Джек Слейд
Три фалшиви аса (6)

6.

През цялото време Ласитър беше обърнал гръб на своите противници.

Нима не можеше да предвиди, че в сляпата си ярост някой от двамата би могъл да изпразни пистолета си в гърба му?

— Ето така се действува — каза спокойно той. — Не бива да се оставяте да ви заплашват. Мисля, че е вече време да си лягате. Повече никой няма да се осмели да закача Джеймс Андерсън.

Двамата шерифи не помръдваха. Съвсем другояче си представяха развоя на борбата. Това ясно личеше по израза на лицата им и Ласитър неволно се сети за думите на Самуел Файермен. Джейк и Ли Бъртън искаха да присвоят земите на Андерсън, затова се опитаха да измъкнат момчето със сила от затвора и да го линчуват. „Бащата убит, синът обесен“ — така си мислеха тези негодници! А пък двамата шерифи вече бяха предявили претенциите си към същия имот и нямаха интерес да спасят затвореното момче.

„Вероятно има още една причина всички да искат смъртта на младежа — помисли си Ласитър. — Джейми сигурно знае нещо за убийството на баща си и на стария съдия.“

Зад гърба му се чуха стъпки. Ласитър хвърли бърз поглед през рамо и видя, че братята Бъртън и хората им се измъкват от мястото на боя.

Пред бара все още стояха Клер Манюел и негърът. Ласитър огледа наоколо и отново се обърна към шерифите.

Пред себе си имаше изпечени негодници! Ето че стояха като невинни агънца и дори се усмихваха. „Само остава да ме поздравят — каза си гневно Ласитър. — При това с удоволствие биха ми забили няколко куршума.“

Тия двамата явно имаха доста престъпления зад гърба си. Познаваха всички номера, а със сигурност знаеха и законите. Бяха легално избрани за равноправни шерифи и хората от града държаха на тях.

Междувременно гражданите се бяха разотишли, но Ласитър добре знаеше какви неща се говорят за него по къщите. Сигурно страшно го ругаеха. Той беше чужденец в малкия град край Палмето Ривър. На всичкото отгоре беше предотвратил в последния момент едно обесване, на което доста хора се радваха.

Сега пък беше пребил двама честни граждани — братята Джейк и Ли Бъртън.

Ласитър четеше мислите на хората от Тенабо и затова не си правеше никакви илюзии. Щеше да му бъде много трудно сам срещу целия град. А и двамата шерифи не бяха лесни противници. Освен това лъжата му, че е пълномощник на сенатора Джеферсън, все някога щеше да излезе на бял свят.

Ето че го бяха разкрили!

— Междувременно ние двамата размислихме добре, Ласитър — заговори Тоби Джексън. — И стигнахме до извода, че си един проклет лъжец. Я ни покажи пак документа, който ни тикна под носа днес следобед.

Ласитър се направи на учуден.

— Какво искате?

— Искаме да видим по-добре онази хартийка — обади се Харди Ринък. — Ние сме представители на закона и трябва да сме сигурни, че не си мошеник.

Ласитър ухилено поклати глава.

— Вече ви показах документа и това е достатъчно — отговори спокойно той. — Освен това не е в джоба ми.

— А къде е? — попита подигравателно Джексън. — Да не би да си го загубил?

Ласитър сви рамене.

— Много е възможно.

Двамата се ухилиха.

— Ти искаш да ни излъжеш, Ласитър — каза Ринък. — Но ние си спомняме за историята в Ларедо. Там успя да се измъкнеш от съда и да отървеш бесилката. Да, ние много мислихме за тебе. Въобще не вярваме на историята със сенатора. Ти пак блъфира. Признай си!

Ласитър изруга наум.

Не можеше повторно да ги излъже с фалшивия документ. Този път щяха да го прочетат дума по дума и измамата бързо щеше да бъде разкрита.

Какво да прави? Ако не намери изход, Джейми Андерсън със сигурност ще бъде загубен.

— Ами сега, Ласитър? — обади се Ринък. — Ще ни покажеш ли документа си?

За момент Ласитър се изкуши да им стовари по един юмрук, да измъкне Джейми от килията и двамата да изчезнат от града. Но бързо отхвърли тази мисъл. Така всички щяха да сметнат Джейми за виновен и положението му щеше да се влоши още повече. Беше необходима дяволска изобретателност, за да измъкне момчето от този лабиринт на беззаконието.

А Ласитър винаги разполагаше с достатъчно номера. В подходящия момент му хрумваше нещо неочаквано. Вътрешно той вече потриваше ръце от удоволствие. Имаше да се чудят тия мошеници!

— Предлагам ви да отидем в бара — каза Ласитър. — Там на спокойствие ще поговорим за всичко.

Двамата ухилено кимнаха.

— Добро предложение — похвали го Тоби Джексън. — Имам чувството, че ще намерим общ език.

Тримата тръгнаха към бара на Клер Манюел. По улицата вече нямаше жива душа. Зад тезгяха ги очакваха русата Клер и черният Самуел.

— Излез навън да пазиш, приятелю Самуел — обърна се към него Ласитър. — Нищо чудно някой луд да се опита да линчува момчето.

Негърът дори не трепна. Без да задава въпроси, той излезе навън. Ласитър остана сам с Клер Манюел и двамата шерифи. Жената бързо напълни три чаши с уиски. Изглеждаше доста нервна.

— Нека първо да изпием по нещо — каза Ласитър. — Смятам, че сме си го заслужили.

Всички вдигнаха чашите си.

— Ти наистина го заслужи — промълви Клер. — Никога не съм срещала боец като тебе. Как успя да се справиш с шестима мъже наведнъж! Целият град трепери пред тебе!

Двамата фалшиви шерифи изкривиха сърдито лица. Не можеха да преглътнат, че се е появил някой по-добър от тях. Затова тайно се заклеха да му го върнат тъпкано. Нямаше да му простят, това беше ясно.

— Действувах в името на закона — отговори Ласитър. — Смятам това за свой дълг.

Шерифите се изсмяха подигравателно.

— Я си спести сладките приказки! — изръмжа гневно Харди Ринък. — Поне сега бъди честен! Да не сме деца!

— Хайде, няма ли да ни покажеш документа? — попита Тоби Джексън. — Така ще избегнеш някои усложнения.

Ласитър се направи, че претърсва джобовете си. После въпросително изгледа Клер Манюел.

— Възможно ли е да съм го загубил горе в стаята ти? — попита той. — Толкова бързо се съблякох, че сигурно е паднал от джоба ми.

Тоби Джексън и Харди Ринък отново изкривиха лица. Противникът им беше улучил където трябва.

— Нима си спала с този кучи син? — изкрещя гневно Харди Ринък. — Вярно ли е, а?

Клер Манюел се усмихна.

— Защо не? — попита небрежно тя. — Ласитър е великолепен мъж. Сега той е един от нас. Пък и аз имах нещо предвид, когато легнах с него. Мислите ли, че не знаех кой е той?

Внезапно тримата избухнаха във висок смях. Най-после Ласитър разбра как стоят работите.

Клер Манюел беше съюзница на двамата шерифи. Как можа да се остави да бъде прелъстен именно от нея! Двамата прекараха незабравими часове заедно. Тя беше наистина великолепна жена и здравата му беше замаяла главата.

Значи спеше не само със Самуел Файермен, а и с тия престъпници. Явно нямаше никакви скрупули.

Как се смееха само! Бяха го изобличили, това беше ясно. Сега му оставаше само да направи благоприлична физиономия и да се включи в играта им. Нямаше какво друго да се прави.

Той иронично присви устни, посегна към бутилката с уиски и напълни чашата си.

— Поне признаваш ли си, Ласитър? — попита Клер. — Смелостта ти стига дотам, нали?

Той отпи глътка и небрежно кимна. Вече нищо нямаше значение. Сега трябваше да погледне врага направо в очите. Нямаше смисъл да се преструва. Номерът с документа нямаше да мине втори път.

— Прави сте — проговори той. — Наистина ви преметнах.

Клер застана плътно до него и сложи ръка на кръста му.

Шерифите продължаваха да се смеят, като че ли присъствуваха на някоя добра шега. На него му се стори, че те дори не се сърдят. Всъщност вече не се смееха, а по-скоро се хилеха. Държаха да чуят какво ще им кажат Ласитър и жената.

— Защо рискува така? — попита Клер. — Какво мислеше, че ще спечелиш?

— Това е дълга история — отговори Ласитър. — По-рано бяхме приятели с Ейбрахам Андерсън и с Джери О’Хара, когото също убиха. Мириам О’Хара ми разказа какво се готви тук и реших да намина насам. Нищо чудно да срещна някои стари приятели, казах си аз. За щастие пристигнах навреме.

— И тогава ни излезе насреща с проклетия си номер — каза Харди Ринък. — Какво ще спечелиш от това, Ласитър?

— Много неща — отговори спокойно той. — Но сега не мога да ви кажа нищо. Един ден ще разберете.

Клер се сгуши още по-плътно до него.

— Поне на мен няма ли да кажеш, скъпи? — прошепна му тя.

Ласитър поклати глава.

— На никого не казвам — отговори небрежно той. — Един ден ще го узнаете. Трябва само да имате малко търпение.

И тримата бяха станали сериозни. Вече никой не се хилеше, нито се усмихваше любезно както преди.

Без много да му мислят, двамата шерифи измъкнаха револверите си и ги насочиха право в гърдите на Ласитър.

Той спокойно отпи от чашата си и рече:

— Не се старайте толкова! И без това няма да ви кажа нищо. А ако сега ме застреляте, толкова по-зле за вас. Никога няма да узнаете каква игра се играе тук. И ще трябва да се откажете поне от един милион долара…

Мъжете и жената го изгледаха с разширени от изненада очи.

— Какво искаш да кажеш, Ласитър? — попита Клер. — Как да разбираме това?

— Има една голяма тайна — отговори тихо той. — Ще я научите, едва когато ми бъде възможно да ви я кажа. Сега не бива да издавам нищо. Имайте търпение! Още не му е дошло времето. Аз…

Той рязко прекъсна изречението и пристъпи към действие. За миг отново се превърна в истински ураган.

И този път не употреби оръжие. Удари едновременно с двете си ръце стиснатите юмруци на шерифите, които в един глас извикаха от болка. Ревът им беше като на два койота, попаднали в капан.

Револверите им издрънчаха на пода. С изкривени от болка лица, двамата притиснаха китки под левите си мишници, като подскачаха от крак на крак. Мина доста време, преди да престанат да вият. Болката постепенно заглъхваше.

Ласитър ритна револверите настрани и спокойно проговори:

— Ако желаете, можем да продължим. И без това добре съм загрял.

Едва завърши изречението, когато двамата мъже се нахвърлиха върху него. Пак изреваха, този път от гняв. Не можеха да преглътнат такова унизително поражение. Сега щяха да платят на този кучи син за всичко, което им беше сторил. И двамата бяха яки мъже. Бяха убедени, че няма да се уловят на въдицата му, защото много внимателно бяха наблюдавали номерата, които прилагаше.

Смятаха, че Ласитър просто е имал късмет. Този път, обаче, вярваха, че няма да му провърви.

Междувременно бяха забравили болката и беснееха от гняв. Нямаше да се оставят на един-единствен мъж, който и да е той, да ги унижи така, особено пред очите на Клер.

— Сега ще му покажем, Харди! — изръмжа Джексън. — Би било смешно, ако се оставим да ни надвие.

Ласитър елегантно се отдръпна назад.

— Я престанете, идиоти такива! — изкрещя Клер Манюел. — Няма смисъл да се биете.

Мъжете обаче не я послушаха. Ласитър гъвкаво се отстрани от пътя им и двамата нападатели полетяха напред.

После всичко стана много бързо. Ласитър сграбчи първо Харди Ринък, използвайки една от хватките, научени от японския треньор. Изведнъж Ринък се усети лек като перце. Като от само себе си, той се отлепи от пода и полетя срещу партньора си. Двамата мъже се строполиха на земята и останаха да лежат там като замаяни.

Ласитър с един скок се озова до тях, хвана ги за вратовете и с все сила блъсна главите им една в друга. Мъжете тихо изстенаха. Явно не им оставаше много сила.

Той ги повдигна и този път удари главите им в стената. Коленете им омекнаха и двамата се свлякоха на пода.

Широко разкрачен, Ласитър застана пред тях.

— Получихте ли си го? — попита с усмивка той. — Позволявам ви да опитате още веднъж, ако искате.

— Престанете! — изкрещя Клер. — Напълно е безсмислено. Нима все още не разбирате, че не можете да се мерите с Ласитър? Защо сте такива тъпаци?

Двамата се изправиха на крака, олюлявайки се. Очите им се бяха изцъклили. Ласитър пристъпи към тезгяха.

— Предлагам ви да пием по чаша — каза той. — Няма никакъв смисъл взаимно да си разбиваме главите.

Клер се усмихна прелъстително.

— Ти все повече ми харесваш! — каза тя. — Какъв мъж си само!

После напълни четири чаши с уиски. Двамата шерифи също се приближиха с несигурни стъпки към тезгяха. Най-после бяха проумели, че е безсмислено да се мерят с човек като Ласитър. Пъшкайки тежко, те застанаха до грамадния мъж, на когото нищо не му личеше.

— Ти спечели — изхриптя Тоби Джексън. Той посегна към чашата с трепереща ръка. — Явно си по-добрият…

— И аз така смятам — присъедини се към него Ринък, който едва си поемаше дъх. — Затова предлагам да сключим мир. Приемаш ли, Ласитър?

В отговор Ласитър вдигна чашата си.

— Защо да не приема? — усмихна се той. — Важното е сега да решим какво ще стане с Джеймс Андерсън.

Клер Манюел се усмихна доволно.

— Ти какво искаш да правиш с момчето? — попита тя и в гласа й ясно пролича съмнение. — Имаш ли някакъв план? Каква е тайната, за която говореше преди?

— Нали казах, че по-късно ще ви разкрия всичко — отговори Ласитър. — Ще мине доста време. Във всеки случай знайте, че става въпрос за много пари.

Очите на Клер светнаха.

— Колко пари?

— Смятам, че за трима ви ще има не по-малко от милион, ако следвате съветите ми.

Сега и двамата шерифи проявиха интерес. Бързо забравиха поражението си и протегнаха ръце на Ласитър. Той пое една след друга десниците им и здраво ги разтърси.

— Така ми харесвате — похвали ги той. — Повярвайте ми, няма да съжалявате, че се съюзихте с мен. Трябва да се държим здраво един за друг, ако искаме да постигнем целта си.

Всички вдигнаха чашите си.

— Няма ли поне да намекнеш нещо, Ласитър? — попита задъхано Клер. — Много искам да зная за какво се отнася.

Но и на самия него не му беше ясно.

Той просто искаше да печели време. Време за Джейми Андерсън. После всичко щеше да се уреди от само себе си. Поне Ласитър така се надяваше.

— Първо трябва да се погрижим за Джеймс Андерсън — повтори той. — Искам момчето да бъде освободено колкото се може по-скоро. Това е много важно. Иначе ония негодници може наистина да го линчуват. Братята Бъртън са хвърлили око на земите му.

— Откъде знаеш? — изненада се Клер. — Кой ти каза?

— Знам още много неща — отвърна тайнствено той. — Ще има да се чудите, като ги чуете.

Шерифите и жената многозначително се спогледаха. Ласитър се запита какви ли мисли ги вълнуват в момента.

— Но какво смяташ да правиш с Джейми? — попита напрегнато Клер. — Какъв е планът ти?

— Първо го пуснете — обърна се Ласитър към шерифите. — Всичко останало ще си тръгне от само себе си.

Тоби Джексън вдигна и двете си ръце в знак на протест.

— Но ние в никакъв случай не можем да пуснем ей така на свобода осъден на смърт убиец!

Ласитър се усмихна.

— Ще го направим да прилича на бягство. Момчето сигурно има приятели, които искат да му помогнат. Хората веднага ще повярват на това. Вие двамата имате опит в подобни неща. Затова се надявам, че все ще ви хрумне нещо подходящо.

— А на теб нищо ли не ти хрумна? — попита коварно Харди Ринък.

Ласитър поклати глава.

— Това е ваша работа. Сами се погрижете за освобождаването на момчето. В очите на хората от този град съм пълномощник на сенатора Джеферсън. Те вярват в това и аз ще се погрижа върху мен да не падне и сянка на съмнение.

Двамата мъже се спогледаха и си кимнаха.

— Е, добре — отговори Ринък. — А после? След като го пуснем, какво ще правим после? Ти какви гаранции ще ни дадеш, че играеш честно и почтено? Възможно е отново да искаш да ни преметнеш…

Разбира се, той имаше право. Ласитър не искаше нищо друго, освен да скрие момчето на сигурно място, далеч от града, за да не попадне в ръцете на тази банда негодници.

После всичко щеше да потръгне. Засега имаше нужда от свобода на действие.

Едва когато отпадне грижата за Джейми, той щеше да се заеме с двамата негодници с шерифски звезди на гърдите. Тежко им тогава! Ласитър още отсега се радваше на този ден.

— Харди е прав — намеси се Клер. — Все пак ни е необходима известна гаранция. Имаш ли пари в брой?

— Да, около десет хиляди — отговори откровено Ласитър.

Не му убягна как тримата си смигнаха съзаклятнически.

— Това звучи добре — каза Клер. — Хайде да поиграем на карти. Ако загубиш, десетте хиляди са наши. Ще ти ги върнем, когато се убедим, че не си ни излъгал — гласът й прозвуча изненадващо твърдо.

За Ласитър нямаше съмнение, че се готвят да го измамят.

„Три фалшиви аса!“ — помисли си той, въпреки че не знаеше, че предишния ден Робърт Саломон Смит, новият шеф на Бригада Седем, беше употребил същите тези думи.

— Е, съгласен ли си? — настоя Клер. — Ти естествено имаш шанс да спечелиш. Или ни нямаш доверие?

— Защо смяташ така? Все пак имаме горе-долу еднакви шансове — отговори Ласитър.

— Да, прав си.

— А по какви правила ще играем?

Клер се усмихна загадъчно.

— Има едно просто правило — каза тя. — Колода карти се поставя на средата на масата и всеки изтегля по една карта. Който накрая събере най-много аса, печели играта.

Ласитър веднага усети клопката.

— На десетте хиляди ли ще играем?

— За бога! — извика Клер. — Никога не бихме направили подобно нещо. Предлагам да играем на 500 долара. После може и да увеличим мизата. Съгласен ли си?

Той невъзмутимо кимна.

— Предложението ви е коректно. Ще играем. Веднага ли започваме?

Клер размени бърз поглед с двамата си съучастници, който не убягна от вниманието на Ласитър.

— Най-добре веднага — предложи тя. — Колкото по-бързо уредим нещата, толкова по-добре за всички ни. Съгласен ли си?

Той равнодушно вдигна рамене.

— На мене ми е все едно.

След пет минути четиримата седнаха на една от масите и започна напрегната игра с най-простите и същевременно най-безмилостните правила, които Ласитър беше срещал досега.