Джек Слейд
Три фалшиви аса (2)

2.

Вън от града, край брега на реката, се беше свило младо момиче с притиснати към тялото колене, скръстени ръце и подпряна върху тях глава. Раменете на момичето се тресяха и от устните й се изтръгваха потиснати ридания.

На отсрещния бряг на реката се появи самотен ездач. На това място имаше брод и той спокойно можеше да премине оттатък. Когато спря, момичето вдигна очи.

— Здравей, малка госпожице — поздрави я мъжът.

Девойката видя насреща си извънредно висок и едър човек. Цялата му външност напомняше на прериен вълк.

Името на мъжа беше Ласитър. Той не идваше случайно в този град. Един от познатите му в Ел Пасо му беше разказал, че в Тенабо са отседнали двамата, които му бяха изиграли страхотно гаден номер преди две години надолу по Рио Гранде. Тогава без малко щяха да окачат Ласитър на бесилката. Бяха го обвинили в убийство.

Всичко бяха пресметнали, само не и хладнокръвието му. Смятаха, че пред себе си имат глупак и лесно ще се разправят с него. Само за един час Ласитър успя да убеди съда в своята невинност. Когато веднага след това потърси двамата негодници, за да ги накаже, те бяха изчезнали. Тогава реши, че няма смисъл да ги преследва. По онова време си имаше достатъчно други грижи. Освен това сметна, че си има работа с бандити, които някой ден непременно ще си намерят майстора.

По-късно узна в Ел Пасо, че Тоби Джексън и Харди Ринък са се заселили в Невада. В град Тенабо дори ги избрали за шерифи. Освен това му разказаха, че Клер Манюел е собственица на най-доброто заведение в града и много се е сприятелила с двамата негодници.

— Ще ида да видя какво става там — беше казал Ласитър и веднага беше потеглил на път.

Първо се качи на влака до Вирджиния сити. Там си купи черния жребец, който яздеше сега, и препусна към Тенабо.

Момичето страхливо се вгледа в непознатия конник.

— Не се ли познаваме, господине? — попита плахо то. — Мисля, че вече съм ви виждала.

Ласитър също погледна девойката и тя му се стори позната. Тези червени коси, покритото с лунички лице и веселото чипо носле. Тези блестящи зелени очи! Нещо проблесна в паметта му. Изведнъж се сети.

— О’Хара! — извика той. — Познах ли? Ти си дъщерята на Джери О’Хара?

Девойката се изправи.

— Да, точно така — извика тя. — А ти си Ласитър, нали? По-рано винаги те наричах чичо Ласитър. Тогава бях малко момиче.

Тя изтича към черния жребец. В очите й все още блестяха сълзи. Спря пред коня и когато вдигна очи, в тях се отрази цялото й отчаяние.

— Небето те изпраща, Ласитър! За мен това е истинско чудо! Сигурна съм, че ти ще ми помогнеш — но веднага след това поклати тъжно глава. — Не… Вече никой не може да помогне. Ти си съвсем сам.

Сълзите отново потекоха по страните й. Ласитър слезе от коня и обгърна девойката с две ръце.

— Успокой се, Мириам — промълви меко той. — Нали така се казваше?

Тя кимна и Ласитър видя, че се мъчи да изглежда смела.

— Те ще обесят Джейми! — изхлипа момичето. — А той нищо не е направил. Той само…

Ласитър веднага разбра.

— Кога ще го обесят? — попита бързо той. — Стегни се, Мириам! Трябва да ми обясниш какво става в града.

Както стоеше съвсем близо до него, той си я спомни много добре. Мириам, дъщерята на стария му приятел О’Хара. Животът наистина беше пълен със случайности.

— След половин час всичко ще бъде свършено — прошепна едва чуто тя. — Аз избягах от града. Нищо не можех да направя. Никой не вярва на Джейми. Гражданите са против него. А шерифите правят каквото си искат. Всеки се страхува да им се възпротиви. Те са силни и хората им се подчиняват. Ако само знаеше какво става в Тенабо…

Мириам отново се разплака. Беше напълно отчаяна, а Ласитър усети, че у него се надига неудържимо желание да заличи сълзите от това младо лице и да откъсне шерифските значки от гърдите на ония двама негодници.

Гневът в гърдите му се превърна в буря. В сърцето му се надигна сляпа омраза и страст към насилие, но той веднага се овладя. Каза си, че сега не е време за емоции, че трябва да бъде спокоен и разсъдлив, да се държи така, сякаш малката Мириам и нейният Джейми въобще не го засягат.

— След половин час? — повтори той, за да е сигурен. — Наистина ли, Мириам? Твоят Джейми ще бъде обесен след половин час?

Тя кимна. Лицето й потръпваше. Не беше в състояние да произнесе нито дума.

Ласитър се метна на черния си жребец.

— Чакай ме край реката, Мириам — каза той. — Скоро ще се върна или ще ме посещаваш в гробищата.

И потегли в галоп.