Джоузеф Глас
Очи (22)

21

ЯСНОВИДСКА ГРЕШКА ВОДИ ДО СМЪРТТА НА НЕВИНЕН

Това беше заглавието на „Сън Таймс“, разпространено по телефони и телекси в още стотици вестници.

Когато тялото на Селест Коли беше открито подпряно на фонтана в Линкълн парк, с избодени очи, действителното значение на самоубийството на Кайл Стюарт се понесе из града. Осведомителните средства надушиха горещата новина и се втурнаха да я раздухват докато е още топла.

Един от местните репортери, известен с високопоставените си връзки в полицията, беше открил, че арестуването на Кайл Стюарт се основава до голяма степен на ясновидската дарба на Сюзън. Статията, посветена на него, беше осем страници.

Въпросната доктор Шейдър е споделила с инспекторите от отдел „Убийства“, че престъпникът работел в университета и службата му била такава, че да може да наблюдава спортистките докато тренират, под душовете и в съблекалнята. Именно тази идея, подкрепена от ясновидските способности на Шейдър, е довела до арестуването на Кайл Стюарт, чиято стаичка се намира в непосредствена близост до съблекалнята на момичетата.

В жилището на Стюарт били намерени порнографски материали, заедно със снимки на някои от студентките. Това явно послужило като подкрепа на ясновидките сведения и Стюарт бил задържан за поредицата убийства.

Връзка между Стюарт и четвъртата жертва, госпожа Дороти Кюен от Оук Лон, не била открита. Въпреки този ключов пропуск във веригата доказателства, полицията задържала Стюарт — кротък ветеран от морската пехота, в килията за предварителен арест в Градския затвор. Точно там, сломен от очернянето на доброто му име при задържането, Стюарт отнел собственоръчно живота си.

Убийството на Селест Коли, извършено по начин, идентичен с предишните четири, може да бъде разтълкувано от случайния наблюдател като дело на убиец-подражател с особено перверзно чувство за време — убийството на Коли е извършено само шестнайсет часа след самоубийството на Стюарт. Нашият репортер обаче научи, че жертвата е удушена по същия начин като при другите четири убийства. Още по-показателен е фактът, че на мястото на убийството на Коли е намерено веществено доказателство, което неоспоримо го свързва с останалите четири престъпления. Това означава, че убиецът е все още на свобода, докато Кайл Стюарт, безобиден воайор, чието най-голямо престъпление е било колекционирането на порноснимки, е мъртъв.

Не успяхме да се срещнем с доктор Шейдър, за да чуем нейния коментар. Когато запитахме щатския прокурор какво мисли за смъртта на невинно лице, задържано по сведения на ясновидец, той отговори със следното предварително подготвено изявление: „Тук, в Чикаго, разполагаме с едни от най-добрите полицаи в страната. Ако по случая е била допусната грешка, бъдете сигурни, че вината не е в инспекторите от Чикагската полиция“. Когато го запитахме дали с това иска да каже, че за двете допълнителни жертви е виновна ясновидката, щатският прокурор Уедърс заяви: „Изводите можете да си направите сами“.

Местните телевизионни станции съобщаваха новината по същия начин и непрекъснато повтаряха архивните кадри, където Сюзън слизаше от свидетелската скамейка, след като е дала показания в съда. Сюзън неохотно забелязваше, че след всяко показване на тези кадри се чувства все по-виновна. Такава е силата на киното.

Във вторник следобед в кабинета на Ейбъл Уедърс се състоя заседание за оценка на пораженията. Присъстваха всички старши инспектори от отдел „Убийства“, заедно със съдебния лекар, трима служители на ФБР, натоварени с разследване на случая, както и представители на кметството и губернатора. Сюзън не беше поканена.

Това беше един от най-дългите дни в живота на Сюзън. В сградата на Норт Мичиган 130 нямаше портиер и цяла тълпа репортери и фотографи си бяха пробили път до вратата пред самия й кабинет. Нямаше какво друго да направи, освен с наведена глава да си пробие път сред тях, преследвана от щракането на фотоапаратите. Репортерите я обстрелваха с въпроси.

— Как се чувствате, докторе, след като вашите ясновидски умения доведоха до човешка смърт?

— Доктор Шейдър, поднесохте ли съболезнованията си на семейството на невинната жертва, чиято смърт причинихте?

Съвсем разбираемо беше, че двама от пациентите на Сюзън — хипохондричен ръководител на местна фирма и главен директор на спортен отбор, внимателен мъж на средна възраст, страдащ от обсесивна мания — не се появиха. Сюзън нямаше начин да разбере дали отсъствието им се дължи на печалната й слава от последните часове, на крехкото им душевно състояние или на нежеланието да бъдат забелязани и заснети от репортерите пред кабинета.

Изненадващо обаче, трима пациенти все пак дойдоха и Сюзън проведе доста смислени сеанси с тях. Кабинетът й имаше доста добра шумоизолация, която пречеше врявата на журналистите да прониква вътре.

В телефонната служба на Сюзън бяха оставили съобщение, че отменят лекцията й пред участниците в конференцията по съдебна медицина, планирана за края на месеца. Тя не хранеше никакви илюзии по въпроса за причината.

Журналистическата обсада през почивните дни не беше нищо в сравнение с тълпата репортери, задръстили фоайето в сградата, където живееше Сюзън, заедно с отсрещната улица. Все пак тя успя да се провре през задния вход и да се качи горе. За своя най-голяма изненада завари Каролин.

Съквартирантката й имаше съкрушен вид.

— Скъпа — каза тя, — знам, че никога няма да ми простиш. Направих каквото можах, но те го направиха въпреки протестите ми.

Девети канал беше пуснал цялата история с всички възможни подробности, с редовни прекъсвания за съобщения и двайсетминутно предаване в началото на най-гледаните обедни новини. Още по-дълго предаване беше запланувано за девет часа същата вечер.

— Трябваше да си подам оставката още веднага — продължи Каролин. — Останах само защото реших, че така ще мога да помогна с нещо по-нататък.

— Остави — усмихна се Сюзън. — Работата ти е такава. Аз самата се забърках, когато приех да работя в полицията. Изборът си беше чисто мой. Не се тормози.

Майкъл седеше кротко пред телевизора заедно с Пам, момичето, което го гледаше, когато имаше нужда по време на гостуванията му. По лицето му си личеше, че знае за затрудненото положение на майка си, но не каза нищо, когато Сюзън се наведе да го прегърне.

— Здравей, съкровище — каза тя и го притисна силно.

— Здравей, мамо.

Кой знае защо, неговият невинен вид с един замах разруши устоите, които бяха държали Сюзън през целия ден и тя усети как в гърдите й се надига неудържим вопъл. Пам чевръсто се намеси като предложи да помогне на Майкъл да направят малко пуканки, а Сюзън бързо изтича в стаята си да се преоблече.

Тя застана пред огледалото в банята и се взря в измъченото си лице. В този момент по телефона позвъни Дейвид Голд. Каролин познаваше техния сигнал и почука на вратата на стаята, за да каже на Сюзън, че я търсят.

Сюзън седеше на леглото по хавлия, докато Голд й разказваше за събитията през изтеклия ден.

— Уедърс направо се е побъркал — говореше той. — Надяваше се, че случаят Стюарт ще му помогне да го преизберат. Сега смята, че всичко е загубено. Единственият му шанс е да те хвърли на журналистите като изкупителна жертва.

— И то заслужено — отвърна Сюзън, удивена от собственото си спокойствие. — Нали аз ви насочих към Стюарт.

— Глупости.

Сюзън почувства, че грубостта на Голд изразява някакво съчувствие.

— Ти ни каза да проверим хората около спортистките. Ние го направихме и доказателствата ни отведоха при Стюарт. Моите момчета откриха порнографските материали в жилището му, снимките на момичетата и всичко останало. Включително специалните нишки — не забравяй. Ти трябваше само да потвърдиш. Когато те заведох в съблекалнята, от теб исках само да потвърдиш. Това не е твой личен кръст, Сюзън. Всичко е резултат от усилията на целия ни екип… Грешката също.

— Много мило от твоя страна — каза Сюзън. — Но вече спокойно мога да заявя, че занапред никога няма да работя заедно с теб по подобни случаи… Може би е за добро.

— Стига глупости — извика Голд в слушалката. — Благодарение на теб сме вкарали десетина престъпници зад решетките. Ти си най-добрият външен сътрудник, който някога е работил за отдел „Убийства“. Не позволявай журналистическата врява да ти попречи да гледаш реалистично на нещата.

Сюзън кимна вяло, но не можа да намери думи.

— Работата по случая продължава — делово поде Голд. — От съдебната лаборатория засега не са открили нито слюнка, нито сперма. Нали помниш влакната, които Джери Воугъл ни показа? Казвам ти, нишката наистина е страшно рядка. Като се съчетае с кръвната група, на съда това би било напълно достатъчно, за да обвини Стюарт в първите четири убийства. Цял ден мисля по този въпрос, но нещо не ми се връзва.

— И на мен също — отвърна Сюзън.

— Моля те, помисли пак — помоли Голд.

— Сигурен ли си?

— Разбира се, че съм сигурен. Искам да работим заедно по този случай. Ти вече го познаваш добре. Не е нужно да казваме на Уедърс.

Сюзън остана трогната от доверието на Голд, само дето самата тя не се чувстваше толкова уверена в себе си, поне за момента.

Голд долови колебанието й и продължи да бъбри, за да й попречи да му откаже.

— Нали знаеш, че нападението на Коли е станало в твоя квартал?

— Да, знам.

— Не знам защо, но тази мисъл ме безпокои — сподели Голд. — Тя е единствената жертва, която не е била убита в дома си. Живеела е чак в Западната част. Миналата година се отказала от следването в Чикагския университет. Работела като продавачка в магазин. Какво е търсела в Линкълн парк?

Сюзън не можеше да отговори на този въпрос.

— Казвам ти — продължи Голд, — отдавна съм в тази професия и надушвам, когато има нещо наистина гнило. Такъв късмет имахме със залавянето на Стюарт, а после изведнъж всичко пропадна. Самоубийството му, а веднага след това Коли… Никога не съм виждал такъв късмет, последван от такова разочарование. Нещо не е наред, Сюзън.

— Да, разбирам.

— И ти си мислиш за това, нали?

— Да, Дейвид.

Сюзън се беше свила на топка.

— Как е юнакът?

— Добре е. Държи се. По-корав е от мен.

— Ще го задържиш ли при теб?

— Много ми се събра. Мисля да се обадя на Ник. Според мен ще е по-добре Майкъл да се прибере в Калифорния.

— Много жалко — отбеляза Голд.

— И на мен ми е мъчно — каза Сюзън. — През цялото време живея с мисълта за времето, когато сме били или ще бъдем заедно.

— Знам. Може ли да поговоря с него?

Сюзън стана и погледна през отворената врата. Майкъл беше в кухнята с Пам.

— Разбира се.

— И още нещо, Сюзън — не се измъчвай. Аз имам нужда от теб. Дръж се, дори заради мен. Обещаваш ли?

— Ще се постарая.

Тя остави слушалката на леглото и отиде да доведе Майкъл. Той се засмя, като разбра, че Голд иска да го чуе. Майка му го проследи с поглед до стаята и тихичко затвори вратата след него. Предстои им разговор по мъжки, каза си тя.

— А, Сюзън — сети се изведнъж Каролин, — докато ти говореше по телефона, Бил донесе това.

Сюзън се обърна и видя кутия цветя върху кухненския плот. Когато я отвори, стаята се изпълни с аромата на свежи рози.

— Бил каза, че били пристигнали отдавна — обясни Каролин, — но едва сега сварил да ги качи горе.

Сюзън внимателно разгледа цветята. Листенцата им бяха удивително свежи, особено като се има предвид ужасния студ навън. Сред цветята се беше скрил малък плик. Сюзън бръкна да го извади и се убоде. Розите имаха бодли. На пръста й се появи червена капка кръв, тя сложи пръст в устата си и я облиза.

На картичката беше отбелязано само името на цветарския магазин и нищо повече.

Светът е малък

Цветя по всякакви поводи

Доставка навсякъде

По устните на Сюзън трепна усмивка, но тя бързо изчезна в мига, в който пръстите й стиснаха картичката.