Томас Монтелеоне
Кръвта на агнеца (31) (В очакване на второто пришествие)

Бесемет, Алабама — Купър. 21 ноември 1998

— Записахме това от новините в единайсет — съобщи му един инженер с очила и бяла риза. Казваше се Еймс.

— Местните ли? — попита Фримейсън.

— От Монтгомъри — отговори Пиърс. — Но ги предаваха по националните канали.

Купър се отпусна на подплатения кожен стол и съсредоточи вниманието си върху големия монитор. Намираха се в източното крило на сградата, превърнато в аудиовизуално студио. Екранът примига, сетне показа жената с кестенявите коси, която бе видял преди — страхотна сладурана. Стоеше край някаква магистрала под черното небе, осветявано от меките отблясъци на далечен огън. Отдолу се появи името „Марион Уиндзор“ и телевизионният канал, за който работеше.

Думите „Ню Йорк“ приковаха вниманието на Фримейсън. Какво правеше една нюйоркска репортерка в Илинойс? Нещо не се връзваше.

— Междущатска магистрала 64, източно от Сейнт Луис, близо до изхода за Илинойс, е сцената на една от най-трагичните автомобилни катастрофи в историята на щата…

Лицето на Марион Уиндзор остана в левия ъгъл на екрана и камерата разкри жестоката действителност — линейки с мигащи лампи, кръв и разруха. Изкривени и обгорели останки от различни превозни средства бяха разпръснати по шестлентовото платно като детски играчки. Сред тях се стрелкаха пожарни коли и линейки.

— Трийсет и осем превозни средства се сблъскаха във верижна катастрофа, отнела досега живота на шейсет и четирима души. Очевидци твърдят, че злополуката е станала, когато камион с ремарке, превозващ самолетно гориво, се преобърнал на пътя.

Картината отново се смени. На фона на горяща развалина се очерта силуетът на самотна фигура. Мъжът хукна към пламъците и сигурната смърт.

— Какво е това, по дяволите? — — измърмори Фримей сън.

— Гледай и не говори — каза инженерът.

Камерата проследи някакъв мъж, който тичаше сред пламъците и отломките. Приближи се до една горяща каравана с откъртена врата. Огнените езици се протегнаха към него.

Изглеждаше невредим. После се качи в караваната.

— Свидетели сме на най-смелия и невероятен опит за спасяване досега. Въпреки пъкления огън, предизвикан от възпламеняването на самолетното гориво, един човек рискува живота си, за да потърси оцелели.

Мъжът се появи на вратата с малко телце в ръце. Буйните пламъци го скриха за миг. Караваната се заклати и рухна. Всичко гореше. Вилнеещ ад, в който никой не можеше да оживее. Стомахът на Фримейсън се разбунтува, като си представи какво е да умреш така — нервите ти се наелектрипират, косата ти изгаря до черепа, а бялото на очите ти се сварява като яйце. Колко ли секунди минават, преди да престанеш да усещаш каквото и да било?

— Гледай! — извика Еймс, — Невероятно!

Фримейсън се вгледа внимателно в пламъците. Мъжът се появи отново и бавно се отдалечи от горящата каравана.

— Не… — промълви Купър.

Докато носеше телцето през пламъците, мъжът придоби застрашителни размери. За миг на Фримейсън му се стори, че огънят се отдръпва, за да му стори път, макар че това беше невъзможно. Трябваше да пусне отново записа. Мъжът се приближи до камерата и Купър видя, че телцето в ръцете му не е никакво телце, а пихтия.

— Този човек, разпознат като отец Питър Каренца от Ню Йорк, лично спаси живота на седем души. Момиченцето в ръцете му е деветгодишната Аманда Бекер, обявена за загинала на място от медицинските лица. Но чудесата на Питър Каренца не свършват дотук.

— Гледай — каза Престън.

Дрезгавият му глас трепереше от благоговение.

Каренца се наведе над неподвижното овъглено трупче. Очите му пламтяха. Фримейсън беше виждал такива погледи и преди — в очите на други решителни мъже — и винаги се бе плашил от тях.

Оранжевите пламъци скачаха и трептяха, придавайки на сцената неземен вид. Каренца сложи ръка върху обгорялата плът на момиченцето, после затвори очи. За секунда не стана нищо.

Е? — попита Купър. Надушваше някакъв фокус. Гледай! — извика Еймс.

— Няма да повярваш!

Овъглената кожа на детето се беше втвърдила като черупка, но когато мъжът я докосна, започна да се напуква с лек звук. Цепнатините постепенно се разшириха и от тях лумна ярка синя светлина — досущ като автомобилни фарове, прорязващи мрака.

Купър затаи дъх.

Каренца прокара тънките си пръсти по напуканата черупка, тя се разпадна на парчета, отдели се от тялото и разкри съвършено здрава и непокътната плът. Камерата показа лицето на момиченцето — херувимско, съвсем спокойно, със затворени очи и леко усмихнати устни. Каренца докосна с три пръста челото й. Синята светлина избледня и момиченцето отвори очи. От насъбралата се тълпа се изтръгна въздишка, която бързо прерасна във всеобща радост. Вече изтощеният и измъчен Каренца успя да се усмихне мило за миг, преди да бъде обкръжен от хората и понесен на ръце.

— Марион Уиндзор, от мястото на събитието, Ричвю, Илинойс.

Екранът помръкна.

Фримейсън се опита да преглътне, но гърлото му беше пресъхнало.

Обърна се и видя, че Престън вече налива бърбън в чашата му.

Еймс и Пиърс се бяха вторачили в него.

— Преподобни Купър — каза Еймс и махна очилата си с привично движение, изразяващо едновременно уважение и раболепие, после се засуети и ги сложи отново, — Това не беше фокус.

Макар че гласът му трепереше, той говореше с убеждение.

— Дрън-дрън! Това беше игрален филм!

— Подложих записа на дигитален анализ, преподобни — рече Еймс.

— Опитваш се да ми кажеш, че това е истина!

— Точно това ти казва, Мейсън — намеси се Пиърс. — Бях до него, когато проверяваше лентата. Повярвай, няма измама.

— Но това е абсурдно! — изсмя се Фримейсън. — Как е възможно човек да върви през пламъците? Това е трик, казвам ви.

— Нали видя как съживи момиченцето — каза Пиърс, отпи от уискито си и се изсмя. — Та той я върна от гроба!

— Не дрънкай глупости! — изкрещя Купър. — Никой не се връща от гроба. И няма човек, който може да го направи.

— Преподобни — каза Пиърс, — мисля, че има такъв човек…

— Недей да остроумничиш. Това е номер за привличане на общественото внимание, някаква шмекерия,…

— На мен ми се видя реално — прекъсна го Еймс. — Всъщност изглеждаше адски правдоподобно.

— А аз мисля, че някой прави всичко възможно, за да го покажат по новините.

— Но защо? — попита Пиърс.

— За да стане известен! За какво друго, по дяволите?

Фримейсън взе бутилката, наля си още няколко пръста и изпи половината на един дъх.

— Заради славата! Този човек иска да се прочуе!

— Откъде си толкова сигурен? — попита Еймс.

— Славата означава власт — отговори Престън, като нервно потриваше ръце. — А властта ражда богатство.

Което на свой ред води до още по-голяма власт.

— Амин — усмихна се Купър и изказа мислите си на глас. — Чудя се защо всеки път, когато дават Каренца по телевизията, репортерката е мис Марион Уиндзор. И щом с журналистка от нюйоркска кабелна телевизия, какво, за Бога, прави посред нощ в Илинойс?

Пиърс поглади плешивата си глава.

— Виж това наистина е малко странно…

— И трябва да разберем кой е този мъж.

Отколешните връзки на Купър с шарлатани и мошеници го бяха направили свръхчувствителен към човешката измет. Всичко, което беше видял досега, потвърждаваше, че става нещо необяснимо, и той не беше сигурен дали наистина е такъв непукист, за какъвто се опитваше да се представи пред служителите си.

Всъщност, като се замислеше за стореното от Каренца, пред очите му изпъкваше един ужасен спомен. Когато беше дете, бе надникнал в кладенеца във фермата на леля Дейзи. Видя усойна тъмна дупка и се зачуди какво ли чудовище живее в черните води. Знаеше, че там долу се спотайва нещо страховито, което се надява, че той ще падне вътре, и чака да го сграбчи. Мислеше, че най-лошото нещо, което можеше да му се случи, е да се катурне и онзи кладенец.

Споменът го накара да потрепери. Представи си ясно зловещия мрак.

— Измисли ли нещо? — попита Пиърс.

Фримейсън се облегна назад и се вторачи в тавана.

— Обади се на Фреди Бевинс. Кажи му, че имам работа за него.

Пиърс кимна.

— Искаш да дойде и да разговаряте лично, така ли?

— Да. Става дума за нещо сериозно.

— Кога го искаш?

— Утре сутринта. И му кажи да се освободи от всички задължения.

Да бъде изцяло на мое разположение, докогато ми трябва.