Джек Слейд
Три фалшиви аса (14)

14.

Ласитър се появи заедно с първите лъчи на изгряващото слънце. Нарочно не бързаше. Много добре знаеше, че в тази жестока битка всяка прибързана стъпка крие смъртна опасност.

Огряно от първите слънчеви лъчи, ранчото се простираше пред него в долината. Всичко изглеждаше съвсем различно от това, което си беше представял. Пред погледа му изникна красиво имение, разположено сред нежните извивки на зелена падина. Цялото кътче правеше много приятно впечатление. Никой чужденец, случайно минал оттук, не би и помислил, че се намира в свърталище на бандити.

Когато Ласитър се приближи, на верандата изскочи Джейк Бъртън.

— Очаквах идването ти — каза той. — Вече не искаш да имаш нищо общо с триото от Тенабо. Много правилно решение си взел. Като мой партньор ще ти бъде много по-добре.

— Да, и аз така мисля — отговори сухо Ласитър и слезе от коня.

На различни места по двора бяха застанали множество мъже и наблюдаваха Ласитър. По лицата им беше изписано неприкрито недоверие. Явно им беше наредено нито за секунда да не го изпускат от очи.

Внезапно всички се ослушаха.

Откъм север отекна конски тропот. Скоро се появиха петима ездачи. Един от тях беше невъоръжен и седеше на коня с вързани ръце. Видът му издаваше отчаяние и безнадеждност.

Четиримата мъже и пленникът им спряха пред верандата. Лицето на Бъртън се помрачи.

— Защо Джексън е вързан?

— Закопнял по едно момиче и снощи офейкал към Тенабо — ухили се един от мъжете. — Момичето се казва Люси и е приятелка на нашите мили шерифи. Джексън се напил и си отворил устата повече, отколкото трябва. Сигурни сме в това, което казваме. Имаме достатъчно доказателства.

Вързаният бандит вдигна умолително ръце.

— Не съм искал да те предам, шефе! — извика плачливо той. — Кълна ти се! Аз…

— Дръж си устата затворена, Джексън! — сряза го грубо Бъртън. — Знаеш правилата, нали? Забранено е да се напуска ранчото без разрешение. Имаш ли да кажеш още нещо?

Мъжът беше напълно отчаян.

— Това няма да се повтори, шефе! — изплака той.

Джейк Бъртън жестоко се изсмя и извади револвера си.

— Ти знаеше, Джексън — произнесе цинично той.

Бандитът изкрещя. В разширените му зеници се четеше смъртен страх. Той вдигна по-високо ръце и закри с тях лицето си, сякаш можеше да се защити.

— Не! — извика той. — Недей!

Посред второто пронизително „не“ револверът изтрещя и заглуши последната му дума.

Джексън се сгърчи от болка. Вързаните му ръце увиснаха безпомощно. Посред челото му зейна огромна дупка. За момент той успя да се задържи на седлото, после се наклони напред и падна на земята. Остана да лежи в праха, без повече да мръдне.

С безизразно лице Джейк Бъртън пъхна револвера си обратно в кобура.

— Махнете го оттук! — нареди той. — И го заровете. Има ли някой, който желае да възрази нещо?

Никой не отговори. Мъжете бързо слязоха от конете. Двама от тях хванаха мъртвеца и го повлякоха нанякъде.

— Аз възразявам — намеси се безстрашно Ласитър. — Ти си присвояваш ролята на съдия и палач и управляваш с помощта на страха. Ако беше истински мъж, нямаше да се държиш така.

— Който работи за мен, отдавна е продал душата си на дявола. Смятах, че си го разбрал — Бъртън студено изгледа Ласитър.

— Прави каквото искаш. Аз не се впечатлявам от високопарните ти думи.

Шефът на бандитите почти не реагира.

— Значи шерифите вече знаят всичко — промълви той. — Но все още нямат никакви доказателства. Джексън вече може да ме предаде само на дявола — той се изсмя. — А за другите това беше достатъчно предупреждение. Трябваше да го направя. Ако не ги сплаша, тук ще настъпи страшна бъркотия.

— Това беше убийство — отговори Ласитър.

За момент Бъртън сякаш се приготви да се нахвърли върху него. После обаче злобно се ухили.

— Понякога даже ми харесва, че някой има собствено мнение. Ти си смел мъж, Ласитър. Но не прекалявай с приказките.

Заплахата беше достатъчно ясна. Двамата влязоха в къщата. Бъртън посочи хладния салон.

— Мириам! — извика той и измъченото момиче веднага се появи. — Донеси ни уиски и нещо за ядене.

Без да каже нито дума, девойката изчезна. По лицето й не можеше да се прочете нищо.

След малко Мириам донесе уиски и напълни чашите. После бързо изчезна от стаята.

Мъжете отпиха по глътка от чудесното „Кентъки бърбън“. Ласитър с удоволствие почувствува, как по стомаха му се разля топлина.

Откъм кухнята се дочуваше тракане на съдове.

Джейк Бъртън подигравателно се изсмя.

— Накарах малката да поработи — изръмжа той. — Май наистина ще я взема за жена.

Мириам донесе яденето. Бъртън приятелски я тупна с длан отзад и се опита да я привлече към себе си.

Без да каже нито дума, девойката му хвърли изпълнен с омраза поглед, дръпна се и избяга навън.

Ласитър приближи една чиния към себе си и започна да яде. Постара се да не обръща внимание на последните думи на Бъртън. Нека този кучи син продължава да се наслаждава на сигурността си.

Още малко му оставаше. Очакваше го страшно наказание.

Ласитър се нахрани и вдигна очи към противника си.

— Значи наистина ще се ожениш за нея, Джейк?

Бъртън се ухили.

— Нима това не е най-добрият ход за човек в моето положение?

— Ако питаш мен, прави каквото искаш — отговори спокойно Ласитър. — А аз очаквам от теб единствено да спазваш уговорките ни.

Бъртън вече не се хилеше. Стана много по-лошо. Той избухна в луд смях.

— Ти май не си съвсем наред с главата, Ласитър! — изкрещя той. — Досега те смятах за интелигентен момък, но днес се държиш направо нахално.

Смехът на Бъртън явно беше сигнал за хората му. Трите врати се отвориха с трясък и в салона нахлуха шестима мъже, въоръжени с пушки и пистолети. Шест дула заплашително се насочиха към Ласитър.

Той остана невъзмутимо да седи на стола си.

— Значи ти ме излъга, Джейк Бъртън — каза студено той. — Всъщност би трябвало да го предвидя. Сега е вече много късно. Ти спечели, но какво ще правим по-нататък? Как си представяш нещата?

— Много просто — отговори Джейк Бъртън. — Под тази къща има огромно каменно мазе, което е известно само на мен и неколцина посветени. Сега ще те свалят долу и ще те оковат. Разбира се, и Мириам ще дойде с теб. Тя ще ти прави компания, докато се съгласи да ми стане жена. Ще трябва освен това да подпишете всички договори, които ще подготвя своевременно.

Той се изсмя отново по своя неприятен начин, така че Ласитър едва сдържа яростта си.

Внезапно обаче Бъртън спря да се смее и се ослуша. Всички направиха като него. Ласитър също наостри уши.

Чу се конски тропот. Към ранчото препускаше самотен ездач. От копитата на коня му хвърчаха искри. Той явно беше изстискал и последните сили на животното.

Един от мъжете изтича до прозореца.

— Това е Пако, шефе! — извика той. — Сигурно нещо се е случило. Конят му е полумъртъв от умора.

На двора ездачът рязко дръпна юздите. Пръхтенето на измъченото животно се чуваше чак в къщата. Веднага след това последва изстрел. Ласитър трепна. Знаеше какво означава това. Не стига, че оня тип беше уморил коня си, ами накрая го беше убил „от милост“.

Какво ли важно известие носеше този Пако? Сигурно беше нещо особено важно, щом беше яздил по този начин.

Няколко секунди цареше пълна тишина. После се чуха бързи стъпки и тежко дишане. В стаята се втурна като бесен дребният Пако.

— Насам идва отряд от града, шефе! — извика той. — Начело са двамата шерифи. Само след десет минути ще са тук. Изцедих и последните сили на коня си, за да те предупредя.

Джейк Бъртън дори не се помръдна.

— Браво на теб, Пако — каза той. — Точно този момент чаках. Кени и Джоунс, вие ще отведете момичето в подземието! Калхън и Мак Грегър, вие пазете Ласитър с пушките си, за да не прави глупости! Всички други да се разпределят по прозорците. Хайде, заемайте местата си!

Мъжете веднага се разпръснаха.

Двама от тях изтичаха навън и скоро откъм кухнята се разнесе пронизителният писък на Мириам. Ласитър не помръдваше. Докато момичето беше в подземието, нищо лошо не можеше да му се случи.

Конският тропот ехтеше все по-близо и по-заплашително.

Ласитър търпеливо чакаше, сигурен, че скоро ще настъпи и неговият час. Сега не биваше да предприема нищо необмислено.

На двора спряха множество коне. Постепенно гълчавата утихна. Само от време на време се чуваше изцвилване.

— Искаме да говорим с теб, Джейк! — извика Харди Ринък. — Ние сме на мнение, че е по-добре да се разберем.

Джейк Бъртън пристъпи към един от високите прозорци.

— Какво значи това, Харди? — извика в отговор той. — Нима някога сме се карали?

Колко подли бяха тези негодници — всички до един!

— Не, наистина не сме се карали — потвърди Харди Ринък. — Нито ти, нито брат ти Ли някога сте престъпвали закона. Трябва обаче да вземем предвид факта, че в последно време вие се съюзихте с оня проклет Ласитър. Това не ни харесва!

— Но нима това е противозаконно? — попита лицемерно Джейк Бъртън. — Ласитър извършил ли е нещо престъпно?

— Говори се, че той и сега е при тебе, Джейк.

— Е, и? Какво от това?

— Ласитър принуди Джеймс Андерсън да подпише един документ. Чрез представяне на изопачени факти е убедил момчето да го обяви за собственик на двете имения.

— Как е успял да го убеди, Харди?

— Казал е на Джейми, че ти си отвлякъл Мириам, след като той застреля Ли. После му обещал да я освободи, ако подпише този документ. И Джейми се хванал на въдицата.

Ласитър усети как буца заседна в гърлото му. Тези проклети, коварни мошеници изкусно си подхвърляха топката…

— Ще полудея! — изкрещя Джейк Бъртън. — И при най-добро желание нищо не мога да разбера. Какво общо имам аз с цялата тази история, Харди? Защо си събрал цял отряд и нахлуваш без предупреждение в ранчото ми?

— Исках да те помоля да ми помогнеш с твоите хора. Тръгнали сме да търсим Ласитър. Искаме колкото се може по-бързо да го изправим пред съда. Престъпник като него не заслужава нищо друго, освен бесило.

— Добра идея — отзова се Бъртън. — Но за това нямаме нужда от толкова хора. Най-добре изпрати гражданите обратно, Харди! Ще уредим въпроса на четири очи.

Ласитър престана да слуша. Беше му ясно какво ще последва. Мъжете от отряда се зарадваха, че ще си отидат вкъщи, без да влизат в бой. Двамата престъпни шерифи нямаше защо да ги убеждават.

Докато навън негодниците прочувствено благодаряха на гражданите доброволци, Ласитър се обърна към двамата бандити, които стояха до него с насочени в гърба му пушки.

— Може ли поне да си запаля една малка пура? — попита смирено той. — Полага ми се едно дребно удоволствие, нали? Може да ми бъде последното. Позволявате ли?

Двамата надменно кимнаха.

Ласитър измъкна пурата от един от многобройните си джобове.

Навън проехтя тропот на коне и бързо заглъхна в далечината. Скоро в салона влязоха двамата шерифи.

— Не е ли най-добре веднага да му теглиш куршума, Джейк?

— Едва когато изясним нещата — каза Бъртън. — Щом се разберем по всички въпроси, ще го окачим на въжето. Дотогава е мой пленник. А какво ще стане с Джейми?

— Той, разбира се, също ще увисне на бесилката.

Ласитър запуши с удоволствие. Това, което в момента димеше между пръстите му, не беше обикновена пура. Трябваше да я изпуши до едно обозначено място и тези негодници щяха да преживеят малък фойерверк.

— Всъщност е жалко, че се скарахме — заговори отново Джейк Бъртън. — При това планът ни беше разработен до най-малки детайли. Първо пращаме по дяволите старците, после се заемаме с младоците. С тях е лесно да се справи човек.

— Само да не беше дошъл този дявол! — изръмжа Харди Ринък. — Но какво друго можехме да направим, освен да си подвием опашките! Иначе щеше да ни направи на глупаци пред целия град.

— Още от самото начало трябваше да му покажете зъбите си! — изкрещя Джейк Бъртън. — Тогава нямаше да се стигне до скарване помежду ни. Но да не говорим повече за това! Смятам, че вече всичко е в ред. Аз ще се оженя за момичето и ще получа ранчото „Четирите реки“. Сигурен съм, че ще бъдем добри съседи.

И тримата доволно се захилиха.

В този момент огънчето на пурата достигна обозначеното място. Ласитър спокойно хвърли угарката в краката на тримата негодници, които стояха плътно един до друг.

Чу се страхотен трясък. Стъклата на прозорците потрепериха и със звън изпопадаха на пода. Мъжете се разкрещяха диво и в първоначалната паника никой не знаеше какво да прави.

За сметка на това Ласитър веднага пристъпи към действие с „Елиас“-а и „Ягуар“-а. Това, което правеше сега, не беше нищо друго, освен самоотбрана. С невероятна ловкост той скочи от стола и само след секунда се озова в най-далечния ъгъл на салона, откъдето най-добре можеше да обхване ситуацията с поглед.

Двете специални оръжия вдигнаха такъв шум, че заглушиха дори дивия рев на бандитите.

Настъпи същински ад.

Като че ли беше минала цяла вечност, макар че стрелбата не трая повече от минута.

Скоро стана тихо. Вече никой не стреляше. Гъсти облаци дим излизаха през изпочупените прозорци.

С двете ужасяващи оръжия Ласитър беше станал пълен господар на положението. Въпреки всичко той беше нащрек. Нищо чудно да го нападнат откъм двора. Но нищо такова не се случи.

Отвън се чуха силни, повелителни гласове.

— Вече няма смисъл, хора! Който се предаде, ще заслужи почтен процес.

На пода се превиваха и стенеха двамата престъпни шерифи и съучастникът им Джейк Бъртън.

— Вие също ще си получите съдебния процес — каза мрачно Ласитър. — А аз се обзалагам на каквото искате, че няма да се изплъзнете от ръката на палача. Достатъчно зло сте причинили досега.

В салона влязоха група мъже. Шерифски звезди просветваха през кълбата дим, които постепенно се разсейваха.

Ранените бандити бяха вързани.

Някаква женска фигура се втурна към Ласитър и увисна на врата му. После лудо го зацелува.

— О, Ласитър! Ти наистина си непобедим! Какъв човек си ти, мили!

Това беше Кончита Лучеро. Ласитър не беше я виждал толкова отдавна. Значи това беше изненадата, за която беше споменал дон Ернесто Секула.

— Ти ли извика пълномощниците? — попита нежно той. Въпросът му беше излишен. — Значи дължа живота си на тебе. Не ми се вярва, че бих се справил сам.

Тя отново го целуна.

— Ех, Ласитър… Трябва да ти призная нещо.

Той се приведе към нежната женска фигура и се усмихна.

— Какво има, Кончита?

— Нали веднъж ти обещах вечна любов, Ласитър — прошепна тя. — Спомняш ли си?

Той помнеше всичко. Нежно погали косите й.

— Обичаш Ернесто, нали?

Кончита кимна през сълзи.

— Много съжалявам, Ласитър. Но не можах да постъпя другояче.

Той сърдечно се засмя.

— Е, тогава да тръгваме към Тенабо. Ще вземем и Мириам с нас. Има двама мъже в затвора на ония негодници, които ни очакват с нетърпение.

После я притисна отново до гърдите си. Чудесна жена беше тази Кончита!

Едновременно с това в мислите му изникна една друга жена. Името й беше Клер Манюел.

Нямаше никакъв интерес да я изобличи пред съда. Трябваше само да върне десетте хиляди долара, които му беше измъкнала с фалшивите си аса. А като обезщетение той щеше да й препоръча добър партньор. Тя трябваше да се съгласи на замяната, независимо дали я желаеше или не.

Ласитър беше обещал това на големия негър. А щом останеха сами, Самуел щеше да й даде да разбере.

При мисълта за тази предстояща схватка Ласитър се усмихна.

Очакваха го няколко весели дни в Тенабо…