Майкъл Конъли
Петата поправка (30)

29.

Съдия Пери не беше доволен. Даже не си направи труда да седне зад бюрото. Когато влязохме в кабинета му, веднага се обърна към мен със скръстени на гърдите ръце, прониза ме с втренчен поглед и зачака съдебната стенографка да заеме мястото си и да приготви машината.

— Добре, господин Холър, предполагам, че госпожа Фриман възразява, защото за пръв път чува за Секретната служба, Федерална прокуратура и някакво известие за федерално разследване, каквато и връзка да имат те с делото. Аз също възразявам, защото не си спомням досега изобщо да се е споменавало за федерални институции, и няма да ви позволя да хвърляте въдица във федерални води пред съдебните заседатели. Първо искам някакво доказателство за това, а после искам да знам защо госпожа Фриман не е информирана.

— Благодаря, ваша чест — каза прокурорката и ме изгледа възмутено.

Опитах се да поразведря атмосферата, като отидох до прозореца с изглед към планината Санта Моника. По склоновете се виждаха къщи със свободно носещи конструкции. Приличаха на кибритени кутийки, които ще паднат още при, първото земетресение. Знаех какво е да си се вкопчил в ръба.

— Ваша чест, в кантората ми се получи анонимно писмо с копие на известие за федерално разследване, адресирано до Луис Опарицио и АЛОФТ. В него му съобщават, че той и фирмата му се разследват за измами при дела за просрочени ипотеки по сигнал от банките, негови клиенти.

Повдигнах документа и плика.

— Това е известието. Изпратено е две седмици преди убийството и само осем дни след писмото на Бондюрант до Опарицио.

— Кога получихте това уж анонимно писмо? — попита Фриман с неприкрито съмнение.

— Взето е вчера от абонаментната ми пощенска кутия, но беше отворено едва късно снощи. Ако колегата не ми вярва, ще повикам своята офис мениджърка и можете да я разпитате. Тя го донесе от пощата.

— Дайте да го видя — нареди съдията.

Подадох му плика и писмото. Фриман се приближи до него и също го прочете. Текстът беше кратък — и Пери скоро ми го върна, без да попита прокурорката дали е свършила.

— Трябваше да повдигнете въпроса сутринта — каза той. — Най-малкото трябваше да дадете копие на госпожа Фриман и да я информирате, че възнамерявате да го представите като доказателствено средство.

— Ваша чест, непременно щях да го направя, но това очевидно е ксерокопие и се получи по пощата. Случвало се е да се опитват да ме заблудят. Сигурно на всички ни се е случвало. Трябваше да се уверя, че документът е истински, преди да кажа на когото и да било. Получих потвърждение преди по-малко от час, по време на следобедната почивка.

— Какъв е източникът на потвърждението? — попита Фриман, преди съдията да успее да отвори уста.

— Не знам подробностите. Моят следовател просто ми каза, че федералните служби са потвърдили достоверността на документа. Ако искате повече детайли, мога да повикам и следователя си.

— Няма нужда, защото съм сигурен, че госпожа Фриман ще иска сама да проучи известието. Но не беше редно да повдигате този въпрос по време на кръстосания разпит, господин Холър. Трябваше сутринта да осведомите съда, че сте получили по пощата нещо, по което правите проверка и което възнамерявате да представите като доказателствено средство. Вие умишлено сюрпризирате и обвинението, и съда.

— Извинявам се, ваша чест. Просто не исках да избързвам. Явно взимам пример от обвинението, което досега умишлено ме сюрпризира поне два пъти с изненадващи доказателствени средства.

Пери ме изгледа строго, но виждах, че ме е разбрал. Смятах, че като цяло е обективен съдия и ще постъпи справедливо. Той знаеше, че известието е истинско и е жизненоважно за развиването на защитата. Справедливостта изискваше да ми позволи да го използвам. Фриман също видя накъде клонят нещата и се опита да ги предотврати.

— Ваша чест, сега е четири и петнайсет. Моля заседанието да бъде прекратено за днес, за да може обвинението да обмисли този нов материал и да се подготви адекватно за утре.

Той поклати глава.

— Не обичам да губя съдебно време.

— Аз също, ваша чест — отвърна прокурорката. — Но както току-що казахте, аз бях умишлено сюрпризирана. Колегата трябваше да ни съобщи тази информация още сутринта. Не можете да му позволите просто да продължи, без обвинението да се подготви и да извърши собствена оценка на обстоятелствата около тази информация. Моля за четирийсет и пет минути, ваша чест. Обвинението определено има право на толкова.

Съдията ме погледна за възражения. Разперих ръце.

— За мене няма значение, ваша чест. Колегата може да използва цялото време на света, но това няма да промени факта, че срещу Опарицио се е водило и продължава да се води федерално разследване за сделките му с Уест Ланд и други банки. Това прави убития потенциален свидетел против него — доказва го писмото, което представихме по-рано. Полицията и прокуратурата напълно са пропуснали този аспект на делото и сега госпожа Фриман обвинява приносителя на вестта за собственото им повърхностно след…

— О, стига, господин Холър, тук не сме пред съдебните заседатели — прекъсна ме Пери. — Разбрах ви. Днес ще прекратя заседанието по-рано, но утре започваме точно в девет. Очаквам всички страни да са готови и да няма повече забавяне.

— Благодаря, ваша чест — каза Фриман.

— Да се връщаме в залата — нареди съдията.

И се върнахме.

 

 

На излизане от съдебната палата клиентката ми вървеше плътно до мен. Искаше да научи какво друго ми е известно за федералното следствие. Хърб Дал се влачеше подире ни като опашка на хвърчило. Чудех се как да разговарям едновременно и с двамата.

— Виж, не знам какво означава това, Лиза. Което е й една от причините съдията да закрие заседанието по-рано. За да могат защитата и обвинението да поработят по този въпрос. Просто ме остави да си свърша работата.

— Но може да е това, нали, Мики?

— Какво да е?

— Доказателството, че не съм била аз!

Спрях и се обърнах към нея. Очите й се взираха в лицето ми в търсене на потвърждение. Нещо в нейната трескавост за пръв път ме наведе на мисълта, че може наистина да са й подхвърлили улики, за да я обвинят в убийството на Бондюрант.

Ала това не е в мой стил — да вярвам в невинността.

— Виж, Лиза, надявам се съдебните заседатели да се убедят, че има много вероятна алтернативна версия, включваща мотив и възможност. Но трябва да се успокоиш и да осъзнаеш, че това може да не доказва нищо. Предполагам, че утре обвинението ще поиска документът да не бъде представен пред съда. Трябва да сме готови да го предотвратим, както и да продължим без писмото. Тъй че ми предстои много…

— Не могат да постъпят така! Това е доказателство!

— Лиза, те могат да твърдят каквото си искат. И съдията ще реши. Хубавото е, че ми е длъжник. Всъщност ни е двоен длъжник, защото чукът и ДНК тестовете ни се стовариха като гръм от ясно небе. Затова сега ме остави на мира. Трябва да се върна в офиса и да работя.

Тя вдигна ръка, поизпъна вратовръзката ми и оправи яката на сакото ми.

— Добре, разбрах. Прави каквото трябва, само ми се обади довечера, става ли? Искам да знам как стоят нещата.

— Ако ми остане време, Лиза. Ако не съм прекалено уморен, ще ти се обадя.

Погледнах над рамото й към Дал, който стоеше на половин метър зад нея. В момента можех да се възползвам от присъствието му.

— Хърб, погрижи се за нея. Закарай я вкъщи, за да мога да си свърша работата.

— Дадено — обеща той. — Нямай грижа.

Нямай грижа, друг път. Имах да се грижа за цялото дело и не можех да не съм загрижен за това, че клиентката ми си тръгва с човека, с когото току-що я бях пратил. Питах се дали Дал е искрен, или просто пази инвестицията си. Проследих ги с поглед, докато пресичаха площада към гаража, после минах покрай библиотеката и продължих на север към офиса си. Навярно бях по-развълнуван от Лиза от възможностите, които изневиделица ми се разкриваха. Просто не го показвах. Никога не си разкриваш картите, докато противникът ти не обяви последния залог.

Когато стигнах в офиса, адреналинът още не се беше оттекъл от вените ми. Беше в онази чиста високооктанова форма, която идва с неочаквания обрат в твоя полза. Сиско и Бълокс ме очакваха и двамата заговориха едновременно. Трябваше да вдигна ръце и да ги прекъсна.

— По-спокойно, по-спокойно. Един по един и аз съм пръв. Пери закри заседанието преждевременно, за да даде възможност на прокуратурата да се заеме с известието за федерално разследване. Утре сутрин трябва да сме готови за най-яростна съпротива от тяхна страна, защото искам да го представя на съдебните заседатели. Сиско, сега си ти: какво успя да откриеш? Разказвай за известието.

Инерцията, която бях набрал и запазил по целия път от съдебната палата, ни отведе в моя кабинет. Седнах зад бюрото. Столът беше топъл и разбрах, че някой е работил там цял следобед.

— Добре — започна Сиско. — Потвърдихме, че известието е истинско. От Федерална прокуратура не пожелаха да разговарят с нас, обаче научих, че агентът от Секретната служба, чието име се посочва в известието, Чарлз Васкес, е придаден към междуведомствено звено с участието на ФБР, което се занимава с всички аспекти на измамите с ипотеки в окръг Южна Калифорния. Спомняш ли си, че миналата година всички големи банки временно прекратиха процедурите по просрочени ипотеки и всички в Конгреса твърдяха, че щели да ги разследват?

— Да. Дори реших, че ще остана безработен. Докато банките не продължиха процедурите.

— Е, все пак са започнали няколко следствия и едното е било тук. Латимор е организирал междуведомственото звено.

Реджи Латимор беше федералният прокурор в окръга. Познавах го, защото преди години работеше като служебен защитник. По-късно се прехвърли на другата страна, стана федерален прокурор и пътищата ни се разделиха. Аз гледах да съм надалече от федералната съдебна палата. От време на време се засичахме на обяд из заведенията за бързо хранене в центъра.

— Добре, той отказва да разговаря с нас. Ами Васкес?

— Опитах и с него. Вдигна ми, обаче щом разбра за какво става дума, отказа коментар. Обадих му се повторно и той просто ми затвори. Мисля, че ако искаме да разговаряме с него, ще трябва да му пратим призовка.

От личен опит знам, че връчването на призовка на федерален агент е като риболов без кукичка на въдицата. Ако не искат да бъдат призовани, винаги намират начин да го избегнат.

— Може и да не се наложи — отвърнах. — Съдията закри заседанието по-рано, за да даде време на прокурорката да провери известието. Предполагам, че тя ще призове или Латимор, или Васкес, за да се опита да извърти нещата.

— Няма да иска бомбата да избухне под носа й по време на защитната фаза — прибави Аронсън като опитен ветеран в процесите, каквато не беше. — И най-добрият начин да го предотврати, е самата тя да доведе Васкес на свидетелската скамейка.

— Какво ни е известно за това междуведомствено звено? — попитах.

— Нямам вътрешна информация — отвърна Сиско. — Обаче намерих човек, който е достатъчно близо, за да знае какво става. Междуведомственото звено явно е сформирано на чисто политическа основа. Идеята е, че се извършват адски много измами и ще е все едно да бодат рибата в реката с вила, за да ги изтипосат на първа страница и да изглежда, че вършат нещо за цялата тая каша. Опарицио е идеалната мишена: богат, арогантен, републиканец. Каквото и да му готвят, още са в самото начало и не са навлезли особено надълбоко.

— Няма значение — отсякох. — Известието за разследване ни стига. На този фон писмото на Бондюрант ще изглежда като реална заплаха.

— Наистина ли вярваш в това, или просто използваме съвпадението, за да отклоним вниманието на съдебните заседатели? — попита Аронсън.

Още стоеше права, въпреки че ние със Сиско бяхме седнали. В това имаше нещо символично. Сякаш като не сядаше с нас, докато крояхме плана си, показваше, че не се връзва или не продава душата си.

— Няма значение, Бълокс — заявих. — Имаме само една цел и тя е да осигурим присъда „невинен“. А как ще стигнем дотам…

Нямаше нужда да довършвам. По лицето й виждах, че още й е трудно да смели уроците, преподавани извън училище. Отново се обърнах към Сиско.

— И кой ни е пратил известието?

— Виж, това не знам — призна той. — Малко се съмнявам да е Васкес. Стори ми се прекалено изненадан и рязък по телефона. Мисля, че е някой от Федерална прокуратура.

Съгласен бях.

— Може да е самият Латимор. Ако имаме късмет да докараме Опарицио на свидетелската скамейка, даже може да помогнем на федералните да го пипнат с показанията му.

Моят следовател кимна.

— Сиско, в есемеса, който ми прати в съда, пишеше, че имаш да ми казваш нещо друго.

— Да ти покажа. Трябва да се поразходим, когато приключим тук.

— Къде?

— Предпочитам просто да ти покажа.

Лицето му замръзна в безизразна маска и виждах, че няма да говори пред Аронсън. Нищо че тя беше доверен член на екипа. Схванах посланието и пак се обърнах към нея.

— Бълокс, искаше да кажеш нещо, когато пристигнах, нали?

— Аа, не, просто исках да поговорим за моите показания. Но дотогава остават няколко дни и предполагам, че е по-добре да отложим обсъждането.

— Сигурна ли си? Можем да поговорим.

— Не, върви със Сиско. Утре сигурно ще ни остане време.

Виждах, че нещо в първия разговор я е смутило, но въпреки това станах от бюрото. Съчувствах й, обаче не особено много. Идеализмът умира трудно при всеки.