Мирон Иванов
Ония сънни, радостни години (20)

19

Законната съпруга на първия секретар другаря Михайлов, ако все още си спомняте за него, бе решила да постигне своето щастие дори и с насилствени методи и да го реабилитира, пишеше жалби и доноси срещу законния си мъж. Жалбите бяха добре написани, законно мотивирани и правилно адресирани с копия до горе и до най-горе, пишеше й ги адвокат. Адвокат й бе намерил стария фелдфебел Георги Безденишки — войник от някогашна негова рота. Но да реабилитираш щастие е почти като да залепиш нежните листенца на една разцъфтяла слива през август и да я направиш дъхава и бяла като през май. Не че не може, ама колко лепило е потребно…

В резултат на едно такова жалбодонесение на Марин Михайлов бе забранено да спи в кабинета си в комитета. Друга жалба му пресече пътя към светата обител „Три светители“ и без да изпадаме в повече подробности, можем да кажем, че по това време бледият и объркан секретар мразеше еднакво силно световния империализъм, Уолстрийт и жена си, а това вече може да обясни донякъде объркания ход на нещата в този район. Ако се вярва на пресата от ония времена, селяните ни се надпреварваха да жънат и копаят, да плевят и прибират реколтата, като я предават на държавата още същата вечер или рано призори, покачени върху камиони; отпред на камионите — подходящи лозунги, а под лозунгите обезателно акордеонист и пеещи девойки.

Но бяхме млади. Бяхме много млади.