Виктория Готи
Последен кадър (14)

Тринадесета глава

На другата сутрин Джак Кавели гледаше Тихия океан от скривалището под къщата си на плажа в Малибу.

Граничеща на запад с Тихия океан и на изток с планината Санта Моника, тази живописна плажна ивица се простираше с километри покрай магистрала номер едно в Калифорния. Там холивудските звезди имаха къщи, които през почивните дни им осигуряваха убежище от работата и от почитателите.

Зад семплата фасада на къщата на Джак се криеха помещения, разположени на няколко нива, закрит плувен басейн и огромни прозорци с изглед към океана. Само от плажа човек можеше да види цялата четириетажна сграда, която сякаш бе израснала върху скалата. Но от магистралата се виждаше само непретенциозен гараж за четири коли от едната страна на широката, асфалтирана алея и висока ограда от дъски, пред която растяха кедри. Входът беше скрит в отсрещната страна зад горичка от гигантски дървета юка. От двете страни на скромната дървена врата се извисяваха грамадни кактуси. На първото ниво имаше трапезария за гости, кухня, дневна и мраморен бар с цвят на карамел. По-нататък беше басейнът.

Къщата беше боядисана в нюансите на океана, пясъка и небето. Навсякъде бяха изкусно наредени сувенири от цял свят. На долното ниво имаше кинозала, която побираше стотина гости, а играчите в билярдната зала виждаха къпещите се в басейна през стъклена стена. Там се намираше и зала за конференции, обзаведена по последна дума на техниката, и кабинетът на Джак.

На първото ниво имаше изящно обзаведени апартаменти за гости, откъдето се излизаше на плажа. На най-горното ниво беше разположен апартаментът на Джак.

Имаше къщи в целия свят, но Малибу беше най-уединеното му място за отдих. Мирисът на океанския въздух и прибоят на вълните му предлагаха утеха в този луд, объркан и непредсказуем свят.

Джак преглеждаше тримесечните финансови доклади от подразделенията на „Колосал“, когато чу стъпките на Челси. На малкото жени, които оставаха да прекарат нощта с него, не се позволяваше да обикалят къщата и най-вече да влизат в светилището му. Това беше заповед.

Но Челси явно мислеше, че е изключение.

Провинението й беше достатъчно, за да го изкара от равновесие. Тя се приближи до бюрото и застана само на няколко сантиметра от него.

Джак ненавиждаше сутрините, когато жените очакваха приятен разговор — да им каже колко са красиви, колко прекрасна е била нощта и да им предложи закуска на терасата. Ето защо обикновено ги изпращаше вкъщи с лимузината си, когато вечерта приключеше.

Сутрин нямаше нищо по-неприятно от истерична жена, която се чувства пренебрегната. А днес бе твърдо решил да подмине обичайния ритуал и да продължи да работи.

— Най-после те намерих — засмя се Челси и игриво тръсна коси.

Още беше облечена в еротичната черна нощница, с която го изненада след снощното увеселение в „Шепнещи ветрове“. Движенията й бяха бавни, лукави и целенасочени. Същинска котка.

— Да — отговори той, без да вдига глава.

Челси седна на ръба на бюрото и разголи дългите си, стройни крака.

Джак погледна неодобрително загорелите от слънцето бедра и затвори очи. Бе репетирал сто учтиви начина да я накара да си тръгне, но трябваше да внимава, защото Челси му бе нужна.

Джак наистина щеше се погрижи тя да получи ролята на Офелия в „Опасни намерения“. Така той щеше да знае какво става по време на снимките на филма. Кавели искаше да държи под око Касиди Инглиш и Челси щеше да бъде нищо неподозиращият му шпионин.

Кавели се опитваше да си внуши, че става дума само за бизнес и госпожица Инглиш няма да може да се справи с филма. „Дезмънд Филмс“ скоро щеше да се нуждае от помощта му и тогава той щеше да приложи в действие втората фаза на плана си.

В съзнанието му пробягнаха сцени от празненството на Търмейн. Джак рядко посещаваше отразявани от медиите събития и мразеше преструвките, фалшивите усмивки и ласкателствата. Знаеше, че единственото желание на всеки е да му се подмаже.

Важните тържества в Холивуд съвсем не бяха забавни, а представляваха изискани ритуали на интервюта, подбиране на актьори и лични изяви. Колкото по-внушителен беше домакинът и списъкът на гостите, толкова по-недостойна беше играта.

И никое събитие в Холивуд не минаваше без красиви млади жени, които стояха покрай стената или седяха на бара и се усмихваха съблазнително. Нито една, дори утвърдените звезди, не пропускаше възможността да побъбри с Джак. Той се усмихваше вяло на всяка жена, която уловеше погледа му.

Предишната вечер, докато си проправяше път към бара, Джак мина покрай екзотична брюнетка с високи скули. Не можа да не обърне внимание на погледа, който тя му хвърли, докато съблазнително прокарваше пръсти през косите си. Но Джак не беше в настроение за бърз секс. Много по-късно изпита такова желание. Бе се наситил на холивудските жени. Всички бяха повърхностни. Агресивното им флиртуване приличаше на упражнение по актьорско майсторство, не съдържаше спонтанност. Но може би това се дължеше на възрастта му. Но Джак беше убеден, че между мъжа и жената трябва да има нещо повече.

Бе опитал да съжителства с една англичанка, но тя започна да хленчи, да се оплаква и да преследва само материални цели. Съвсем не беше онова, което Джак търсеше.

Трябваше му интелигентна, преуспяваща и изтънчена жена. Допадаха му жени, облечени в дрехи от „Армани“ и с бижута от „Булгари“, светски дами, културни, възпитани, познавачки на хубавите вина, деликатесите, изкуството и класическата музика. Освен това Кавели харесваше състраданието и чувствителността — рядко срещани качества у жените, с които се срещаше.

Беше заинтригуван от Касиди Инглиш. На живо бе по-красива, отколкото на снимките във „Варайъти“ и по телевизията. Джак беше омаян от сините й очи, блестящата кожа и буйните черни къдрици, стигащи почти до кръста.

Откакто танцуваха, той не можеше да се отърси от спомена за тялото й. Касиди беше изумително красива. Всеки глупак можеше да види това. Но Кавели беше сигурен, че привлекателността й не е само физическа. На лицето й бяха изписани решителност и непреклонност, но и уязвимост. Разбира се, тя можеше да отхвърли ухажването му. А това засилваше желанието му.

Той се замисли за кратката размяна на реплики между Джонатан и Касиди. Бе дълбоко наскърбена от думите на брат й. Искаше му се да я прегърне и утеши, но се бе въздържал. Бизнесът си е бизнес.

* * *

— Мислех, че ще закусим заедно. — В гласа на Челси прозвуча молба. — Разбира се, ако си много зает…

Лицето й се изкриви от гняв и ревност, когато видя, че вестникът на бюрото му е разтворен на страница със снимка на Касиди.

Контрастът между жената, която го молеше, и жената във фантазиите му беше огромен. Челси беше неумолима, твърдоглава и досадна, а Касиди — решителна, фина и умна. Две крайности. Но въпреки това Джак долавяше нещо общо помежду им.

Челси прехапа устни в очакване на отговора му. Кавели реши да каже нещо, защото инак тя щеше да изпадне в един от прословутите си истерични изблици, които го убеждаваха, че под лъскавата фасада Челси е само капризно дете.

— Много съм зает — нетърпеливо отговори той.

Обикновено би се съгласил да закусят заедно, но днес нямаше време за бъбрене.

Челси скочи от бюрото и предизвикателно сложи ръце на кръста си.

— Виждам — рече тя и погледна снимката на Касиди.

— Моля те, престани с тези игри. Взаимоотношенията ни са само делови. Спести ми театралниченето. Ревността не ти подхожда.

— А ти ми спести лъжите! Видях как я гледаше снощи. По дяволите, искаше да я изчукаш на дансинга! Но госпожица Инглиш е твърде изискана, за да я чукаш. Това си мислеше, нали? Независимо дали си достатъчно мъж, за да го признаеш или не, тя те привлича!

Обърна се и излезе, като тресна вратата. Едва тогава Джак изгуби самообладание. Обичайното му самочувствие и самодоволна усмивка отстъпиха място на завладяващ гняв. Как се осмеляваше Челси да го обвинява, че се размеква? Разбира се, че грешеше. Никоя жена не можеше да покори Джак Кавели, колкото и изключителна да беше. Той ги употребяваше като пури — само се наслаждаваше на аромата. И обичаше разнообразието. Жена да го накара да падне на колене? Невъзможно!

Джак хукна към вратата, забърза по коридора и пресрещна Челси, която слизаше по стълбите. Тя отвори уста да каже нещо, но той й попречи с груба целувка. Тя не се възпротиви. Познаваше го твърде добре. Джак отмъщаваше по най-добрия начин, който знаеше — правеше любов като див звяр.

Блъсна я на пода и вкопчи пръсти в косите й.