Виктория Готи
Последен кадър (13)

Дванадесета глава

Джонатан наблюдаваше веселбата от бара. Пиеше четвъртото или петото си питие. Вече не ги броеше. Чувстваше се скован. Съзнанието му бе блокирало. Зрението му беше замъглено, но той намираше утеха в пиянския си унес. Ругаеше под носа си, репетирайки онова, което мислеше да каже на приятелите и колегите на баща си.

Джонатан щеше да накара Роджър да си плати, защото го бе пренебрегнал и бе дал длъжността, която по право му се полагаше, на онази кучка.

Той потърси с поглед Касиди и видя, че танцува. Присви очи, за да разбере кой е партньорът й. И когато видя, че е Джак Кавели, изтръпна. Макар и пиян, Джонатан забеляза интереса в очите му. Джонатан не беше глупак. Тази вечер всички бяха дошли да изкажат уважението си към Касиди.

Той закипя от гняв. Никой не го приемаше сериозно. Мислеха го за неконтролируем тъпак, който търси само емоции, перверзии и наркотици. Беше известен с бурните купони, които организираше в апартаментите на приятелите си, където се забавляваше с изобилие от кокаин, евтини проститутки и силна музика. Джонатан съзнаваше, че тази вечер присъстват малцина негови съюзници или поне онези, които се осмеляваха открито да го признаят. Пък и финансирането на любимите му занимания драстично намаля, откакто старият Джеймс, който си пъхаше носа навсякъде, убеди баща му да ограничи издръжката на Джонатан, свеждайки я до жалки подаяния. Шпионите на адвоката му бяха докладвали за бурните купони и за прахосничеството на Джонатан. Но съкращението на бюджета не бе променило стила му на живот. Разбира се, купоните не бяха толкова разточителни, но, общо взето, продължаваше да живее по собствени правила. Никой не можеше да го спре.

Отпи от питието си и изпита желание празненството да е свършило. Той изобщо не искаше да идва. Всъщност отначало бе заявил, че няма да присъства. После размисли и осъзна, че баща му и Касиди разчитат точно на това. Ето защо се появи. Може би все още имаше начин да оползотвори вечерта.

* * *

Челси застина, вперила поглед в мъжа и жената, които танцуваха с долепени тела. Сетне, без повече да се колебае, тръгна по дансинга и застана пред тях.

— Може би не си спомняте — започна Челси. — Срещнахме се на гробището.

Касиди изглеждаше озадачена.

— Аз… Да, помня лицето ви. Как беше името ви?

— Тогава не ви го казах. Аз съм Челси Хътън — отвърна тя, после се съсредоточи върху Джак.

Очакваше, че ще привлече вниманието му, но се излъга. Джак не откъсваше очи от Касиди. Това я вбеси. Завладя я чувство за малоценност. Но инстинктът да отстоява територията си надделя.

— Аз съм приятелката на Джак за вечерта.

Касиди се сепна. Явно й стана неудобно. Тя се отскубна от прегръдката на Джак и отстъпи няколко крачки назад.

— Ние само танцувахме, госпожице Хътън. Джак ви очакваше с нетърпение. Ще ви оставя насаме. Приятна вечер.

— Преди да тръгнете, госпожице Инглиш — каза Челси, — позволете да ви се представя официално. Аз съм новата звезда в „Опасни намерения“.

* * *

Касиди бе станала красива и разумна жена. Беше боец. Бе твърдо решена да победи света в игра, за която знаеше малко. И макар че другите бяха скептично настроени, Джеймс бе заложил на нея. Младото момиче, което помнеше и обичаше, бе преодоляло успешно всички пречки по пътя си. Рентру изпита гордост от успеха й. В края на краищата, и той имаше заслуга. Джеймс се бе грижил за децата на Търмейн през по-голямата част от живота им и не съжаляваше за това.

Но докато я наблюдаваше на дансинга, Рентру си помисли, че изборът й на партньор не е сполучлив. Джак Кавели означаваше неприятности.

Джеймс погледна Джонатан, който залиташе и се препъваше и беше видимо пиян. Младият мъж беше неконтролируем. Когато най-после го забележеше, Роджър щеше да побеснее. Рентру трябваше да намери начин да вразуми децата му. Моментът не беше подходящ семейството да прахосва енергия в скандали.

* * *

Беше почти полунощ. Джонатан още се криеше и наблюдаваше Касиди, която стоеше на няколко крачки от него и се усмихваше на гостите. Знаеше, че тя се радва на нещастието му.

Изведнъж Джонатан изпита желание да залее скъпата й рокля с питието си. Съзнаваше, че това е детинска постъпка, но не можеше да се сдържи. Проправи си път до средата на дансинга, като полагаше отчаяни усилия да не залита.

Касиди се изненада и стъписа от появата му.

— Здрасти, сестричке. Как я караш?

Касиди го предупреди с поглед. Нямаше да му позволи да злепостави семейството си. Джонатан се бе превърнал в огорчен и отмъстителен пияница.

Една от сервитьорките им предложи шампанско.

— Може би си пил достатъчно — тихо каза Касиди.

— Може би ти си пила достатъчно — рече Джонатан и изпи на един дъх пенливата течност. — Виждам, че вече си се запознала с Джак Кавели, най-влиятелния човек в Лос Анджелис.

Джонатан облиза устни и се усмихна, сетне продължи:

— Да, виждам привличането. Сигурно ти напомня за Том Глийсън. Нали си го спомняш?

Коленете й се огънаха. Олюля се. В същия миг Джак Кавели застана до нея.

— Много си пиян, Джонатан. Защо не си легнеш? — строго каза Джак.

— Върви по дяволите, Кавели — изфъфли Джонатан, после отново се обърна към сестра си: — Нали си спомняш — Том, който те чука и сетне те заряза?

И се изсмя.

Касиди пламна.

— Колко часа го чака на летището?

Джонатан продължи да говори, но Касиди не чуваше думите му. В съзнанието й нахлуха спомените за студената клиника.

Джак взе ръката й и прошепна, че всичко е наред, че брат й бръщолеви врели-некипели.

Без да пророни дума, тя тръгна към къщата, отначало бавно, за да се увери, че краката й не треперят. Нямаше да позволи на Джонатан да види ефекта от думите си.

Мина през кухнята, защото това беше най-прекият път до задните стълби, но тази вечер помещението беше пълно със сервитьори, готвачи, прислужници и чистачки, които я забавиха.

Най-после излезе от кухнята, хукна нагоре по спираловидното стълбище и се прибра в стаята си. Постоя в тъмнината, за да се успокои. После запали лампата. И изпищя.

Канапето беше опожарено. На леглото й бе хвърлена окървавена нощница. На пода имаше отчасти изгоряла снимка на майка й, а до нея — бележка, надраскана с червена боя като петната по нощницата.

„Хей, суперзвезда, блести, докато можеш. Скоро семейство Търмейн ще загуби още една красива дама.“

Той си проправи път през тълпата, хладнокръвно пресмятайки скоростта на бързите й, грациозни крачки. Беше почти полунощ. Току-що бе изтичала нагоре по стълбите.

Топлият есенен въздух стана смразяващ и той се зарадва, че алкохолът сгрява тялото му. Облаци скриха луната.

Спря до фонтана под прозореца й и зачака лампата да светне, после въздъхна, когато чу писъка на Касиди, който прониза нощта. Трябваше да действа бързо.

Нямаше да му отнеме много време да сломи духа й.