Джоузеф Глас
Очи (14)

13

Следващите шест дни Сюзън прекара заедно с Майкъл. За този кратък период й бяха необходими цял месец усилия, за да си освободи разписанието. Налагаше се да жонглира с часовете на пациентите, да прави размествания на консултациите и да ангажира през тази седмица други психиатри, които да поемат визитациите в болниците.

Официално Сюзън беше „извън града“. В действителност прекарваше повечето време с Майкъл у дома.

Наред с физическите изменения на Майкъл, Сюзън забелязваше промени и в начина му на изразяване. Момчето вече разговаряше по-свободно, а когато разказваше за съучениците си, говореше с хъшлашки тон, който издаваше напрежението на живота в училище.

— Какво прави Анджела? — запита го тя, докато чакаха надземната железница.

— Сигурно е добре — отвърна Майкъл. — Продължава да се заяжда.

Анджела Ким беше момиче в класа на Майкъл, което миналата есен не го оставяше на мира. Майкъл се оплакваше от мълчаливото й преследване, но тайничко му беше приятно, че си има обожателка.

— Продължава ли да ти праща бележки?

— Не. Сега е приятелка с Алисън Фишър. — Майкъл се усмихна дяволито и я погледна в очите. — Сега харесвам Мередит Круз — каза той. — Много е готина. Гледахме у тях „Полет към дома“.

— Хареса ли ти? — попита Сюзън.

— Ами да. Майка й беше направила шоколадови сладки.

Илейн беше сложила в багажа на Майкъл няколко видеоигри и той играеше на тях със замах, който го караше да изглежда много по-голям в очите на Сюзън.

Долавяйки настроенията й с острата си интуиция, Майкъл бързо успяваше да възстанови близостта им чрез спомени за споделени преживявания или закачки, които я отвличаха от мисълта за времето и пространството, които ги разделяха. Не можеше да не отбележи, че именно Майкъл успява да й вдъхне спокойствие в тази ситуация, която навярно оставяше отражението си и върху него. Нищо чудно, че Каролин по свой начин също се осланяше на него. Вътре в крехкото си телце той вече беше силна личност и истински мъж.

Единственото изключение от самоналоженото заточение на Сюзън беше Дейвид Голд, който всяка вечер се обаждаше, за да я информира за развитието на нещата, а също така и да си поговори с Майкъл. Именно Голд я покани да отидат заедно в края на седмицата до лабораторията по съдебна медицина при Джери Воугъл, специалистката по изследвания на коси и влакна, с която често работеха заедно.

Сюзън подрани за срещата на Уест Харисън №2121 и завари Джери сама в офиса й на третия етаж. Само след няколко минути Голд се появи с неспокоен и разтревожен вид.

— Разбрах, че имаш да ни кажеш нещо важно — започна той още от вратата.

— Да. Това би могло доста да улесни издирването ви — отвърна Джери. — Сега ще ви покажа.

Тя извади табло с мостри на влакна, където бяха разположени парче тъмнозелен плат и няколко самостоятелни нишки.

— Вляво виждате мостри на влакна, открити на местата на четирите убийства — обясни тя. — Явно съвпадат. Микроскопският анализ го потвърждава.

Джери се дръпна назад, за да позволи на Голд да разгледа таблото.

— Изследвах ги с поляризирания и на флуоресцентния микроскоп — продължи тя. — Материята е много фина, но плетката е като на килим. Това е полимер, създаден специално за здравина, но същевременно е много фин и не дразни кожата.

Голд подаде таблото на Сюзън. Тя не можа да различи нищо от нищожните влакънца, освен че бяха зеленикави на цвят.

— Боята е избеляла — поясни Джери. — Когато тъканта е била нова, навярно са били по-зелени от това, което виждате сега. Струва ми се, че не се забелязва значително износване. Това означава, че въпросната дреха или е стояла дълго време в някой склад, или е била купена и държана в гардероб, без да се използва.

Тя махна към таблото.

— Друго важно нещо е, че и четирите мостри са много къси — каза тя. — Никоя от тях не е по-дълга от два сантиметра. Моето предположение е, че това не са влакна, изпаднали отнякъде, а влакънца от повърхността на материята, когато е била произведена.

— С други думи — намеси се Голд, — чисто нова материя, която е била облечена за първи път.

— Ако не за първи път — допълни Джери, — поне не е прана.

— За каква дреха става въпрос? — попита Голд.

— Не мога да кажа със сигурност — отвърна Джери. — Но определено не става дума за проста дреха, купена от обикновен магазин. Първо, сечението на тъканта не е обикновено. Това е някаква специална нишка за униформи или производствено облекло. Освен това химическият анализ на боята показва, че е хипоалергична.

— Това би трябвало да ни помогне — отбеляза Голд.

— Да, и аз мисля така — Джери се облегна на въртящия се стол. — Хипоалергичната материя стеснява възможностите. От вчера съм заложила спецификациите на боята и сечението на влакната в модема си и ги подавам на компютрите на Националната контраразузнавателна служба. Може и да греша, но според мен това ще ни доведе до изключително рядък материал.

— Иска ми се Сюзън да погледне изходния материал, ако е възможно — каза Голд.

Джери стана и ги заведе до лабораторната маса под високите прозорци. Там имаше снимки от четирите местопрестъпления.

— При първата жертва, Шерил Гластър, нишката е била намерена на пода до трупа — обясни Джери. — При втората, Дженифър Хаас, нишката е била в косата й. Логично, при положение, че убиецът е удушил и двете момичета. Би трябвало да е бил надвесен над тях.

Тя посочи снимката на килим с разхвърляно върху него дамско бельо.

— Тази снимка е от убийството на Патси Моргенстърн — продължи тя. — Нишката е открита от външната страна на бикините й. Според мен, тя е попаднала там, докато убиецът я е душил. Просто е легнала върху нишката.

Джери се обърна към Сюзън.

— При убийството на Дороти Кюен обаче доста се озадачих — каза Джери. — Претърсихме цялата спалня, минахме я с гъст гребен и пак не успяхме да открием нишката. Вчера прегледах отново материала, снет от лицето и косата й. Нишката се оказа вътре в ухото на жертвата, заплетена в косъмчетата на ушния канал. Много странно място, при дългите коси на жертвата. Но няма грешка, нишката е същата.

Джери се извини и излезе за малко. Когато вратата се затвори, Сюзън разгледа внимателно влакната, след това ги докосна лекичко с върховете на пръстите си. Връхлетяха я обърканите усещания, които беше получила в квартирата на Патси Моргенстърн. Още тогава почувства мощно присъствие на нещо агресивно и зло, но без сексуалното обагряне, характерно за престъпленията на сериен убиец.

Голд мълчеше. Сюзън взе снимката на Патси Моргенстърн — жертвата, която чувстваше най-близка до себе си. Постави ръката си върху образа на Патси, с извадените очи.

— Семейната й снимка — рече тя. — Снимката й с очи.

Голд се наведе напред.

— Какво?

— Снимката й с очи…

— Какво чувстваш, Сюзън?

— Очи. Очите от снимката. — Сюзън смръщи вежди. — Не като при убийството. Има нещо различно. Виждам очите много ясно, открояват се.

Стомахът й се сви изведнъж и й прилоша.

— Не виждам много ясно…

Тя приближи още повече глава към снимката.

— Очила с очи. Нали ги знаеш? В магазините за подаръци-закачки, очила с нарисувани върху тях очи, върху стъклата… Не, не е това, не е точно това…

— Спокойно, не бързай — успокои я Голд.

— Агитационни значки — каза тя. — С отворени очи, затворени очи. Светещи значки… Не. Чакай.

Тя се изправи.

— Хванах го. Допълнителни очи. Очи върху очите. Има го в снимката. Той залепя допълнителни очи върху очите на снимката. Или пък… или пък ги изрязва. Изрязва очите и на тяхно място поставя други. Затова се открояват така отчетливо.

— Кой? Кой го е направил?

— Той има снимка на Патси. Той я познава. — Сюзън млъкна за малко. — Той е бил с нея. Спал е с нея.

В съзнанието на Сюзън нахлуха множество образи. Видя снимката на Патси със семейството й. Видя видеото в квартирата на Патси, където бяха гледали еротични филми. Видя госпожа Моргенстърн да говори на съпруга си, който гледа на другата страна. Видя Рон Джордано, облегнат на стола си, вперил очи в нея.

Усещаше главоболието да стяга слепоочията и очите й. Нямаше много време.

— Той е по риза — рече тя. — Гледа я. На снимката… Пази я, гледа си я… Ох!

Тя обхвана главата си с две ръце. Снимката се плъзна от скута й и падна на пода.

— Ох — продължи да стене Сюзън.

— Главата ли? — попита Голд.

— Толкова е объркано — рече Сюзън. — Тя му я е дала. Снимката. Но не е знаела. Той ги е видял, а тя не е знаела. Не е могла да разбере. Той ги е видял всичките. — Пулсиращата болка в главата й се стовари върху образите и ги заличи. — Аз свърших, Дейвид.

Тя се облегна назад. Беше изчерпана до край. Дейвид постави ръце върху слепоочията й и започна да ги масажира.

— Успокой се. Отпусни се. Справи се много добре.

— Не успях да хвана всичко — рече тя. — Дойде ми прекалено много отведнъж. О, Дейвид…

— Шшт, тихо. Успокой се.

Никой не разбираше необичайната й дарба по-добре от Голд. Той знаеше колко й струва способността да надникне в чуждата душа, както и естеството на загадъчните видения, които й се явяваха. Обагрени бяха от всевъзможни външни източници. Собствените й спомени, спомени за други хора, странични неща, носещи се из вселената на духа. Беше свикнал да не очаква голяма прецизност. Научил се беше също така, че следите, които тя вижда, често водят до допълнителни загадки и неясноти. Свръхестествената дарба да виждаш със съзнанието си представлява врата към неизвестността.

Цялото й тяло взе да се тресе. Изглеждаше толкова малка и безпомощна, като дете. На Голд му стана мъчно, че съвместната им работа я принуждава да вижда такива ужасни неща. Понякога пред очите му Сюзън преживяваше агонията на убитите. Самият той се радваше, че няма подобна дарба. Често е по-добре да не знаеш някои неща.

— По-добре ли си? — тихо попита той.

Сюзън не отговори.