Мирон Иванов
Ония сънни, радостни години (24)

23

Човек трябва да излиза от време на време и вън от себе си, това е полезно, както например е полезно да се излиза от космическите капсули в безкрая на дехерметизацията — също нелошо занимание. Излизайки вън от себе си, сиреч от онова войниче преди близо четири десетилетия, мисля, че то не говори много точно — всичко това не е ставало в Криводол, Криводол е реално съществуващ град — по-скоро може да се мисли за другаде, например Бърдарски геран или нещо друго… Бърдарски геран е влязъл здраво в историята на безсмислените хрумвания с това, че през не знам — но мога да узная — коя точно година цар Фердинанд забелязва, че му се е паднало да управлява много калпав народ, дето не разбира бъкел от земеделие. За да поправи това, той преселва цяло едно село, а именно Бърдарски геран, да поучи на ум и разум местното население, сиреч туземците. Който не вярва, може и сега да мине през селото и да види тухлената, по онова време неизмазана отвън, католическа катедрала, да види широките по тридесет до петдесет метра улици, отромните стада-ята от гъски и още по-огромните юргани, пухени възглавници и прочие и като поразмисли — да се увери колко трудно ще настане царството Божие на земята: та нали милиони и милиони са тия, дето вярват в Христа, но като изключим самия него, никой не отиде повече да го разпънат на кръста. Даваха, даваха своя пример банатските селяни в Бърдарски геран, пък полека-лека и те се претопиха сред населението и за кой ли път доказаха, че най-лесно се възприема лошият пример, а за другия споровете продължават. Обаче…

Обаче пък от друга страна това не може да е ставало в Бърдарски геран. Щом те са католици, откъде накъде отец Пахомий ще става православен калугер… Плюс това може да се каже, че не е задължително, щом едно нещо не е ставало в Криводол, непременно да стане в Бърдарски геран.

Господи, но пък и толкова ли е важно?