Ана Годбърсън
Блясък (28)

Двайсет и шеста глава

„Поздравления за господин Лиланд Бушар и госпожица Каролина Брод, чийто годеж беше оповестен тази сутрин. Говори се, че поканите ще бъдат разпратени днес, а сватбата ще се състои в неделя, в църква «Грейс». Как само ни се иска да повярваме в любовта от пръв поглед, въпреки че скептиците се питат дали лудешкото препускане към олтара се дължи на страстта на почитателя на автомобили, господин Бушар, към високите скорости, или на огромната социална разлика с момичето, чиито социални връзки не са дори на една година, или пък на влиятелното семейство, което, ако размисли добре, може и да се разколебае относно този брак.“

От „Сите Чатър“, сряда, 18 юли 1900 г.

— Просто не става — заяви Каролина, вгледана в отражението, което през последните няколко дни беше започнала да харесва много повече, отколкото си беше представяла, че е възможно. А и беше ли мислимо да стане по-висока само за няколко дни? Беше застанала върху малкия подиум на шивачката, пред тройно огледало, високо метър и осемдесет, в което стройната й фигура се отразяваше три пъти. Очите й поне бяха по-наситенозелени. Тъмната й коса беше вдигната така, че мадам Бристед — шивачката, която й беше избрал Лонгхорн по време на краткото им приятелство — да вижда по-добре дантелите и копченцата по дългия й врат, които Каролина отлично знаеше, че й отиват, макар да се отнасяше към тях с пълно презрение. С Лиланд се бяха разбрали, след бързия годеж, че няма да обръщат внимание на хорските приказки, а и вече са изгубили твърде много време разделени. След по-малко от седмица щяха да са семейство.

— Правя всичко по силите си, госпожице Брод — отвърна мадам Бристед, свита до подгъва, обточен с перли.

Сложната рокля, специално за Каролина, не беше предвидена за сватбена, затова през последните двайсет и четири часа бе премахната черната поддържаща мрежа от пищната пола и заменена с „point de gaze“ в екрю. Две госпожици в ъгъла с уморени, но сръчни ръце, бързаха да подготвят воала, който щеше да бъде украсен с щраусови пера и зрънца опал. До тях беше седнала червенокоса прислужница, която Каролина настоя да вземе назаем от госпожа Кар за цялата седмица, и сега тя удивено наблюдаваше какво става и държеше дрехите на младата дама, сгънати в скута си. Откакто я видя в хотела, Каролина търсеше начин да задържи сестра си близо до себе си, а след предложението за брак, държеше Клер да присъства на сватбата. Ето как бе успяла.

— Имам по-малко от седмица, за да приключа и със съжаление трябва да ви кажа, че това е единственият вариант.

Шивачката погледна към Каролина и изглеждаше така, сякаш едва сега си е спомнила, че вече не разговаря с непозната щастливка, а с бъдещата госпожа Лиланд Бушар. Част от Каролина искаше да се разбунтува срещу огромното значение на роклята за сватбата и да се възмути от себе си, но пък бе така изпълнена с блаженство, благодарение на посоката, в която беше поел животът й, че гневът трудно се задържаше. Споменът за предложението на Лиланд, направено пред толкова хора — както се случваше по няколко пъти на час — бе причината дробовете й да копнеят за още въздух, а очите й да се пълнят със сълзи, след което не намираше сили да създава трудности на мадам Бристед. Усмихна се. Мадам Бристед също се усмихна и отново се зае със задачата си. Не, щеше да запази въпросния импулс за цветарката и Айзак Филипс Бък, когото нае да се погрижи за всичко около набързо организираната сватба, който, в момента облегнал се стената, наблюдаваше какво става. Какъв късмет, че Пенелопи нямаше нужда от него тази седмица, отбеляза тя по-рано, на което той отговори с любезно мълчание, значението на което бъдещата булка така и не намери време да разгадае.

— Доставка за госпожица Брод — чу тя гласа на асистентката на шивачката и след секунда момичето надникна вътре. Каролина наистина беше получила всичко, за което можеше да мечтае, въпреки това подобни думи й доставяха неимоверно удоволствие. — От господин Бушар. Продавачът от „Лорд енд Тейлър“ е дошъл да ви я донесе лично.

— Много сме заети — тросна се мадам Бристед, без да вдига поглед от работата си. — Кажи му да остави каквото носи.

— Каза, че било съобщение, което трябвало да предаде лично на госпожица Брод.

Шивачката вдигна към взискателната си клиентка очи — неспокойни, питащи.

— Няма да се забавя повече от минутка — реши Каролина. Беше щастлива, че ще получи нещо, макар името „Лорд енд Тейлър“ да не я зарадва особено.

Шивачката въздъхна тежко и даде знак на момичетата в ъгъла. Клер ги последва, за съжаление на сестра й — нали се правеха, че отношенията им не са нищо специално.

— Бъдете особено внимателна — нареди мадам Бристед и посочи натруфената пола, след което всички излязоха от стаята.

Бъдещата булка внимателно слезе от подиума и тръгна към износеното синьо кадифено канапе в ъгъла.

— Скъпа госпожице Брод, очарователна сте.

Тя извърна глава през рамо към познатата фигура на Тристан, който наперено влезе в стаята. Щом го видя, настроението й се развали.

— Господин Ригли, надявам се носите нещо хубаво, защото вече ви платих значителна сума с надеждата присъствието ви да ми бъде спестено.

— Така е, при това действахте много бързо. — Усмивката на Тристан не трепна и той не откъсваше очи от нея. — За съжаление, новината за пратката беше преувеличена.

— Тогава си вървете — отвърна студено тя.

— Само че имаме работа.

— Не мисля. Имахме работа, но вече я приключихме.

— Да, наистина приключихме онази работа. — Тристан пристъпи напред небрежно, както обикновено действаше с глупавите жени в магазина. — Само че това беше преди да се сгодиш за Лиланд Бушар, което те прави поне двойно по-богата, да не говорим, че влизаш в едно от семействата, които все още държат на произход и никак няма да се зарадват, ако разберат каква булка си е избрал синът им.

Каролина прехапа устни и усети как я завладява ярост.

— Това е пладнешки обир — отвърна възмутена.

Тристан сви рамене.

— Наречи го както желаеш. Това обаче не означава, че не предпочиташ да си мълча и да не ти се мяркам.

Беше дошъл твърде близо до нея. Приведе се напред и приближи лице към нейното. Беше толкова близо, че щеше да усети слюнката му по лицето си, когато той заговореше.

— Отвращаваш ме — изсъска тя и се отдръпна.

— Защо ли ми е трудно да повярвам?

Тя посегна към чантичката, която беше оставила на канапето още с пристигането, и извади банкнота от двайсет долара, която пазеше за спешни случаи.

— Дръж — подаде я, без да среща очите му. — Нямам други пари. Напоследък всичко минава през банковата ми сметка, така че имаш късмет.

— Госпожице Брод, да не би да си въобразяваш…

— Бък! — изкрещя пронизително Каролина.

Тристан веднага се дръпна назад. Бък влетя през вратата като стрела, което бе учудващо за огромен мъж като него.

— Да, мадмоазел?

— Този мъж ме притеснява. Погрижете се никога повече да не се доближава до мен.

Тя гледаше настрани, докато Бък изтласкваше Тристан от стаята. Чу влаченето на крака по пода, но той излезе, без да създава повече неприятности. Тя си пое дъх и изчака да забрави кънтенето на неприятните думи „ако разберат каква булка си е избрал синът им“.

Каролина си спомни как по времето, когато беше дете, точно преди да заспи, майка й шепнеше, че ще оправи нещата, че ако баща й беше жив, щеше да се погрижи животът им да бъде различен. Госпожа Брод беше красавица и Каролина се бе надявала някой ден да се възхищават на вида й и на положението й. Това вече не беше просто фантазия. Вече бе част от рода Бушар и всички щяха да се прекланят пред нея. Поне щеше да бъде една от тях след няколко дни, помисли си, когато се изправи, изпъна гръб и се качи на малкия подиум пред тройното огледало, което разделяше образа й на три отделни булки. След това вече нямаше да има въпроси коя е и откъде е.