Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Christmas Train, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Здравка Славянова, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 34 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- ehobeho (2014)
- Разпознаване и корекция
- Egesihora (2014)
Издание:
Дейвид Балдачи — Коледен експрес
Американска Първо издание
ИК „Обсидиан“, София, 2002
Редактор: Зорница Христова
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 954-769-039-6
История
- — Добавяне
18
Чикагската Юниън Стейшън символизираше изумителните мащаби на града, в който се намираше; беше огромна и импозантна, на множество нива, с бюра за отдаване на коли под наем, павилиони за храни и всякакви други магазинчета, както и с дълги електрокари, които разкарваха пътниците насам-натам. Нашите познайници се насочиха към салона „Метрополитън“, откриха си свободно пространство и се настаниха. Том седеше като истукан, докато Кристобал проведе безброй телефонни разговори, а Макс хукна да търси Стив, Джули и разни други хора, за да уточнят последните подробности около сватбеното тържество. Елинор не се появи и накрая Макс изпрати Кристобал да я намери.
Пристигнаха униформени от полицията на „Амтрак“, водени от Реджина, и всички подадоха жалби за откраднатото. Научиха, че много пътници се бяха оплакали, че са им изчезнали вещи, и получиха уверението, че издирването на крадеца, дори да е действал със съучастници, е в ход. Според полицаите по-вероятно бе няколко души да са замесени поради големия брой откраднати вещи и набелязани жертви. Почти сигурно било, че бандата е слязла от влака преди Чикаго. Том почти не се надяваше отново да види писалката си. И което е по-важно, още по-малко се надяваше отново да види Елинор.
Ето защо се изненада, когато около час по-късно тя влезе в залата заедно с Кристобал. Уморено се отпусна на канапето до Макс.
— В колко часа е полетът ти? — попита той.
— В николко. Всички билети са продадени. Каква ирония, в момента с влак е най-бързо да се придвижиш до Ел Ей.
Макс се облегна назад и притвори очи, ала на устните му трептеше усмивка.
— Колко жалко. Май ще трябва да се скиташ с нас по влаковете. — В този миг пак се ококори и намигна на Том.
— Така излиза — намръщи се Елинор.
— Ако от това ще ти олекне, мога да ти кажа, че ми е забранено да пътувам със самолет в границите на Щатите — рече Том. Кристобал го изгледа с недоумение и се поотдръпна от него. — Всичко стана заради едно дребно недоразумение при проверката за сигурност на летище „Ла Гуардия“.
— Не — отсече Елинор, — новината изобщо не ме ободрява.
След няколко минути Реджина се върна при тях. Том се досети, че жената с нея трябва да е майка й, макар че освен в очите двете изобщо не си приличаха. Колкото и да е невероятно, край тази жена Агнес Джоу би изглеждала като дребно момиченце. Том я оприличи на Арета Франклин, макар да беше по-едра и от нея. Както се оказа, огненият й темперамент надминаваше дори несравнимите й физическите дадености.
— Това е майка ми Роксан — успя да я представи Реджина, преди последната да вземе нещата в свои ръце и да забоботи тъй гръмовно, че от всички краища на просторния салон се заизвръщаха да я видят.
— Всичко ми е ясно, деца, до един сте премръзнали, изморени, потиснати и на всичкото отгоре ограбени! Ммм. Това е недопустимо. Добрият Господ няма да ви остави дълго в това печално състояние.
Няколко минути по-късно се появиха одеяла, възглавници, закуски и други полезни дреболии. Жестът предизвика всеобщо оживление и дори Елинор се поотърси от унинието.
Роксан застана насред групата като кралица сред смирени придворни.
— Господи, ама че ден. Първо на първо, имам си важни повереници от Ню Йорк. И ги вземам под крилото си, защото ги виждам, че са объркани като деца без майка. — След което тя посочи Макс. — Ей този го познавам. Аз, драги, трябваше да играя в последния ти филм, онзи мюзикъл с бялата кльоща. Ще знаеш, синко, време е да си смениш човека, дето ти подбира актьорите. Отвори си очите и проумей, че ти е нужно нещо истинско. Мощни дробове и приятен тембър, ей това е. — В следващия миг взе толкова висок тон, и то с такава сила, че Том сграбчи чашата си с кафе, да не би да вземе да се пръсне от вибрациите.
Макс усети, че челюстта му увисна.
— Следващия път непременно ще ви имам предвид — обеща той.
— И добре ще направиш, синко. Моите хора ще се договорят с твоите, само дето аз хора нямам, ами две внучета в пубертета, дето обувки не им се намират, толкова са им огромни краката, а на всичко отгоре направо ми изяждат ушите. Слава на Бога, той има грижата да ме крепи или поне децата да не гладуват. А ти, Реджина — обърна се тя към дъщеря си, — нямаш ли си работа? Да не мислиш, че старото ти влакче ще се оправи само, без топлите ти грижи? Да не си въобразяваш, че „Амтрак“ ти плаща толкоз пари да седиш и да слушаш какво дърдори майка ти?
— Тръгвам, тръгвам — успокои я Реджина и се усмихна.
Роксан я изпрати с поглед, в който се четеше майчинска гордост.
— Реджина ми каза — обърна се Роксан отново към групата, — че с вас имало двама млади, дето са решили да се вземат, а също и някаква ясновидка на име Мисти. Мъчно ми е, че не съм могла да зърна змията и голия адвокат, завиждам ви, ще знаете. Е, за адвоката чак толкоз не ми е мъчно де. За боата ми беше думата. На дълъг път нищо не може да ти стопли краката така, както такова змийче, нали разбирате. Милият ми съпруг, покойният Джуниър, много ме обичаше, но пръстите на краката ми все мръзнеха, защото мъжете не се сещат за такива неща. Та си мисля де, от женска гледна точка, да си имаш мъж, дето те обича, и някое сладко малко змийче, тогава щастието е пълно. Слава на Бога! Искам сега с ушите си да чуя всичко. Разказвайте.
Том се нагърби с тая задача и компанията здравата се посмя за сметка на Гордън Мериуедър.
— Смятай го за подранил коледен подарък за „Амтрак“ — заключи Том накрая.
— Мислех, че ще вземеш влака за Ню Орлиънс да те отведе у дома, миличка.
Всички се извърнаха, за да видят на кого говори, и ето че се появи Мисти в цялото си пророческо великолепие, вдигнала ръце нагоре.
— Споходи ме предчувствие, че по празниците тази година съдбата ме зове на запад наместо на юг. Разбираш ли, сладурче? — И тя припърха с мигли, фиксирайки Макс.
— До вчера никой не ми беше предсказвал бъдещето с толкова проникновение и жар — усмихна се той.
— На тая земя аз съм просто смирен проводник на тайнствената сила на звездите, Макс.
Елинор озадачено се втренчи в явно омаяния си шеф, а после в Кристобал, който примирено сви рамене.
— Та аз не съм бавачка на негова милост — рече той.
— Как я караш, Мисти? — поинтересува се Роксан. — Помниш ли какво ми предсказа последния път?
— Номер сто петдесет и три от специалните ми видения, за онази кавалкада млади мъже, които предстои да срещнеш?
— Взе ми думите от устата. И да ти кажа, сбъдна се.
— Нима си се съмнявала?
— То и да съм имала съмнения, отлетяха те. Макар че, да си кажа право, надявах се да се яви някой, дето повече да ми подхожда на годините. — Тя посочи към вратата, през която нахлу цяла тълпа афроамериканчета в униформи. — Това е хорът на момчетата на Ел Ей. Имали са концерт в Карнеги Хол, а сега си отиват у дома за Коледа и от вашата предана приятелка зависи родителите им да си ги получат живи и здрави. Извинете ме за минутка.
Тя се отдалечи и ето че се появи Агнес Джоу.
— Как си, Агнес Джоу? Купето ти в „Чийф“ вече те очаква. И стига си ме потискала. Още малко ако отслабнеш, момичето ми, ще трябва с лупа да те търся.
Роксан се приближи към шумната група развилнели се деца, поздрави обсадените им придружителки и се опита да привлече вниманието на момчетата, но без особен успех. Те изглеждаха изморени и отегчени, готови на всичко, но не и да слушат наставленията на поредния възрастен.
На това пренебрежение обаче бързо се сложи край, защото Роксан нададе мощен вик. Момчетата тутакси се строиха в две редици и опулиха уплашено очи. Том имаше чувството, че плътният строй бе единствената причина да не изпопадат на земята. Роксан ги подкара към отсрещния ъгъл на залата, като им говореше нещо вече с по-тих глас.
Много скоро тя се обърна към всички в залата и попита:
— Кой желае да чуе някоя песен? Искате ли да се насладите на едно хубаво изпълнение, докато чакате?
Тълпата в залата се състоеше предимно от възрастни хора, та Том не беше сигурен дали са особено добре със слуха, макар че едва ли бе възможно някой да не чуе Роксан. Всички откликнаха с радост.
Роксан се обърна към невръстните си повереници, направи няколко упражнения за разпяване, след което им даде тон и подхвана поредица прочути коледни песни, като внимаваше да не заглушава красивото звучене на детските гласчета.
— Страхотни са — възкликна Макс. — И тя е страхотна.
Мисти приседна до него на подлакътника.
— Роксан Джордан ръководи хора в една от най-големите баптистки църкви в Чикаго. И работи там на доброволни начала. Ненадмината е в изпълнението на госпъл и блус, а аз живея в Ню Орлиънс! Който е имал щастието да се вози с нея, става по-добър човек. То не е нужно да си ясновидец да го проумееш.
След изпълнението Роксан поведе децата навън в индийска нишка, като продължи да пее и подсвирква подобно на влак под бурните аплодисменти. Служителите от управата на „Амтрак“, напуснали кабинетите си, за да погледат, първо заклатиха глави, позасмяха се, после и те запляскаха с ръце.
Том последва Кристобал към щанда за кафе.
— Благодаря ти за снощи — подхвърли той. — Нямаше да се справя без теб.
— На твоите услуги — саркастично отвърна Кристобал, но после смекчи тона. — Беше забавно всъщност. Точно такъв е бащата на бившата ми приятелка. Нахален перко. Тя направо не може да го понася.
— А ти без малко да пропуснеш представлението.
— Как така?
— Разбрах, че трябвало да пътувате с по-ранен влак. Ели няма представа каква е била причината, каза ми само, че плановете на Макс претърпели промяна.
— А, не — поклати глава Кристобал, — аз бях поръчал билетите за ранния влак, само че някаква идиотка в пътническата агенция погрешно записала датата. Беше ни запазила места за по-късния. Опитах се да ги сменя за по-ранния, но не бяха останали спални купета, а мистър Пауърс не понася общите вагони. Затова долетяхме с един ден закъснение. Обадих се на Елинор, за да й кажа за промяната. Не смятах за нужно да й обяснявам причината. Бездруго беше пристигнала в Чикаго цяла седмица по-рано.
Том го погледна разочарован.
— Надявах се все пак нарочно да сме се озовали в един влак. И не само заради миналото.
— Е, аз определено нямах представа, че вие двамата се познавате. А само аз отговарям за резервациите при пътуване, не мистър Пауърс.
— Това ми звучи логично. И отново ти благодаря.
Мнителен като всеки журналист, Том не повярва докрай и затова потърси Реджина и под фалшив претекст я помоли да провери как точно стоят нещата. Тя изчезна в лабиринта на гарата, но скоро се върна.
— Проверих резервациите. Записано е, че мистър Пауърс и неговият екип трябвало да пътуват с по-ранния влак, но служителката от агенцията погрешно разбрала желанието им и не им запазила спални купета. Затова се качили на по-късния влак. Всичко наред ли е?
Том умело прикри разочарованието си.
— О, да, разбира се. Позволи ми да ти кажа, че пътуването с теб беше повече от приятно. Отсега нататък ще се возя на „Кап“ само с теб. А майка ти е невероятна, не съм срещал друга като нея.
Когато се върна в салона, Том завари Стив и Джули, изпаднали в паника. Свещеникът бе пристигнал, но шаферът и шаферката, техни приятели от колежа, вече семейство, тъкмо се били обадили. Претърпели пътна злополука някъде в заснежения Мичиган. Шаферът бил със счупен крак и лежал в болница, а съпругата му, естествено, нямало да го изостави за нищо на света.
— Нямаме нито шафер, нито шаферка — проплака Джули. — Знаех си, че все нещо ще се обърка. — Тя поклати глава и ето че погледът й попадна върху Елинор. — Съгласна ли сте да ми станете шаферка? Моля ви! Нали сме от един край. Сигурна съм, че ще ми помогнете. Моля ви!
В първия момент Елинор се сепна, но после даде съгласието си. Нима имаше избор?
Ето че и Стив се обърна към Том:
— Ако не бяхте ми се скарали във влака, може би изобщо нямаше да има сватба. Ще ми станете ли шафер?
Том погледна към Елинор и също даде съгласие. При което Елинор рязко се изправи и се отдалечи.
— Аз пък ще предам булката на младоженеца — обади се Макс. — Имам само синове, а никой от тях досега не е пожелал да се обвърже. И не разбирам защо.
Вероятно все още огорчен заради обещаното понижение на заплатата, Кристобал подхвърли.
— Нищо чудно да са научили някой и друг ценен урок от своя три пъти развеждан баща.
— Три пъти! — възкликна Мисти. — Аз също на три пъти съм била омъжена. Знаех си, че помежду ни има някаква по-особена връзка, Макс. Числата всичко предопределят.
В цялата ситуация Том откриваше влудяваща ирония. След толкова години най-сетне предстоеше да присъства на сватба заедно с Елинор. Само дето не се женеха те. Не знаеше да се смее ли, да плаче ли, или да иде да се хвърли в езерото Мичиган. В крайна сметка реши да поседне и да изчака тръгването на „Саутуест Чийф“.