Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Superstar, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
kati (2011)
Разпознаване и корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Виктория Готи. Последен кадър

Американска. Първо издание

ИК „Ера“, София, 2000

Редактор: Светла Иванова

История

  1. — Добавяне

Осма глава

Как се облича една дъщеря за баща си, когато не го е виждала повече от двайсет години?

Касиди се вторачи в дрехите, които си бе донесла. Избра светлосин кашмирен пуловер, черен панталон и мокасини. В последната минута си сложи перлената огърлица и обеците, които бе наследила от майка си, като се запита дали баща й помни, че ги е подарил на Лана в деня, когато се роди дъщеря им.

Не знаеше защо й се плаче.

После видя Джонатан. Дългите му черни коси скриваха очите му.

— Здравей — едва доловимо измънка тя.

Джонатан не й обърна внимание.

— Виж ти, кой е дошъл — рече баща й. — Моля те, извини ме, че не ставам.

Познатото гордо чело, проницателните сини очи и изпъкналите скули! Само косите му бяха прошарени. Гласът му още беше прекрасният баритон, който чуваше в съня си. Роджър й направи знак да седне от дясната му страна.

Касиди наведе глава и бавно прекоси стаята. Искаше да покаже на тези двама мъже, които бяха най-близките й роднини, че се владее.

Седна до баща си, разгъна на коленете си ленената кърпа за хранене и го погледна в очите.

— Добро утро, татко.

— Добро утро, Касиди. Радвам се, че дойде — отговори Роджър, после се обърна към Джонатан: — Нали се радваме, че Касиди е тук?

Джонатан я погледна гневно и с тон, имитиращ баща си, рече:

— Разбира се. Приятно ми е, Касиди. Отдавна не сме се виждали.

Касиди отпи глътка кафе, сетне, поглеждайки обилната закуска, отбеляза:

— Колко изискано.

На масата имаше варени яйца, белгийски вафли, плодове и домашно приготвени кифлички. Всичко беше поставено в старинни сребърни подноси.

Срещата им нямаше да е сърдечна. Завареният й брат беше ядосан. Баща й, от друга страна, изглеждаше отстъпчив, дори мекушав. Стъписването явно се изписа на лицето й, защото Роджър възприе обичайното си властно държание.

— Лекарите казаха, че трябва да почивам и да не работя. Всъщност ми наредиха да не ставам от леглото. — Махна с ръка. — Но аз не съм на това мнение. Чувствам се здрав и във форма. Не бях сигурен какво предпочиташ за закуска сега, Касиди, затова казах на готвачката да приготви по малко от всичко.

— Има достатъчно да нахраниш цяла армия — каза тя.

В стаята настъпи тишина, после, сякаш това беше ежедневна закуска, Роджър и Джонатан възобновиха разговора си, обсъждайки „Опасни намерения“.

И двамата не одобряваха новия режисьор, препоръчан от Джак Кавели.

— Филмите му са твърде пищни — каза Роджър.

— Съгласен съм. Всички в бизнеса знаят, че е шарлатанин, абсолютна откачалка. Но мисля, че Кавели го покани точно заради това.

— Кавели няма думата в случая. Ние избираме и аз съм против Дъкърман.

Тримата не се бяха срещали повече от двайсет години, от погребението на Лана, а двамата мъже разговаряха по делови въпроси както всяка сутрин!

Касиди се вторачи в баща си, опитвайки да определи какви са чувствата й. Гняв? Тъга? Докато той седеше до нея и умишлено се държеше безгрижно, тя изпита недоверие, дори отвращение към него.

Наистина ли беше болен? Да, беше блед и остарял, но не приличаше на човек на смъртно легло. Естествено, той беше изключително енергичен, особено когато ставаше дума за работа.

Но макар да беше спокоен и да се владееше, Касиди долови нервността му. Тя насочи вниманието си към Джонатан. За разлика от баща й той изглеждаше съсредоточен и притеснен от присъствието й.

— Какво става, татко? Би ли ми казал защо съм тук? — импулсивно попита тя.

Роджър се намръщи.

— Не може ли да се срещна с дъщеря си? По дяволите, откога не сме се виждали!

Касиди се вторачи изпитателно в него.

— Получих бележка от Джеймс. Там пишеше, че си сериозно болен. Но сега съм убедена, че болестта ти е само хитрина. Очевидно имаш други планове.

Погледна брат си, който се усмихна злорадо. Лицето на баща й стана непроницаемо. Касиди нямаше представа какво мислят тези двама мъже.

— Ако не ми обясниш какво става, ще взема първия самолет за Ню Йорк.

Тя стана, но Роджър я хвана за ръката.

— Седни, Касиди.

Този път в гласа му нямаше и следа от учтивост. Касиди се почувства отново дете — послушна и уплашена.

— Всичко е вярно… Наистина съм болен. Писмото не беше хитрина. Физически понесох тежък удар, а психически — още по-голям.

Роджър говореше сериозно. Той стана и се приближи до прозореца, после се обърна и се вторачи в Касиди, сякаш Джонатан вече не беше в стаята.

Касиди усети пронизителния поглед на сините очи на баща си. Вгледа все в тях, за да потърси някакъв спомен, който би запълнил бездната помежду им.

— Може и да не съм толкова зле, колкото накарах хората да повярват — сериозно продължи той, — но наистина получих сърдечен удар и нямам сили да режисирам „Опасни намерения“. Това ще е последният ми филм. И трябва да бъде фантастичен! Искам ти да го поемеш, Касиди. Ти си единственият човек, на когото вярвам, че ще го направи както трябва.