Виктория Готи
Последен кадър (10)

Девета глава

— Ще се прибереш ли за вечеря? — попита Сирина, когато Джеймс тръгна към вратата.

— Не знам. Зависи какво ще свърша днес. Ако ми провърви, ще излезем да празнуваме. Ако не, ще си стоим вкъщи.

— Искаш да кажеш, че трябва да се моля да стане чудо, за да получа безплатно ядене?

Двамата се засмяха. Сирина беше привлекателна четирийсет и четири годишна жена с къдрави коси, изразителни кафяви очи и невероятно тяло. Джеймс Рентру обожаваше прекрасната си съпруга.

Беше стегнат и добре сложен, когато преди десет години се ожениха, но сега беше поостарял. Въпреки това наскоро бе включен от „Ю Ес Ей Тудей“ сред десетте най-привлекателни мъже в страната. Репортерката бе написала: „Рентру притежава интуитивна интелигентност, която се излъчва от искрящите му като диаманти очи“, и Сирина безмилостно го дразнеше за това.

Джеймс беше на шейсет и една и бе смятан за един от най-видните адвокати в страната. През 1978-а, четирийсетгодишен, той стана партньор в кантора „Дайъмънд, Филипс, Розенберг и Рентру“. Обжалването по делото на Роджър Търмейн, приключило с оправдаването му, също спомогна за това. Джеймс беше известен като проницателен и умен адвокат, но искрената любов към правото и невероятните познания му бяха гарантирали място на върха в този конкурентен свят.

Кантората му имаше клонове в Лос Анджелис, Ню Йорк, Лондон и Токио. Клиенти му бяха най-известните личности в развлекателния бизнес — рокзвезди, актьори, режисьори, професионални спортисти.

Джеймс започна работа в кантората веднага щом завърши право в университета в Лос Анджелис. Отначало другите адвокати го използваха безмилостно и му възлагаха задачи, които не желаеха да вършат — разследвания, издирване на информация и детайли по делата. Рентру беше под голямо напрежение, но бе твърдо решил да успее. В края на втората си година в кантората той знаеше подробно делата на всичките си колеги. Не му убегна нито един факт.

В деня преди Коледа през 1965 година отиде в кантората в седем сутринта. По онова време нямаше семейство, с което да прекара празника, затова реши да поработи на спокойствие.

Телефонът иззвъня. Гласът, който се обади, звучеше познато.

Флора Робинс, литературният агент на Тенеси Уилямс, един от любимите писатели на Рентру.

— Млади човече, незабавно ме свържете с Розенберг — каза тя.

Джеймс обясни, че господин Розенберг не е в града и ще се върне след Нова година.

— Мога ли да направя нещо за вас, госпожо Робинс?

Тя се поколеба.

— Познавам добре всички дела на господин Розенберг — побърза да добави той.

— Случаят е неотложен. Имам нов клиент с предложение за договор за режисура от „Уорнър Брадърс“. Необходима ми е помощ. Юридически съвет.

Рентру я насърчи да му разкаже подробностите. Това обаждане се оказа съдбоносно за него.

Преди да е свършил денят, той успя да уреди всички въпроси с юридическия отдел на „Уорнър Брадърс“. Роджър Търмейн, новият клиент на госпожа Робинс, изказа благодарността си, като му изпрати бутилка скъпо шотландско уиски. От своя страна Джеймс се обади да му благодари и това доведе до обяд.

Двамата бяха почти на едни и същи години и еднакво амбициозни.

Няколко седмици по-късно Рентру запозна Роджър с една млада секретарка от кантората. Лана Хънт. Джеймс и Роджър вече бяха станали добри приятели и съюзници в бизнеса. И Търмейн го покани да му бъде кум на сватбата с Лана.

Впоследствие Роджър Търмейн стана първият от видните клиенти на Рентру. После много знаменитости от филмовия бизнес — Съдърланд, Шийн, Питър Фонда и Майкъл Дъглас — повериха правните си проблеми на Джеймс.

Но също като Роджър, и Джеймс не се задоволи с тези постижения. Амбициите му растяха и го теглеха напред.

* * *

— Ще ти се обадя по обяд от кантората — извика през рамо той.

Джеймс и Сирина се бяха запознали преди единайсет години на пищно парти, организирано от Роджър в чест на адвоката, успял да попречи на конкурентна киностудия да наеме една от водещите актриси на „Дезмънд Филмс“.

Сирина беше звезда в популярен комедиен сериал, но се разболя от пневмония и трябваше да постъпи в болница. Телевизионната компания загуби много пари и Сирина бе уволнена. В онази нощ Джеймс спомена вероятността да заведат дело срещу тях и на другата сутрин Сирина отиде в кабинета му.

Рентру спечели делото и тя получи два милиона долара обезщетение. След година се ожениха.

Джеймс внимателно изкара новото си BMW от гаража.

Клетъчният телефон иззвъня пронизително.

— Джеймс, обажда се Джонатан.

— Добро утро, Джонатан.

Рентру долови раздразнението в гласа на младия мъж. Нещо не беше наред.

Джонатан се прокашля и без да отговори на поздрава, продължи:

— Онази кучка е тук… Тя…

Джеймс веднага разбра какво е накарало Джонатан да му се обади и едва сдържа смеха си.

— Не е прилично да говориш така за сестра си.

Касиди не бе отговорила на бележката му, но Джеймс беше сигурен, че ще отиде да види баща си. Всъщност той очакваше това обаждане. Още като дете Джонатан ревнуваше сестра си заради вниманието, което тя получаваше от Роджър.

Докато беше в болницата, Роджър му разкри решението си да повери „Опасни намерения“ на Касиди. Първите думи на Джеймс бяха:

— Мисля, че не можеш да го направиш. Джонатан ще побеснее.

Спокойно и уверено Роджър отговори:

— Той е невъзможен и непредсказуем, всичко, което Касиди не е. Филмът е изключително важен за мен. Обмислих добре въпроса. Касиди е единственият ми избор.

— Ами ако откаже?

— Няма да й позволя. Тя ми го дължи. Нали ми е дъщеря.

Джеймс не каза нищо.

От другия край на телефонната линия отчаяно прозвуча гласът на Джонатан.

— Трябва да знам какви са законните ми права. Няма да позволя на Касиди да вземе онова, което ми се полага по право. От години работя с баща си.

„Работиш благодарение на него“ — помисли адвокатът, но не посмя да го каже.

Той не понасяше Джонатан Търмейн. Не го харесваше и не го уважаваше. Единствената причина, поради която имаше вземане-даване с него, беше дългогодишното приятелство с Роджър. Освен шофирането в нетрезво състояние и скандала в един бар, който трябваше да бъде потулен, Джеймс бе викан да го представлява и в два още по-неприятни случая. Джонатан бе пребил съпругата си, а преди година бе обезобразил непълнолетно момиче.

Джонатан имаше осъдителни навици и беше използвач, който искаше да се издигне на гърба на другите и особено на баща си. Джеймс беше съгласен с Роджър, че на Джонатан не може да се има доверие.

Пък и нещата в „Дайъмънд, Филипс, Розенберг и Рентру“ не вървяха добре. Там имаше твърде много амбициозни и себелюбиви хора.

— Аз познавам бизнеса — продължаваше Джонатан. — Искам този филм! Трябва да ми помогнеш. Баща ми не може да разсъждава трезво. Ще го съдя.

— На какви основания?

— Баща ми е психически неуравновесен и не може да взима разумни решения, като се има предвид здравословното му състояние.

Този път Джеймс не сподави смеха си.

— Ще те изхвърлят от всяка съдебна зала. Пък и едва ли ще си намериш адвокат. Със сигурност няма да съм аз. Виж какво, ще дойда около обяд. Кажи на баща си, че трябва да поговорим.

Без да чака отговор, Рентру затвори.

* * *

Касиди пиеше чай в просторната кухня на „Шепнещи ветрове“ и се радваше, че е сама в слънчевата стая, от която имаше най-приятни спомени. В главата й още отекваха думите на баща й от сутринта. На масата пред нея бяха разтворени днешните вестници. Във всеки бе публикувана една и съща история. Информацията явно бе изтекла, преди Роджър да съобщи новината на дъщеря си. Касиди взе „Дейли Варайъти“.

„Според слуховете всеки момент Роджър Търмейн ще направи изявление, че поради наскоро получения сърдечен удар ще подаде оставка като директор на «Дезмънд Филмс». Добре осведомени източници твърдят, че дъщеря му Касиди Инглиш ще поеме бизнеса, включително довършването на широко обсъждания «Опасни намерения». Търмейн нарече филма си с бюджет седемдесет и пет милиона долара своето най-съкровено произведение и апогея на кариерата си. Ако Търмейн възложи проекта на Касиди, това ще бъде най-силният израз на доверие и признание, който един баща може да даде на дъщеря си.“

Статията продължаваше със слуховете за разногласията по избора на актьорите за главните роли.

„Говори се, че госпожица Инглиш ще има пълен творчески контрол, включително избора на желаната от много актриси главна женска роля, но посветените се питат дали Джак Кавели не е на друго мнение.“

Касиди още не бе приела предложението на баща си, а новината вече се беше разчула. Всъщност това не беше предложение, а настояване. Вероятно той бе оповестил информацията, за да я постави пред свършен факт.

Стомахът й се сви. Защо позволяваше всичко това да се случва? Защо не откажеше на баща си? Дали вината й и умението на Роджър да я използва бяха причината да се чувства толкова беззащитна?

Преди процеса Касиди беше подготвена от екипа адвокати на Роджър, но щом застана на свидетелското място, прокурорът получи онова, което искаше — свидетел, макар и ужасено десетгодишно дете.

Касиди каза, че се е събудила от мъжки глас и после е чула два изстрела. Страхувала се да отвори вратата, затова надникнала през шпионката и видяла само опръскани с кръв обувки. Сетне баща й влязъл в стаята и я прегърнал.

Прокурорът извъртя нещата така, сякаш баща й бе изтичал от спалнята на родителите й.

Настояванията на Роджър, че Касиди може да докаже невинността му, се обърнаха срещу него и той отиде в затвора.

С течение на времето тя започна да го мрази, че я бе накарал да даде показания. Но най-лошото беше вината — заплетено кълбо от тъмни, неразгадаеми чувства, които не й даваха покой.

В момента Касиди беше вцепенена и объркана. Но това състояние беше по-приемливо от гнева, който щеше да я завладее по-късно.

„Баща ми отново спечели. Аз бях подготвена, съсредоточена и твърдо решена да отстоявам своето, но по някакъв начин той успя да надделее. Да остана в Лос Анджелис? Да ръководя киностудия? Да довърша най-съкровения му филм и цял Холивуд да ме наблюдава? О, боже!“

* * *

Тя вече не беше педиатрична сестра, когато в „Сийдърс-Синай“ започна разследване за размяната на бебетата на Търмейн и Хътън. Грешката в кръвната група на едното от момичетата раздвижи духовете в комисията по етика. Патриша Хенсън бе изчезнала. Тя имаше много пари и нямаше семейство. Пиянството й го бе разрушило. Но след време парите свършиха. Чековете престанаха да идват и Патриша пропиля на хазарт онова, което не бе изпила. Опита да си намери работа като болногледачка, но артритът й се влоши. Изпробва всякакви нови лекарства и редовно ходеше да й слагат инжекции, но нищо не помогна. Тя знаеше защо. Болката се дължеше на вината, която изпитваше.

Ето защо, когато прочете в клюкарските рубрики, че Роджър Търмейн предава бизнеса и вероятно богатството си на „дъщеря“ си, Патриша прие това като сигнал от висшата й сила. Тя членуваше в „Анонимни алкохолици“ и не пиеше от година, затова в името на въздържанието беше важно да разчисти бъркотията от миналото. В съзнанието й отекваше гласът на наставника й, който казваше, че е дълг на поправящите се алкохолици да се извинят на всеки, когото са обидили с извратеното си пиянско мислене и държание.

Патриша разговаря с неколцина от членовете на семейството си, пострадали от поведението й на алкохоличка. Беше й неудобно, но щом започна да говори, тя наистина изпита облекчение. Единственото, което не й даваше покой, бяха бебетата. Патриша знаеше, че трябва да изкупи вината си пред тях. Беше ги разменила за няколко хиляди долара и не минаваше ден, в който да не мисли как е променила живота им с алчността си. Ако можеше да оправи този въпрос, съвестта й щеше да бъде чиста и Патриша отново щеше да може да гледа хората в очите.

Алкохолиците във филмите не се извиняваха. Те преставаха да пият и всичко си идваше на мястото. Но в реалния свят не беше така. Патриша се бори с порока цели единайсет месеца. Ето защо, когато прочете във вестника, че Касиди Инглиш, дъщерята на Роджър Търмейн, ще наследи бизнеса му, тя разбра, че е време да направи последната и решителната крачка.

Не беше трудно да го намери. Той беше там, където бе живял през цялото време, докато й изпращаше чековете. Телефонът иззвъня няколко пъти. Отговори някаква жена и Патриша остави кратко съобщение — той да й се обади колкото е възможно по-скоро. Когато я попитаха от коя компания е, тя каза, че той ще познае името й.