Джоузеф Глас
Очи (12)

11

След дългото пътуване Майкъл пристигна във вторник полузаспал. Веднага след вечерята Сюзън го сложи да спи. Когато се събуди, Каролин беше изнервена от нетърпение да го затрупа с подаръците, които му беше купила през последните няколко месеца и да го разпита как вървят нещата в Калифорния.

Сюзън почувства някакво странно угризение, когато забеляза, че синът й изглежда още по-пораснал. От предишното му посещение бяха минали само два месеца. Майкъл беше станал по-висок и по-слаб, а и движенията му бяха някак различни. Но най-вече си личеше по лицето, което едва забележимо, но недвусмислено издаваше, че вече не е дете. Сюзън го прегърна силно. Обзе я лека тъга. Имаше чувството, че една прекрасна поредица от Майкъловци са й били отнети невероятно бързо.

Каролин сякаш изпитваше същото. Тя, която обикновено беше тъй непоклатимо весела и забавна, при вида на Майкъл направо се разтапяше. Каролин твърдеше, че се дразни от деца, наричаше ги „истинска напаст“ и се кълнеше, че не съжалява, задето със съпруга й не са имали деца. Но към Майкъл обичта й беше толкова безгранична, че на Сюзън й ставаше чак смешно и понякога подозираше, че зад твърдата фасада на Каролин се крие известна доза потисната неудовлетвореност.

— Не ти ли се струва, че е пораснал, дори възмъжал? — обърна се тя към Сюзън.

— Да, пораснал е — съгласи се Сюзън.

— По дяволите. Дано дрехите, които съм му купила, не са малки. Целият град обиколих, докато намеря точно тези цветове.

Привързаността на Каролин към Майкъл придобиваше още по-многозначителен характер като се има предвид отношението й към мъжете. Бившият й съпруг, според нейните думи, бил невероятен манипулатор, който я карал да се чувства виновна за всичко, което мисли и върши.

— Девет години пропилях в старания да угодя на онзи негодник — каза тя на Сюзън веднъж, — и колкото повече се стараех, толкова по-недоволен беше. Да можеше да видиш физиономията му, когато накрая го напуснах. Стоеше като ударен с риба през лицето. Толкова нетипично беше за мен да проявя характер.

Неприятностите на Каролин с мъжете не свършваха с развода й. За няколко кратки години тя беше успяла да си извоюва много отговорен служебен пост и беше спечелила награди за над десет от предаванията си, посветени на различни криминални разследвания. Но с мъжете не беше така. Каролин си оставаше едно работещо момиче. Затова пък с Майкъл се държеше така, сякаш той беше единственият мъж, на когото можеше да се довери. Изненадващо бе, че той сякаш усещаше това и по свой начин се държеше покровителствено с нея. Сюзън ги беше виждала да се държат за ръка, докато гледат телевизия или по улицата, и винаги имаше усещането, че Майкъл се грижи за Каролин, а не обратното. Човешките отношения са толкова невероятно сложни, отбелязваше тя.

 

 

Сюзън едва успя да настани Майкъл, когато Дейвид Голд се обади да й каже, че трябва да отидат при Ейбъл Уедърс. Когато тя пристигна, заседанието вече беше започнало.

— Журналистите ще ме разстрелят — почти се разкрещя Уедърс. — Три студентки подред. Това е истинско изстъпление. Три студентки и една домакиня — тотално изтребление.

На господин щатския прокурор му харесваше да представя всички извършени престъпления в града за свой личен кръст. Дейвид Голд веднъж отбеляза, че Уедърс ще бъде най-доволен, ако можеше да ликвидира цялото население на града — тогава щеше да се успокои. Но един от колегите му възрази, че тогава той нямало да има публика за пресконференциите си.

Голд седеше кротко на стола и гледаше през прозореца. Както всички в отдел „Убийства“, той знаеше, че четвъртата жертва беше истинска катастрофа в очите на обществеността. Убийството на Дороти Кюен, извършено толкова скоро след третото убийство, явно беше грижливо пресметнато така, че да предизвика паника в целия град. Средствата за масова информация настояваха за решителни мерки от страна на властите. От всеки телевизионен екран надничаше физиономията на Ейбъл Уедърс — с фотогеничния си слънчев загар и пронизващ поглед. Той убедително твърдеше, че няма никаква причина за паника, и се кълнеше, че разследването върви по сигурна следа. В отговор телевизионните оператори целенасочено показваха скептичните лица на репортерите.

Уедърс ненавиждаше да се излага по телевизията. Настроението му беше мрачно и раздразнително.

— Какво е мнението на твоите хора? — обърна се той към Голд.

— Според нас убиецът е решил да разнообрази дейността си. — Голд постави ръце на страничните облегалки. — Методът на действие е същият; няма съмнение, че е дело на същия извършител. Удушена е по същия начин. Очите са извадени по същия начин. Успял е някак да я убеди да го пусне вътре. Съпругът й е бил навън с приятели. Съседите не са видели нищо. — Голд сви рамене. — Какво повече да ви кажа?

— Но защо този път е жена на средна възраст от южната част на града? — попита Уедърс. — Какво общо има между нея и трите студентки спортистки?

— Точно това не можем да определим — отвърна Голд. — Освен ако просто не е решил да разшири ловния си диапазон. Много серийни убийци започват с един тип жертва, а впоследствие стават все по-непридирчиви в подбора си. Бънди, например. Отначало беше много последователен, а накрая през нощта се опита да изтрепе цяло общежитие.

— Какво представлява тази Кюен? — попита Уедърс. — Има ли нещо особено около нея?

Голд погледна бележките си.

— Имала е проблеми със съпруга си, който бил пияница. Според двама от съседите, с които разговарях, напоследък отношенията им се били влошили. От време на време се чували викове, но няма прояви на физическо насилие. Не са я забелязвали със синини или други травми.

— Съпругът проучен ли е?

— Най-напред проверихме него. Пиеше с постоянната тайфа в кварталната кръчма. Доста е разстроен от случилото се. Смята се за виновен.

— Значи поредното типично американско семейство — отбеляза Уедърс.

— И да, и не. — Голд отвори папката, която беше донесъл. — Днес следобед по телефона проведох дълъг разговор с дъщерята на Дороти Кюен. Казва се Емили. Живее с някакъв мъж в Аризона, в град Седона. Той е художник, скулптор. Самата тя се занимава с художествени занаяти. Нямаше особено желание да разговаря за семейството си, но в края на краищата ни разказа. Оказа се, че имала проблеми с баща си. Майката наблюдавала отстрани и не смеела да се намеси, за да й помогне. Накрая дъщерята забременяла и направила аборт. Семейството са католици. Когато бащата научил за станалото, изгонил момичето от къщи. Тогава тя била само на седемнайсет години. Заминала за Калифорния, където се била преместила да живее една нейна приятелка и започнала работа. По-късно завършила гимназия и продължила да учи в колеж в Сан Хосе.

Той затвори папката.

— Според това, което научих от съседите, загубата на Емили била последната капка за брака на Дороти. Съпругът й окончателно се пропил. Съседите разказали на моите хора, че съпругът излизал вечер сърдит от къщи. Прибирал се след полунощ. Понякога събарял кофите за боклук. Този род неща. — Той докосна папката, без да я отвори. — Съдебният лекар откри алкохол в кръвта на Дороти. Съседите твърдяха, че била въздържателка. Изглежда и тя е започнала да пие.

Уедърс си погледна часовника.

— Много интересно — промърмори той, — но това не ни приближава към убиеца. Съпругът е чист, сега какво?

Сюзън се понадигна на стола си.

— Струва ми се, че има нещо, върху което трябва да помислим — започна тя.

Уедърс я погледна мълчаливо.

— Може би точно липсата на всякаква връзка с предишните убийства е най-важната ни следа при убийството на Дороти Кюен. Тя е четвъртата по ред жертва, но може би не е била четвърта по ред на избора.

Голд седеше с ръце скръстени зад тила.

— Какво искате да кажете?

— Представете си — продължи Сюзън, — че убиецът е познавал Дороти Кюен отдавна. Представете си, че в съзнанието си е държал образа на Дороти Кюен още преди да си набележи трите студентки. Представете си, че образът на Дороти е най-старият, от психологическа гледна точка. Възможно е да е убил другите, докато успее да стигне до нея — да се върне до нея, по-скоро — убивайки трите момичета. Може би точно тя е била първоначално набелязаната жертва.

Последва мълчание. Голд замислено търкаше брадичката си.

— Тази теория може да ни помогне в едно отношение — продължи Сюзън. — Тя обяснява очебийната разлика между Дороти Кюен и другите жертви. Трите момичета са били, така да се каже, настройка, за да може убиецът да се настрои за първоначалната си цел.

— Много интересно — обади се Уедърс. — Само дето убиецът не си е избрал три момичета с вид на опърпани домакини, а три спортистки.

— Да си представим, че Дороти не е била този тип жена-домакиня, когато убиецът я е познавал — рече Сюзън. — Да допуснем, че тогава е била млада, красива и може би спортна натура. Като другите три жертви.

Голд ококори очи.

— Мисля, че трябва да проучим миналото на Дороти Кюен — продължи Сюзън, — като обърнем специално внимание на времето, когато може да е приличала на трите мъртви студентки или да е била възприемана по подобен начин. Някъде на възраст между петнайсет и двайсет и една години. Била ли е спортистка? Или може би е участвала в екипа на клакьорките?

— Вижда ми се прекалено — рече Голд.

— Да, но всичко, което правят серийните убийци също е прекалено — напомни му Сюзън. — Набелязват си жертви по най-невероятни причини. Жертвите им напомнят неща, които са се случили много отдавна, дори неща, забравени преди дълго време. Можем поне да проверим.

Уедърс се намръщи.

— Ами ако грешиш? — попита той. — Ами ако този тип просто е решил да разнообрази заниманията си?

— Възможно е — отвърна Сюзън. — Само че серийните убийци действат доста еднотипно, особено в по-ранните си периоди. Изненадана съм, че след три толкова стереотипни убийства по отношение избора на жертва и метод на умъртвяване, той е решил да разшири амплоато си. Схемата още не е съвсем установена. Повечето серийни убийци биха се насочили към още пет-шест момичета — вероятно всичките спортистки — преди да променят нещо.

— А защо точно спортистки?

— Съществува един определен тип мъже, които харесват спортен тип жени — обясни Сюзън. — Момчетата в пубертета често имат фантазии за момичета, които са силни и енергични. Това може да означава няколко неща. Например, по-голямо по възраст момиче. За това свидетелстват особено двете по-високи жертви. Не бих се изненадала, ако самият убиец не е особено висок. Момичетата навярно са били по-високи от него и нищо чудно да са били избрани точно заради това.

— По-голямата сестра, нали? — обади се прокурорът с крива усмивка. — В крайна сметка все опираме до чичко Фройд.

— Каквото и да е мнението ви за Фройд — отвърна Сюзън спокойно, — по-големите сестри винаги имат силно сексуално влияние върху братята си. В сънищата и фантазиите им те почти винаги изместват майката. Така че си струва да помислим в тази насока.

Голд не откъсваше очи от Сюзън.

— Дороти Кюен има брат. — Той отвори папката си и обърна една страница. — Четири години по-малък. Според семейството, отдавна се бил изгубил, но няма да ни затрудни особено да го потърсим.

Уедърс се обърна към Сюзън.

— Знаете ли — продължи той с кривата си усмивка, — не е зле от време на време да си служите с материални доказателства, а не само с фройдистки теории. Съществуват убийци, които убиват, само защото им харесва да го правят. А не защото са си падали по сестричката си.

Сюзън не отвърна нищо.

Уедърс отново погледна часовника си.

— Нямам повече време — рече той. — Трябва да хвърля на журналистите един или друг по-тлъст залък, който същевременно няма да ни изкара пълни идиоти. Имате ли някаква идея?

— Защо не им кажете, че убийството на Дороти Кюен представлява съвсем нов елемент в разследването и не бива да разкриваме никакви подробности, докато не изясним случая докрай? Така ще спечелим известно време.

— Но не много — допълни Уедърс. — Все пак ще опитам.

Той се обърна към Сюзън.

— Моите уважения, докторе, но тук яйце ни се пече на задника. Нужно ни е нещо повече от чичко Фройд.

— За съжаление — намеси се Голд в защита на Сюзън, — засега не разполагаме с нищо друго, освен с Фройд.

Уедърс си играеше с дългата дръжка на писалката върху бюрото си. Врътна я върху поставката й и промърмори:

— Вещици и баячки.

След това я извади и я мушна отново в дупката й.

Сюзън го следеше с поглед.

— Може ли да използвам писалката ви? — попита тя.

Прокурорът се усмихна.

— Забравили сте си вашата? Как тълкува Фройд този пропуск? — попита той. — Моля, заповядайте.

Той я извади от поставката и й я подаде. Сюзън извади от чантата си малко тефтерче и взе да пише нещо. Все още с писалката в ръка, тя се обърна към Уедърс.

— Тя занимава ли се още с плуване?

— Какво? — възкликна Уедърс. — Кой?

Сюзън не откъсваше очи от лицето му, което ставаше все по-червено.

— Няма значение — отвърна тя и се наведе напред, за да мушне обратно писалката в поставката.

— Кой да се занимава с плуване? — настояваше Уедърс.

Сюзън стана и се обърна към Голд.

— Тръгваме ли?

Голд също се изправи, обърна се към Уедърс и каза:

— Ще ви се обадя по-късно. Ще проверим брата на жертвата.

Прокурорът, който продължаваше да гледа втренчено Сюзън, не отвърна нищо.

Голд и Сюзън излязоха от кабинета. Уедърс се облегна и забарабани с пръсти по бюрото. Погледна часовника си. Закъсняваше за следващата си среща, но въпреки това не се помръдна. В стаята се възцари тишина, която продължи цяла минута. Едва след това Уедърс извади портфейла си и взе да рови из прозрачните прегради на различните отделения, докато намери избеляла снимка. На нея се виждаше младо момиче, облечено в бански костюм, което махаше на някого от трамплина за скокове. Имаше искрящи, палави очи и хубава фигура. Момичето на снимката едва ли беше на повече от седемнайсет години.

Уедърс сви устни и се загледа в снимката. После си пое дълбоко въздух и я върна в портфейла си.

— Кучка — изсъска той.