Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Half Moon Bay, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Мария Петрова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 53 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Bridget (2011)
- Разпознаване и корекция
- Dani (2012)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona (2012)
Издание:
Мерил Сойер. Заливът на полумесеца
Американска. Първо издание
ИК „Унискорп“, София, 2004
Редактор: Любомира Якимова
История
- — Добавяне
Епилог
Три месеца по-късно
Мат се облегна на шезлонга си и се загледа в групата, разположила се на плажа на Залива на полумесеца. Сестра му и съпругът й бяха седнали на сянка под един огромен чадър, а до тях кротко гукаше дъщеричката им Саманта Лин.
До тях беше полегнала Ейми — опитваше се да хване тен. Двете с Емили не спираха да обсъждат въпроса за отглеждането на бебетата — бяха станали добри приятелки.
— Мат, виж последния брой на „Експозе“ — каза Тревър, излизайки на терасата. — Статията ти е на първа страница.
Мат отмести очи от съпругата си и ги спря върху най-добрия си приятел.
— Вече я прочетох — информира го Трев и му подаде списанието. — Сигурен съм, че ще отвориш очите на много хора за чудесата на микрохирургията.
— Надявам се — отвърна Мат.
След срещата си със смъртта и тревогите, свързани с безопасност на Ейми, възгледите му за живота се бяха променили. Беше се установил в Сънсет Кий, на хвърлей от Залива на полумесеца. Кариерата му на журналист също бе претърпяла промяна. Сега пишеше статии само за неща, които наистина го интересуваха и така разполагаше с достатъчно свободно време, което да прекарва с Ейми.
Последната му статия бе посветена на революционния метод на доктор Дитц, който постепенно печелеше признание в медицинските кръгове. Немският хирург бе спасил живота му и можеше да помогне на стотици хора с мозъчни тумори.
Тревър заби пръст в снимката, на която Мат помагаше на Ейми да стигне до къщата, направена в нощта след операцията.
— Никой няма да повярва, че са ти отстранили тумор от мозъка само няколко часа преди тази снимка да бъде направена.
— Вярно. При нормални обстоятелства лекарите щяха да ме държат на легло дни наред. — Мат се приведе напред. Цялото му внимание бе погълнато от Ейми, която бе взела бебето на сестра му и в момента го притискаше към гърдите си. От нея щеше да излезе фантастична майка. — Хората трябва да са информирани за най-новите технически постижения. Знаеш ли, че вече се правят сърдечни операции, без да е необходимо да се спира биенето на сърцето? Медицината отбелязва напредък с всеки изминал ден.
Тревър седна на стола до него и кимна с глава по посока на групичката, разположила се на плажа:
— Защо не напишеш статия и за реконструктивната хирургия и да я съпоставиш с козметичната хирургия?
— Чудесна идея. — Мат знаеше колко горд бе Тревър с обрата, който бе претърпяла кариерата на Клайв Бъроуз. След операцията на Мат Клайв бе решил да започне да помага на хора, обезобразени в резултат на нещастни случаи или от белези по рождение.
— Шели — искам да кажа Ейми — промени всички ни, нали? — отбеляза Тревър.
— Да. Аз… — започна Мат, но телефонът иззвъня и го прекъсна по средата на изречението.
Тревър влезе вътре, после се показа през вратата и извика:
— За теб е.
Тонът на Трев не му хареса.
Ейми прегърна нежно спящото бебе.
— Има ли нещо по-прекрасно от едно дете? — попита тя Емили.
— Не. А Саманта е най-красивото бебе на света, нали?
Ейми тихо се засмя. Не искаше да събуди племенницата си. Племенница. На времето не беше допускала, че подобно нещо би могло да й се случи, но чудото бе станало — имаше семейство, което можеше да нарече свое.
— О, мамо, да можеше да ме видиш сега! — промълви едва чуто тя и обърна поглед към ясното синьо небе.
Знаеше, че майка й е там горе и бди над нея. Щеше да е щастлива да я види омъжена и очакваща дете.
Сложи ръка на корема си. Беше леко подут — единственият признак за нейната бременност.
Гласът на Мат прекъсна мислите й.
— Ейми, да отидем да поплуваме.
Не беше го чула да приближава, но както винаги се зарадва да го види. Подаде спящото момиченце на Емили и се изправи. Мат я гледаше така, сякаш никога нямаше да й се насити. Ейми се усмихна на съпруга си и го хвана за ръката. Двамата тръгнаха по брега.
— О, Боже! Виж това — Мат посочи към храстите, където Бинго гонеше Джигс.
Тя се засмя:
— Странна двойка, а? Сега, когато Бинго вече не трябва да носи оня тежък корсет, той е направо неудържим.
Мат спря и я погледна сериозно:
— Преди малко ми се обадиха. Айрини се е признала за виновна. Няма да се налага да свидетелстваш на процеса.
— Това е добра новина, предполагам, макар че бих искала да се изправя пред съда и да разкажа на всички как тази жена се опита да ме убие.
Мат обгърна талията й с две ръце и притегли младата си жена към себе си:
— Такъв продължителен процес не би се отразил добре нито на теб, нито на бебетата.
— Бебета ли? За какво намекваш?
— След като ми се обадиха за Айрини, позвъних на доктор Робинсън, за да разбера какви са резултатите от ултразвука. — Той спря и доволно се усмихна. — Ще имаме син и дъщеря, Ейми.
— Близнаци?
— Да. Щастлива си, нали? Винаги съм искал голямо семейство, а мисля, че и ти си мечтаеше за същото.
В очите й блеснаха сълзи. Напоследък лесно се разплакваше. От хормоните, както я бе уверила Емили.
— Разбира се, че съм щастлива. Само се притеснявам, че може би няма да съм идеалната майка.
Мат я целуна по челото и рече:
— Това е нормално, скъпа. Аз пък се тревожа, че може да не съм добър баща. Никога не съм имал модел за подражание, както знаеш. Но ние се обичаме и това е най-важното. Все някак ще се оправим, щом сме заедно.
— Аз съм най-голямата късметлийка на този свят.
— Не, аз съм късметлията. В живота ми вече има баланс. Знам кое е най-важното. Ти… Семейството ми. Приятелите ми. — Устните му нежно покриха нейните, после Мат добави: — Всичко това дължа на теб. Не мога да намеря достатъчно силни думи, с които да изразя колко много те обичам.