Джоузеф Глас
Очи (26)

25

ЯСНОВИДКА ОТИВА НА ПСИХИАТЪР

Това беше заглавието в ранното издание на „Трибюн“ на другата сутрин, когато Сюзън заведе Майкъл да обядват в ресторанта на Водната кула. На излизане от асансьора, хванала Майкъл за ръка, тя направи гримаса на отвращение, когато погледът й пробяга по един от оставените на партера вестници. Някакъв по-агресивен репортер, работещ по случая, явно я беше проследил до кабинета на Берте Мюлер. И, естествено, еднократното й посещение при старата й преподавателка беше раздуто до дълготрайна програма за лечение на душевно заболяване. Такива бяха журналистите.

Сюзън ровеше из салатата и наблюдаваше как Майкъл яде печения си картоф. Това беше любимото му ястие в ресторант. Винаги си поръчваше печен картоф с всички възможни гарнитури: от кашкавал, през сметана, до парченца бекон. Казваше, че харесва как изглежда увитият в станиол картоф. Освен това му харесваше и огромният размер на картофа. Самият Майкъл изглеждаше необикновено малък пред горещия картоф, седнал на ресторантския стол, от който му се люлееха краката. Нужно му беше доста време, за да си изяде картофа, но настояваше да го изяде докрай, като за десерт си правеше сандвич от кората. Любовта му към това ястие караше Сюзън понякога да го анализира откъм символичната му страна. В начина, по който печеният картоф излизаше от блестящата си обвивка от фолио, имаше нещо вдъхващо увереност, напомнящо майчината утроба, символизираща изобилие и разнообразие.

Когато се върна в кабинета си, Сюзън завари Дейвид Голд да седи в приемната и да прелиства небрежно един брой на „Нюйоркър“.

— Какво търсиш тук? — попита тя.

— Имаш ли няколко свободни минути?

Тя погледна часовника си.

— Влизай.

Голд седна на стола срещу бюрото й. Личеше си, че е развълнуван.

— Слушай — започна той. — Деветнайсети октомври, денят на произшествието пред хотел „Радисън“, се оказа не съвсем обикновен ден.

— И какво значи това? — попита Сюзън.

— Това е денят, в който умря Питър Томеракян.

Сюзън повдигна вежди.

— Специалистът по особени разследвания?

— Точно така. Помниш ли какво стана тогава?

Сюзън си спомняше много добре. Питър Томеракян беше в известен смисъл гений в областта на специалните разследвания — доктор по математика, чиято интелигентна и ексцентрична дейност беше помогнала нееднократно на Министерството на правосъдието и на множество федерални агенции да арестуват високопоставени лица, които не си плащат данъците, както и престъпници от различни компании и предприятия. Томеракян се беше самоубил на деветнайсети октомври миналата година. След смъртта му се установи, че страдал от рак на лимфната система и причината за самоубийството му беше приписана на отчаянието пред нелечимата болест.

— Май имаше някакви противоречия покрай този случай — отбеляза Сюзън.

— Томеракян беше много противоречива личност — потвърди Голд. — Той не вярваше много на традиционните методи в полицейската работа, още по-малко в методите на държавното финансиране. Работеше по своя методика и обичаше да натрива носовете на всички наоколо. Две години и половина непосредствено преди самоубийството разработвал международна система за измами в областта на стоковата борса, пране на пари и наркотици. За разследването отговарял определен прокурор, но мозъкът зад цялата операция бил Томеракян. Оставало им още месец, най-много два, до предявяването на обвинения срещу десетина души. Няколко високопоставени шефове на компании и членове на управителни съвети щели да се катурнат от стола. Да не говорим и за неколцината политици, които също били замесени. Но до това не се стигнало. Колегите на Томеракян не успели да съберат и подредят всичко, което той оставил. Оттогава разследването замряло и дори се говори, че щели да спрат финансирането му.

— Какво общо има това с нашия случай? — попита Сюзън.

Голд преметна крак върху крак и се ухили.

— Ето какво. Томеракян смятал, че мозъкът зад цялата система бил човек на име Хейз. Арнолд Хейз. Чувала ли си за него?

Сюзън поклати глава.

— Добре — каза Голд. — Точно тук става интересно. Хейз е същинска легенда в нашите среди. От двайсет и пет години е в бизнеса и е замесен в най-големите финансови шашми на този свят. Твърди се, че сам си убива жертвите. Но никога не е попадал в затвора, а не са много и хората, които въобще знаят истинската му самоличност.

— За първите трийсетина години от живота му не се знае нищо — продължи Голд. — Проверили са във всички възможни картотеки на света, но като дете и юноша от него няма и следа. Ако някога е имало нещо, явно е намерил начин да го заличи.

Голд извади от папката си една лъскава снимка 20х25 и я побутна през масата.

— Първото му регистрирано появяване е на трийсетгодишна възраст. А снимката му изникнала случайно при наблюдение на някакви гангстери, но по време на разследването Хейз въобще не бил споменат. Честно казано, никой не разбрал в каква връзка се е озовал там.

На снимката се виждаха трима мъже в скъпи костюми. Никой от тях не гледаше към обектива. Двамата в близък план имаха вид на банкери или бизнесмени. Третият, който стоеше в дъното и гледаше на другата страна, беше по-нисък, с месесто лице и малки черни очички като въгленчета.

— Това е той, нали? — попита Сюзън.

Носът й се сбърчи от някаква странна миризма.

— Да — каза Голд. — Това е той.

Мъжът на снимката би могъл да е на трийсет или на петдесет години. Лицето му имаше нездрав белезникав цвят, който не издаваше определена възраст. Ако се съдеше по снимката, беше нисък и доста закръглен. Косата му беше къдрава и оредяла високо на челото, което му придаваше вид на римски трибун.

— След този единствен епизод — продължи Голд, — той изчезва и десетина години не се появява никакъв. После, в началото на осемдесетте, изниква и то като консултант на „Робърт Села“ — международен конгломерат, разследван неведнъж за финансови измами и данъчни нарушения. Хейз си създава фалшива биография и се представя за ветеран от войната, завършил бизнес икономика в Харвард, син на стар род от Атланта. Невероятно представление. Органите на Министерството на финансите и Комитета по ценни книжа са сглобили биографията му от десетина източника. Доста по-късно се разбира, че всичко е фалшификат.

Голд замълча за момент.

— Села живее в изгнание в Парагвай и умира от свръхдоза наркотик, което местните власти официално обявяват за самоубийство. Разследването на международните му холдинги продължава и до днес. Данъчните също го разследват. Но продължава да се шири подозрението, че Хейз е виновен за смъртта на Села. В ръцете на Хейз попадат милиони долари в бонове и други ценни книжа, всичките дотогава собственост на Села или на компании, контролирани от Села.

Сюзън не откъсваше очи от снимката. В момента, когато е правена снимката, Хейз се беше опитал да погледне настрани. Лицето му се виждаше в полупрофил. Ясно беше, че не обича да го снимат. Навярно с години се е учил да усеща близостта на фотоапарати и да ги избягва. Смущението му се чувстваше осезателно.

Сънливко

Сърдитко…

— На местопроизшествието при смъртта на Села е открита капка кръв, която не е на Села — продължи Голд. — ФБР са я изследвали, но не са открили нищо, с което да я сравнят, така че я картотекирали за по-нататъшни справки. Хейз бил заподозрян, но не разполагали с негова кръвна проба.

Голд започваше да се разпалва.

— След смъртта на Села Хейз продължава да играе на международния пазар на ценни книжа, като е или член на управителни съвети, или негласен съдружник в няколко компании. Но по това време го преследват вече от поне десетина различни места. Съществува подозрението, че е замесен в сделките с оръжие с Ирак и Либия. Също и с големи пратки наркотици, влезли през Панама и Югоизточна Азия. Но никога не са успели да го притиснат достатъчно, за да го осъдят. През цялото време той не е стъпвал на американска земя. Но това, разбира се, никой не може да го докаже.

Голд погледна към Сюзън.

— И тогава в играта влиза Питър Томеракян. Питър е вундеркинд. Доктор по математика в Принстънския университет. Не е човек, който ще тръгне да се занимава с разследвания. Но баща му бил служител на ФБР и Томеракян съхранил романтичната си представа за залавянето на мошениците. Така става компютърен консултант на ФБР, а по-късно специален експерт на данъчните и на други държавни органи. В свободното си време участва в шампионати по шах и събира пеперуди… ако можеш да си представиш. Има два вида пеперуди, кръстени на него. Томеракян измислил начин да спипа Хейз. Създал компютърен модел на всички компании, където Хейз бил негласен съдружник. Това бил своеобразен отпечатък, като от пръсти, за начина, по който действа Хейз. Работил по него близо две години. Когато дошло време капанът да щракне, той събрал материалите по случая Хейз в няколко взаимно свързани пакета. Всеки сам за себе си бил напълно безопасен, защото липсвало по нещо ключово. Отговорите били единствено в главата на Томеракян. По това време той вече бил доста параноичен, защото знаел, че в случая Хейз са замесени много личности на изключително високи постове. Изглежда се е смятал за бог. Въобразявал си е, че делото ще се превърне във втори Уотъргейт.

Голд спря за момент и разтърка слепоочията си.

— И тогава се случило нещо неочаквано. Томеракян умрял. След смъртта му открили, че имал рак на лимфната система. Но обесването му било доста подозрително и ФБР прочесали всичко наоколо като с гъст гребен. Под ноктите на Томеракян открили някакви следи. Това, в съчетание с начина на задушаване, говорело за нещо по-различно от самоубийство. От там нататък те обявили официално случая за самоубийство, но продължили да работят по него като по убийство. Когато изследвали материала под ноктите му, открили, че откритата там ДНК съвпада с намерената при убийството на Села. Това автоматично превръща Хейз в заподозрян в убийството на Томеракян.

Голд потупа с пръст по папката.

— Останалото са само догадки — каза той. — Ето какво се е случило според мен. Хейз е открил, че Томеракян е по следите му и е дошъл лично да се отърве от него. Явно е смятал, че не може да се довери на никой друг да свърши тази работа вместо него. Томеракян живеел в апартамент на шестнайсетия етаж на хотел „Радисън“. Вътре било претъпкано с всевъзможни папки и компютри. Имало специална охранителна система. Никой никога не я бил използвал, освен Томеракян. Хейз явно е вярвал, че няма да го открият, защото дотогава бил запазил физиономията си в абсолютна неизвестност. Убил Томеракян посред бял ден. Но в асансьора го видели пет жени, а след това — какъв късмет само — предизвикал лека злополука точно пред хотела и бил забелязан от същите пет жени. Ясно било, че ще го разпознаят. Томеракян успял да одраска Хейз, докато го душал, откъдето имаме веществено доказателство за съпоставка с ДНК-то отпреди, плюс явния мотив, плюс очевидци на появата му на същото място. Всичко това, събрано заедно, е достатъчно, за да бъде Хейз екстрадиран и окошарен. Финансовите измами са едно нещо. Убийството е съвсем друго. Особено убийство на федерален агент.

Голд се облегна назад и погледна Сюзън.

— И така. Хейз постъпил по най-хитрия логичен начин. Заел се да избие свидетелките и маскирал убийствата като дело на сериен убиец.

— Да, но най-напред е направил нещо друго — обади се Сюзън. — Направил е нужното проучване, за да открие Кайл Стюарт.

— Защо смяташ така? — попита Голд.

— Защото убийствата — поне първите четири убийства — са аранжирани специално, за да уличат Стюарт — отвърна Сюзън. — Не става дума само за кръвните проби и нишките, но най-важното — за начина на извършване на самото убийство. Избодените очи.

Голд кимна.

— Явно е проучил много добре студентките — каза той. — Не е бързал. Когато разбрал за снимките, които правел Стюарт, планирал убийствата така, че да уличи точно него.

— И ни заблуди като пълни глупаци — с мъка изрече Сюзън.

— За известно време — поправи я Голд. — Докато един от нас не се досети, че жертвите не са подбрани като личности, а защото са свързани по съвършено друг начин. — Той се усмихна. — И този човек си ти.

Сюзън извърна глава.

— Благодаря ти — каза тя. — Жалкото е, че Кайл Стюарт и Селест Коли загинаха, докато се досетя какво става.

— Слушай, Сюзън — прекъсна я Голд с най-строгото си изражение. — Още когато започнахме да работим заедно, ти казах, че понякога най-добрите ни резултати идват твърде късно. За другите е лесно да вдигнат рамене и да кажат: „По-добре късно, отколкото никога“. Но в полицейската работа това често означава, че някой е прекарал няколко години в затвора без вина, или престъпникът е затрил още някоя жертва, или някоя съпруга е била пребита до смърт от мъжа си. Залозите при нас са високи. Възможностите за трагични последици са заложени в самата игра.

Сюзън кимна.

— Просто се надявах, че това няма да се случи на мен — въздъхна тя.

— Рано или късно става. — Голд я изгледа твърдо. — На мен вече ми се е случвало. А също и на всички инспектори, които познавам.

— Наистина ли? И на теб ти се е случвало? — възкликна Сюзън.

Той кимна.

— Някой път ще ти разкажа.

Той погледна папката в ръцете си.

— Е, добре — продължи Голд, — да гледаме напред, не назад. Убиецът все още е на свобода. А вероятно е по петите на следващата си жертва.

— Искаш да кажеш момичето, което се е подписало с името на Селест Коли — продължи мисълта му Сюзън.

Голд кимна.

— Която и да е тя, не може да е прекалено далече, освен ако не съм сгрешил. Или пък Хейз. Но той вече е нагазил твърде дълбоко в тези неща, за да се откаже. Ще открие и нея.

— Но не преди нас — твърдо заяви Сюзън.

— Така те искам.

Голд изтълкува решителността на Сюзън като чист оптимизъм. Той нямаше как да разбере, че тя е няколко стъпки пред него.