Томас Монтелеоне
Кръвта на агнеца (50) (В очакване на второто пришествие)

Бесемет, Алабама — Купър. 12 декември 1999

Фримейсън седеше начело на масата в разкошната си заседателна зала и оглеждаше гостите си. Освен Джери Гудроп и църковния наставник Калхун присъстваха още десетина други сателитни проповедници. Фримейсън поз-наваше всички и макар да не се осмеляваше да твърди, че са му приятели, ги смяташе за съюзници — поне за момента. След обичайното представяне и размяна на несъществени реплики Фримейсън призова към внимание. Всички приковаха поглед в домакина.

— Мисля да започнем без заобикалки, господа — рече той. — Всички знаете защо сте тук — трябва да вземем някои решения относно отец Каренца.

Разнесе се одобрителен шепот.

— Имам няколко идеи, които смятам да споделя с вас продължи той. — Но първо искам да чуя вашето мнение. Никой не показа, че има конкретни предложения. Точно както бе предполагал. Всички седяха и го гледаха. Купър си наля три пръста уиски, отпи, пое дъх и започна:

— Добре, момчета, тогава слушайте. Знам, че всички тук сме не само духовници, но и бизнесмени. Не се стеснявам да ви кажа, че доходите ми намаляха. И всички ние знаем защо. Боби Лий Мастърс от Ноксвил вдигна ръка и тихо каза:

— Фримейсън, не мислиш ли, че това се дължи на нападките му срещу теб в „Нюзнайт“?

На Купър никак не му се понрави, че му напомниха за онова проклето предаване, но фактите си оставаха и той прецени, че въпросът е уместен.

— Разбира се — отговори Фримейсън. — Не се срамувам да призная, че губя пари. Но искам да знам какво е положението с вас.

Гостите се запоглеждаха, сякаш всеки се притесняваше да започне пръв. Фримейсън се обърна към неколцина от тях.

— Е, добре — рече накрая Самсон Гидингс. — Здравата съм я закъсал.

— И аз — присъедини се преподобния Джеймс Лейкърби. — Затъвам все повече. Не виждам никакви признаци на обрат.

Това явно отприщи бента.

— Аз също — обади се друг. — Направо загивам.

— И с мен е същото. — Няма кого да заблуждавам освен себе си. — И аз съм в кюпа, Фримейсън.

— Да, така и предполагах. Въпросите са два. Защо става така и какво може да се направи?

Самсон Гидингс се наведе напред и извади една от отвратителните си дебели пури, с каквито паството му никога не го бе виждало. Внимателно подряза края с джобно ножче и обходи с поглед присъстващите.

— Ами, за мен е ясно — той изглежда много по-добре от нас. И не говоря само за красивото му лице.

— Да — съгласи се Джон Гудинаф, пълен мъж със зле прикрепена на темето перука и без врат. — Пред него всички бледнеем. Той върши добри дела и не иска нищо в замяна.

— Какви ти добри дела! Та това са истински чудеса! — възкликна Гидингс. — Амин — обади се някой.

— Хората ни възприемат в различна светлина — продължи Гудинаф. — Опитах се да не му обръщам внимание. Дори не споменах за съществуването му, но мисля, че заприличах на щраус, заровил глава в пясъка.

— И навирил задник… — ухили се Самсон Гидингс. Е, някои от нас правят това от години.

Из стаята се разнесе приглушен смях.

— Няма смисъл да злословим по негов адрес — каза Джеймс Лейкърби. — Досущ лисицата и киселото грозде.

— Дори по-лошо — рече Боби Лий Мастърс. — Изглеждаме пълни глупаци и лицемери! Хората се чудят как е възможно да не обръщаме внимание на човек, появил се точно в края на хилядолетието, който може да е… Ами, Онзи, за Когото всички говорим. Най-сетне достойна за размисъл тема. Време беше да обсъдят фактите. Но никой нямаше настроение за това.

— Не знам за вас — каза Фримейсън, — но аз не го вярвам.

— Някои от нещата, които той направи, не подлежат на мнение — възрази Гидингс.

— Защо обсъждаме това? — попита някой. — Предполагам, че не си ни поканил, на теологична дискусия.

— Разбира се, че не, момчета. Събрах ви, за да ви попитам какво да правим с Каренца.

— Нищо, освен да му докажем, че и ние можем да бъдем добрата сила в света.

— Не — категорично се противопостави Фримейсън. — Никога ли не ви е минавало през ум, че той може да не е Онзи, за КОГОТО ГО МИСЛИМ?

— Не може да бъде! — извика Гудинаф. — Човек като нас? Невъзможно!

Разнесе се хор от възмутени отрицания. Фримейсън очакваше такава реакция, но въпреки това се изненада. Нямаше смисъл да играе игрички с тях. По-добре да им го каже направо.

— Господа, имам причина да смятам, че сме избрани да изпълним Божията воля…

Джери Гудроп стана и го погледна в очите.

— Купър, мисля, че си откачил.

Думите му предизвикаха взрив от вълнение. Страховете, желанията и жестокостта им се изляха като воняща помия. Фримейсън се опита да им внуши, че са избрани от Бога да премахнат Каренца, но те не му повярваха. Скоро разбра, че няма да спечели одобрението им. Искаше ли да осъществи плана на баща си, трябваше да дейсва сам. Макар че всички възразиха на идеята Питър Каренца да бъде „отстранен“, групата се раздели на две по въпроса дали Купър има вина, само защото е помислил за такова решение на проблема. Някои окачествиха плана му като чист религиозен фанатизъм. Чувствата на други варираха от учудване до страх и гняв. Фактът, че Фри-мейсън бе престъпил границите на приличието, беше очевиден дори за шайка мошеници като присъстващите.

Купър се съгласи с ветото им и побърза да закрие съвещанието.

След дискусията Фримейсън заведе повечето гости при басейна, където ги чакаха десетки млади християнки, поканени специално за случая. Дългите крака и вирнатите гърди дадоха възможност на духовниците да забравят неприятностите си за няколко часа. Ала неколцина от по-разгневените учтиво отказаха гостоприемството на Купър и потеглиха с лимузините към частните си самолети. Беше неприятно, че загуби благоразположението им. Но щеше да изгуби още повече, ако не отстоеше позицията си. И щом като бяха толкова безсилни да го подкрепят, той щеше да действа сам. Нямаше друг избор.

Фримейсън седеше настрана и наблюдаваше оживлението. После се обади на Бевинс по вътрешния телефон. Фреди бе долетял от Сейнт Луис специално за съвещанието.

— Бевинс — тихо каза Купър. — Довечера ела при мен за разговор на четири очи. Имам нова задача за теб.