Томас Монтелеоне
Кръвта на агнеца (17) (В очакване на второто пришествие)

Рим, Италия — Тарджено. 27 август 1998

Отец Франческо му се обади посред нощ.

— Да, отче. Какво мога да направя за теб?

— Нуждая се от помощта ти — отговори йезуитът.

Раздразнението в гласа му означаваше или страх, или едва сдържан гняв.

Тарджено познаваше стареца и реши, че става дума за второто.

— По това време? Не може ли да почакаш до утре?

— Ако беше така, щях да ти се обадя сутринта.

— Добре — въздъхна Тарджено. — Какво искаш?

— Спешно е. Слушай.

Франческо разказа за бягството на американския свещеник, държан под наблюдение от Комисията за разследване на свръхестествените явления. Млад мъж с, психически отклонения, който в момента летеше за Ню Йорк.

Тарджено се усмихна.

— И искаш да намеря избягал свещеник? Сериозно ли говориш?

— Вече уредих да го чакат на летище „Кенеди“. Но искам да съм сигурен, че няма да има грешки.

— Не ми казваш всичко. Какво става? Първо онази работа с монахинята. А сега трябва да гоня някакъв смахнат свещеник.

— Казвам ти онова, което трябва да знаеш.

— Грешиш. Трябва да знам всичко! — изсъска Тарджено. — Луд си, ако мислиш, че ще изпълнявам някаква задача, без да знам подробностите. Така падат глави, отче.

Йезуитът тихо се изсмя.

— Да не би Хирурга да се страхува от един смахнат свещеник?

— Само мъртвите не се страхуват.

— Освен това, защо да ти казвам всичко, което знам, след като не изпълняваш задълженията си както трябва?

— За какво говориш?

— Доклада ти за монахинята. Щом не ти е казала нищо, защо си стоял цели три часа при нея? Сестра Викториана ми каза за посещението ти.

Три часа са много време за нищо.

— Отче, мисля, че и за двама ни ще е по-добре, ако престанем да го увъртаме.

— Негодник… — каза накрая Франческо. — Добре, но не по телефона.

Ела в кабинета ми.

Тарджено се усмихна. Отдавна бе разбрал, че най-ценното в неговата професия са не парите, а информацията. Разполагаш ли със сведения, винаги можеш да получиш нещо в замяна.

Може би йезуитът щеше да му обясни защо германският учен е бил нает да наблюдава бременността на сестра Етиен. Или защо тя заяви, че ще разкаже за видението си само на сина си или на папата.