Томас Монтелеоне
Кръвта на агнеца (43) (В очакване на второто пришествие)

Ватикана — Лареджа. 26 октомври 1999

Кардинал Паоло Лареджа и отец Франческо говореха за Питър Каренца и Тарджено.

— Тарджено си знае работата — каза отец Франческо. — Гледа ли новините по сателита?

— Да. Но какво означава това, Вани? Йезуитът се вгледа в ноктите си.

Гласът му звучеше почти отчаяно.

— Знам ли. Защо беше този провал? Нарочно ли го направи?

— Репортерите твърдят, че бил много разстроен от катастрофата. — Лареджа поклати глава и притвори очи. — Над десет хиляди загинали. Невероятно.

— Може би това е само върхът на айсберга.

Паоло вдигна вежди, намуси се и кимна. Не беше необходимо да отговаря, знаеше за какво намеква колегата му двайсет и четири часа след бедствието по време на „Маунтин Рок 99“ цялото земно кълбо бе разтърсено от подобни катаклизми — ураган на Бермудските острови, земетресение в Монголия, терористичен атентат в Совето и самолетна катастрофа в Буенос Айрес. Над света се сгъстяваше облакът на злата орис.

Навсякъде смърт и разруха — каза йезуитът и поклати глава.

— Е… не навсякъде. В Южна Африка често стават такива неща. А самолетните катастрофи са част от ежедневието.

— Но всички по едно и също време! Трябва да има някаква причина за това. — Франческо удари с юмрук по бюрото. — Защо? Как е могъл да го допусне?

Явно няма контрол над всичко.

Не смяташ ли, че е странно? Успял е да повика реката, но какво е станало после?

В репортажа си Марион Уиндзор спомена, че единението между него и тълпата се нарушило вследствие прииждането на водата.

— Това е смешно! — извика Джовани.

— А може би не. Вероятно той още се учи да използва и да контролира силата си. Сигурно предизвикателството е било твърде голямо. Не знаем. Жалко, че не е тук, при нас. Кригер щеше да го прегледа. Да му направи изследвания…

— Но нали той е Иисус! — извика йезуитът. — Не става дума за някакъв супермен от комиксите. Не би трябвало да се учи да борави с Божията сила — ако е такъв, какъвто ние твърдим, че е!

Кардиналът не обърна внимание на съмненията на колегата си.

— А може би трябва. Той е и човек, не забравяй. Цели трийсет години е бил само обикновен човек.

Франческо махна възмутено с ръка.

— Навярно това е най-важният проблем — че той беше и си остава човек. Тарджено ме предупреди, че може да възникнат проблеми.

— Какво точно знае Тарджено?

— Той е много умен — отговори Франческо. — Професията му е да мисли какво би могло да стане.

— Бих искал отец Каренца да е тук и Кригер да работи с него — повтори Лареджа.

— Питър ще дойде скоро в Рим. Пише го в пророчествата. Нали затова решихме да не го принуждаваме да се върне.

Франческо загаси угарката и веднага запали друга цигара.

— Да, но се чудя дали в пророчествата е споменат провалът му.

Франческо не отговори, само го изгледа гневно.

— Марион Уиндзор каза, че милионите му привърженици все още го обичат. Инцидентът някак укрепил вярата им в Питър. Хората не го обвиняват за случилото се — особено онези, които са присъствали на концерта. Как мислиш, има ли някаква логика в това?

Йезуитът кимна.

— Да. Те усещат, че има власт. Не съм изненадан, че не са се отвърнали от него.

Настъпи мълчание. Паоло размишляваше върху разговора им. Не можеха да направят нищо. Какво бяха дали на света? Накрая кардиналът се размърда, погледна колегата си и попита:

— А Тарджено?

— Какво Тарджено?

Джовани вечно защитаваше агента-убиец.

— Каза ли ти нещо за наводнението? Нещо, което не знаем?

— Не.

— Докога ще го караш да преследва Питър? Информацията от медиите е достатъчна.

— Той ми съобщава сведения, които липсват в медиите.

— Какво? Не си ми казал нищо.

Франческо сви рамене.

— Ами, не са много приятни.

— Моля те, кажи ми — изръмжа кардиналът.

— Добре. Питър Каренца има сексуална връзка с Марион Уиндзор.

Думите потресоха Паоло и го разтърсиха от главата до петите. Какво богохулство!…

— Не. Не вярвам.

— Истина е. Тарджено няма причини да ме лъже.

— Но защо! Как? — Франческо отново сви рамене.

— Кой знае? Освен че има божествен произход, той е и човек. Догмата беше отново претворена в плът и сега трябва да приемем биологичната реалност.

Лареджа се зачерви. Прилоша му. Как можеше йезуитът да проявява такава търпимост?

— Не мога да… Трудно ми е да го проумея.

— Освен това — безгрижно продължи Франческо — не знаем дали Иисус е имал връзки с жени, преди да започне да проповядва. Никъде не се споменава, че е бил девствен.

На Паоло изведнъж му се прияде нещо сладко.

Престани с тия радикални йезуитски богохулства! Каква полза има от тях?

— Има и още нещо… — ухили се Франческо.

— Какво по-лошо от това?

— Отец Даниел Елингтън е мъртъв. Получил сърдечен удар.

— Но той беше толкова млад…

— Тарджено има свое мнение по въпроса. Смята, че Питър го е убил.

— Какво! Защо?

— Мисли, че и Елингтън е спал с Уиндзор…

— Мили Боже! Що за жена е тя? Пък и Елингтън беше иезуит. О, Вани, това е прекалено! Не мога да повярвам, че сме създали такова нещо!

— Бокачо пише, че всичко се прави в името на любовта.

— Любов! — произнесе с отвращение Паоло. — Какво е това?.

Франческо сви рамене.

— Христос я е проповядвал, така съм чувал.

— Много смешно, Вани. Умирам от смях.

— По-добре е, отколкото да плачеш — каза Франческо, сетне въздъхна и добави: — Как можахме да си помислим, че ще бъдем в състояние да манипулираме момчето?

„Вярно“ — помисли Паоло. Бяха толкова наивни. Още на млади години отец Франческо си бе спечелил репутацията на независим теолог и неговите идеи бяха съблазнили Паоло и Викториана.

Единственото им желание беше да направят света по-добър и Иисус да заеме полагащото му се място, Лареджа се усмихна иронично. Каква идея само! Да предизвикат Второто пришествие!

Защо бяха изпълнени с такова самочувствие? Бяха толкова дръзки и самонадеяни, че се осмелиха да оспорват Божията воля. Кой би могъл да предвиди какво ще стане? Само Господ знае.

— Има и нещо друго — продължи Франческо.

— Какво? Пак някакво богохулство ли?

Лареджа се отпусна на стола.

— Не, става дума за Международния религиозен събор на вярата, организиран от Фримейсън Купър.

Паоло кимна отвратен. Съборът, измишльотина на Купър, призоваваше религиозните водачи от цял свят и всички вероизповедания да седнат заедно и да прекарат едно денонощие в молитви. Тържеството щеше да се състои в спортния комплекс в Лос Анджелис на Коледа. Четвърт милион души на стадиона и повече от два милиарда телевизионни зрители щяха да станат свидетели на онова, което Купър и медиите бяха обявили за „връхния камък на 20-ия век и крайъгълния камък на новото хилядолетие“.

— Да, Събора. Какво за него?

— Папата още ли не е приел поканата?

Паоло поклати глава.

— Още мисли. Има време. Според мен иска да разбере какво са намислили организаторите. Трябва да поддържа репутацията си на толерантен.

— Какви са мненията в кардиналската колегия?

— Противоречиви. Знаеш какви са чувствата на мнозина от по-консервативните кардинали.

— И какво е решението?

Лареджа сви рамене.

— От политическа гледна точка, трябва да приеме поканата. Би било много неприятно, ако християнската религия с най-голям брой последователи не бъде представена.

— А какво мисли за присъствието на Питър там?

— Не е ли твърде рано да се тревожи за това? Каренца поканен ли е?

— Не, но според Тарджено Купър няма друг избор, освен да го включи.

Каза, че Купър се страхувал от популярността на Питър. Но какви са според теб намеренията на папата?

— Преди последния инцидент се съмнявах дали Светият отец е много заинтересован. Редките му публични признания на добрите дела на Питър бяха положителни. Смятам, че постъпихме правилно, като посъветвахме папата да не свързва Църквата с онова, което прави Каренца. Не съм говорил с него, след като чух новината за реката в Колорадо, но съм убеден, че Светият отец се радва, че църквата не е виновна за трагедията… Франческо махна безразлично с ръка.

— Независимо от всичко, Негово Светейшество ще присъства.

— Откъде си толкова сигурен? Иезуитът се усмихна.

— Защото мисля, че папата няма да рискува Каренца да присвои цялото шоу.

— Как можа да си помислиш такова нещо? — викна Паоло — Двамата ще работят в синхрон за доброто на човечеството!

— Да, но хората може да не го възприемат така… — ако папата не се появи.

Паоло кимна. Джовани имаше остър нюх към политиката и психологията. За пореден път анализът му беше точен, но…

— Освен ако хората не са престанали да поддържат Питър.

— Мисля, че той тепърва ще доказва способностите си.

— Какво имаш предвид?

— Етиен е имала нови пророчески видения и ми се струва, че Господ се опитва да ни каже нещо чрез нея. Тя все още настоява за среща спапата.

— Невероятно! Светият отец не бива да научава нашата тайна, преди Питър да е готов. Не трябва да се чува и най-малкият намек за разцепление на Църквата. Да не ти казвам как ще реагира папата.

— Знам, знам — кимна Франческо. — Но казвал ли съм ти, Паоло, че никога не съм вярвал в онова, което пр вим?

— Какво?

Лареджа онемя. Колко ли шока трябваше да изживее за един ден?

— Как може да говориш така? Работата на Кригер е безупречна.

Франческо махна с ръка.

— Е, вярвах, че клонира някого, но дълбоко в душата си винаги съм се съмнявал дали това е Спасителя.

— Тогава защо се съгласи да участваш?

Франческо се усмихна.

— Защото реших, че няма значение дали Питър е наистина Иисус.

— Какво искаш да кажеш?

— Все едно е — стига човечеството да вярва в това. Щом светът ще се обедини да посрещне Второто пришествие…

— А сега, Вани? Вярваш ли вече?

Йезуитът въздъхна.

— През целия си живот не съм се страхувал от нищо. Но когато анализирам вярата си, сякаш гледам в черна дупка. Всеки път, когато се опитам да го направя, се ужасявам.