Мирон Иванов
Ония сънни, радостни години (18)

17

Същия ден другарят капитан старши лейтенант Младенов се явил в общината на своето родно село — ако не ме лъже паметта Безденица или Криводол, без да твърдя с положителност, — за да поеме управлението на селскостопанските работи. През всичките тези години, в които младият офицер е крачел към окончателната победа, селото било успяло да си издигне нова сграда на общината, на стопанството, да си покрие площада с мрамор, да издигне две арки на входа и изхода към Враца и Оряхово и да си остави кравите без гледачи, а останалия добитък да изколи. Картината била до неимоверност различна от оная, която всеки един от нас помни и пази и бог да ни пази от мига, когато се наложи да сравняваме милата картина на онова, което си спомняме, с тая, която съществува в момента.

Гнездо и крепост на народната власт, селото било известно с това, че гласува винаги до осем часа сутринта на изборния ден, при това сто и един процента за кандидатите на Отечествения фронт, обаче дори и кравите му вече не искали да влизат в блоковете, задушени от глушина и алени макове, наглед красиви, но съвсем безполезни цветя, особено когато се намират всред ръжта или пшеницата. Селото било в състояние да раздаде алени макове за цялата Западна Европа, но не и да прибере пшеницата, та да се изхрани, в случай че престанат да му карат хляб, масло, мляко, и скубани кокошки от града. Сега тази картина най-после трябвало да се дорисува, и то така, както пише за нея по отчетите и поемите. Дисциплинираният и честен български офицер, който нямал време дори да сдаде униформата и оръжието си, тръгнал да търси из канцелариите някой, от когото да вземе в ръцете си кормилото на управлението, но такъв нямало. Нещо повече: в кабинета на председателя на стопанството той видял с очите си една мургава жена, която перяла пеленките на малкото си мургаво дете и наливала горещата вода от печката, запалена посред лято, в коритото с помощта на кристална купа, получена от някакъв побратимен колхоз в Украйна — тогава тия работи точно се започваха.

Другарят председател Младенов извадил пистолета си и очистил кормилото на управлението на селскостопанските работи от пелени и корита, но от това работите съвсем не потръгнали, както не тръгва и закъсалият в тресавище камион само от това, че ще му оправиш волана и ще съединиш клемите на клаксона. Същата вечер се наложило новият председател да води кравите една по една да ги пои на реката — едно нищо и никакво разстояние, но когато го извървиш двеста и осемдесет пъти, работата става друга. По този именно път младият и честен иначе офицер започнал да си дава сметка, че победният ход на революцията си е победен ход, но крайната победа се отдалечава някъде в безкрая, щом всички, дето трябва да я поддържаме, я поддържаме по тоя начин.

Като напоил кравите, нашият бивш взводен командир се сетил, че те трябва и да ядат, затова позвънил в поделението и помолил някакъв свой приятел да дойде на помощ. Приятелят веднага се отзовал и късно вечерта три бронетранспортьора цъфнали на мраморния площад, но това не спомогнало много кравите да престанат да мучат от глад. Бронетранспортьорите се върнали точно така, както се и появили и нямало кого да стреснат те в нощта, защото наличните десетина бабички и старци били отишли на събор на манастира „Преображение Господне“ — женски манастир, за него може да се пише отделна епопея, там пък имало само две сестри калугерки. Тези две бледи и прозрачни същества по цял ден се борели помежду си коя от тях да стане игуменка и затова манастирчето светело от чистота, но поради липса на поп не можели да служат богу, защото и нашата, и всяка от сега съществуващите религии забранява на жената да припарва около олтара — църквата май никога няма да дозрее до еманципацията. Затова сестрите бяха довели отец Пахомий да им отслужи службата и да прогони подивелите котки, дето се били сврели в олтара и си живеели необезпокоявано.

На другата сутрин, празника Преображение, бабичките били сгащени на самото местопрестъпление, бронетранспортьорите спрели пред манастирския зид и всичките бабички били натоварени и върнати на село да си издоят кравите.