Виктория Готи
Последен кадър (20)

Деветнадесета глава

Закуската в леглото беше лукс, какъвто Касиди рядко си позволяваше. Но снимките предишния ден я бяха изтощили. Трите часа сън за денонощието бяха крайно недостатъчни. Да не говорим за отношенията между нея, Челси и Рудолфо. Напрежението беше осезаемо и сякаш издигаше стена между тях.

От цялата бъркотия преди две нощи излезе поне едно хубаво нещо. Челси доведе Изабел на снимачната площадка. Отначало Челси отбягваше въпросите за дъщеря си, но после Филип Уест, рекламният й агент, реши да предизвика симпатии с факта, че е вдовица, която сама отглежда детето си.

Касиди не се интересуваше как Челси ще се възползва от присъствието на Изабел. Тя беше доволна, че момиченцето не стои по цял ден само в хотелска стая в чужд град.

Детето се оживи. Бе силно заинтригувано от работата на снимачната площадка. Касиди се запита как е възможно Челси да си е позволила да откаже на дъщеря си достъп до тази част на живота й.

Трийсет минути след като снимките за деня приключиха, Касиди си легна и спа до девет сутринта. Но когато се събуди, не се чувстваше по-добре. Нямаше апетит. Изпи само една-две глътки чай от лайка. Беше изтощена физически и емоционално.

Касиди бутна настрана подноса със закуската, стана от леглото и отиде в банята. Видя отражението си в огледалото и се изуми от бледността си и тъмните кръгове около очите, които гримът не би могъл да скрие. Наплиска лицето си със студена вода, изми зъбите си и влезе под душа.

На вратата се потропа тъкмо когато Касиди се бършеше. Облече халат и отиде да отвори.

— Аз съм, Ели — извика секретарката й от коридора.

Младата жена се втурна в стаята, като размахваше вестник.

— Видя ли това? — попита тя и й даде „Оджи“, най-популярния всекидневник в Италия.

На клюкарската страница имаше снимка на Касиди, правена по време на церемонията за връчването на наградата за „На минутата“ в Ню Йорк. Касиди знаеше достатъчно италиански, за да разбере заглавието.

„АМЕРИКАНСКА ПРОДУЦЕНТКА СЕ ВИХРИ ВЪВ ВЕНЕЦИЯ.

ЗАБАВЛЯВА ПОСЕТИТЕЛИ И СЛУЖИТЕЛИ С ТАНЦИ НА МАСА В БАР «ХАРИ».“

Стъписана, Касиди седна на леглото. Сетне прегледа набързо статията.

— Това са измислици. Аз бях тук… В леглото… Не съм излизала.

— Цяла нощ? — попита Ели.

— Да. Само отидох до стаята на Челси. Но това беше в три сутринта. Всичко е изфабрикувано.

Тя разказа накратко на Ели за посещението си при Изабел.

Ели я гледаше подозрително.

Касиди осъзна, че никой от киностудията не я познава достатъчно добре, за да реши дали клюката е вярна, или не.

— Не вярваш на тези врели-некипели, нали?

Секретарката й я погледна така, сякаш искаше да каже: „Не мога да те съдя. Това не е моя работа“, и отговори:

— Искаш ли да се обадя на редактора?

— Не. По-добре се свържи с юридическия отдел. Те имат повече власт. Обади се и на пресцентъра и им кажи… Ако вече не са видели репортажа. Искам опровержение, в противен случай ще ги съдя.

* * *

Челси също прочете краткия репортаж, като си помагаше с италианско-английския речник, който винаги носеше със себе си, за да разбира комплиментите на почитателите и в пресата. Усмихна се. Касиди сигурно беше бясна. Челси изгаряше от нетърпение да види реакцията й. Вероятно целият екип бе прочел статията. Разбира се, Джак също.

Челси потръпна от удоволствие само като си помисли за това.

Вторачи се в отражението си в огледалото, критично разглеждайки бръчиците в ъгълчетата на очите си. Веднага щом се върнеше в Щатите, щеше да се погрижи за тях. Нанесе още един слой червило, напудри лицето си и среса косите си. Доволна, грабна тъмните си очила и чантата и каза на Изабел:

— Вземи си цветните моливи и книжката за оцветяване. Трябва да тръгваме.

Звънът на телефона я стресна и за миг тя се замисли дали да остави телефонният секретар да запише съобщението. После реши да вдигне слушалката и без да прикрива раздразнението си, каза:

— Ало?

— Гордея се с теб.

Гласът на Джак я накара да подскочи.

— За какво?

— Не само изпълни онзи номер, но и като цяло се представяш много добре.

— Някой ти е подшушнал нещо хубаво за мен?

— Не. Но гледам кадрите от филма, които поучавам всеки ден. Трябва да призная, че Касиди върши невероятна работа.

Отново Касиди. Винаги Касиди! Идеше й да изкрещи. Как се осмелява тази кучка да й отнема славата?

Помисли дали да не спомене за статията. Нещо й подсказа да мълчи. Нека Джак сам разбере колко „невероятна“ е безценната му продуцентка. Челси прошепна:

— Кога ще те видя? Толкова си самотен. Изгарям от нетърпение да се върна в Лос Анджелис.

— Аз съм тук, във Венеция. Ще се видим на снимачната площадка.

Челси отвори уста да каже нещо, но той не й даде възможност.

— До скоро виждане — рече бързо и затвори.

Той беше дошъл тук да види Касиди! „Тя носи само неприятности. Отърви се от нея. Убий я.“

Гласовете се бяха засилили, откакто Челси престана да взима лекарствата. До този момент бяха само неясен брътвеж, но сега прозвучаха силно и ясно. „Той й се възхищава повече заради това, което вършиш ти. Спри я. Спри я!“

Изабел мълчаливо последва майка си до асансьора.

* * *

Касиди пристигна късно на снимачната площадка.

Ели проведе разговори с юридическия отдел на киностудията и с издателя на „Оджи“ Олег Манчини. Шефът на юридическия отдел на „Дезмънд Филмс“ също се свърза с редакцията на вестника и им отправи поредица обвинения. Манчини защити най-добрия си репортер, Джорджо Валини, и заяви, че никога не е грешил. Касиди не пожела да излезе от хотелския си апартамент, докато не се увери, че вестникът ще разследва източниците на Валини.

Тя забеляза, че Челси също пристигна късно. Примадоната беше ядосана и крачеше бързо. Изабел едва смогваше да я догони. Челси наруга половината екип, че осветлението е лошо, камерите са разположени твърде близо и кафето е твърде горещо.

Касиди подозираше, че Челси й прави номера, опитвайки се да й го върне за предишния ден, защото си бе позволила да я командва.

— Няма да изляза от караваната, докато някой не оправи проклетия ми корсет.

Гласът й беше настойчив и пронизителен. Касиди се усмихна. Какво й пукаше за лъжата във вестника? Най-важното беше да завърши филма.

Тя отиде да говори с изпълнителката на главната роля.

— Челси, имаш десет минути или да решиш проблема, или да носиш корсета така, както е сега.

— Но…

— Побързай, Челси. Или го направи, или в тази сцена ще се снима дубльорката ти!

— Добре.

— Ти ела с мен, миличка — каза Касиди на Изабел.

Детето седна на режисьорския стол до Касиди. Един от помощниците й даде шоколадов десерт. Момиченцето се усмихна.

Но атмосферата още бе изпълнена с напрежение.

Касиди трябваше да признае, че не може да подмине любопитните погледи на членовете на екипа. Никой не бе споменал за статията във вестника. Но тя виждаше, че всички имат подозрения.

Два часа по-късно, когато се увери, че сцената е заснета както трябва, Рудолфо обяви половин час почивка. Челси се прибра в караваната си, а той се приближи до Касиди.

— Виж какво, за онази нощ… — Изглеждаше нервен. — Не съм искал да те нараня, Касиди.

Тя се поколеба. Не й се щеше той да се почувства още по-зле. Пък и защо да ревнува, когато не можеше да се обвърже сериозно с него? Касиди не знаеше как да тълкува смесените чувства, които изпитваше напоследък.

— Забрави за това, Рудолфо.

Той беше обиден. Тя виждаше това в очите му. Искаше Касиди да ревнува и да се цупи. Винаги искаше от нея повече, отколкото тя можеше да му даде.

— Виж какво, на всички ни е трудно. Не съм мигнала през последните две нощи. Наистина трябва да се съсредоточа върху филма. — Касиди въздъхна и продължи: — Защо не избра някоя от дубльорките? Всяка би се възползвала от шанса да спи с режисьора. А сега, когато написаха онази лъжа за мен, съм пред нервна криза.

Разбира се, Рудолфо погрешно изтълкува причината за сълзите й. Той мигновено скочи от стола си и приклекна до нея.

— Касиди, ако знаех… Никога не сме се разбирали напълно. И аз се изнервям, защото никога не знам какво искаш.

Тя отмести поглед встрани и видя Изабел, която седеше до една масичка и рисуваше. За своя изненада Касиди не можа да преглътне сълзите. Тя отчаяно опита да се съсредоточи върху онова, което ставаше в момента.

Абсурдната връзка с Рудолфо не можеше да продължава. Но най-важното беше филмът. Касиди нямаше да позволи на нищо и на никого да й попречи да го завърши. Нито на лъжите за нея, нито на безсмислените си взаимоотношения с Рудолфо.

— Държа се глупаво — усмихна се тя. — Изглежда, защото наближава краят на снимките. Още една седмица, и ще бъда свободна. Напрежението ме побърква.

— Безпокоиш се за представянето си? — учуди се Рудолфо. — Ти?

Касиди кимна.

— Странно, нали? Преди месец бих дала дясната си ръка, за да се измъкна от такова нещо, но сега бих дала всичко, за да изпълня ангажимента си.

Той отвори широко очи и ъгълчетата на устата му се извиха в лека усмивка.

— Ще направиш повече. Не се съмнявам, филмът е страхотен, Касиди. Ти стори невъзможното. И ще го заснемеш в определения срок.

Тя отвърна на усмивката му и добави:

— И в рамките на бюджета.

— Сключваме ли примирие? Поне докато приключим с филма. А после, ако искаш, пак може да ме печеш на бавен огън.

Въпреки напрежението, което изпитваше, Касиди се засмя. Рудолфо винаги намираше начин да я разсмее. Вероятно с това започваше и свършваше привличането. Напоследък й беше трудно да прецени.

— Държа се като дете — каза тя.

Трябваше да решат някои въпроси за взаимоотношенията си, но моментът не бе подходящ. Тя протегна ръка.

— Примирие до второ нареждане?

Изразът в очите му загатваше, че очаква повече. Но Касиди щеше да мисли за това, след като заснемеха „Опасни намерения“.

— Примирие — отговори той и стисна ръката й.

* * *

Джак не можеше да откъсне очи от Касиди. Следеше с възхищение всяко нейно движение.

Режисьорът се наведе към нея и прошепна нещо в ухото й. Тя се усмихна. Беше по-красива от всяка друга жена, която Кавели познаваше. А той познаваше хиляди.

Спомни си как го бе погледнала в нощта на приема у Търмейн. Тогава бе изпитал силно желание да я притисне в обятията си, да я целува, да я притежава. Но знаеше, че няма да е лесно.

Наблюдаваше я скрит зад любопитната тълпа около снимачната площадка. Красота, достойнство, интелигентност, талант. Касиди Инглиш притежаваше всичко това. И още не знаеше, че Джак е във Венеция.

Касиди беше прелестна и още представляваше загадка за него. Съвършеното й тяло обещаваше великолепни тайни. Мистериозните жени обикновено не го привличаха. Той беше нетърпелив и очакваше да му се разкрият напълно веднага. Но загадъчността на Касиди го привличаше.

Освен това беше дъщеря на Лана Търмейн и му напомняше за нея.

Хладният ветрец развя косите й — дълги и гъсти. Невероятни!

Касиди Инглиш беше предизвикателство, което щеше да му достави огромно удоволствие.

* * *

Челси не помръдна, когато Джак влезе в караваната й. Очакваше го. Погледът му обходи изящните мебели и скъпите украшения, вещо оценявайки стойността им.

— Не бях виждал такъв будоар. Явно парите на компанията ми се изразходват добре — иронично подхвърли той.

— Ще бъдеш ли по-щастлив, ако живея в мизерия?

Протегна се като котка. Очите му се плъзнаха по тялото й. Както винаги, Джак беше безупречно облечен. Лицето и тялото му имаха лек бронзов загар.

Той се настани на маслиненозеленото канапе.

— Е, разказвай.

Челси знаеше, че Джак има предвид само неща, отнасящи се до Касиди. Но, в края на краищата, нали така се бяха споразумели. Тя получи главната роля срещу информация отвътре — част от плана му да отстрани Касиди от сцената, да спаси филма и да довърши веднъж завинаги Роджър Търмейн. Този план харесваше на Челси. Когато пуснеха по екраните „Опасни намерения“, тя щеше да си възвърне Джак. А Касиди щеше да бъде история.

Седна до него. Едва дишаше, защото корсетът беше адски стегнат. Талията й беше смалена до четирийсет и пет сантиметра. Едрите й гърди преливаха от бюстието на тежката бяла дантелена рокля. Беше гримирана и носеше перука. Косите й бяха вдигнати високо на главата и от двете страни на сърцевидното й лице кокетно падаха къдрици.

Джак реши, че роклята и прическата й са забавни.

— Дори аз бих те взел за девица — засмя се той.

Челси се присъедини към него. Знаеше добре правилата на играта. Първо трябваше да го предразположи, а после — да се пазари.

Но след секунда изражението му се промени. Стана сериозен и делови.

— Е, разкажи ми за режисьора. Разбрах, че госпожица Инглиш има нещо с него.

— Не бих го нарекла връзка, а по-скоро… уговорка.

Тази информация го заинтригува.

— Тогава не е сериозно, така ли?

— Той несъмнено е сериозен, но тя, изглежда, иска само приятелство и чукане от време на време.

Очите му потъмняха и Челси осъзна, че е засегнала болезнена струна. Джак ревнуваше. Това я нарани.

— Ако смяташ да действаш, трябва да побързаш — язвително каза тя.

Той се стресна от думите й и я изгледа подозрително.

— Какви ги говориш?

— Престани, Джак! Виждам го в очите ти всеки път, когато се спомене името й. Ти си запленен от нея.

Джак скочи. Това бе добър знак. Бе го засегнала. Нека разбере как се чувства човек, като му дърпат конците!

— Това е абсурдно и ти го знаеш. Уверявам те, интересът ми към госпожица Инглиш е чисто професионален. Ако „Опасни намерения“ се провали, Търмейн е вън от играта.

— Търмейн може би, но госпожица Инглиш?

Челси се надяваше, че очите й не разкриват болката, която чувстваше. Наистина ли Джак беше влюбен в Касиди?

Той съблече сакото си и го хвърли на стола, после се приближи до масичката, взе ябълка от купата с плодове и я подхвърли, сякаш беше топка.

Може би щеше да си играе и с Касиди по същия начин. Вероятно Челси тълкуваше погрешно чувствата му.

Обнадеждена от тази мисъл, тя стана и се приближи до Джак, който бе застанал до прозореца с изглед към площад „Сан Марко“. Прегърна го през кръста и сложи глава на широкия му гръб.

— Ужасно ми липсваше.

Джак се отдръпна.

— Да се залавяме за работа, а?

Челси се ядоса. Не беше свикнала да й отказват.

— Работа — това означава Касиди.

Обзе я гняв. Почувства се унизена.

Любовта им бе свършила и тя не можеше да направи нищо. Болезнено осъзна, че всъщност е била за Джак само авантюра. Той беше обсебен от Касиди Инглиш! Но Челси щеше да привлече вниманието му по друг начин. Тя реши да пристъпи към план Б.

— Имам идея, която може да удовлетвори желанията и на двама ни в тази малка сделка.

Приближи до тоалетката, взе пакет цигари, извади една и предложи на Джак. Той поклати глава.

— Пушенето ще те убие.

Челси чу думите му смътно, защото гласовете в главата й се засилиха. Слепоочията й запулсираха.

— Както и много други неща. Разбира се, това не означава, че ще се въздържам от тях.

Запали цигарата и вдъхна дълбоко дима, сетне бавно го изпусна. Трябваше да се успокои и да овладее разтърсващите я чувства.

— Имам план. Обмислих го много внимателно. Ще получим точно каквото искаме, при това веднага.

— Мислех, че си получила каквото искаше.

Челси му хвърли леденостуден поглед.

— Наистина ли вярваш, че исках тази роля само за да направя кариера?

— Да.

Тя се изсмя.

— Не. Целта ми е по-висока.

Джак поглъщаше всяка нейна дума и Челси се радваше на вниманието.

— Единственият начин да се доближиш до Касиди е да я накараш да се влюби в теб. Убеди я да ти довери всичките си съкровени тайни. Животът си.

— Какви ги говориш, по дяволите? — озадачено попита Джак.

— Тя е ледената принцеса, Джак. Няма начин да допусне никого дори на километър от сърцето си. Никой мъж не може да проникне през невидимата стена, която Касиди е изградила около себе си. Никой, освен теб.

Той отвори уста да възрази, но Челси сложи пръст на устните му.

— Знам, знам. Не се интересуваш от спечелването на сърцето на загадъчната госпожица Инглиш. Но ако го сториш и използваш невероятните си обноски, чар, сила и интелигентност… Да продължа ли?

— А какво ще кажеш за уменията ми в леглото? — усмихна се Джак.

— Да, и това. Омайваш я, тя се влюбва в теб, после прави всичко, за да спечели любовта ти. Така ти не само ще сложиш ръка на „Опасни намерения“, но и ще отстраниш скъпия й татко и ще вземеш „Дезмънд Филмс“.

— А ти какво печелиш?

— О, Джак, понякога си тъй… недосетлив.

Той я стисна толкова силно за раменете, че тя едва не извика.

— Какво си намислила, по дяволите? Какво общо имаш с Касиди? Какво ти е направила, че си толкова отмъстителна и… извратена?

Този път Челси не можа да се сдържи. Надделя онази част в нея, където бушуваха чувствата и говореха гласовете.

— Тя открадна живота ми. Сега си го искам обратно.

* * *

Беше почти шест вечерта, всички бяха уморени. Залязващото слънце ги лишаваше от естествена светлина и беше трудно да се направят хубави кадри. Челси и Бенино бяха изтощени. Рудолфо се бе прегърбил на стола си и се бе хванал за главата. Единственият човек, изпълнен с енергия и ентусиазъм, беше Касиди. Челси бе играла отлично. Истински сълзи и неподправен гняв.

Но Касиди искаше повече.

Докато тя мислеше какво да опита в следващата сцена, от тълпата около снимачната площадка се появи Джак Кавели. Изведнъж настана тишина. Всички знаеха кой е той. Касиди се ядоса. Това беше нейната продукция и нейният екип! Какво правеше тук Джак Кавели, по дяволите? Несъмнено проверяваше как стоят нещата.

Той тръгна към нея, като я гледаше в очите. Касиди стана нервна. Или може би изпитваше страх. Не беше сигурна.

Джак, от друга страна, беше абсолютно спокоен. Той беше шефът и изражението му недвусмислено подчертаваше това.

И беше много хубав. Въпреки че я вбесяваше, не можа да не се възхити на външността му.

Джак спря на две крачки от нея и се усмихна.

— Изумен съм — каза той и махна слънчевите си очила.

Касиди забеляза, че всички жени са се вторачили в него. На снимачната площадка имаше много по-красиви мъже, например Бенино, но обаянието на Джак беше неустоимо и привличаше като магнит.

— Не съм виждал продуцент, толкова вглъбен в детайлите на всяка сцена — продължи той, сетне погледна Рудолфо. — Мислех, че това е работа на режисьора.

Думите му бяха изпълнени с ирония.

Касиди стана.

— Ние… Не те очаквахме.

Кавели се усмихна престорено.

— Убеден съм.

Рудолфо също стана.

— Ще се видим по-късно.

Касиди кимна.

Изведнъж осъзна, че всички бяха изчезнали. Дори Челси бе отишла някъде.

— Кажи ми, Джак, проверяваш ли ме?

Касиди се държеше предизвикателно, за да се пребори с нервността си.

Наведе се да прибере нещата си — бежова кожена раница, сламена шапка и слънчеви очила.

Смехът на Джак беше едва доловим. Касиди усещаше пронизващия поглед на зелените му очи.

— Нека ти помогна — каза той, взе раницата и я сложи на рамото й.

Първата й реакция беше да възрази, но сетне реши да му позволи да й помогне.

Тръгнаха към хотела, като разговаряха за продукцията. От думите му Касиди разбра, че е наясно как вървят снимките от видеокасетите, които получаваше всеки ден. Счетоводството в студията проверяваше сметките и той бе видял всички доклади. Разбира се, знаеше и за статията в „Оджи“. Но не спомена нищо за това, докато вървяха по улиците на Венеция. Само поддържаше разговора с новини и клюки от Холивуд. Академията бе раздала наградите.

— Догодина ще бъдем там!

Това беше единственото, което Джак каза за „Опасни намерения“. Забележката загатваше какво всъщност мисли за филма.

„Дали не греша в преценката си за него? — запита се Касиди. — В края на краищата, той е човешко същество.“ Страхуваше се да намали бдителността си. Баща й я бе предупредил, че Кавели иска да унищожи „Дезмънд Филмс“ и да се отърве завинаги от тях. Но у Джак имаше нещо, което Касиди не можеше да определи.

Вместо да поиска още информация за филма, той започна да я разпитва за впечатленията й от Венеция.

Щом влязоха във фоайето на хотела, Касиди рече:

— Трябва да вървя. Благодаря за разходката. Беше ми приятно.

Джак се вторачи в нея. Касиди си спомняше този поглед. Той я гледаше така на приема в „Шепнещи ветрове“. Очите му сякаш проникваха в душата й, сякаш узнаваше всичките й страхове и тайни с един-единствен поглед. Касиди се почувства неудобно, започна да рови в раницата си, търсейки ключа, и натисна най-малко пет-шест пъти бутона на асансьора.

— Дай да ти помогна — каза Джак и разтвори раницата.

Касиди намери ключа и неволно докосна ръката му. През тялото й сякаш премина електричество.

Най-после асансьорът дойде и вратите се отвориха. Тя се качи, но Джак задържа вратите и каза:

— Вечеряй с мен.

— О, не… Не мога.

В следващия миг той се озова в асансьора и вратите се затвориха. На челото й избиха капчици пот. Тя отвори уста да каже нещо, но Джак сложи пръст на устните й, сетне нежно я целуна и Касиди усети, че целувката му разпалва забравена страст.

Джак плъзна устни по шията й и прошепна:

— Бъди готова в осем…

Разумът й казваше да не се оставя на чувствата да я завладеят.

— Аз… Не мога. Съжалявам… Но наистина съм изтощена. И трябва да подготвя сцените за понеделник.

Той се усмихна.

— Вече си ги подготвила. Знам това, защото си като мен — съвестна и амбициозна.

Наведе се към нея и Касиди усети уханието му.

— И знам, че най-много от всичко искаш да спечелиш облога ни. Но сега е петък вечер. Ще имаш цели два дни да се подготвиш за снимките. Членовете на екипа смятат да се забавляват непрекъснато през това време. Боя се, че няма да приема отказ.

* * *

— Е, ще участваш ли? — попита Челси. Бе отишла в апартамента му, за да обсъдят новото „споразумение“.

— Още не си ми казала какво се надяваш да спечелиш. Спомена, че Касиди ти е отнела живота. Какво, по дяволите, означава това?

Челси стоеше пред камината. Беше с черна наметка от норки. Очите й се плъзнаха по тялото му. Чакаше знак, жест на окуражаване от негова страна. Джак беше традиционалист. Харесваше му да е агресорът.

— Всичко с времето си — измърка тя и остави наметката да падне на пода. Очите й бяха втренчени в него. Джак обаче изглеждаше невъзмутим.

— Облечи се — каза строго.

Тя приближи.

— Не сега… Тази част от взаимоотношенията ни приключи.

И отмести поглед.

Челси уви ръце около врата му. „Откажи се. Кучката спечели. Отне ти и Джак… Но ще си плати“ — прозвучаха гласовете в главата й. Пръстите му се вкопчиха в раменете й.

— Слушай, Челси, искам да знам какво точно имаш против Касиди. Не крий нищо от мен. Ти имаш информация, а аз плащам. Казвай. Говоря сериозно. Веднага.

Тя отметна кичур коса от лицето си и се усмихна, преструвайки се на безразлична.

— Не ти дължа нищо, Джак. — Сините й очи блеснаха като стомана. — Грешиш, ако мислиш, че ще спечелиш сърцето на госпожица Касиди. Ти срещна равностоен съперник. Може и да съм ти помогнала, като отстраних Рудолфо от играта. И с разни други неща.

Джак се усмихна иронично.

— Наистина си луда, Челси. Ти нямаш нито силата, нито интелекта да попречиш на Касиди Инглиш или на която и да е друга жена да се влюби в мен. Не и когато аз съм решил това да стане.

„Върви по дяволите заедно с нея“ — помисли тя, но каза:

— Ще видим, Джак. Ще използвам онова, което знам, за да съсипя Касиди. Ще я изтръгна от уютния й свят! Тогава ще видим кой е луд!

Челси трепереше, беше на път да изпадне в нервна криза. Трябваше да отиде някъде, да бъде сама, да се лекува. Всеки момент можеше да загуби контрол. Жизнените сили щяха да я напуснат и тя щеше да изгуби желанието си да се бори с Касиди и да си възвърне онова, което й се полагаше. И Джак й се бе изплъзнал. Той беше влюбен в Касиди. Личеше му. Как да си получи обратно истинския живот?!

Облече се безшумно и излезе, без да пророни дума.

* * *

Касиди влезе в апартамента, запали лампите, хвърли ключа на масичката в коридора и събу мокасините си. После окачи морскосиньото си сако и кожената раница на облегалката на канапето и се отправи към барчето. Устата й бе пресъхнала.

Отвори бутилка минерална вода и тръгна към спалнята, предвкусвайки удоволствието от горещата вана. Едно беше сигурно — до осем трябваше да проясни мислите си. Може би щеше да прочете още няколко откъса от дневника на майка си. А може би не.

Но когато протегна ръка към ключа за осветлението в спалнята, я лъхна силен аромат. На бюрото, на двете нощни шкафчета и на полицата над камината имаше кристални вази, пълни с лилави рози. Непознати чувства изпълниха сърцето й. Нямаше картичка, но тя знаеше, че са от Джак.

Звънът на телефона я върна в реалността.

— Да?

— Вероятно си открила изненадата ми?

Гласът му беше спокоен и тих.

Касиди седна на леглото, като обмисляше най-подходящите думи.

— Аз… Великолепни са. Малко съм смутена.

— Предположих, че харесваш рози.

— Да — прошепна тя.

— Но искаш да си сигурна, че ще ме държиш на разстояние. Така ли е?

— Може би — отговори Касиди, макар че сърцето й възропта.

— Имам среща извън хотела, затова шофьорът ми ще те вземе в осем.

За миг Касиди помисли, че не е чула правилно.

— Шофьорът ти?

— Да. Проблем ли е това? Нуждаеш ли се от още време?

Кръвта нахлу в главата й.

— Не ти ли е минавало през ума, че предпочитам да не ме взимат шофьори? Не съм момиче на повикване. Не, няма да бъда готова в осем. Току-що се сетих, че имам други планове.

И тресна слушалката.