Мирон Иванов
Ония сънни, радостни години (1)

Пази се от евтината правота

Съвременната наука вече доказа по най-безпорен начин, че прераждане няма, възнесения и възкресения не съществуват, и можем да приемем напълно безспорния факт, че всеки човек живее веднъж на тоя свят независимо от пол, възраст, политическа принадлежност, идейна убеденост и материално състояние, та дори и от неговото положение по йерархическата стълбица.

Нямаме право да пренебрегваме или да лишаваме от внимание този изумителен факт. Той е много важен. Можем да препускаме от сутрин до вечер, преследвайки едно след друго обстоятелствата, които биха ни направили щастливи, можем да трупаме милиони и милиарди от сутрин до вечер, сгради, автомобили, девици или дрехи — все едно — ние сме осъдени да живеем само веднъж на земята. И никой баща и никоя майка, никой дядо или баба не могат да ни помогнат да се измъкнем от това, макар че опитите не престават.

Веднъж се живее. И сигурно така и трябва, щом не може иначе. Правото да се живее, да се диша и да се участвува в метаболизма на веществата принадлежи на всички.

Да продължим сега и да преминем върху хляба.

Хлябът на човека е получен от смилане на зърно, получаване на брашно, отделяне на триците от него и омесване на хляба. Има хора, които заради един автомобил, медал или документ са готови да продадат своето право да дишат, да гледат слънцето или да гледат хората в очите. Ето това вече може да се нарече объркване — да объркаш триците и брашното и да продаваш най-чистото брашно за някакво съмнително тричово уиски, колкото и шотландско да е то.

Попитали някога прочутия наш учен професор Асен Златаров какво правят неговите студенти химици и той отвърнал: „Теглят.“ Тук е нужно да се напомни, че в аналитичната химия студентите химици от сутрин до вечер теглят на разни везни колко тежи пепелта от изгорялото крило на някой комар или върха на кибритена клечка, за да разделят и да видят колко фосфор има там и колко кобалт или олово може да се побере в чашката. Така че студентите наистина теглят, но освен това теглене професорът е имал предвид и още едно — теглото, беднотията, студентската мъка и недояждане, от които се е теглило повече, отколкото можем да си го представим днес. Обаче и с това не свършва смисълът на професорския отговор. Защото не само студентите, ами и съдиите, и лекарите, и адвокатите, и търговците, и философите, и лихварите — всички хора на тоя свят вършат кажи речи само едно: теглят кое колко струва и кое от кое тежи повече, кое по-малко и ако сгрешат в тегленето — плащат си, а понякога цели народи плащат заради грешките им, но както и да е. Споменахме, че има и такива хора, дето ще турят на едното блюдо на везната някакво притежание там — било кавазаки, било хонда, било видео, било обир на магазин, — а в другото блюдо ще оставят веселото божие слънце, чистия хляб и простата радост от това да се трудиш и да живееш. Та поставяйки тези неща на блюдата, едни хора претеглят по един начин, други по друг начин и после всеки си тегли за тегленето.

Когато бяхме на вашите години, млади приятелю, когато стояхме на прага на живота — това е малко неясно понятие, на прага на живота ние бяхме пет или осем пъти: веднъж, когато тръгвахме на училище, и веднъж, когато излизахме от него, веднъж, когато постъпвахме в университета, и после, когато го напуснахме, веднъж, когато влизахме в казармата, и веднъж, когато се уволнявахме; излиза, че тоя живот е съставен само от прагове, прагове и водопади, а то не е точно така, но нейсе, — та когато стояхме на прага на живота и излизахме от казармата, ние преболедувахме известен период от време болката, че докато ние сме марширували, животът е вървял, оркестрите са свирили, момите са се целували и дори са се женили, а в това време ние сме губили времето си един вид напразно, пазели сме родината от враговете, а враговете така и не са дошли и защо е било всичкото това пазене? Тогава нам се искаше час по-скоро да запишем всички факултети, да бъдем на всички възможни длъжности и вземайки колкото се може повече пари назаем, да посетим колкото се може повече ресторанти, да предприемем екскурзии и гостенки да поканим по три, четири на ден, обаче една след друга. Мина не мина малко време, и алчността ни се сломи, жаждата стихна, гладът мина и на мястото на трескавото следказармено бързане дойде не по-малко трескавото колебание, униние и нерешителност — накъде сега? Дойде, с други думи, времето, когато нанизахме на пръста си кантарчето й започнахме да претегляме едно след друго кое колко тежи, кое от кое струва повече и кое изглежда огромно, пък е кухо, а кое едвам го виждаш, пък то си тежи на мястото.

И оттогава — все така. Когато случим правилно теглото на нещата, спим спокойно и добиваме оная сигурност, която дава размахването на флагчето при стрелба с винтовка — попадение. Когато си гърмял нахалост, когато си излъгал или окото те е излъгало, или си дръпнал прибързано спусъка — жалко. Така вървиш като самотен трапер, като ловец, като боец, който все си търси другарите, но стреля, не ги търси, за да го прикриват и хранят — като мъж вървиш. Много заблуди преодоляваш; много пъти падаш и е много лошо, ако не ставаш точно толкова пъти, колкото си паднал — много е лошо. Трудно е да ти каже някой прав ли си, или не си прав, по кръчмите е пълно с такива, дето те успокояват и ти дават лека и евтина правота — но дали си прав и дали грешиш, може да ти отговори истински само един-единствен човек и тежко ти и горко, ако не си успял овреме да го намериш и да го приучиш към истината — имам предвид, че този човек си ти самият. Но по какво ще се познаеш, че си ти, как да не сгрешиш? Има и тук едно просто упътване, толкова просто, че да ти се замае умът чак, като го помислиш: Какво искаш да правиш на тоя свят? Отговор — искам да летя. Прекрасно, но в момента нямаме самолети. Искаш ли да караш автомобил? Може, съгласен съм. Така. А не искаш ли случайно да управляваш влак? Ами защо не, дайте и влак. В такъв случай, мой човек, ти не си нито за пилот, нито за шофьор, нито за машинист. А за какво съм? Не питай мен, питай себе си. Има ли на тоя свят едно нещо, което не можеш да не правиш? Единственото, без което не би могъл да живееш — имаш ли такова нещо? Нямаш. Щом нямаш — ще намериш някой, дето си има такова нещо, и ще го слушаш. И ще му бъдеш чирак, докато си намериш твоето единствено нещо в света, единственото, без което не можеш. То ще ти е като любовта. Девойки колкото щеш, можеш да бъдеш с всяка една и всяка вечер с различна, но това не е любов, друга дума приляга тук. Любовта е нещо друго. Мнозина живеят и без любов в света, от браковете без любов се раждат толкова нещастници, толкова убийци и грозни хора, защо не искаш твоите деца и твоите дела да бъдат красиви?

И затова бързай, млади приятелю, бързай ден и нощ и не се плаши никога, че ще закъснееш. Това, което е твое, те чака.

Само не го карай да те чака прекалено дълго.