Виктория Готи
Последен кадър (22)

Двадесет и първа глава

Джеймс разглеждаше обстановката в една от залите за конференции в хотел „Чиприани“. Той и Роджър бяха пристигнали преди два часа. И двамата звъняха в апартамента на Касиди, но никой не отговаряше.

Адвокатът бе настоял, ако Роджър замине за Венеция, за да „провери“ Касиди, да отиде с него. Телефонните разговори между нея и баща й бяха сърдечни, но въпреки това бе възникнало напрежение заради отказа й да се вслушва във всеки съвет на Роджър за „Опасни намерения“. Джеймс трябваше да попречи срещата им да се превърне в кавга.

Не бяха предвидили потресаващия ефект от завършената работна версия на „Опасни намерения“. Или по-точно въздействието на актрисата в главната роля.

И Джеймс, и Роджър помнеха Челси Хътън. Неизвестно как, тази странна жена, заявила, че е дъщеря на Роджър, бе съумяла да убеди Касиди да й възложи главната роля в „Опасни намерения“. Джеймс се запита дали Касиди съзнава, че това се дължи на приликата на Челси с Лана. Дали всъщност целта на Челси беше такава? Дали не я беше подценил? Беше ли го надхитрила? Тя явно използваше Касиди и „Опасни намерения“, за да получи онова, което иска. И той беше безпомощен да я спре. Щом филмът излезеше по екраните, Челси Хътън щеше да спечели симпатиите на публиката. Касиди не знаеше какво е намислила тази коварна жена. Джеймс беше сигурен в това.

Той накара оператора да спре филма и го помоли да ги остави сами.

— Позна ли я?

— Познах я и на приема, и после, когато видях първата видеокасета от „Опасни намерения“. Но не можах да се сетя къде съм я виждал.

Роджър извика оператора и му каза да пусне филма още веднъж. Челси Хътън си движеше с грациозността на котка.

— Трябва да говоря с Касиди — каза Роджър, когато отново останаха сами. — Ако Хътън се добере първа до нея, ще загубя Касиди завинаги. Няма да го преживея.

Джеймс погледна стария си приятел.

— Ще видя какво мога да направя. — Адвокатът се замисли за десетина сценария, но Касиди вече не беше дете и лесно можеше да прозре истината. — Мисля, че трябва да се придържаме към някоя банална история. Бил си млад и глупав, ходил си насам-натам и безотговорното ти държание може да е довело до раждането на дете. Откъде можеш да бъдеш сигурен? После ще уверим Касиди, че не си искал съзнателно да я нараняваш. Не, ти я обичаш твърде много, за да й причиниш болка. Тя ще повярва. Няма да има друг избор. Но всичко по реда си.

— Уреди Хътън да вечеря с мен в апартамента ми в осем часа — каза Роджър.

* * *

Касиди пиеше чай от лайка, когато икономът потропа на вратата и донесе купчина пликове и кутии от най-изисканите магазини в Париж.

Объркана и убедена, че е станала грешка, тя каза:

— Тези неща не са за мен… Не съм поръчвала…

— Господин Кавели каза да ги донеса преди обяд — прекъсна я Найджъл, погледна часовника си и се усмихна. — Остават още петнайсет минути. Обичам да изпълнявам точно заповедите му.

Той извади плик и й го подаде.

— Господин Кавели ме помоли да ви предам и това.

Касиди благодари и щом Найджъл излезе, разгледа пакетите — „Шанел“, „Прада“, „Диор“. Отвори плика.

„Тази сутрин се събудих малко по-рано от обикновено и вместо да се заловя за работа или да събудя секретарката си в Лос Анджелис и да я побъркам с диктовки и заповеди до всички, реших да използвам разумно свободното си време да купя дрехи и аксесоари, от които знам, че се нуждаеш, тъй като не можах да те върна във Венеция, както обещах. Трябва да призная, че беше голямо предизвикателство да намеря неща, достойни за красавица като теб. Моля те, приеми ги не само като извинение, че снощи не те закарах «вкъщи», но и като знак за добрите ми чувства… и като покана да вечеряме заедно на Ривиерата. Надявам се, че това ще изкупи вината ми.

С най-сърдечни чувства, Джак

Послепис: Трябва да призная, че се наложи да се консултирам с младата дама в салона до фоайето. Ако прецениш, че цветовете не ти подхождат, или се нуждаеш от нещо, моля те, потърси Жан-Мари.“

Касиди имаше усещането, че той я подмята насам-натам. Почувства се объркана. Нямаше представа какво изпитва — радост, смут или… страх. Разумът я съветваше да се ядоса, защото Джак си играеше с чувствата й, при това в момент, когато и на двамата им бе нужно тя да запази душевното си равновесие. Но може би и той беше объркан. Джак бе свикнал с усложненията в бизнеса, но дали беше готов да се справи с усложненията в живота?

Както той бе подчертал, и двамата трябваше да внимават. Касиди не можеше да си позволи отново да бъде наранена. Замисли се какво да направи с подаръците. Дали да му напомни за предупреждението му да бъдат предпазливи и да му ги върне? Не че някой някога я бе отрупвал със скъпи дрехи! Веднъж Рудолфо й изпрати цял гардероб, защото му били писнали съвършените й черни костюми „Шанел“. И Роджър бе направил същото, когато я убеди да остане в Лос Анджелис. Тогава защо да ги връща?

„Престани с тези глупости!“ — помисли тя и вдигна телефона.

— Имаш чувството, че е Коледа, нали? — попита той, преди Касиди да успее да каже нещо. Гласът му беше мил и весел.

— Откровено казано, не…

— Не казвай нищо. Имам определен мотив да ти изпратя тези дрехи. Един много влиятелен делови партньор ме покани довечера на Ривиерата. Ще се отегча до смърт. Би ли ме придружила?

— Мислех, че не смесваш работата с удоволствията.

— Срещата е делова.

Касиди не искаше да размишлява повече.

— С удоволствие ще дойда.

— Тогава предлагам да пробваш дрехите. Може да се нуждаят от корекции.

— Не. Убедена съм, че са ми по мярка.

Почти не беше в състояние да говори. Сърцето и разумът й бяха в конфликт. „Опасни намерения“ й се струваше на милиони километри.

— Ще те взема в седем. Забележи, не изпращам шофьора си.

— Бързо усвояваш. Признавам ти го — засмя се Касиди.

— Оревоар — каза Джак и затвори.

В плика с надпис „Шанел“ имаше два чифта обувки. Едните бяха с невероятно високи токове, а другите — ниски и направени от мека като за ръкавици кожа. Беше оставена и бележка, на която пишеше: „Удобни обувки, с които да тичаш по-бързо, докато правиш нашия филм“. Тя се усмихна и отвори другия плик от „Шанел“. Вътре имаше изящна плетена чантичка от бяла коприна и три чифта копринени чорапи — кремави, бежови и черни.

В плика от „Лагерфелд“ имаше елегантен комплект — лилава блуза и жилетка. В другите пакети Касиди намери черен копринен панталон, класическа кожена чанта „Прада“, семпла рокля от тънка вълна и коприна и подходящо по цвят сако, костюм от мека кожа с цвета на прясно масло, копринена пола, обувки и чанта.

Запази за накрая плика от „Кристиан Диор“. Извади бяла рокля от ефирна коприна с малко деколте и гол гръб. Облече я и се завъртя пред огледалото. Роклята сякаш беше ушита за нея. Касиди не обичаше вечерни тоалети и светски изяви, но тази рокля промени мнението й. Как беше възможно този почти непознат мъж да избере рокля, която самата тя би купила?

Джак — или онзи, когото бе наел да пазарува вместо него — бе избрал толкова красиво бельо, каквото не беше виждала дори в гардероба на Лана и каквото обожаваше.

* * *

Касиди отвори вратата и очите на Джак обходиха тялото й. „Колко изискано“ — помисли той, но не се осмели да го каже.

— Роклята ти приляга, сякаш е ушита за теб.

Гласът му потрепери. Като че се повтаряше нещо отдавна преживяно. Какво го бе прихванало да купи тази навяваща спомени рокля? Губеше ли контрол? В края на краищата целта му беше да съсипе „Дезмънд Филмс“, а не да се въвлича във връзка с новата продуцентка! Касиди се усмихна и благодари.

Докато й помагаше да си сложи дантелената наметка, Джак я огледа в гръб — дългите, гъсти коси и голите рамене, които сякаш очакваха целувка. Допирът до кожата й замъгли разсъдъка му. Напомни си, че ако й позволи да пробие защитата му, всичко може да се случи.

Собствената му житейска история го бе научила. Касиди трябваше да мисли, че чете мислите му и владее положението. Но той трябваше да запази деликатното равновесие помежду им, защото инак можеше да загуби работата, бъдещето и дори себе си.

* * *

Здрачаваше се, когато се приземиха на летището в Ница. Качиха се в лимузина и поеха по тесните, криволичещи крайбрежни пътища към Монако. Хотел „Париж“ с белоснежната си фасада, украсена с множество скулптури и осветена от хиляди светлини, беше зашеметяващ. Кристалните полилеи блещукаха като светулки в лятна нощ.

Трябваше да мине известно време, преди Касиди да разбере, че са заобиколени от стотици фотоапарати. Изведнъж от всички страни се появиха микрофони. Обзе я паника. Джак я хвана за лакътя и я поведе далеч от суматохата.

— Тук сме в безопасност — каза той, когато стигнаха до асансьорите. — Персоналът на казиното е по-непробиваем от цялата френска армия.

Касиди почерпи сили от спокойните му, усмихнати очи. Сетне по лицето му пробягна сянка и очите му помръкнаха.

— До утре жълтата преса ще ни ожени — изсмя се безрадостно той.

Касиди се обърка. Имаше усещането, че земята под краката й се тресе.

— Толкова ли страшно би било това? — попита Джак. — Изглеждаш ужасена.

Тя нямаше време да отговори, защото в същия миг ги поздрави чернокос мъж, облечен в смокинг.

— Радвам се, че отново ви виждам, мосю Кавели.

Вратите на асансьора се отвориха и Касиди се озова във великолепен апартамент с остъклена стена, която разкриваше невероятна панорамна гледка към Монте Карло.

Пиколото внесе багажа им и излезе. Касиди и Джак останаха сами.

— Ела да ти покажа стаята — каза той и я поведе из апартамента, който се състоеше от хол с камина, трапезария, библиотека, две спални и три бани.

Апартаментът не беше толкова внушителен и богато обзаведен като в „Риц“, но беше по-уютен, с по-интимна атмосфера.

Стаята на Касиди имаше голям балкон с изглед към пристанището. Мебелите бяха изящни и невероятно романтични. Над леглото се спускаше копринен балдахин с цвета на слонова кост. Килимът беше кремав, завивките — сатенени.

Касиди излезе на балкона и зарея поглед над морската шир. Повяваше топъл ветрец. Пое дълбоко въздух, наслаждавайки се на мига. През тялото й сякаш премина електричество, когато Джак застана зад нея. Искаше й се да узнае мислите му.

Тихият му глас прекъсна мислите й.

— Трябва да тръгваме. Вечерята е в осем трийсет.

Касиди се обърна и го погледна. Очите му бяха широко отворени, в ъгълчетата на устните му грееше усмивка.

— Да разбирам ли, че си доволна от стаята?

— Много — усмихна се тя.

— Добре. Обещавам, че утре на обяд ще те върна във Венеция, за да можеш да продължиш работата си.

„Моля те, не ме връщай още“ — мислено извика Касиди, защото истината беше, че не искаше почивните дни да свършат, но на глас каза:

— Добре.

Тръгна към вратата, но думите му я спряха.

— Има още нещо. Щях да забравя…

От вътрешния си джоб извади черна кадифена кутийка.

— Само още един подарък.

— О, не! — възрази тя.

— Настоявам… Това ще придаде завършен вид на външността ти. — Джак й подаде кутийката. — Отвори я. Моля те.

С треперещи ръце Касиди отвори кутийката. Вътре бяха обеците със сапфири и диаманти, които бе видяла на витрината на „Бушрон“.

— Не, Джак. Не мога да ги приема.

— Трябва. Дамите долу са отрупани с диаманти. Ще се чувстваш неловко.

Касиди продължаваше да се колебае.

— Добре, но ще ги взема назаем.

Сложи си обеците и се вгледа в отражението си в голямото огледало в стил барок. Блясъкът на скъпоценните камъни беше ослепителен.

— Сапфирите искрят като очите ти — каза Джак, нежно сложи ръка на талията й и я поведе към вратата. — Всяка жена ще ти завиди.

— А за теб няма по-важно нещо, отколкото да бъдеш забелязан от всеки мъж.

Но в думите й нямаше сарказъм.

* * *

Когато Джак и Касиди влязоха в трапезарията до фоайето, другите гости вече пиеха коктейли и разговаряха. До стените бяха наредени кръгли маси, върху които бяха поставени чинии от фин порцелан, сребърни прибори, свещници и бели лилии.

— Виждам, че тази вечер Антон е решил всичко да бъде неофициално — прошепна Джак и посочи трите шведски маси, сложени на различни места в помещението.

Бюфетите бяха отрупани с омари, шатобриан, фазани, бланширани зеленчуци, великолепни салати, плодове и сирена.

Джак не се изненада от факта, че всички погледи са насочени към Касиди.

Подслуша разговора между няколко жени.

— Тя трябва да е новият хит на месеца — рече едната.

— Актриса, стремяща се да стане звезда, или манекенка.

— До полунощ ще е вчерашна новина — подхвърли трета.

Мъжете, естествено, имаха друго мнение за Касиди.

— Джак ще се задържи по-дълго от обикновено с тази дама — отбеляза мъж с посребрени коси и благородни черти.

Джак го познаваше. Клод Дюпри. Двамата бяха инвестирали средства в една лондонска театрална постановка.

В следващия миг Джак улови погледа на Касиди. Очите й умоляваха: „Изведи ме оттук. Ще се побъркам“.

— След час. Обещавам — прошепна той.

Тя кимна и след няколко секунди двамата се смесиха с тълпата.

Джак забеляза, че Касиди е учтива, очарователна, изтънчена в обноските си и остроумна. Присъствието й създаваше особена атмосфера.

Той не можа да не изпита гордост. Докато разговаряше с влиятелни бизнесмени, поглеждаше Касиди и сърдечно й се усмихваше. Знаеше, че тя ще бъде ценна придобивка като негова гостенка. Но съвсем не очакваше, че ще очарова всички. Той се извини, промъкна се зад нея, нежно сложи ръка на гърба и прошепна:

— Ти си великолепна. Всички са завладени от теб.

Увеселението свърши точно преди полунощ и Джак реши, че още е рано и настоя да отидат в казиното.

Касиди бе пътувала много. Беше ходила в Тадж Махал и в най-известните замъци в Шотландия, Англия и Ирландия. В Китай се бе разхождала в свещения императорски град. Мислеше, че е видяла най-разкошните места в света, но грешеше. Не бе видяла обаче Монте Карло.

Мраморното фоайе беше богато украсено. Комарджиите можеше и да са пияни или да са спечелили богатството си по нечестен начин, но залаганията се извършваха елегантно и с финес.

Касиди не беше комарджия, макар че няколко пъти бе ходила в Лас Вегас. Но Монте Карло и Лас Вегас бяха коренно различни. Тук беше международният елит. Мнозина от гостите имаха благороднически титли. Шейхове в ушити по поръчка костюми и ризи играеха бакара и купчината жетони на масата говореше, че залозите са високи.

Разходиха се из казиното. Джак поздравяваше стари приятели. Касиди бе смаяна от вида на мъжете и жените, които седяха около масите за рулетка.

До Джак се приближи безупречно облечен управител и се усмихна широко.

— Мосю Кавели, каква приятна изненада.

Джак отвърна на усмивката му.

— Добър вечер, Олбин. Имаш ли някоя интересна маса за мен тази вечер?

— Разбира се. Последвайте ме.

Олбин ги заведе в уединен елегантен салон, където минималният залог беше хиляда франка.

Двамата мъже, които седяха около масата, вдигнаха глави и кимнаха на Джак. Те вече бяха обявили залозите си и бяха готови да започнат играта.

— Може би трябва да почакам навън… След като няма да играя — прошепна Касиди.

— Това е невъзможно. Играта започва. Трябва да заложиш — лукаво се усмихна Джак, дръпна стол, тапициран в червено кадифе, и й направи знак да седне.

— Но… Аз не знам да играя… Никога…

— Ще те науча. — Джак се обърна към двамата играчи и учтиво попита: — Нали нямате нищо против, ако за миг науча тази красива дама да играе?

Мъжете и крупието, поразително красива червенокоса жена, облечена в копринен смокинг „Армани“, кимнаха.

Джак и Касиди играха два часа и нито един от двамата не спечели. Наведеше ли се към нея, за да й даде напътствия или да й обясни някой нюанс на играта, Джак вдъхваше уханието й.

Опита да се съсредоточи върху играта. Трябваше да запази самообладание.

След като играта свърши, Джак се разплати с Олбин и с Касиди се прибраха пеша в хотела.

Той я изпрати до вратата на стаята й и след кратко колебание каза:

— Лека нощ, Касиди. Благодаря за прекрасната вечер.

* * *

Мисълта за нощния ритуал — събличане, измиване на лицето и прибиране на бижутата — се стори странна на Касиди, като се имаха предвид необикновените обстоятелства. Тя махна обувките и чорапите си и излезе на балкона. В далечината съзря светлини — нос Антиб, където нощта никога не свършваше, а се смесваше с веселието на следващия ден.

Изведнъж Касиди се стресна от някакъв шум. Не беше необходимо да поглежда. Знаеше, че е Джак. Колко глупаво от нейна страна да не се досети, че той също може да поиска да излезе на терасата на стаята си. Не й оставаше нищо друго, освен безшумно да се прибере вътре. Докато влизаше, тя се обърна и срещна очите на Джак. Погледът му я привлече и сякаш й заповяда да отиде при него.

Касиди се облегна на френските прозорци и затвори очи. Никога преди това, дори с Том, не бе усещала такава пълна липса на контрол. Тя бе загубила способността да владее действията и желанията си. Сипа си шампанско, отпи глътка и се приближи до гардероба. Прерови дрехите и намери онова, което търсеше.

Дали Джак не бе планирал всичко това, като бе избрал тази сексапилна нощница?

Нямаше значение. За свое учудване Касиди не се чувстваше уплашена или застрашена. Искаше да го направи.

Касиди седна пред тоалетката, среса косите си, освежи грима си и сложи по капка парфюм навсякъде, където искаше да бъде целувана. После излезе на пръсти в коридора и застана пред вратата на Джак.

Събра всичката си смелост и потропа.

Отвори й след секунди. Касиди разбра, че я бе чакал. Изразът в очите му вече не беше толкова властен, колкото преди. Сега те излъчваха сърдечност и утеха. Тя влезе в стаята. В камината гореше огън и пламъците танцуваха в ритъм с гласа на Били Холидей.

— Сигурна ли си?

Касиди кимна. Джак протегна ръце и тя се хвърли в обятията му.

Първата му целувка я зашемети. Топлината на тялото му я възбуди. Той плъзна пръсти по раменете й и свали презрамките на нощницата. Тънката, ефирна дреха падна на пода, освобождавайки тялото й. Касиди тръпнеше от желание.

Страховете, които обикновено я обсебваха и й пречеха да се отпусне, останаха безкрайно далеч. Как беше възможно този почти непознат човек да завладее чувствата й? Джак я подлудяваше, плашеше и в същото време й внушаваше сигурност.

Джак отстъпи, може би, за да обуздае страстта си. Дишаше учестено. Очите му обходиха тялото й. Погледът му сякаш проникваше до най-съкровените кътчета на душата й.

Целуна нежно гърдите й и прокара език по зърната й. Касиди потръпна от удоволствие и се отдаде на сладостните усещания, събудени от ласките му. Ръцете му нежно, но настойчиво изследваха тялото й.

— Господи… колко си изящна — прошепна дрезгаво.

Поведе я към леглото и я притисна до себе си. Касиди прокара пръсти по раменете и гърба му, после надолу под кръста. Тялото му беше стегнато. Той тихо изстена. Мисълта, че му доставя удоволствие, я зашемети.

Джак легна по гръб и я придърпа към себе си. Касиди притисна гърди до него и седна върху му. Коленете й потънаха в меката завивка.

— Чаках толкова дълго… — прошепна той.

Касиди разбра, че мигът е настъпил.

Джак легна върху нея, без да откъсва поглед от очите й, сякаш се опитваше да ги запомни.

Касиди не можа да сподави стенанията на удоволствие.

Телата им се сляха. Тя го прегърна и го притисна още по-плътно към себе си. Потопиха се във взрив от неконтролируема страст и чувственост.