Джек Слейд
Три фалшиви аса (13)

13.

Малкият затвор зад шерифския офис се охраняваше от Самуел Файермен. Двамата мошеници набързо го бяха провъзгласили за помощник-шериф.

Когато в затвора влезе Ласитър, негърът го посрещна с широка усмивка. Ласитър беше сам, понеже шерифите пируваха с Клер в „Невада стар“, така че той имаше свобода на действие.

— Здравей, Сами!

Огромният мъж се приведе напред и с едва забележимо движение му даде знак да говори колкото се може по-тихо.

— Джейми ми разказа всичко — зашепна той. — Вече знам, че дон Ернесто ти е приятел. Сигурно искаш да поговориш и с двамата, Ласитър. Ела, ще те заведа.

Те влязоха в помещението с килиите. В две от тях, разделени от желязна решетка, седяха на малки столчета дон Ернесто и Джеймс Андерсън и тихо разговаряха. Като познаха Ласитър, те скочиха радостно на крака и пристъпиха напред.

— Цяло чудо е, че са те пуснали да влезеш сам — промълви тихо Джейми.

— Смятат, че съм попаднал в капана — измърмори Ласитър. — Знаеш ли за какво става дума, Джейми?

— Аз му разказах всичко — обади се мексиканецът. — Момчето е подготвено.

— А ти откъде знаеш, Ернесто? — изненада се Ласитър.

— Чух разговора ти с шерифите и без особени усилия възстанових останалото — усмихна се той. — Всъщност ситуацията е ясна. Две банди искат на всяка цена да завладеят фермите на Мириам и Джейми. Няма да се спрат пред никакво престъпление, за да достигнат целта си. Прав ли съм?

— Точно така — отговори Ласитър и измъкна документа от един от многобройните джобове на специалното си яке „Левис“. Беше подготвил пълномощното още в бара на Клер заедно с нея и двамата фалшиви шерифи. Беше обсъдил с тях още някои неща, които засега не смяташе да съобщава на приятелите си.

Когато му дойдеше времето, щеше да ги изненада.

Открит оставаше обаче въпросът, дали ще се стигне до тази изненада. И какво ще стане, ако Ласитър не се завърне от опасната си експедиция?

— Съставих един документ и ти трябва само да го подпишеш, Джейми — обясни той. — Двамата шерифи се подписаха като свидетели. Тук е споменато, че съм упълномощен да извърша от твое име всички необходими формалности относно продажбата на твоето ранчо. Също така съм упълномощен да получа изтъргуваната за него цена.

Джейми конвулсивно преглътна.

— Трябва да ми го обясниш по-подробно, Ласитър — каза дрезгаво той. — Откъде ти хрумна тази безумна идея? Да продам ранчото си? Никога!

— Много ясно, че не разбираш — отговори спокойно Ласитър. — Затова ще ти разкажа всичко от самото начало. Слушай…

Когато свърши, момчето кимна с разбиране.

— И ти вярваш ли, че ще успееш да се справиш сам с Джейк Бъртън? — попита със съмнение в гласа той.

Ласитър сериозно кимна.

— Твърдо съм уверен, Джейми. Ако човек не вярва в това, което върши, по-добре е изобщо да не се захваща. Разчитай на мен. Не само Джейк Бъртън, но и другите двама негодници ще преживеят няколко неприятни изненади.

Джейми се опита да си придаде смелост, но очите му се навлажниха.

— Ще се моля за теб, Ласитър — прошепна той. — За теб и за Мириам. Ако с нея се случи нещо, ще изпозастрелям ония негодници. Всичките! Кълна се в бога!

През решетките Ернесто сложи ръка на рамото му.

— Ласитър ще се справи, приятелю — проговори окуражаващо той. — Него също го очакват изненади.

Ласитър смръщи вежди.

— Как да разбирам това, Ернесто?

Големият мъж тайнствено се усмихна.

— Почакай малко! Обикновено ти си този, който подготвя изненади на другите. Защо веднъж да не стане обратното?

Ласитър много добре знаеше, че няма да измъкне нищо повече от устата на приятеля си. Всички усилия щяха да отидат напразно.

— Време е да вървя — каза той, когато Джейми подписа документа. — Много скоро ще чуете отново за мене.

Двамата със Самуел Файермен се върнаха в офиса.

— Имам една молба към теб, Ласитър — промълви смутено големият негър, когато останаха сами. — Тя е доста необикновена. Аз…

Той се поколеба. Не можеше да намери точните думи.

— Хайде давай, Сами! — подкани го приятелски Ласитър. — Ти толкова много ми помогна. Защо сега и аз да не направя нещо за тебе?

Самуел Файермен го хвана за раменете и думите изригнаха спонтанно от сърцето му.

— Когато… когато тази каша отмине, ти и с Клер ли ще се отнесеш като с другите негодници, Ласитър? Работата е там, че Клер и аз… искам да кажа, че когато сме двамата насаме, ние с нея се разбираме много добре. Очакват я доста неприятности, ако се разчуе, че и тя е забъркана в тази история. Аз мога да се справям с нея. Ще ми я оставиш ли? Имаш ли нещо против да я взема за жена?

Ласитър се усмихна.

— Защо да имам нещо против? Това си е твоя работа, Сами. Първо, обаче, трябва да свършим другата работа така, както съм я замислил. Във всеки случай имаш моята дума. Клер си е твоя. Аз няма да се намесвам.

С тези думи той излезе от офиса и закрачи през прашната улица към „Невада стар“. В стаята остана слисаният, загубил ума и дума Самуел.

Ласитър влезе в салона, който по това време на деня беше пълен с клиенти. С опитния си поглед той обходи лицата на мъжете и установи, че по масите са насядали поне няколко души от бандата на Джейк Бъртън.

Точно на това разчиташе Ласитър.

Той небрежно тръгна към тезгяха и размаха документа, така че да го видят всички в салона.

— Готово! — извика триумфално. — Постигнахме целта си, господа!

Харди Ринък и Тоби Джексън веднага протегнаха ръце, но Ласитър светкавично скри „ценния“ документ в джоба на якето си.

— Дай го тук! — извика Ринък. — Не е само твой. Документът е наша обща собственост.

Ласитър развеселено се изсмя.

— Той е мой и само мой — отговори небрежно. — А вие и сами можете да поискате подписа на Джейми. Аз вече успях. Но не съм сигурен, че ще успеете. Аз обаче имам всичко, което ми е нужно.

— Сега ще видим! — изръмжа ядно Ринък и смушка приятеля си в ребрата. — Напред, Тоби! Да му покажем на това копеле!

И двамата моментално се нахвърлиха върху него със стиснати юмруци и гневни ругатни.

Ласитър светкавично блокира атаката с изключителна твърдост, както се стори на всички наоколо. Но сцената, която се разиграваше сега, беше предварително уговорена между Клер и шерифите, само че никой, дори приятелите му в офиса, не знаеха за това.

Борбата беше много кратка и Ласитър я проведе с яростта на тигър. След много крясъци и стонове, двамата разбойници се озоваха повалени на дървения под.

Той ги изчака, докато седнат с пъшкане, и проговори с леден тон:

— Най-добре е никога вече да не се захващате с мен, приятелчета. И не ми се пречкайте по пътя. Сключил съм споразумение с Джейк Бъртън и държа на думата си. Да го знаете!

Той се обърна към бара и Клер усмихнато му наля голяма чаша уиски.

— Ти все повече ми харесваш — прошепна тя. — Веднага бих се омъжила за такъв като тебе.

— Сега не му е времето — отговори уклончиво Ласитър. Имаше доста по-важни работи от женитбата. Клер грациозно прокара език по чувствено извитите си устни.

— Не може ли поне да направим един малък опит? — попита кокетно тя и посочи нагоре към стаята си.

— По-късно ще се видим — отговори той и излезе от бара.

Двамата шерифи се надигнаха с пъшкане и се хванаха за тезгяха, за да не паднат.

— Не го вземайте много навътре — утеши ги Клер. — Ще дойдат и по-добри дни за нас.

— Бъди уверена в това — изръмжа Харди Ринък, а Тоби Джексън утвърдително кимна. — Този тип ще си плати за всичко. Даже ако Джейк се хване на въдицата, Ласитър още няма да е постигнал целта си. Този глупак само си въобразява разни неща.

— Може би най-добре е да се съюзим отново с Джейк — предложи тихо Тоби. — Както по-рано. Заедно с него бихме могли…

— Забрави това! — изръмжа Ринък. — Джейк да върви по дяволите! Вече не искам да имам нищо общо с него. Когато най-после се отървем от този тип, тук ще настъпи спокойствие.

* * *

Към полунощ двама души препускаха в галоп към „Дъст вели“. Те не щадяха конете си и измъчените животни се олюляваха като пияни, когато преминаха последните сто метра до двора на ранчото.

На верандата се появи Джейк Бъртън, който въобще не беше лягал. През цялото време очакваше новини от града.

Най-после хората му пристигнаха.

Той ги разпита подробно, после ги накара да повторят цялата история. Просто не можеше да се начуди.

— Излиза, че оня кучи син наистина е удържал на думата си! — мърмореше непрекъснато той. — Направо не мога да повярвам. Та това е истинско чудо!

— Сега вече знаем, че Ласитър ще дойде, шефе — каза един от двамата пратеници. — Да го застреляме ли веднага, щом си пъхне носа тук?

Джейк Бъртън властно поклати глава.

— Аз определям кога! Единствено аз! Кажете го на всички в ранчото! Щом дойде, бъдете постоянно нащрек, но не смейте да се намесвате. Вървете сега!

Двамата мъже бързо се надигнаха от столовете си и опразниха чашите с уиски, които шефът милостиво им беше предложил.

След като те излязоха, Джейк Бъртън още дълго седя сам до голямата маса в столовата, подпрял глава на ръцете си и дълбоко замислен. Тази нощ той изобщо не заспа. Предчувствуваше, че над него е надвиснало нещастие, но не искаше да го признае дори пред самия себе си.

Ласитър скоро ще дойде!

Тези думи неотстъпно кръжаха в превъзбудения му мозък. А противникът му вече беше на път…