Майкъл Конъли
Петата поправка (42)

41.

В петък сутринта Андреа Фриман се зае с кръстосания разпит на Лиза Трамъл и за двайсет минути изгубих всичко, което бях спечелил предишния ден. Не е приятно да бъдеш измамен от обвинението насред процеса, но в много отношения това е част от играта. Една от неизвестните неизвестни величини. Обаче да те измами собственият ти клиент е най-лошото, което изобщо може да се случи. Човекът, когото защитаваш, никога не бива да е сред неизвестните неизвестни.

След като Трамъл седна на свидетелската скамейка, Фриман отиде на катедрата с дебел, съвсем наскоро разпечатан документ. Измежду страниците стърчеше розово самозалепващо се листче. Реших, че това е реквизит, целящ да ме разсее, и не му обърнах внимание. Прокурорката започна с въпроси, които наричам „подхлъзващи“. Те трябва да осигурят записването на отговорите на свидетеля в протокола, преди да бъдат разобличени като лъжа. Виждах, че Фриман залага капан, обаче не бях сигурен къде ще падне мрежата.

— Вчера вие свидетелствахте, че не сте познавали Мичъл Бондюрант, нали така?

— Да.

— Никога ли не сте се запознавали?

— Никога.

— И никога не сте разговаряли с него?

— Никога.

— Но сте се опитвали да се срещнете и разговаряте, нали?

— Да, два пъти ходих в банката, за да разговарям с него за къщата ми, но той не ме прие.

— Спомняте ли си кога?

— Миналата година. Обаче не помня точните дати.

Тук Фриман привидно промени насоката на разпита, ала аз знаех, че всичко това е грижливо замислен план.

Тя зададе на Трамъл поредица уж безобидни въпроси за ИДЕАЛ и целите на организацията. По време на прекия разпит бях засегнал голяма част от тези проблеми. Все още не виждах играта. Хвърлих поглед към документа с розовото листче и започнах да си мисля, че не е реквизит. Предишната вечер Маги ми беше казала, че Фриман ще работи нощна смяна. Сега знаех причината. Явно бе открила нещо. Наведох се над масата по посока на свидетелската скамейка, сякаш като се приближавах до източника, щях да ускоря развръзката.

— И имате уебсайт, с чиято помощ също развивате дейността на ИДЕАЛ, нали? — попита прокурорката.

— Да — потвърди Трамъл.

— Освен това сте и във фейсбук, нали?

— Да.

Плахият, предпазлив начин, по който клиентката ми произнесе тази едносрична думичка, ми подсказа къде е заложен капанът. За пръв път чувах, че Лиза е във фейсбук.

— За онези съдебни заседатели, които може да не знаят — какво представлява фейсбук, госпожо Трамъл?

Отпуснах се назад и скришом извадих телефона си. Бързо написах есемес на Бълокс — наредих й да зареже всичко друго и да потърси страницата на Лиза във фейсбук. Да види какво има там.

— Ами, това е социална мрежа и ми позволява да поддържам връзка с членовете на ИДЕАЛ. Поствам информация какво се случва. Съобщавам им къде ще се съберем или демонстрираме, такива неща. Хората могат да го настроят така, че да получават автоматични известия на телефона или компютъра си веднага щом постна нещо ново. Това много ни помага да се организираме лесно.

— И вие също можете да поствате във фейсбук направо от телефона си, нали?

— Да.

— И дигиталната страница, на която качвате тези постове, се казва „стена“, нали така?

— Да.

— И вие използвате стената си не само за да пращате съобщения за демонстрации, нали?

— Понякога.

— Поствате редовни информации и за ситуацията с просрочената си ипотека, нали?

— Да, исках да е нещо като личен дневник за една просрочена ипотека.

— Използвате ли фейсбук и за да осведомявате медиите за своята дейност?

— Да, и за това.

— За да има достъп до тази информация, човек трябва да се логне като приятел, нали?

— Да, така става. Хората, които искат да станат мои приятели, ми пращат заявка, аз ги одобрявам и те получават достъп до стената ми.

— Колко приятели имате?

Нямах представа до какво ще доведе това, но знаех, че няма да е нищо добро. Изправих се и възразих, че колегата, изглежда, хвърля въдица в мътни води, без конкретна цел и връзка с делото. Фриман обеща връзката съвсем скоро да се изясни и Пери й позволи да продължи.

— Можете да отговорите на въпроса — каза на Трамъл.

— Хмм, струва ми се… ами, последния път, когато проверявах, бяха над хиляда.

— Кога създадохте акаунта си във фейсбук?

— Миналата година. Май беше през юли или август. Тогава подадох документите за регистрацията на ИДЕАЛ и създадох уебсайта. Направих всичко едновременно.

— Хайде да си изясним нещата. До уебсайта има достъп всеки с компютър и интернет, нали така?

— Да.

— Но страницата ви във фейсбук е малко по-лична. За да получа достъп, вие трябва да ме приемете за приятел. Така ли е?

— Да, само че аз обикновено одобрявам всеки, който поиска. Не познавам всички, защото са много. Просто приемам, че са чули за полезната ни дейност и са се заинтригували. Не отхвърлям никого. Така станаха хиляда за по-малко от година.

— И редовно поствате на стената си, откакто сте във фейсбук, така ли?

— Доста редовно, да.

— Поствате информация и за този процес, нали?

— Да, просто изказвам мнението си за нещата.

Усетих, че вдигам температура. Костюмът ми сякаш беше от найлон и задържаше телесната ми топлина. Прииска ми се да разхлабя вратовръзката си, но знаех, че ако някой съдебен заседател ме види да го правя по време на разпита, сигналът ще е катастрофален.

— Може ли някой да отвори страницата и да постне съобщение от ваше име?

— Не, само аз. Хората могат да отговарят и да качват свои постове, но не и от мое име.

— Според вас колко поста сте качили на стената си от миналото лято?

— Нямам представа. Много.

Фриман вдигна дебелия документ със стърчащото листче.

— Ще повярвате ли, че имате над хиляда и двеста поста на стената си?

— Не знам.

— Аз обаче знам. Разпечатах всичките ви постове. Ваша чест, може ли да дам този документ на свидетелката?

Преди Пери да успее да отговори, аз помолих да се приближим до съдийската маса и той ни махна с ръка. Фриман взе и документа.

— Какво става, ваша чест? — попитах. — Повдигам същото възражение като вчера — обвинението умишлено е избягвала ни предоставя доказателствен материал. Досега не е имало нищо по този въпрос и изведнъж иска да представи като доказателствено средство хиляда и двеста поста във фейсбук?! Я стига, ваша чест, това не е редно.

— В доказателствения материал няма нищо за това, защото до снощи не знаех нищо за този акаунт във фейсбук.

— Ваша чест, ако й повярвате, аз пък имам имот на запад от Малибу и искам да ви го продам.

— Ваша чест, вчера следобед моята служба се сдоби с разпечатка на всички постове, качени от обвиняемата на стената й във фейсбук. Бях насочена към група постове от миналия септември, които са свързани с делото и показанията на самата обвиняема. Ако ми позволите да продължа, това скоро ще се изясни, дори и на адвоката.

— Вашата служба се е „сдобила“ с тях, а?! — възкликнах. — Това пък какво означава? Ваша чест, човек трябва да е одобрен за приятел, за да види стената на моята клиентка във фейсбук. Ако властите са замесени в изма…

— Даде ми ги представител на медиите, който е приятел с обвиняемата във фейсбук — прекъсна ме Фриман.

— Няма никаква измама. Но няма защо да обсъждаме източника. Res ipsa loquitur — документите сами говорят за себе си, ваша чест, и съм убедена, че обвиняемата ще разпознае собствените си постове във фейсбук пред съдебните заседатели. Колегата просто се опитва да не допусне заседателите да видят нещо, което самият той знае, че е доказателство за…

— Ваша чест, изобщо не знам за какво говори тя. За пръв път чувам за някаква страница във фейсбук. Представата на колегата за…

— Добре, госпожо Фриман — прекъсна ме Пери. — Дайте й документа, обаче давайте по същество.

— Благодаря, ваша чест.

Докато сядах на мястото си, усетих, че телефонът вибрира в джоба ми. Извадих го и прочетох есемеса под масата, така че съдията да не ме забележи. Беше от Бълокс, която просто ме информираше, че има достъп до стената на Лиза и работи по моята поръчка. Отговорих й с една ръка да провери постовете от септември, после прибрах джиесема.

Фриман даде разпечатката на Трамъл и я помоли да потвърди, че последните постове са от нейната стена във фейсбук.

— Благодаря, госпожо Трамъл. Бихте ли отворили на страницата, която съм отбелязала със самозалепващо се листче?

Лиза неохотно се подчини.

— Ще видите, че съм подчертала три ваши поста от седми септември. Бихте ли прочели първия на съдебните заседатели, включително часа на постването?

— Хмм, един четирийсет и шест. „Отивам в Уест Ланд при Бондюрант. Този път няма да приема отказ.“

— Вие прочетохте името вярно, но в поста е написано грешно, нали?

— Да.

— Как е написано във вашия пост?

— Бондурак.

— Бондурак. И така е написано във всички постове, в които се споменава. Това не е случайна грешка. Умишлено е, нали?

— Той искаше да ми отнеме дома.

— Бихте ли отговорили на въпроса?

— Да, умишлено беше. Нарекох го Бондурак, защото не беше добър човек.

Усетих, че ме избива пот. Истинската Лиза излизаше наяве.

— Бихте ли прочели следващия подчертан пост? С часа.

— Два и осемнайсет. „Пак не ме пуснаха при него. Не е честно.“

— А сега прочетете следващия пост и часа, моля.

— Два двайсет и една. „Открих неговото място. Ще го чакам в гаража.“

В залата се възцари тишина, шумна като парен локомотив.

— Госпожо Трамъл, на седми септември миналата година чакахте ли Мичъл Бондюрант в гаража на Уест Ланд Нешънъл?

— Да, но за кратко. Разбрах, че е тъпо и че той ще се появи чак след края на работното време. И си тръгнах.

— Сутринта на убийството отидохте ли пак в гаража да го чакате?

— Не, не съм! Не съм била там!

— Видели сте го в кафенето, разярили сте се и сте знаели точно къде ще отиде той, нали? Отишли сте в гаража и сте го причакали, а после…

— Възразявам! — изревах аз.

— … сте го убили с чука, нали?

— Не! Не! Не! — извика Трамъл. — Не съм го убила!

Избухна в сълзи и застена като приклещено в ъгъла животно.

— Възразявам, ваша чест! Тя тормози…

Вторачен в Трамъл, Пери сякаш излезе от хипноза.

— Приема се!

Фриман млъкна. В залата отново стана тихо. Чуваше се само хлипането на моята клиентка. Съдебният пристав й занесе кутия кърпички и сълзите на Лиза накрая секнаха.

— Благодаря, ваша чест — каза след малко прокурорката. — Нямам повече въпроси.

Помолих за по-ранна сутрешна почивка, за да може клиентката ми да се успокои. Така щях да имам време да реша дали да продължа разпита й. Съдията се съгласи, сигурно защото ме съжаляваше.

Сълзите на Лиза не омаловажиха факта, че Фриман майсторски й беше заложила капан. Ала не всичко беше изгубено. Най-хубавото на подхлъзващите въпроси е това, че почти всяко уличаващо доказателство или показание, даже да идва от собствения ти клиент, може да се използва в подхлъзването.

След като изведоха съдебните заседатели, отидох при свидетелската скамейка, за да успокоя клиентката си. Извадих две кърпички от кутията и й ги подадох. Тя ги взе и почна да си бърше очите. Поставих длан върху микрофона, за да не допусна разговорът ни да закънти из цялата зала. Полагах максимални усилия да овладея гласа си.

— Лиза, защо чак сега научавам за фейсбук, по дяволите? Имаш ли представа как ще повлияе това на делото?

— Мислех, че знаеш! Сприятелих се с Дженифър.

— С моята Дженифър ли?

— Да!

Нищо не може да се сравнява с това и младшата ти сътрудничка, и клиентката ти да знаят повече от тебе.

— Ами тия постове от септември? Съзнаваш ли колко ще ни навредят?

— Съжалявам! Съвсем бях забравила за тях. Беше адски отдавна.

Очертаваше се нов водопад от сълзи. Опитах се да го предотвратя.

— Е, имаме късмет. Може и да успеем да го обърнем в наша полза.

Тя престана да бърше лицето си с кърпичката и ме погледна.

— Наистина ли?

— Може би. Но трябва да изляза и да позвъня на Бълокс.

— Кой е Бълокс?

— Извинявай, така викаме на Дженифър. Ти кротувай и се стегни.

— Ще ми задават ли още въпроси?

— Да. Искам да продължа прекия разпит.

— Може ли да си оправя лицето?

— Добра идея. Само не се бави много.

Излязох в коридора и се обадих в офиса на Бълокс.

— Видя ли постовете от седми септември? — попитах я вместо поздрав.

— Току-що. Ако Фриман…

— Вече го направи.

— Мамка му!

— Добре де, не беше добре, обаче може да има изход. Лиза каза, че си й приятелка във фейсбук.

— Да, и съжалявам. Знаех, че има страница. Изобщо не ми хрумна да прегледам старите й постове.

— По-късно ще поговорим за това. Сега искам да знам дали имаш достъп до списъка й с приятели.

— В момента го гледам.

— Добре, първо разпечатай всички имена, дай ги на Лорна и кажи на Рохас да я докара тук. Веднага. После двамата със Сиско проверете имената, вижте кои са тези хора.

— Те са повече от хиляда. Всичките ли искаш да проверим?

— Ако се наложи. Търся връзка с Опарицио.

— С Опарицио ли? Защо ще…

— Трамъл е представлявала опасност за него, както и за банката. Борила се е срещу измамите в процедурите с просрочени ипотеки. Измамите са извършвани от фирмата на Опарицио. От Хърб Дал ни е известно, че Опарицио я е наблюдавал. Логично е някой от фирмата му да я е проверявал във фейсбук. Лиза току-що свидетелства, че одобрявала всеки, който искал да е неин приятел. Може да извадим късмет и да попаднем на познато име.

Оттатък последва мълчание, после Бълокс загря какво си мисля.

— Като са я следили във фейсбук, те са знаели какво се кани да прави.

— И са можели да знаят, че веднъж е чакала Бондюрант в гаража.

— И са можели да подготвят убийството му въз основа на нейната информация.

— Не ми е приятно да ти го кажа, Бълокс, обаче разсъждаваш като адвокат.

— Веднага ще се заемем — припряно отвърна тя.

— Добре, но първо разпечатай списъка и ми го прати. След петнайсетина минути започвам повторния разпит.

Кажи на Лорна да ми го донесе веднага. После, ако със Сиско откриете нещо, незабавно ми прати есемес.

— Дадено.