателно доказателство.

Сега пък завибрира джиесемът ми. Извадих го от джоба си и погледнах дисплея. Обаждаше се моят агент Джоуъл Готлър. Поколебах се, но приех разговора.

— Работиш до късно — казах вместо поздрав.

— Да, не си ли четеш имейлите? — отвърна Готлър. — Опитвам се да се свържа с теб.

— Извинявай, компютърът ми е пред мене, обаче бях зает. Какво става?

— Имаме голям проблем. Четеш ли „Дед лайн Холивуд“?

— Не, какво е това?

— Блог. Потърси го в компютъра си.

— Сега ли?

— Да, сега. Хайде.

Затворих папката с ДНК анализа и я преместих настрани. Придърпах лаптопа си и го отворих. Влязох в мрежата и намерих сайта на „Дед лайн Холивуд“. Скролнах надолу. Приличаше на списък от кратки съобщения за холивудски сделки, предвиждания за печалби, назначения и уволнения. Кой какво купил и продал, кой кое студио напуснал, кой потъвал или се издигал, такива неща.

— Добре, какво да търся?

— Скролни надолу на три и четирийсет и пет днес следобед.

Постовете в блога имаха точно време. Изпълних инструкциите и стигнах до следобедния пост, който искаше да видя Готлър. Призля ми още от самото заглавие.

Арчуей филмира реално мистериозно убийство.
Лентата ще се продуцира от Дал и Макренолдс.

„Вътрешни източници съобщават, че Арчуей Пикчърс са платили авансово шестцифрена сума срещу седемцифрено доплащане за правата върху отразяването на дело, свързано с просрочена ипотека и убийство за отмъщение, което в момента се гледа в Лос Анджелис. Обвиняемата Лиза Трамъл е представлявана в сделката от Хърб Дал, който ще продуцира филма заедно с Клег Макренолдс от Арчуей. Договорът включва права върху телевизионен сериал и документален филм. Краят на историята обаче още не е написан, тъй като на Трамъл й предстои процес за убийството на банкера, който се опитвал да отнеме дома й. В прессъобщение Макренолдс пише, че историята на Трамъл ще покаже отблизо епидемията с просрочени ипотеки, която обхвана страната през последните години. Очаква се процесът да започне до два месеца.“

— Гадно копеле — изругах.

— Да, тука си прав — съгласи се Готлър. — Какво става, по дяволите? Аз се мъча да продам това нещо, почти съм уредил сделка с Лейкшор, и изведнъж попадам на този пост! Ти ебаваш ли се с мене, Холър? Просто ей така ми забиваш нож в гърба?!

— Виж, не знам точно какво става, обаче имам договор с Лиза Трамъл и…

— Ти познаваш ли го тоя Дал? Аз го познавам. Долна твар.

— Знам, знам. Опита се да ме прекара и го поставих на мястото му. Накарал Лиза да подпише нещо, обаче…

— А, значи е подписала договор с този тип, така ли?

— Не. Искам да кажа, да, но след като подписа с мене. Имам договор. Предимството е на…

Млъкнах. Договорите. Спомних си, че ги бях преснимал и бях дал копията на Дал. После прибрах оригиналите в папката в багажника на линкълна. Той беше видял всичко.

— Кучи син!

— Какво има?

Погледнах купчината папки в ъгъла на бюрото ми. Всички бяха свързани с делото на Лиза Трамъл. Но не бях донесъл документите от багажника на колата, защото ме мързеше. Бях си помислил, че са само стари договори и дела и че не е ясно дали ще ми хареса да работя в истински офис. Папките с договорите още бяха в багажника.

— Джоуъл, ще ти позвъня след малко.

— Ей, какво…

Затворих и забързах към вратата. Виктъри Билдинг имаше собствен двуетажен гараж, който обаче беше в съседната сграда. Трябваше да изляза и да отида там. Тичешком изкачих рампата до второто ниво и в движение отворих багажника с дистанционното. Освен моя линкълн нямаше други коли. Извадих нужната папка и се наведох под лампичката на капака, за да потърся договора с Лиза Трамъл.

Нямаше го.

Малко е да кажа, че се ядосах. Натиках обратно папката и затръшнах багажника. Извадих телефона си и набрах номера на Лиза, докато се връщах към рампата. Включи се гласовата поща.

— Лиза, обажда се твоят адвокат. Нали се бяхме разбрали да отговаряш винаги когато те търся. Независимо по кое време, каквото и да правиш. А ето че ти звъня и ти не ми вдигаш. Обади… ми се. Искам да поговорим за твоето приятелче Хърб и сделката, която току-що е сключил. Сигурен съм, че знаеш за нея. Но може да не знаеш, че ще го съдя до дупка за тоя номер. Ще го натикам в миша дупка, Лиза. Така че ми се обади! Веднага!

Затворих и силно стиснах джиесема, докато се спусках по рампата. Не обърнах никакво внимание на двамата, които се качваха насреща ми, докато единият не ми извика:

— Ей, ти си оня от телевизията, нали?

Спрях, смутен от въпроса. Мислите ми още бяха изцяло насочени към Хърб Дал и Лиза Трамъл.

— Моля?

— Адвокатът. Ти си прочутият адвокат от телевизията.

Двамата се насочиха към мен. Бяха младежи с кожени якета, с пъхнати в джобовете ръце. Не ми се спираше да си бъбря с тях.

— Ъъ, не, нещо сте се объркали…

— Не бе, човек, ти си. Гледах те по телевизията, нали така?

Предадох се.

— Да, водя едно дело. Затова ме дават по телевизията.

— Да, да, да… я пак си кажи името?

— Мики Холър.

Още щом го произнесох, видях, че вторият, който досега мълчеше, вади ръце от джобовете на якето си и се обръща право към мен. Носеше черни ръкавици без пръсти. Не беше достатъчно студено за ръкавици и изведнъж ми хрумна, че на втория етаж е само моят линкълн. Тия двамата не се качваха за колите си. Търсеха мен.

— Какво…

Вторият замахна с левия си юмрук към корема ми. Превих се тъкмо навреме, за да усетя дясното му кроше от лявата страна на ребрата си. Помня, че в този момент пуснах телефона си, но почти нищо друго. Знам, че се опитах да избягам, обаче първият тип ми препречи пътя, завъртя ме кръгом и прикова лактите ми отстрани.

И той носеше черни ръкавици.