Джек Слейд
Три фалшиви аса (5)

5.

Самуел Файермен леко побутна Ласитър с лакът.

— После ще ти разкажа нещо интересно, приятелю — прошушна му той. — Но само на четири очи. Никой не бива да ни чуе.

Двамата слязоха в салона. Самуел мина зад тезгяха и наля две чаши уиски. После тържествено вдигна своята и подаде втората на Ласитър.

— Може би е за последен път, приятел!

Шумът на улицата се усилваше. В града цареше хаос.

— Решили са непременно да обесят момчето — обясни тихо Самуел. — Някой ги е убедил, че сенаторът от Вирджиния сити не може да заповядва тук и че в нашия честен град единствено съдията определя кое е право и кое не.

— Ще отидем да видим — каза Ласитър. — Може би ще успеем да ги успокоим.

Зад бара се появи Клер. Тя изникна внезапно и безшумно като призрак. С демонична усмивка, както инстинктивно установи Ласитър.

— Чух последните ти думи — промълви тя. — Нима наистина смяташ да се намесиш отново в тази глупава история?

— Все пак аз съм пълномощник на сенатора, Клер — усмихна се той.

— Това няма ни най-малко значение.

— Защо мислиш така?

Тази проклета прелъстителна усмивка не слизаше от устните й.

— Защо Ласитър? — попита тя. — Нима наистина си аскет или просто се правиш на такъв?

Клер носеше тънка копринена нощница, която не скриваше почти нищо от прелестите на тялото й. Ласитър ясно разпозна онова място, което толкова го беше възхитило у тази необикновена и омагьосваща жена.

Но каква беше истинската й същност?

Ласитър, който все още не знаеше нищо за телеграмата, изпратена в Ел Пасо от Бригада Седем, смяташе, че е по лична работа в този град. Но и като частно лице той не можеше да допусне да обесят едно младо момче, единствената вина на което се състоеше в това, че е син на богатия ранчеро Андерсън.

Шумът от улицата все повече се усилваше.

— Време е да вървя — каза спокойно Ласитър и се обърна към вратата.

Самуел Файермен понечи да го последва, но Клер го задържа.

— Ти ще стоиш тук, Сами — нареди рязко тя. — В тази работа няма да се месиш.

Ласитър се обърна и я погледна още веднъж. Видя как се е притиснала с цялото си тяло до грамадния черен мъж и разбра, че тази жена беше ненаситна и си служеше с тялото винаги, когато искаше да постигне нещо.

Ласитър невъзмутимо прекрачи прага и излезе на верандата. Няколко фенера все още горяха. Лунна светлина осветяваше допълнително бурната нощна сцена.

Пред шерифския офис се беше събрала голяма тълпа. Повечето бяха мъже, но имаше и няколко жени.

Допреди малко се чуваха диви крясъци, но сега цареше тишина. Двамата шерифи бяха излезли на улицата.

— Чуйте ме добре, дами и господа! — извика гръмко Харди Ринък. — Днес следобед всички разбрахте какво каза господин Ласитър, пълномощникът на сенатора. Ще има ново заседание на съда. Така са решили във Вирджиния сити.

— Че какво ни засяга нас Вирджиния сити? — изкрещя някой. — Пет пари не даваме за тях!

Надигнаха се одобрителни крясъци. Друг мъж извика:

— Джексън е прав, шерифе! Ние сме свободен град и никой не може да ни се бърка.

Отново се надигна врява. Четирима мъже се раздвижиха и пристъпиха към стълбите, където бяха застанали двамата шерифи. Джексън и Ринък вдигнаха сачмените си двуцевки.

— Спрете! — извика Ринък. — Какво ви става, по дяволите? Ще вземете Джеймс Андерсън само през трупа ми! Но преди това тук ще се лее кръв. Ние сме представители на закона и никому не е позволено да ни изнудва.

Ласитър кимна доволно. Тия негодници се справяха чудесно с положението. Ако въпреки всичко се случи нещо лошо, те ще бъдат с чисти ръце.

— Джеймс Андерсън уби нашия съдия! — изрева мъжът, който от самото начало се беше самообявил за говорител на тълпата. — Осъди го редовен съд. Сенаторът от Вирджиния сити не бива да се меси в нашите работи.

Отново се чуха одобрителни крясъци.

Зад Ласитър се появи Самуел Файермен.

— Тия съвсем са полудели — прошепна той. — Знаеш ли коя е причината? Двамата, които крещят най-много, искат земите на Андерсън. При това нямат и понятие, че шерифите вече са предявили претенциите си. Ринък и Джексън са много хитри. Решили са въпреки всичко да премахнат Джейми. Ще се оставят да ги притиснат до стената, а когато им вземат момчето, ще твърдят, че не са виновни за нищо. Имат опит в подобни мръсотии! Знаеш ли какви са те, Ласитър?

Ласитър му кимна с глава едва забележимо. Очакваше напрегнато как ще се развият нещата по-нататък.

— Надявам се, че мога да разчитам на тебе, Самуел — каза той. — Намирам, че ти си точно подходящият партньор за мен.

Беше изненадан, когато негърът неочаквано се появи зад гърба му. Смяташе, че Клер ще успее да го задържи.

Ласитър закрачи през улицата към офиса. Спря спокойно до двамата шерифи. Приличаше на ангел хранител край двамата негодници, които трябваше да пазят закона в този град.

Те се усмихнаха с благодарност, сякаш се радваха, че е дошъл да им помогне.

Тълпата утихна.

— Всички знаете, че дойдох в града ви като пълномощник на сенатора Джеферсън — извика Ласитър. — Заповядам ви да запазите спокойствие, хора! Ще разговарям с вас, само ако престанете да крещите.

Гласът на Ласитър отекна гръмко в нощта. В бара ясно се чуваше всяка негова дума. Клер Манюел, останала сама, говореше на себе си:

— Какъв мъж! Защо не го срещнах по-рано? Тогава нямаше да се забъркам в тази проклета история…

Очите й се напълниха със сълзи.

В същата минута Ласитър забеляза как няколко мъже от предната редица се скупчиха един до друг и тихо си зашепнаха. Лицата им бяха мрачни. Бяха шестима и сигурно замисляха нещо лошо.

— Май че скоро ще се разрази буря — обърна се Ласитър към двамата шерифи. — Но вие се дръжте настрана! Аз сам ще се оправя. Вие само ще ме пазите откъм гърба.

Двамата негодници кимнаха ухилено.

Ласитър много добре знаеше какво си мислят в този момент. Бяха сигурни, че шестимата мъже ще го разкъсат на парчета. А когато тия типове се разправят окончателно с него, ще се намесят. Ще почне безредна стрелба и сигурно доста хора ще умрат. След това шерифите ще арестуват ония, които останат живи, и ще ги изправят пред съда за убийството на пълномощника на сенатора.

За Тоби Джексън и Харди Ринък най-после ще настъпи спокойствие, тъй като ще постигнат целта си. А и гражданите ще ги уважават още повече.

Ласитър скръсти ръце на гърдите си в знак, че няма намерение да се бие.

— Стойте по местата си! — проговори спокойно той. — Няма никакъв смисъл. Срещу мен нямате шанс.

Шестимата наистина спряха на две крачки от него. Бяха стреснати от твърдостта и безстрашието, които се излъчваха от Ласитър, и не посмяха да се нахвърлят върху него.

— Значи искате момчето — продължи все така спокойно той. — Ще го обесите, без да му дадете никакъв шанс. Що за хора сте вие? Ще ми се да ви заплюя! Ако се установи, че младият Андерсън наистина е виновен, той ще си получи заслуженото. Ако обаче друг е извършил убийството, защо да наказвате невинен?

Той посочи двамата мъже, които стояха начело и изглеждаха като двама братя.

— Вие сте водачите! — извика Ласитър. — Кажете си имената!

— Аз съм Джейк Бъртън — отговори единият, — а това е брат ми Ли. Прав си, Ласитър, ние сме предводителите на тези хора. Няма да търпим сенаторът от Вирджиния сити да се меси в работите ни. Заедно с всички останали граждани взехме решение присъдата да бъде изпълнена още тази нощ. А ако ти смяташ да ни попречиш, ще те разкъсаме на парчета! Нима си въобразяваш, че можеш да ни спреш? Трябва да си луд, за да си мислиш подобно нещо! — мъжът кипеше от гняв. Цялото му тяло се тресеше.

Ласитър остана съвсем спокоен. По лицето му не пролича и най-малко вълнение. Продължаваше да стои със скръстени на гърдите си ръце.

Под якето му беше скрит един „Ягуар“ — тайно оръжие, изработено специално за членовете на Бригада Седем. „Ягуар“ имаше четири барабана и четири цеви, разположени по двойки една над друга. Във всеки барабан имаше място за шестнадесет патрона от калибъра на въздушната пушка. Оръжието не беше непременно смъртоносно, но всяваше страх с непрекъснатата стрелба.

Ако Ласитър измъкнеше оръжието си изпод якето, щеше да настане страшна бъркотия. Но той нямаше никакво намерение да стреля. Смяташе да реши проблема по типичния за него начин.

В ушите му отекваха последните думи на Джейк Бъртън:

— Трябва да си луд, Ласитър!

Точно това му трябваше. Той хвърли кратък поглед през рамо към двамата шерифи.

— Вие не се намесвайте! — повтори той. — Сега вече това е моя лична работа.

Внезапно Ласитър скочи напред като тигър. Никой не го очакваше. За част от секундата грамадният мъж се превърна в ураган.

Двамата братя Бъртън получиха по един юмручен удар. Чу се страшен трясък. В следващия момент Ласитър сграбчи замаяните мъже с двете си ръце и ги изправи един срещу друг.

Тълпата отчаяно изрева. Братята Бъртън полетяха във въздуха, като изпищяха ужасено.

След секунди телата им се удариха в стоящите зад тях четирима мъже, които вече бяха извадили револверите си.

Никой не посмя да натисне спусъка. Не искаха да рискуват живота на шефовете си.

Настана страшна суматоха. Мъжете падаха един върху друг. В средата на тази бъркотия стоеше Ласитър и раздаваше юмручни удари на всички страни. Вече никой не беше в състояние да го спре. За него това беше добре дошло.

Мъжете и жените се дърпаха страхливо назад и се свиваха един до друг. Повечето гледаха ужасени нощния спектакъл.

Какво ставаше в техния град?

Как така един човек се разправи с шестима здрави мъже! Никой не можеше да проумее това.

Този бой беше точно по вкуса на Ласитър. Не му трябваше никакво оръжие. Ето че отново сграбчи един мъж и го запрати надалеч. Мъжът се строполи върху съучастниците си. Всички бяха като замаяни. Никой не беше останал незасегнат. А и бяха вцепенени от изненада при това внезапно нападение.

Триста дяволи! Нима беше възможно подобно нещо?

Ласитър се изсмя и юмруците му отново изфучаха във въздуха. Ясно беше, че е време да се сложи край. Само така щеше да накара града да го уважава.

Правеше това за Джейми, сина на убития си приятел. Правеше го и за Мириам, дъщерята на Джери О’Хара, също загинал от ръцете на бандити. Правеше го най-вече, за да изобличи двамата престъпни шерифи.

Развихри се страхотна борба! Отдавна не му се беше налагало да се бие така.

Ето го отново старият Ласитър! Неукротим като тигър, щом се налагаше да се бори срещу закостенели привички, срещу престъпна несправедливост и да защитава бедните и слабите.

Разбира се, че и самият той понесе доста удари, но не усети почти нищо. За всеки получен удар отвръщаше с два, многократно по-силни.

Тълпата гледаше напрегнато, останала без дъх. Някои се кръстеха.

— Това е дяволът! — прошепна една жена на съседката си. — Не може да бъде човек! Този тип ще ни изпрати в ада. Още в началото забелязах, че носи на челото си невидимия дяволски знак. Да бягаме, Магда!

И двете жени хукнаха да бягат. Последваха ги и други. Не само жени, но и много мъже бързаха да се приберат, поклащайки глави. Повечето бяха обхванати от паника, сякаш беше избухнал пожар.

Двамата шерифи бяха замръзнали по местата си.

Отсреща се появи Клер Манюел и застана до огромния негър Самуел Файермен.

— Ти разбираш ли нещо, Самуел? — прошепна тя. — Това човек ли е или не?

— Това е най-добрият човек, когото познавам — кимна с глава негърът. — Хубаво би било да има повече като него.

Клер го изгледа смутено.

— Нима ще застанеш срещу мене, Сами?

— Какво искаш да кажеш, Клер?

Двамата отново се загледаха напред.

— Много добре знаеш!

Самуел не отговори. Много мразеше да го наричат Сами. Всъщност какво ли означаваше той за нея? Нищо! Беше просто един роб. Клер го използваше само понякога, когато имаше нужда от мъж, по-различен от другите, за да й създаде разнообразие. Понякога дори се преструваше на влюбена.

Но иначе се любеше главно с двамата шерифи. А сега се прибави и този Ласитър…

Но Самуел хареса Ласитър още от първия миг, макар че не знаеше защо. Той винаги се вслушваше в гласа на инстинкта си, който му подсказваше, че новодошлият е нещо съвсем особено.

Междувременно тълпата се разпръсна между къщите и потъна в мрака. Братята Бъртън и съучастниците им или се свиваха, или лежаха в праха и стенеха от болка.

Ласитър стоеше сред тях, сякаш не беше станало нищо особено.

— Извинявайте! — произнесе с леден глас той. — Надявам се, че добре ще запомните урока, който ви дадох.

След тези думи спокойно се обърна към двамата шерифи.