Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Superstar, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлия Чернева, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,7 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- kati (2011)
- Разпознаване и корекция
- Еми (2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2013)
Издание:
Виктория Готи. Последен кадър
Американска. Първо издание
ИК „Ера“, София, 2000
Редактор: Светла Иванова
История
- — Добавяне
Двадесет и трета глава
Касиди погледна часовника си. Челси бе отишла да се гримира в караваната си преди два часа и тя започна да губи търпение.
— Казах й, че трябва да изглежда изтощена и разстроена. Това не би трябвало да е толкова трудно.
Рудолфо се засмя и я погледна закачливо.
— Защо се бави толкова?
Беше последният снимачен ден. Работниците прибираха ненужните костюми и технически средства и ги опаковаха, за да ги изпратят в Лос Анджелис или на италианските агенции, от които ги бяха взели под наем.
Предишния ден Джак и Рудолфо бяха освободили всички членове на екипа и актьорите, които не участваха в последните снимки, но днешната сцена изискваше най-доброто от останалите. Разбира се, най-много щеше да се желае от Челси. И от Касиди.
Рудолфо й донесе още кафе — третото за деня — и каза:
— Отпусни се и се успокой, филмът ще бъде завършен навреме. Дадохме най-доброто от себе си. Само след няколко часа всичко ще свърши и довечера ще празнуваме. — Сложи ръка на рамото й. — Страхотно е, че организираш такова пищно парти. Наистина го заслужихме. И каква по-хубава тематика от бал с маски по време на карнавала! Страхотна идея.
Касиди не посмя да му каже, че идеята е на Джак. И без това се чувстваше достатъчно унизена.
Звукооператорът пусна музиката за фона — романтична балада за любов и раздяла, за да създаде подходяща атмосфера. Тази сутрин Касиди не можеше да се отъждестви с текста, но отказа отново да се предаде в плен на тези чувства и положи усилия да мисли само за победата си.
Най-сетне Челси се появи. Изглеждаше изтощена, обезумяла от мъка, беше разрошена, както искаше Касиди. В същия миг на снимачната площадка пристигна Джак и антуражът му. Касиди си помисли, че едновременната им поява е умишлена, но после отхвърли идеята като абсурдна. Джак изглеждаше спокоен. Беше облечен в сив панталон и синьо поло.
Приближи до Касиди, целуна я леко по челото и каза:
— Снощи чаках да ми се обадиш. В полунощ реших, че трябва да си заспала. Получи съобщението ми, нали?
Тя се усмихна пресилено.
— Бях капнала от умора.
Джак сви рамене. Изглеждаше озадачен.
— Да, но можеше да ми се обадиш сутринта.
— Бързах… Трябваше да дойда тук. Не мога да мисля за нищо друго, освен за филма.
Не смееше да го погледне.
Той отстъпи.
— Да изляза ли от сцената и да се появя отново? Може би трябва да започнем отначало.
— Ще трябва да ме извиниш. Всеки момент почваме да снимаме. Би ли напуснал снимачната площадка? — рече Касиди.
После направи знак на Рудолфо.
— Тишина! — викна той.
Камерите и прожекторите заработиха. Челси и Бенино заеха местата си.
Когато планираха как да бъде заснета тази сцена, Рудолфо и Джак бяха решили Касиди да я режисира. Бенино още я смяташе за своя муза, а въпреки ексцентричността и капризите си Челси стриктно спазваше указанията й.
Предишната седмица бяха заснели финалната сцена на филма, когато Офелия избягва от църквата, където трябва да се омъжи за дожа, избран от баща й, но намира Кармело мъртъв, прободен в гърдите с меча на един от стражите на баща й. А сцената преди сърцераздирателния финал се развиваше на площад „Сан Марко“.
Касиди имаше за задача да събуди любов и страст у двамата главни актьори, които, макар да бяха прекарали няколко седмици „в обятията си“, още не изпитваха взаимно привличане. Тя трябваше накара Челси да покаже неподправена мъка, когато Бенино й казва, че се е оженил за друга, макар да я обича повече от всичко на света.
Кармело разпалено обяснява, че е постъпил по този начин, за да докаже на баща й, че няма да попречи на женитбата й. Офелия отново влиза във величествената катедрала, за да се омъжи за дожа садист, а Кармело се прибира вкъщи, за да чака невестата си да се върне от сватбата на истинската му любов. Но когато тръгва към олтара, за да се омъжи за човека, когото ненавижда, Офелия се обръща и избягва. Сваля булчинския воал, хуква по площада, скъсва златния си медальон и го хвърля на един селянин, който продава зеленчуци от каруцата си. „С това ти плащам“ — извиква, скача в каруцата и размахва камшика. Конете препускат в галоп. Тя е сигурна, че любимият й е в хижата, където са се срещали тайно. В последния кадър тя потегля с каруцата, а шлейфът й се развява зад нея.
Ако се изиграеше добре, сцената щеше да бъде трогателна и изпълнена с драматизъм. В противен случай обаче щеше да представлява карикатура на разказа, заради който Роджър едва не се бе простил с живота.
Касиди разговаря с Челси, на която предстоеше да влезе в катедралата. Знаеше, че трябва да извлече всичко, на което е способна тази психически лабилна жена. Мъката и терзанието наистина се оказаха скрити там, под пластовете лъжи и гняв. Сетне Касиди се приближи до Бенино. След като се увери, че и двамата актьори са готови, Касиди даде знак на Рудолфо да започват.
Челси претича през локвите на площада.
— Кармело! — прошепна задъхано.
— Тук съм, зад фонтана — отговори Бенино.
Касиди бе работила дълго с него, но не остана доволна. Тя спря снимките и се приближи до актьора.
— Бенино, знаеш ли какво е сърцето ти да е разбито?
Той кимна.
— Разбира се, нали ти казах.
— Разкажи ми отново какво изпитваше.
— Исках да убия мъжа, който ми отне любимата.
— А какви бяха чувствата ти към нея?
Черните му очи блеснаха.
— Добре. Да започнем пак с появата на Офелия — каза Касиди. — Челси, ти си в екстаз, че го виждаш! Отиваш при него, за да му съобщиш новината, че си избягала от олтара. Опасявала си се, че Кармело няма да е там, за да те отведе. Нямаш търпение да се махнете колкото е възможно по-скоро!
Челси сякаш бе изпаднала в унес. Това беше изумително, дори малко страшно. Касиди не бе сигурна, че я слуша.
Започнаха да снимат отново. Офелия се приближи до Кармело, сложи ръка на рамото му и настойчиво зашепна:
— Трябва да тръгваме незабавно. Никой не знае, че съм избягала. Трябва да оставим всичко и да започнем отначало, както бяхме намислили.
Той не я поглеждаше.
— Какво има? Кажи ми, Кармело, какво се е случило? Дойдох, както обещах. Твоя съм.
— Късно е.
— Изслушай ме.
— Не, моя любов. Късно е.
Тя протегна ръка.
— Виждаш ли? Нямам венчален пръстен. Свободна съм! Трябва да заминем, преди баща ми да разбере, че съм избягала.
Кармело се облегна на фонтана и положи усилия да я погледне в очите. Касиди направи знак на оператора да приближи камерата.
— Ожених се… за София. Не можах да откажа. Баща й…
Офелия се вцепени. Вятърът — голям вентилатор — разнесе пръски вода и развя дантеления й шлейф. Русите й коси падаха на къдрици около съвършеното й сърцевидно лице.
Сцената ще бъде страхотна, помисли Касиди, направи знак на оператора да продължава да снима и застана на няколко крачки зад него.
В същия миг съзря приликата между Челси и Лана. Представи си майка си като Офелия и затвори очи, за да се съсредоточи единствено върху сцената, която снимаха.
— София! Но това е невъзможно. Тя ми е шаферка и в момента чака в катедралата.
Кармело поклати глава.
— Няма значение. Бях… много ядосан. Баща ти… Ние…
— И се ожени за най-добрата ми приятелка?
Сцената изискваше пауза, докато Офелия проумее тези думи и изясни чувствата си. За пръв път, откакто бяха започнали снимките, Касиди се съсредоточи върху Челси и действията й. Актрисата не само не страдаше, но и полагаше неимоверни усилия да не се изсмее.
Изведнъж Челси се вторачи в Касиди.
Касиди изстена. Не можеше да остане повече тук!
— Касиди! Къде отиваш, по дяволите? — извика Рудолфо.
— Ами… Пет минути почивка — заеквайки, обяви помощник-режисьорът.
* * *
Някой я хвана за ръката. Касиди гневно се обърна и видя Джак. Докосването му не беше нежно. Зелените му очи бяха неумолими.
— Какво ти става, по дяволите? — попита той.
— Нищо. Добре съм. Просто съм уморена.
— А снимките? Още един-два часа — и филмът ще бъде готов. Не можеш да си тръгнеш сега.
Касиди го погледна безмилостно.
— Вече не искаш да спечеля облога, нали?
Джак отвори широко очи.
— Какви ги говориш?
— Трябва да решиш веднъж завинаги, Джак, дали искаш да спечелиш, или да загубиш. Не може да имаш и двете. Ще напусна снимачната площадка и в полунощ филмът няма да бъде завършен. Е, да, Рудолфо може да режисира сцената. Разговаряхме за това. Но ще бъде нужно време, докато всички влезем във форма, затова пак няма да свършим до полунощ. И тогава ти ще спечелиш.
Джак отстъпи. Не знаеше какво да каже.
— Да… но всичко това…
Касиди не му позволи да довърши:
— Но ако се върна, ще спазим срока и аз ще спечеля облога. Кое от двете е по-изгодно за теб?
— В какъв смисъл?
— За да ме прецакаш! — изкрещя Касиди.
Искаше й се да го зашлеви. С усилие потисна желанието си да го удари.
Преметна раницата на рамото си и се отправи към площада. Джак я последва.
— Би ли се успокоила? Не е ли по-добре да ми кажеш за какво става дума, вместо да се държиш като разглезено дете?
Последните му думи я ядосаха още повече. Тя се обърна и замахна да го удари с раницата.
— Проклетия ти план! Ето, за това става дума! Ти, Челси и кошмарният замисъл, който двамата съчинихте срещу мен и баща ми!
Джак пребледня:
— Злобната кучка! Изгаряла е от нетърпение да ти каже.
Касиди не можа да сдържи сълзите си.
— Поне имаш доблестта да го признаеш!
Той протегна ръка и докосна рамото й.
Касиди се дръпна.
— Моля те, Касиди, позволи ми да ти обясня.
— Остави ме на мира. Не ме докосвай!
— Успокой се. — Той вдигна ръце в знак, че се предава, и отстъпи. — Признавам, че понякога тактиката ми е малко непочтена. Да, вярно, исках да спечеля облога, но това беше, преди ти и аз…
— Млъкни! Не искам да слушам!
Джак застина пред жената, която обичаше. Сърцето му се късаше.
— Не е тайна, че Роджър и аз сме съперници, дори врагове. Аз наистина исках той да загуби „Дезмънд Филмс“. Киностудията е важна част от „Колосал“ и аз исках да притежавам всичко. И когато се обзаложихме, предположих, че ти ще се досетиш за това. Челси беше идеалният избор за шпионин. Вече ми беше казала, че иска ролята. Бях убеден, че Челси ще съсипе филма. Тя беше моят „план Б“, така да се каже. Но за моя изненада ти съумя да изкараш най-доброто от нея. Роджър може да се гордее с последния си филм и да се пенсионира спокойно. А след три часа ти ще спечелиш облога. Ето защо, както виждаш, и двата ми плана се провалиха.
— Лъжеш! Ти не само се опита да отнемеш „Дезмънд Филмс“ от баща ми, но и измисли онази жалка история, че Челси е негова дъщеря.
— Какво? Не съм…
Джак беше искрено изумен и Касиди видя това.
— Лъжеш — повтори гневно.
— Касиди. — Той протегна ръка към нея, но тя се дръпна. — Нямам представа за какво говориш!
Беше убедена, че Джак казва истината, но не можеше да му позволи да разгадае чувствата й. Стори й се разумно да смени темата:
— Това може и да е вярно, но останалото…
— Цялата история започна по един начин и свърши по друг — побърза да я прекъсне Джак. — Ти беше пряката ми връзка с Роджър. В случай че не си забелязала, когато стане дума за теб, той е безпомощен. Знаех, че мога да се добера до него чрез теб. Но когато те опознах, нещо се случи. Първо, ти имаше смелостта и таланта да се включиш и да свършиш тази много трудна работа, а после… се влюбих в теб. Вече не искам да причиня неприятности на Роджър, нито да взема киностудията му, защото имам теб.
— Това ли каза и на майка ми? — срещна погледа му Касиди.
Не дочака отговор. Нямаше време. Краката й сякаш сами я понесоха към снимачната площадка. Не смяташе да позволява на когото и да било да застане на пътя на „Опасни намерения“. Тя направи знак на Рудолфо, че всичко е наред, и продължиха оттам, откъдето преди петнайсет минути бяха прекъснали снимките. Оставаше само последната сцена и филмът щеше да бъде готов, а „Дезмънд Филмс“ — в ръцете й. По дяволите Челси и Джак!
Касиди Инглиш, дъщерята на легендарните Роджър и Лана Търмейн, щеше да победи.
После щеше да се безпокои за бъдещето си.
— Извинете ме, колеги. Сигурно нервите ми вече не издържат… Справяте се отлично! Да се залавяме отново за работа! Не мога да ви опиша колко високо оценявам феноменалния труд, който положихте въпреки всички препятствия и неблагоприятни условия. — Касиди погледна Рудолфо, после Челси и Джак и продължи: — Най-важното е, че вие сте най-добрият екип, с който човек би желал да работи. Довечера на празненството ще изкажа официално благодарността си. А сега да започнем оттам, където Кармело казва на Офелия, че се е оженил за София. Това е последната сцена. Сигурна съм, че всички тук ще дадат най-доброто от себе си.
Работата продължи така, сякаш не беше прекъсвана. Касиди сновеше насам-натам и непрекъснато даваше указания и насърчаваше актьорите и екипа.
Сцената в катедралата вече беше нагласена и осветена, затова заснемането й отне само час и половина. През това време докараха каруцата и конете и подготвиха площада за финалните кадри край фонтана.
Изпълнението на Челси беше безупречно. В мига, в който каруцата се скри от погледа им, Рудолфо извика:
— Край.
Избухнаха аплодисменти. Екипът бе осъществил мечтата на Роджър Търмейн!
Касиди и Рудолфо се прегърнаха, Ели се присъедини към тях. Сетне Касиди се обърна към останалите:
— Благодаря от сърце на всички вас. Благодаря ви и от името на баща ми. Ще се видим довечера на бала.
Трябваше да напусне снимачната площадка, преди да се е разплакала. През последната седмица напрежението бе станало непоносимо. Трябваше да намери отдушник. Но не пред всички.
Касиди беше убедена, че „Опасни намерения“ ще пожъне огромен успех. Но в момента това нямаше значение. В съзнанието й властваше само суровата реалност. Беше време за емоционално израстване, за голяма радост и силна болка. Едва сега осъзна, че е спечелила облога. „Дезмънд Филмс“ беше в нейни ръце!
Джак й се усмихна. Стоеше на отсрещната страна на площада, но дори от това разстояние тя видя, че на лицето му е изписана тъга.