Джоузеф Глас
Очи (52)

51

— Какво ще ми слагаш? — попита Сюзън.

— Натриев амитал^[1] — отвърна тихо Хейз. — Двеста и петдесет милиграма. Ти си дребничка, би трябвало да ти е достатъчно.

Сюзън не можеше да отрече, че изборът му е хуманен. Натриевият амитал, венозно или мускулно, е достатъчно силен, за да укроти буйстващ пациент, но няма никакви странични ефекти. След няколко часа щеше да се събуди със световъртеж и вероятно главоболие.

Хейз се приближи.

— Бъди послушна. Няма да те заболи.

На Сюзън й хрумна, че последното й усещане на този свят е може би тази инжекция, направена от престъпника, който я омайваше с лъжи, че само ще я приспи. Спринцовката може би съдържаше доста по-голяма доза натриев амитал, която би могла да доведе до потискане на дишането и смърт. Или пък съвсем друго, доста по-смъртоносно вещество, например цианид.

Той разтри ръката й със спирт. Лявата му длан стисна мишницата й.

— Много добре — каза той. — Имаш хубави вени.

Докосването на неговите пръсти изпрати през цялото й тяло тревожен сигнал. Тя осъзна, че опасността идва от другаде.

Нежният пол не ме привлича особено.

Мислите й литнаха към Майкъл. След по-малко от минута тя щеше да лежи в безсъзнание, напълно неспособна да помогне на сина си. Прониза я мисълта, че Майкъл го грози опасност, може би по-лоша от смъртта.

— Почакай — спря го тя.

Хейз я погледна със спринцовка в ръката.

— Не го прави — каза тя.

— Какво искаш да кажеш? — попита той.

— Моля те.

Очите й се напълниха със сълзи.

— Моля те… пощади го. Направи ми това добро.

Хейз беше заинтригуван.

— Какво значи това?

Тя въздъхна.

— Знаеш какво значи.

Хейз се колебаеше, докато я гледаше как плаче. След това бавно докосна с пръст една от сълзите й. Вдигна мокрия си пръст до устата и го облиза замислено.

— Да допуснем, че знам какво искаш да кажеш — каза той. — Какво предлагаш?

— Можеш да вземеш мен — промълви Сюзън. — Нали каза, че ме намираш привлекателна?

Отчаяното й решение заинтригува Хейз. Той докосна зърното на гърдата й с мокрия си пръст. Кожата й изтръпна при неговото докосване.

— Отново опити за заместване? — попита той. — Вземи мен вместо него? Така ли?

Сюзън кимна, сълзите продължаваха да текат по бузите й.

— Молба на една храбра майка — промърмори той.

— Моля те!

Тя дишаше тежко. Той виждаше едновременно отвращението й и решителността да го преодолее.

— Нали чу какво ти казах преди — напомни й Хейз.

— И все пак — настояваше тя. След това в пристъп на крайно отчаяние добави: — Аз мога… мога да направя разни неща за теб.

Хейз продължи да я гледа известно време. После се изправи и остави спринцовката настрани. Върна се при нея. Въпреки невчесаната коса, тя изглеждаше много хубава гола. Малките й, добре оформени крака, плоския корем, фините кости и твърдите малки гърди. Още докато я разсъбличаше, той беше забелязал, че прилича на момиченце. Но във вида й имаше и нещо много женствено, много майчинско.

— Е, добре — съгласи се Хейз.

Той седна до нея. Тя трепереше. Наведе се и целуна ходилото й.

— Имаш хубави пръсти — отбеляза той, изправи се, като държеше двата й глезена. Стисна ги лекичко. Разгледа краката й, вързани широко разтворени.

— Секси ясновидката.

Прокара пръст по вътрешната страна на бедрото й. Когато стигна до горе, той нежно погали космите между краката й.

— Не ти ли се ходи до тоалетната? Отдавна не си ходила.

Тя не отвърна нищо.

Той откри клитора й и го погали.

— Това е номер едно, нали? — попита той. — Само мъничко?

За момент той си поигра с клитора й. След това натисна с пръст по-надолу. Тя го усети, че се възбужда.

— Оттук е излязло твоето момченце — каза той и разтвори срамните устни. — Inter urinas et faeces nascimur.

Хейз вдигна пръст към устните си и го опита, сякаш беше вино, предложено от келнер в ресторант. После отново го постави между краката й и натисна рязко. Тя почувства остра болка.

Хейз спря за миг с преценяваща усмивка на лицето.

— Майката вместо сина — каза той. — Това нямаше ли го някъде в Крафт-Ебинг? Или в Хавелок Елис?

Той разкопча колана си. Панталоните му се смъкнаха. Миризмата му стана съвсем непоносима, когато се откри по-голяма част от кожата му.

— Оттам е излязло, нали? — попита той, без да престава да я изучава. — Хубавото малко момченце…

Долните му гащи също се смъкнаха. Сюзън видя малкия пенис между краката му.

Изведнъж почувства острия му поглед. Навярно беше забелязал, че го гледа. Във всеки случай намеренията му се промениха.

— Не — отсече той. — Няма да стане.

Тя почувства отвращението му към женските полови органи. И без това подозираше, че досега само я е дразнил. Отблъсквайки я, той искаше да я накара да помисли за действителните му намерения.

— Вий, що пристъпвате тоз праг, надежда всяка оставете.

Той се готвеше да се обърне и да си замине. Отчаяна, Сюзън се напрягаше да измисли нещо, с което да го задържи.

Докато той се навеждаше да вдигне долните си гащи, на помощ й се притече един глас.

Гласът не беше нейният.

— Сънливко — каза тя.

Хейз я погледна.

— Какво каза?

— Сънливко. Сърдитко. Кое джудже си днес?

Гласът звучеше знаещо, присмехулно. Тя видя жена, която къпе малко момченце. Жената се усмихваше.

— Какво?

Хейз пребледня.

— Сънливко. Сърдитко.

Жената мушна ръка между краката на момченцето. Сюзън гледаше нагоре право в Хейз. Усещаше усмивката на онази жена върху собствените си устни.

— Да не би днес да си Срамежливко? Ще ти викам Срамежливко.

Този път Хейз се разтрепери.

— Кучка — изсъска той. — Мръсна кучка.

Той сложи ръка между краката й.

— Може би все пак ще се наложи да ти дам добър урок — закани се той.

Сюзън разбираше, че е извоювала победа над него. Но той също го знаеше. Само заради това можеше да я убие. А след това вече нямаше да има кой да му попречи да се гаври с Майкъл.

— Ето, така ще се почувства и той — извика Хейз и пъхна пръста си в нея. — Точно това, което усещаш ти сега.

Пръстът му се заби по-дълбоко.

— Боли ли? — попита той.

Той усещаше паниката й. Усмихваше се. Погледна надолу към пениса си, който вече стърчеше изправен в ерекция.

— Много добре — каза той. — Успя да ме убедиш. Само че ще трябва да те обърнем по корем, нали така?

Той се зае да развързва ръката й. Сюзън лежеше неподвижно, от очите й бликаха сълзи.

— Моля те — проплака тя.

Хейз поклати глава.

— Страхувам се, че е вече твърде късно. Не трябваше да ме предизвикваш.

Възелът се развърза. Пръстите му трепереха от възбуда.

— Хубавото момиче е като музика… — Той се пресегна и хвана китката й. — Само секунда още…

В този миг ръката й се стрелна напред с щръкнал палец. Преди той да реагира, палецът й влезе в окото му, разкъса връзките и извади очната ябълка.

Той изкрещя. Двете му ръце се вдигнаха към лицето.

— Кучка!

Хейз инстинктивно се дръпна назад с ръце върху очите. През пръстите му течеше кръв.

— Кучка…

В този момент гласът му звучеше странно по детски, като на момченце, което са ударили в лицето. Хейз се стовари с цяла тежест върху тялото на Сюзън.

— Е, сега вече си го изпроси — каза той. — Сега вече си го изпроси.

Той протегна треперещи ръце към гърлото й. Пръстите му преминаха върху гърдите й, оставяйки навсякъде кървави следи.

Сюзън се мяташе насам и натам, коленете й отчаяно блъскаха тялото му. Но въжетата я държаха прекалено здраво, за да може да му направи нещо. По корема й тупаха горещи капки кръв, докато той се придвижваше все по-нагоре. Хейз дишаше тежко.

— И него уби — изрева той. — Безценното ти синче…

Хейз посегна към лицето й. Дългите му нокти одраскаха бузата й. Яростта и болката го правеха неточен, но тя знаеше, че е по-силен. След миг щеше да я надвие окончателно.

— Кучка!

Ръката му напипа гърлото й и се сключи около него. Той я разтърси и заудря главата й във възглавницата. Беше изненадващо силен.

Замаяна от ударите по главата, Сюзън виждаше две фигури, надвиснали като призраци над главата й. Усети как под силната му хватка започва да губи съзнание. Като хваната в лапите на хищник плячка, тялото й започваше да се отпуска.

Не! С огромна мъка тя проясни съзнанието си и се сети, че едната й ръка е свободна. Напипа шийната му артерия и я притисна с всичка сила. Хейз усети какво смята да направи и се опита да сграбчи китката й. Но закъсня.

Беше виждала как става само веднъж в живота си, от един разпоредител в държавна болница. Продължителният натиск на артерия каротис може да предизвика епилептичен пристъп. Твърде жесток начин за обезвреждане на буйстващи пациенти. Преди години се прилагал масово от разпоредителите в психиатрични клиники, когато нямало време да се чака усмирителна риза. Днес за това вкарваха в затвора.

Мускулите на Хейз губеха тонус. Сюзън стисна още по-силно. Той я изгледа продължително с омраза и безпомощност, от изваденото му око капеше кръв.

Тогава започна гърчът и той се затресе в конвулсии. Стовари се върху нея, а ръцете му се свиваха на спазми.

Тя го избута от себе си и се протегна да развърже и другата си ръка. Хейз се просна на пода, дишайки шумно на пристъпи. Вече можеше да не страхува от него.

Нужно й беше страшно много време да разхлаби възела. Ръцете й ужасно трепереха. Счупи един нокът, но накрая въжето се развърза.

Развърза и краката си и се свлече от леглото. Опита се да се изправи, но краката отказаха да я задържат. Тя се просна на пода до Хейз и с всички сили се напрегна да овладее краката си. Едва се осмели да погледне в лявото му око. Очната ябълка беше изскочила странно навън от орбитата, черният, подобен на камъче ирис се виждаше изпод струящата по бузата му кръв.

Накрая успя да се изправи и се замъкна до вратата.

Отвори я и влезе в кухнята. Старите шкафове бяха покрити с хиляди пластове бяла боя. Някои имаха стъкла, зад които се виждаха празни полици.

Пред себе си видя две врати. И в двете имаше ключове в ключалките. Опита първата. Оказа се, че води навън. Погледна наляво и надясно. Там имаше стълбище и малък асансьор.

Затвори я и опита другата врата. Зад нея се показа Майкъл, завързан за ръцете и краката на малко легло, с огромно парче изолирбанд на устата.

Забравила, че е чисто гола, Сюзън се втурна към него.

— Всичко е наред — почти изкрещя тя. — Всичко е наред, скъпи.

Сюзън го притисна силно. После се зае да развързва възлите. Поколеба се дали да махне лепенката от устата му, защото щеше да му причини болка.

— Толкова ми беше мъчно за теб — изплака тя. — Толкова ми беше мъчно.

Ръцете му се освободиха. Той уви ръчички около врата й и я притисна силно.

— Съкровището ми — каза тя. — Скъпият ми Майкъл.

Никак не й беше лесно да го пусне, за да освободи и краката му. Лицето му беше бледо и по него се виждаха засъхнали следи от сълзи.

— Всичко е наред вече — повтори тя. — Всичко ще се оправи. Още сега се махаме оттук.

Краката му се освободиха и той се сгуши в ръцете й. Сюзън почувства как вътре в нея се надига нещо странно, което расте като пукнатина в язовирна стена. Надигаше се отдалеч, от дълго време, бавно, но сега щеше да достигне върха си. Уплашена, тя го потисна и прегърна сина си още по-здраво.

Зае се внимателно да махне лепенката от устата на детето, когато на вратата на апартамента се почука.

— Полиция! Отворете!

Сюзън с мъка се изправи на крака, без да изпуска Майкъл от ръцете си.

— Сюзън! Вътре ли си?

Гласът беше на Дейвид Голд, който прозвуча като съвестта на целия свят, провъзгласяваща завръщането си след дълго отсъствие.