Томас Монтелеоне
Кръвта на агнеца (16) (В очакване на второто пришествие)

Манхатън, Ню Йорк — Уиндзор. 26 август 1998

Телефонът настойчиво иззвъня и Марион вдигна слушалката.

— Извинете — каза един женски глас. — Вие ли сте Марион Уиндзор?

— Да. Кой се обажда?

— Безпокоя ви от отдел „Справки“. Току-що ми се обади някой си отец Каренца. Каза, че е в Рим, на летището, и трябва незабавно да говори с вас. Не знае телефонния ви номер, защото го няма в указателя. Убеди ме да ви потърся.

Инстинктът й на журналист веднага проработи и Марион взе писалката и тефтера. Какво ли правеше Питър Каренца в Рим?

— Свържете ме, ако обичате.

— Мис Уиндзор? — чу се след миг звучният глас на свещеника.

— Да. Какво мога да направя за вас, отче?

— Слушайте. Нямам време да ви обясня всичко. Извинявайте, че ви се обаждам в къщи, но ми казаха, че днес имате свободен ден. Имам неприятности и трябва незабавно да се измъкна от тази страна. Ще хвана полета в десет и половина. Ще бъда на летище „Кенеди“ около десет вечерта, нюйоркско време. Можете ли да ме чакате там?

— Мисля, че да. Какво става, отче?

— Нямам време да ви обясня. Вижте, може и да ви се стори странно, но нямам къде да отседна. Можете ли да ми помогнете? Няма кого другиго да помоля. Нямам доверие никому. Те не знаят, че ви познавам.

— Отче…

— И си сложете тъмни очила и шапка. Гласът му изтъня и Марион долови страха му. — Не бива да ви познаят, ако са на летището.

— Но, отче, които са тези те?

— Нямам време. Самолетът ми излита. Ще дойдете ли?

— Да, разбира се — бързо отговори тя.

— Довиждане, мис Уиндзор.

— Господ да ви благослови… И затвори.