Томас Монтелеоне
Кръвта на агнеца (53) (В очакване на второто пришествие)

Вътрешни линии на САЩ, полет 1104 — Бевинс. 15 декември 1999

Излитането от Бирмингам беше ужасно поради необиквено силната снежна буря, разразила се из този край на щата. Сега, високо в небето, Бевинс си мислеше за задачата, Беше вършил какво ли не по заповед на Фримейсън — Купър, но това минаваше всякакви граници… За какво, по дяволите, мислеше, когато се съгласи? За парите естествено.

Когато ти предложат достатъчно мангизи, за да не се налага да работиш до края на живота си, не можеш да откажеш — каквато и да е задачата.

Въпросът обаче беше дали е в състояние да я свърши. Не че не можеше да измисли как да я осъществи. Ставаше дума за военна стратегия и избиране на подходящия момент, което винаги беше осъществимо. Не, измъчваше го нещо много по-основно. Проблемът беше, че трябваше да се справи съвсем сам.

Без ничия помощ. Пред очите на Оня, който гледаше от небето. Въпреки взаимоотношенията си с преподобния Купър, Фреди не беше сигурен дали вярва в Бога и в доброто и злото.

Грубо казано, никога не се беше затормозявал с въпроси от рода на кое е „етично“ или „морално“. Беше от онези хора, които смятат, че се справят криво-ляво добре. Беше убеден, че повечето хора шикалкавят, ако им се предостави възможност, мамят, променят цифрите в своя полза, лъжат, когато могат да се измъкнат безнаказано, и те прецакват, ако сметнат за необходимо.

Отпи от второто уиски, после си заслади с глътка кока-кола. Дали пък да не се напорка, докато стигнат до Сейнт Луис, и да не се притеснява дали Питър Каренца ще попадне в обсега на избраното от него оръжие?