Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
3,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012)
Разпознаване и корекция
Bamboo (2014)

Издание:

Мирон Иванов. Ония сънни, радостни години

Рецензент: Неда Антонова

Редактор: Жени Божилова

Художник: Христо Пелитев

Редактор от издателството: Емил Елмазов

Художник: Николай Пекарев

Художествен редактор: Огнемир Киров

Технически. Редактор: Цветанка Николова

Коректор: Леа Давидова

Дадена за печат на 18.10.1989 г.

Подписана за печат на 21.11.1990 г.

Формат 84х08/32

Печатни коли 7

Издателски коли 5,88

УИК 6,142

Цена 0,82 лв.

Военно издателство

Печатница на Военното издателство

История

  1. — Добавяне

22

Седмица по-късно Дичо Младенов вече виждаше, че не само вражи, ами и никакъв друг крак не иска да стъпи на тая земя, и остави това, ами няма кой да напои добитъка, а като пискюл отгоре — повикаха го в околийския комитет на партията да го газят по въпроса, защо е прогонил циганите от селото. Капитан Младенов не обичаше циганите и това бе неговото слабо място. Истински воин и патриот интернационалист, той не можеше да забрави, че като малко дете е бил гонен от цигани, а веднъж даже го крадоха от къщи и шашавият му брат, калугерът Пахомий, бе ходил с брадва и магаре да го освобождава. Това, разбира се, не оправдава чувствата му, а само ги обяснява донякъде. И сега, когато видя, че в кабинета му са се настанили миндиани, той, фигуративно казано, грабна бича и като Исус разгони търговците от храма на властта, тоест от кабинета си. Не е доказано какво са направили търговците в Йерусалим, подали ли са жалба срещу Христа, но местните цигани направиха точно това. Една от силните страни на марксизма е и неговата най-слаба: той е лесно учение и се поддава на спекулации — не можем да се изразим иначе, щом в главите на слабо, за да не кажем, напълно неграмотните миндиани бе дошла мисълта, че това деяние е политически неправилно, мирише на расизъм, дискриминация, налива вода във воденицата на врага и пречи на дружбата между народите.

Изхвърленото пред стълбите на общината дървено корито си остана там, циганите стояха изправени и само растяха по брой и растяха, и растяха — те имат това свойство. Силата на потиснатите е именно в тяхното единство и многобройност, никой не бе в състояние да каже откъде извираха те, но извираха и стояха на площада.

Говорителят Янакиев не пропусна да отбележи това явление в едно предаване, изпълнено наистина със злъч — да, странен теоретически въпрос поставят циганите от Северозападна България: дали и те не трябва да се съединят в един мощен интернационал и да претендират за власт, както са направили в село Криводол. Засега революцията изхвърли стопаните от домовете им и ги изпрати по градовете да образуват работническа класа, но интересно защо властта се противи на това и циганите да обладаят празните дворове и ниви. Нали комунизмът е равенство за всички!

Марин Михайлов повика новоизпечения кмет и го помоли да види по някакъв начин да успокои духовете, не му каза нищо по-определено, виж там, ти знаеш как.

Така се стигна до нашето вдигане по тревога.

Вдигнаха ни по тревога в три часа през нощта и при пълна тишина и мрак ние, цялата трета рота под командването на нашия строг, но справедлив командир капитан старши лейтенант Младенов се намерихме на площада пред пощата, общината и хоремага. Изглежда, врагът, който трябваше да разгромим, се бе оттеглил и саморазгромил, защото на нас не ни направи нищо и никакво впечатление, ако не броим това, че другарят капитан старши лейтенант ни поздрави, че така доброволно несъзнателно идваме да изпълним своя войнски дълг и да подпомогнем селското стопанство. И накрая запита:

— Има ли някой сред вас, медици и прочие, да разбира от ветеринарна медицина?

Тия номера минават само на млади войници, и то в началото на службата. Не зная обаче как точно се хванах и се провикнах: „Тъй верно!“ Това ми е слабото място. Син съм на ветеринарен лекар, а и сред животни съм отраснал и е много дълго, пък и ненужно да обяснявам защо се хванах, но се хванах.

— Ти — при кравите. Останалите ще копаем водопровод.

Никога не съм бил по-горд със себе си. Идваше ми да се целуна по бузата — едно е да пасеш крави, друго е да копаеш канализация. Говедото пасе. Ти само надзираваш и ръководиш. Човек затова е дошъл на този свят — да поведе нещата нанякъде. Да ги изръководи и да си отиде, когато престане да му отърва. Това е най-късата история на света. Вземаш пчелички, слагаш ги в кошер — ръководиш поточето мед към буркана. Вземаш кон, впрягаш го — ръководиш каручката. Вземаш овце, грабваш тоягата и ги повеждаш да събират тревата и да я преработват на мляко и вълна. Ти само ръководиш, а магаретата ти помагат.

Войни, бунтове, революции — всичко е кой да ръководи. Едните цигани, дето ги изхвърлиха от кабинета — и те, завалиите, изпищяха, като им се отне възможността да се допират до властта. Тъй де…