Цончо Родев
Двама против ада (40)

Приложение I
Обяснения на непознатите думи

Акакия — един от царските знаци, смятан за символ на скромност; представлявала торбичка от червена кожа, напълнена с пръст.

Алебарда — старинно оръжие във вид на копие на края с брадва.

Апокриспарий — царски или императорски пратеник. През епохата тази и другите подобни длъжности и почетни звания са заимствувани почти напълно от Византия заедно с наименованията.

Асикрит — секретар.

Аспра — дребна сребърна монета.

Бащинници — категория селяни в средновековна България в най-добро положение: икономически свободни, незакрепостени и подчинени направо на централната власт. (Сравни парици и отроци.)

Божек — просяк.

Бомбицин — предшественик на съвременната хартия.

Велик примикюр — придворен маршал; дворцов церемониалмайстор.

Вития — сладкодумец, красноречив човек.

Волоберщина — данък за притежаване на рогат добитък.

Вражда — глоба.

Гончия — вестоносец.

Деспот — най-висша титла, по ранг веднага след царя. Обикновено се давала само на едно лице и едва след неговата смърт преминавала на друго.

Димнина — един от многобройните средновековни данъци: на къща (на комин). Сравни също комод, тревнина и волоберщина.

Дукат — златна венецианска монета с висока стойност.

Епикерний — царски виночерпец; чашник — висша благородническа титла. Както другите подобни, тя имала повече символично съдържание, а не означавала, че благородникът наливал вино на своя цар.

Кастрофилакс — началник на крепостта (на крепостната стража).

Катепан — управител на града.

Комод — данък в пари, добавъчен към натуралния десятък.

Кочия — колесница.

Купец — търговец.

Логотет — висша длъжност, отговаряща на пръв министър или канцлер.

Нимба — сияние във вид на кръг около главата на светия в християнската иконопис като символ на святост.

Номизма (или перпера) — византийска златна монета.

Нотарий — писар.

Отроци — най-нисшата категория селяни в средновековна България: безимотни, закрепостени (но не роби).

Паракимомен — пръв постелчик, началник на царската спалня — почетна титла.

Парици — селяни полусобственици, зависими от феодала.

Перпера — в България по-популярно название на византийската номизма.

Побирчия — лице, натоварено да събира данъците, помощник на практора.

Позорище — театър; представление.

Поприще — стара мярка за разстояние, равна на 1000 стъпки (около 300 м).

Практор — бирник; лице, натоварено да събира данъците.

Прония — право да се използуват земи и селяни без придобиване на собственост върху тях.

Прониар — облагодетелствувано лице, получило от царя прония; обикновено прониарите поемали задължение в случай на война да представят на централната власт определен брой войници, облечени, въоръжени и хранени от самите прониари.

Протовестиарий — управител на държавното съкровище; министър на финансите.

Протоиракарий — царски соколар — почетна служба.

Протокелиот — царски адютант.

Протоспатар — началник на царската охрана.

Протостратор — висш военачалник, но все пак след царя, който, като самодържец, бил главнокомандуващ.

Псалт — църковен певец.

Саваот — едно от прозвищата на бога в християнската религия.

Севаст — съдебен чиновник, служител в правораздаването.

Севастократор — висша титла, обикновено давана на брата на царя.

Синклит — болярски съвет, в който участвували само великите боляри и главата на църквата.

Тартар — друго име на подземното царство, на ада.

Тартор — главатар, цар на дяволите.

Тат — крадец.

Технитар — занаятчия.

Тревника — данък за ползуване пасища.

Турма — военна част във византийската войска в състав 5000 души.

Флорини — златни монети на средновековна Флоренция.

Хора — административна област. По времето на Иван Асен II хорите са били десет.