Мерил Сойър
Заливът на полумесеца (18)

Седемнадесета глава

Думите й го стреснаха:

— Какво се е случило с Тревър? Той добре ли е?

— Да. — Шели премигна, опитвайки се да спре сълзите си, и прошепна: — Майка му. Починала е.

По дяволите! Това щеше да е истински удар за Тревър. Огромен удар. Приятелят му отдавна се бе примирил с факта, че е отлъчен от семейството си, но винаги се беше надявал, че един ден поне майка му ще промени мнението си и ще се свърже с него.

Шели бавно се надигна, олюлявайки се. Мат обгърна талията й с ръка и й помогна да стигне до терасата. По пътя тя се спря и извърна лице към неговото:

— Трябва да предприемем нещо.

Мат внимателно я настани на шезлонга и каза:

— Първо да сложим малко лед на крака ти.

— Добре съм, честна дума. Тревър е този, който се нуждае от помощ.

Мат замислено прокара пръсти през косата си. Как щеше да съобщи трагичната вест на приятеля си?

— Не се тревожи, аз ще отида с него на погребението.

Сълзите отново наляха очите на Шели:

— Прекалено късно е. Погребали са я преди седмица.

— Какво? — Мат омаломощено се отпусна на шезлонга срещу нея.

— Преди няколко месеца майка му е постъпила в болница. Поставили са й диагноза скоротечен рак. Никой обаче не е сметнал за нужно да се обади на Трев и да го предупреди. Преди малко разговарях с някакъв възрастен мъж и той ми каза да съобщя новината на Тревър. Каза също, че семейството не го искало на погребението. Именно заради това се обаждал седмица по-късно — за да не би на Трев да му хрумне да хукне на погребение. — Тя отчаяно поклати глава. — Как може да са толкова жестоки!

Мат така и не бе успял да проумее поведението на близките на Тревър. Не можеше да предложи никакво обяснение за постъпката им.

— Той така развълнувано ми разказваше за детството си… Знам, че много обичаше майка си. — Гласът на Шели преливаше от емоция. — Ужасно ще се разстрои, като разбере, че са го лишили от възможността да си вземе последно сбогом.

— Мъжът на телефона трябва да е бил баща му. Той е истинско копеле, повярвай ми.

— Защо? Тревър е прекрасен — синът мечта за всеки родител.

Мат не беше сигурен дали Тревър би искал личните му проблеми да бъдат коментирани.

— Бащата на Тревър очакваше от него да постъпи на работа в семейната брокерска фирма на Уол Стрийт. Трев беше сред първите по успех в колежа. Старият имаше и други деца, но този негов син беше любимецът му, неговата надежда, неговата светла звезда…

— До момента, в който не е заявил, че е гей.

— Точно така. Баща му бе потресен от новината — кратко отвърна Мат. Нямаше намерение да разказва историята в подробности.

Шели внимателно го изгледа, после замислено рече:

— Трябва да има и още нещо.

Добре, тя наистина беше надарена с шесто чувство — не можеше да й се отрече. Сините й очи го гледаха немигащи, настояващи да чуят цялата истина.

— Срещнах Трев в Йейл и двамата станахме близки приятели. Дори за миг не допуснах, че може да е обратен. Цяла година деляхме една квартира и чак към края забелязах, че Трев е започнал да става… различен. Потаен. Настроенията му често се меняха. Един ден той дойде при мен и ми каза, че е гей.

— Надявам се, че си проявил разбиране — вметна Шели, като че ли можеше да има някакво съмнение по този въпрос.

— Първоначално се ядосах. На себе си. Бяхме толкова близки, а аз дори не бях заподозрял нещо такова. Но това не промени отношението ми към Тревър. Нямаше да го обичам повече, дори да ми беше роден брат.

— Казвал ли си му го някога?

— Няма нужда да го казвам — Тревър го знае.

— Наистина ли?

Гърлото му се стегна:

— Мъжете не говорят за такива неща.

— В това ви е проблемът — не изразявате чувствата си, затова не знаете какво да кажете, когато наистина се налага.

Беше права и той не можеше да го отрече. Нямаше представа как щеше да съобщи на Тревър за смъртта на майка му.

— Хайде, кажи ми останалото.

— Какво те кара да мислиш, че има още за казване? — някакво раздвижване в далечината привлече вниманието му. — Я виж онзи тип там — той продължава да те снима. Изплаши женската на синьото рибарче и тя излетя от гнездото си.

— Малките не трябва да бъдат изложени на силното слънце прекалено дълго време, защото ще умрат — каза Шели. — Майката им е жизнено необходима.

Мат се изправи и приближи до края на терасата. Вдигна ръка и показа среден пръст на мъжа в моторницата. — Ето ти едни снимки!

Непознатият се ухили, даде газ и се отдалечи. Мат се върна и седна малко по-близо до Шели.

— Разказваше ми за Тревър.

Той започна бавно, премервайки всяка своя дума:

— Тревър беше започнал връзка с мъж. Беше се преместил да живее при приятеля си, но продължаваше да заблуждава семейството си, че дели квартира с мен. В продължение на година го виждах изключително рядко — само когато идваше да прибере пощата си.

— Ти как приемаше нещата?

Мат дълбоко пое дъх и продължи:

— Мразех онова копеле. Беше отнело най-добрия ми приятел. Но бях много зает, така че животът за мен продължаваше. Като се замисля сега, може би е трябвало да се досетя, че нещо не е наред.

— Какво по-точно? — подкани го тя, когато той спря, колебаейки се дали да продължи.

— Късно една вечер ми се обадиха от болницата. Тревър беше откаран там по спешност. Пребит от бой.

— Любовникът му е сторил това, нали? — попита младата жена, а очите й гледаха разтревожено.

— Насилието е по-разпространено сред хомосексуалните, отколкото хората допускат.

— Защо Тревър е понасял този тормоз?

— Каза ми, че от години знаел за обратните си наклонности, но се е опитвал да ги потиска. Най-сетне срещнал някого, без когото не можел да живее. Проблемът бил в това, че любовникът му бил много ревнив и не умеел да сдържа гнева си. Трябваше да се досетя и да направя нещо, за да му помогна. На няколко пъти бях забелязвал синини по лицето на Трев.

— Надявам се, че Тревър е подал жалба в полицията.

— Родителите му пристигнаха в болницата на следващата сутрин. Не може да се каже, че това бе идеалният начин да научат истината за сексуалната ориентация на сина си. Баща му направо побесня.

— А майка му?

— Тя не спря да плаче през цялото време. Накрая се наложи да й дадат успокоително. Тревър се съгласи да не подава жалба, за да не предизвика обществен скандал. На следващата седмица баща му го обезнаследи, а майка му повече не му продума.

— Просто така? — попита Шели и Мат кимна. — Какво невероятно безсърдечие!

— Това се отрази много зле на Тревър. И без това страдаше от провалената си връзка, а отгоре на всичкото и семейството му обърна гръб. Случилото се го промени. Външно приятелят ми си остана същият идеален човек, но и до ден-днешен сърцето му кърви от болка.

— Той трябва да се справи с проблема си.

Мат кимна в знак на съгласие. Двамата останаха мълчаливи в продължение на няколко минути и изведнъж осъзнаха, че за първи път напрежението помежду им беше изчезнало.

Шели посегна към ръката му и пръстите й погалиха ожулената му кожа.

— Какво се е случило? — попита.

— Погрижих се Саймън Амброуз никога повече да не те безпокои. Не се притеснявай повече. — Той реши, че в Кий Ларго има много по-добри възможности за работа и се пренесе там.

— Не си го направил!

Той вплете пръсти в нейните и леко ги стисна:

— Нищо не носи по-голямо удоволствие от това — да поставиш един негодник на мястото му. Повярвай ми. Това е мъжка работа.

— Благодаря ти. Аз… не знам какво да кажа.

Мат се приведе напред и докосна устните й със своите. Знаеше, че не бива да го прави, но от снощи не бе преставал да си мечтае да я целуне отново.

Устните й подканящо се разтвориха. По тялото му се разля тръпка на възбуда. Езикът му се плъзна в устата й и откри нейния.

Мили боже! Стига да поискаше, тази жена можеше да го върти на малкото си пръстче. В един момент му се щеше да накаже, а в следващия — да прави любов с нея.

Спомни си как изглеждаше Шели на излизане от водата и мъжествеността му набъбна. Взе младата жена в прегръдките си и я целуна още по-настойчиво. Зърната на гърдите й се втвърдиха, мократа материя на банския остави влажни отпечатъци върху ризата му. Ръката му се плъзна по корема й и се спря върху едната й гърда. Това накара Шели да се стегне и да откъсне устни от неговите.

— Мат!

— За първи път от катастрофата насам те чувам да ме наричаш по име. Предпочитам „Мат“ пред „Дженсън“, честна дума. Когато ми викаш „Дженсън“, имам чувството, че съм някой сержант, обучаващ новобранци.

От гърлото й се откъсна някакъв странен звук. Дали се беше засмяла на шегата му? Погледна я: долната й устна трепереше, а очите й го гледаха, разширени от страх.

Беше прекалено възбуден, за да разсъждава. Положи я на шезлонга и пое едното й зърно в устата си, после прокара език по него и го засмука.

Шели тихо простена от възбуда и Мат вътрешно се усмихна — и той имаше начин да я държи в подчинение, както тя — него.

Ноктите й се забиха в раменете му, подканяйки го да продължи. Не, че Матю имаше нужда от подканяне. Беше мъж, в края на краищата, нали така?

Откопча горнището на банския и го хвърли настрани, после покри голата плът на Шели с устните си. Тя отново простена. О, Боже, тази жена можеше да го побърка от желание по нея, и то — без дори да полага някакви усилия за това.

Шели се отдръпна назад. Дишаше тежко.

— Мат! Мат! Не мислиш ли, че трябва да…

Той лично си мислеше за доста неща, които двамата биха могли да направят в този момент — всичките изискваха хоризонтално положение.

Тя грабна горнището си и закри гърдите си с него.

— Тревър… Трябва да му кажем.

Той отметна глава назад и пое дълбоко дъх. Кой казваше, че жените били по-слабият пол? В главата му се въртеше една-единствена мисъл, но Шели бе успяла да запази здравия си разум.

— Права си — кимна той.

— Имам идея как да помогнем на Тревър да премине през това изпитание.

— Шели, знам, че си изпълнена с добри намерения, но в този момент Трев ще иска да остане сам.

— Не мисля. Той ще има нужда от приятелите си. Когато ние се нуждаехме от него, той беше плътно до нас. Сега ние трябва да направим същото за него. Ще позвъня на Бабълс, ще повикам и Зийк и Зоуи, а после ще открия Клайв.

— Клайв ли? Не смятам, че идеята е добра. След онзи случай в Йейл Тревър не е имал друга сериозна връзка. Излиза и се среща с разни мъже, но само за кратко. Няма да иска Клайв да бъде посветен в нещо толкова лично.

— Убедена съм, че грешиш. Клайв и Тревър са просто създадени един за друг. А сега, ето и плана ми.