Виктория Готи
Последен кадър (18)

Седемнадесета глава

Няма по-красиво място на света. Невъзможно е да устоиш на очарованието на тази страна — величествените планини, забулените в мъгла езера, идиличните острови, китните села и красивите градове.

Полуостровът, на който се намира Венеция, се извисява като мираж от водите на лагуните. Този живописен град с канали и гондоли не прилича на никой друг в света. Венеция е невъобразим лабиринт от улички, канали, малки площади и мостове. Това е градът на Марко Поло, Тициан и Вивалди. Базиликата „Сан Марко“ и площадите са запазени непокътнати, сякаш са застинали във времето, романтични реликви от богата и бурна история.

Касиди нямаше време отново да прави декорите и не й остана друг избор, освен да снима „Опасни намерения“ в реалната обстановка — Венеция.

Стоеше на площад „Сан Марко“ и наблюдаваше как за броени часове екипът преобразява това историческо място в работна снимачна площадка. Това не беше лесно. Италия беше известна с бюрокрацията си, но Касиди уреди всичко за рекордно кратко време.

Използвайки връзките си и симпатиите, спечелени, когато направи поредица от документални филми за реставрирането на Венеция, които развълнуваха американските телевизионни зрители и ги накараха да дарят милиони за каузата, тя поиска услуги от властите в Рим и Венеция. Освен това, като й окажеше съдействие, италианската филмова индустрия можеше да разчита на безценна реклама в американските медии.

Камерите бяха монтирани и площадът беше изчистен от боклуците. Тълпата местни жители и туристи беше изтласкана зад кордоните от група полицаи.

В единия край на площада бяха паркирани каравани, където имаше компютри, технически средства за озвучаването и осветлението, барчета с храна и напитки, гримьорни, фризьорски салон. Една от караваните, разбира се, принадлежеше изцяло на Челси Хътън.

Слънцето — огромно оранжево кълбо — се издигна над канала. Температурата беше петнайсет градуса, необичайно висока за зимата. Техническият директор даде знак на Касиди, че са готови. Тя погледна часовника си. Беше шест и четирийсет и пет, снимките започваха в седем. Един от помощниците й донесе чаша силно италианско кафе. Касиди се облегна назад в стола си. Беше уморена.

Откакто преди две седмици пристигнаха във Венеция, целият екип, включително Касиди, работеха по осемнайсет часа на денонощие. Почиваше само докато се къпеше и вечеряше в леглото, но дори тогава трябваше да отговаря на телефонни обаждания и да преглежда сцените за следващия ден. Ако й провървеше, спеше по пет-шест часа.

След унищожителния пожар Касиди беше толкова отчаяна, че се замисли дали да не се откаже от проекта. Как щеше да завърши филма в определения срок и да се вмести в бюджета, ако трябваше да правят нови декори? Беше ясно, че някой иска „Опасни намерения“ да не бъде завършен. Докладът на експертите определяше пожара като „съмнителен“. Там Джак Кавели твърдеше, че си е тръгнал в седем вечерта. Това засили подозренията й. Беше сигурна, че е видяла прозорците на кабинета му да светят в девет и половина. И колата му беше на паркинга. Спомни си студения му поглед и подигравателната усмивка. „Казах ти, че няма да стане“ — рече той в деня след пожара.

Тя се върна в „Шепнещи ветрове“ на зазоряване. Джонатан я чакаше в библиотеката. Разказа й за автомобилната злополука. Изглеждаше притеснен, дори разкаян. Но в загрижеността му за пожара прозвуча нюанс на престореност.

Касиди се прибра в стаята си, заключи вратата, извади всички документи за графика на филма и два часа ги разучава. Единственото решение беше декорът да се направи отново. Но тя не можеше да чака три седмици и щеше да завърши филма в определения срок.

Обмисли всички възможностите за избор. И точно преди слънцето да изгрее, състави план.

Пребиваването на целия екип във Венеция щеше да струва по-евтино, отколкото да се правят отново декорите и костюмите.

Без да е мигнала цяла нощ, в девет часа сутринта тя отиде в кабинета на Джак Кавели, представи му фактите и цифрите и заяви, че незабавно заминава за Венеция.

За нейна изненада Джак одобри идеята й, без да задава въпроси.

Касиди умееше да урежда нещата в последната минута. Кратките срокове в телевизията я бяха научили на това.

Тя отново си представи Джак. На лицето му бе изписано стъписване и изумление. Само този миг й бе достатъчен, за да ликува.

Касиди изпита още по-силно чувство за победа, когато намери дванайсет лилави рози в хотелската си стая, щом пристигна във Венеция. На картичката пишеше: „Ти ме изумяваш, белисима! Желая успех. Джак“.

И засега наистина й вървеше. Градът имаше великолепна атмосфера. Дори природата беше на нейна страна — времето беше хубаво и не валеше.

Щом започнаха снимките, Касиди се успокои. Необикновената способност да очарова, която бе наследила от родителите си, й помагаше да се сработи с актьорите. Дори Челси се представяше добре. Тя идваше на снимачната площадка навреме и отлично подготвена. Не се разсейваше, не капризничеше и не се държеше предизвикателно. Нейната Офелия беше блестяща. Вестниците започнаха да пишат за нея.

Челси знаеше репликите си, бе изучила всеки нюанс в характера на героинята си и се бе въплътила в нея. Кучката, която Касиди познаваше от Лос Анджелис, беше изчезнала. Преобразяването на Челси беше невероятно. Тя беше благородна, добродетелна и нежна. Касиди разбра, че Челси наистина е добра актриса.

Касиди не можеше да не бъде доволна. Може би, в края на краищата, Джак и Рудолфо бяха преценили правилно Челси.

Както винаги, и тази сутрин Челси пристигна с антуража си в шест и петдесет и пет и се приближи до Касиди.

— Осветлението не е подходящо.

Когато Касиди не реагира, Челси направи знак на лакеите си да се махнат, хвърли чантата си на земята, сложи ръце на кръста си и се намръщи.

— Твърде е ярка. Ще изглеждам ужасно.

Касиди разбра, че тя искрено се притеснява за външността си.

— Челси, изглеждаш великолепно. Съвършена си. Лъчите на утринното слънце те правят лъчезарна.

— Само ме успокояваш — продължи да се цупи Челси.

— Не. Говоря откровено.

И Касиди наистина говореше сериозно. Челси изглеждаше прекрасно. Прическата й беше съвършена, гримът — грижливо положен, а роклята прилягаше идеално на безупречното й тяло.

Но красотата й не се дължеше само на костюма и грима. Челси имаше особеното излъчване на влюбена жена. Касиди подозираше, че въпросният мъж е Рудолфо, макар че предразполагането на темпераментна актриса, изпълняваща главната роля, не беше вписано в длъжностната му характеристика.

От мига, в който екипът се качи на самолета, двамата бяха дали да се разбере, че помежду им има нещо. Касиди не можеше да реши дали изпитва ревност. Нямаше претенции към Рудолфо въпреки страстните им нощи в Ню Йорк. Не се притесняваше дали Челси и Рудолфо са любовници, а дали аферата им ще се отрази на филма. Надяваше се, че всичко ще бъде наред. Освен това Касиди се питаше дали постоянното им флиртуване и публични демонстрации няма да повлияят на нейната работа. Но независимо от всичко Челси бе преобразена. За изумително кратко време тя се бе превърнала от отблъскваща, своеволна жена в мила, приятна и отстъпчива актриса, с изключение на краткотрайните моменти на колебливост. За Касиди беше ясно, че зад невъзмутимата фасада на Челси се крият демони, които я обсебват, когато се почувства несигурна. Затова Касиди работеше с нея, за да й вдъхне увереност.

Остана с нея, докато оправиха грима й. Когато след петнайсет минути излезе от караваната, Челси беше доволна и търпеливо зачака появата си пред камерите.

* * *

Снимките започнаха.

Челси падна на колене в локва кал. Ръцете и дрехите й бяха изцапани.

Актьорът в главната мъжка роля не можа да каже правилно репликите си и тя се ядоса. Единственото, което я възпираше да не избухне и да не напусне продукцията, беше убедеността, че филмът ще я направи звезда.

— Стоп! — изкрещя Рудолфо и Касиди обяви петнайсетминутна почивка.

— Нищо не става — въздъхна той.

Касиди сви рамене и рече:

— Челси е страхотна, но какво да правим с него?

Касиди дискретно кимна на Бенино, младия италианец, който играеше голямата любов на Офелия. Той беше известен в родината си, но относително непознат в Съединените щати.

— Вчера разговарях с Бенино за лошото му изпълнение — каза Джон, помощник-режисьорът. — Челси не го вълнувала. Не го привличала. Напомних му, че той е актьор и трябва да се преструва, но явно преводачът не предаде точно думите ми.

Рудолфо поклати глава.

— В момента не можем да му намерим заместник. Топката е в твоето поле, Касиди. Мисля, че е време да упражниш чара си върху синьор Бенино — рече той и я погледна закачливо.

— Мислиш, че не мога да го направя ли? — попита тя.

Джон ги гледаше с любопитство.

Касиди скочи от стола и се приближи до Бенино, който раздаваше автографи.

Където и да отидеха, чернокосият млад мъж с екзотични черти и ослепителна усмивка беше следван от почитателки. Някои от тях хвърлиха гневни погледи към красивата американка, която им го отнемаше.

Касиди и Бенино се отдалечиха и застанаха на сянка. Тя се обърна към младия актьор и тихо попита:

— Бенино, какво мога да ти кажа, за да ти помогна за ролята? — Замълча, сетне добави: — Обичал ли си някоя жена?

— Разбира се. Обичал съм повече жени, отколкото мога да преброя — самонадеяно се ухили той.

Тя свали слънчевите си очила и го изгледа подозрително.

— Мисля, че не ме разбра. — Касиди пое дълбоко въздух и прокара пръсти през косите си. — Не говоря за секс. Имам предвид онази любов, която обсебва мислите, съзнанието и душата. Изпитвал ли си това чувство, Бенино?

Той не отговори. Касиди продължи:

— Познавал ли си жена, при вида на която коленете ти да се огъват? И само щом я видиш, да изпитваш безумна страст? Непрекъснато да мислиш за нея? Да копнееш да я докосваш и целуваш?

Очите на младия италианец проследиха пръстите на Касиди, които бавно разкопчаха най-горното копче на блузата й. Плъзна поглед по талията и по извивките на бедрата й.

Касиди добре съзнаваше какъв ефект има това върху него.

— Дори да затвориш очи, където и да се намираш, ти си я представяш, чувстваш я и усещаш уханието й.

Оправи яката му и се престори, че маха прашинка от рамото му, после сложи ръце на гърдите му. Той въздъхна и тя разбра, че е успяла.

— Мислиш ли, че съм привлекателна, Бенино? — прошепна Касиди.

Той кимна и тя се възползва от мига.

— Запомни това чувство. Нека да се запечата като снимка в паметта ти.

— Добре.

— Ще ми направиш ли една услуга? — Касиди го погледна в очите. — Когато си на снимачната площадка, пред камерите, казваш репликите си и прегръщаш Челси, мисли за мен и си представяй лицето и тялото ми.

Бенино бе толкова смаян от думите й, че беше в състояние да направи всичко, което Касиди поискаше. Тя изпита съжаление към него и си припомни какво е да си влюбен. Само съвсем младите още вярваха в магията на любовта.

Но в момента нямаше време да мисли за такива неща. Времето летеше. Тя трябваше на всяка цена да завърши в срок „Опасни намерения“. Нямаше значение, че няколко дни Бенино щеше да бъде влюбен в нея.

— А сега — на работа — каза Касиди и го поведе към снимачната площадка.

* * *

Остатъкът от деня премина гладко. Бенино играеше с такава страст и копнеж, че смая целия екип. Изпълнението му съперничеше на играта на Челси. Тя влагаше реализъм в репликите си и сякаш не се снимаше във филм, а наистина преживяваше всичко.

Касиди не я беше виждала така погълната от ролята. Погледът й беше унесен, а движенията й — сякаш предизвиквани от извънземна сила. Резултатът беше невероятен. Залязващото слънце, оскъдното осветление, нежният вечерен бриз — всичко беше съвършено.

— Продължавай да снимаш — прошепна Касиди на Рудолфо. — Ще използваме излишните кадри за рекламните пана.

Той кимна.

— Страхотно, нали?

— Идеално.

Рудолфо въздъхна с облекчение.

— Мислех, че този ден никога няма да свърши.

— Смятам, че направихме най-добрите кадри досега.

— Благодарение на теб. Искаш ли да прекараме спокойна вечер в моя апартамент? Само ти и аз. Бутилка шампанско, омари и невероятен масаж. Звучи примамливо, нали?

Касиди се усмихна. Знаеше, че Рудолфо се опитва да бъде нежен и да не я притиска, и жадуваше за утехата да бъде с него.

— Предпочитам да не го правим, Рудолфо.

Не знаеше какво точно има между него и Челси, но мислеше, че е най-добре да спазват дистанция.

Тръгна към такситата. Снимките за деня можеше и да са приключили, но тя имаше още много работа и…

— А графика? — извика Рудолфо. — Трябва да го преглеждаме заедно. Забрави ли, че сме екип?

Касиди спря и рече:

— Разбира се, че не.

— Тогава ще се видим в седем в твоя апартамент.

— Не, Рудолфо.

Отдалечи се, без да дочака отговора му.

* * *

Касиди се върна в хотела в шест часа. Пътуването през града я бе ободрило. Архитектурните паметници и пищните градини бяха великолепни.

Влезе в апартамента, хвърли чантата и сакото си на стола, събу обувките си и пусна диск. Гласът на Андреа Бочели изпълни помещението. Прегледа съобщенията, които портиерът й бе дал. Имаше четири послания от баща й.

„Ще му се обадя утре сутрин“ — помисли тя, пресмятайки часовата разлика между Италия и Калифорния. Беше започнало да й харесва да работи с баща си, но тази вечер бе капнала от умора и се опасяваше, че той ще долови изтощението в гласа й. Роджър вече бе предложил да дойде във Венеция, за да донесе костюмите на статистите, които бяха забравили в бързината. Беше нервен и настоятелен, но Касиди и Джеймс го убедиха, че въздушната куриерска служба ще достави нещата по-бързо и по-евтино.

Касиди хвърли съобщенията на масичката за коктейли и тръгна към банята. Съблече се, запали ароматизирани свещи и се отпусна в топлата вана.

Денят беше успешен.

Касиди се усмихна. Наистина я биваше да прави филми. И вече не се нуждаеше от одобрението на баща си. Сега работеше не за него, а заедно с него.

* * *

Хрумна й да прочете още няколко откъса от дневника на майка си, но клепачите й бяха натежали и съзнанието й беше твърде уморено, за да се съсредоточи.

Беше й трудно да види миналото през очите на Лана. Имаше твърде много болезнени спомени и шокиращи разкрития. Но Касиди бе твърдо решила да прочете дневника, преди да се върне в Лос Анджелис, защото искаше да обсъди много неща с баща си.

Предишната нощ разбра за интимната връзка на майка си с един актьор, чието име не бе споменато. Бракът на родителите й беше непостоянен. И двамата имаха любовници. Но за Лана връзката с онзи актьор беше първата, която бе заплашила брака й. Тя се страхуваше, че ще бъде принудена да избира между любовника и съпруга си.

Касиди изведнъж се почувства уязвима от лъжите и предателствата на възрастните, сякаш беше десетгодишно дете и не знаеше нищо за света.

Когато преполови дневника, Касиди разбра, че Лана Търмейн е съвсем различна от жената, която си спомняше. Някои от пасажите затвърдиха образа й на красив ангел, други описваха болката й от изневерите на Роджър, в трети Лана разказваше за любовниците, с които се бе унизила да има връзка само за да спечели благоразположението на съпруга си. А последният любовник я бе притежавал като никой друг мъж в живота й.

* * *

В седем и десет Рудолфо дойде в апартамента на Касиди. Той влезе безшумно и поръча да им донесат бутилка шампанско и хайвер от сьомга, сетне усили звука на стереоуредбата. Вмъкна се в банята и обезумя, като видя голото тяло на Касиди.

Онова, което последва, беше неизбежно.

* * *

Джеймс седеше в частната прожекционна зала до кабинета на Джак и гледаше кадрите от „Опасни намерения“, които бяха пристигнали сутринта с куриерска служба.

— Имаш право. Тя е забележителна — каза Джак, когато лампите светнаха.

Джеймс знаеше, че Кавели е изключително взискателен и трудно изказва похвали. Но Рентру го бе наблюдавал по време на прожекцията и видя, че Джак дори е развълнуван от филма.

— Ако бъде завършен, „Опасни намерения“ ще стане страхотен филм. Достоен за „Оскар“. И след като напоследък „Юнивърсъл“ пускат само боклуци, а „Кълъмбия“, „Мирамакс“ и „Дисни“ имат проблеми с бюджета, може да върне на върха „Дезмънд Филмс“ — каза Джак.

Джеймс кимна.

— Никога не бих те излъгал.

Кавели стана, приближи се до шкафа и извади две хавански пури.

— Искаш ли? — попита той.

— Разбира се — отговори Рентру. — Успехът на Касиди е повод за празнуване.

Джак се усмихна.

— Снимките не са приключили. Остават още десетина дни във Венеция, седмица тук и накрая монтажът. Но ще призная, че съм изумен от играта на Челси.

— Касиди заслужава похвалата.

— Не забравяй, че аз избрах Челси. Знаех какви са границите на таланта й. Тя не играе естествено.

Тогава защо Кавели бе настоявал Челси да вземе тази роля, запита се Джеймс. Какво знаеше Джак за нея?

— Касиди я е накарала да играе добре. Освен това ще спази срока. Видя ли бюджета и графика, които е разработила?

Кавели кимна.

— Да, наистина съм изумен. Касиди е много смела. Проектът беше съмнителен от самото начало. Нямам представа защо Роджър избра този сценарий.

При споменаването на Роджър тонът на Джак се промени. Той се усмихна презрително.

— Проектът беше рискован. Бях убеден, че нищо няма да излезе — добави Кавели.

— Но сега не си толкова сигурен, нали?

— Да кажем само, че съм подготвен да променя мнението си. Но заслугата ще бъде единствено на Касиди Инглиш.

Облогът им беше станал известен в тесен кръг и всички се шегуваха на тази тема.

Джак отряза единия край на пурата, запали я и вдъхна дълбоко ароматния дим.

— Възможно ли е някога да признаеш, че си сгрешил, Джак? Страхуваш ли се, че ще загубиш облога?

— Знаеш, че обичам залаганията. — Тонът на Кавели беше ентусиазиран, но миг по-късно държанието му се промени. Той се наведе напред и настоя: — Разкажи ми нещо повече за Касиди. Тя си има приятел, нали?

Това не беше въпрос, а по-скоро твърдение. В съзнанието на Джеймс прозвуча предупредителен сигнал.

— Защо искаш да знаеш?

Джак се намръщи. Бе свикнал да отговарят на въпросите му.

— Искам да знам колкото е възможно повече за служителите си. Разбираш, нали?

— Естествено — отговори Джеймс и се изчерви. Не му беше приятно, че Кавели се рови в личния живот на Касиди.

— Източниците ми казаха, че тя и режисьорът са имали връзка в Ню Йорк. В края на краищата, Касиди настоя да го вземем.

Джеймс бе заварен неподготвен. Касиди и Рудолфо Дърбън. Сигурно „източникът“ на Кавели беше Челси. Рентру подозираше, че Рудолфо е подмазвач и използва Касиди, за да направи кариера. Дори беше убеден в това. „О, Касиди, как си му позволила да го стори?“ — помисли той.

Но изражението на адвоката не издаде мислите му.

— Не знам за какво говориш — каза той. — Може би „източникът“ ти трябва да обръща повече внимание на играта си, отколкото на Касиди.