Цончо Родев
Двама против ада (25)

25

— Прости на верния си Семир, царство ти, загдето е принуден да те посрещне с лоши новини.

— Какво да ти прощавам, Семире? Кога си идвал да ми съобщаваш нещо друго, освен лоши новини?… Що има сега?

— Нивга не е бивало да застана пред тебе с по-тревожни вести, господарю. Спомни си, преди три недели проводих верен човек на разузнаване към Овчага и по-нагоре, към Карвунската хора. Тази сутрин се завърна. Ще благоволиш да го изслушаш?

— Нещо за онзи Деян ли?

— То е по-малката от двете новини. Деян е измамник, господарю. Катепанът Вълкан наистина е имал син Деян, но той починал тази зима от ушебол. Нашия нито са го чували, нито са го виждали. Разбираш ли, царство ти, използувал е чуждо име, за да проникне тук и да съзаклятничи, да плете нишките на заговор против тебе.

— От името на кого? В чия полза, искам да кажа?

— Досещам се нещичко, ще се досетиш и ти, когато изслушаш пратеника. Но се надявам да го научим и от самия Деян.

— Задържан ли е?

Семир потвърди:

— Страхувах се птичката да не избяга, та го сторих преди твоето завръщане от манастира, царство ти. Държа го в отделна килия, за да няма връзка с другите задържани, да им предаде нещо.

В разговора им за пръв път се намеси и Чъсмен. Той потри многозначително ръце, когато се закани:

— Аз се наемам да развържа езика на Деян, царство ти.

Борил го стрелна със студен поглед.

— Един протоспатар има по-важни задачи от изтезаването на затворниците, Чъсмен. — После заповяда на кастрофилакса: — Нека доведат твоя разузнавач, Семир.

Доведоха го. Беше някой си Богдан, син на Яков; нищожество някакво, издигнало се, слухтейки и подпитвайки по пивници и стъгди. Поласкан, че е застанал лично пред царя, той не скриваше ликуването си и глуповатото му кръгло лице сияеше като тиган на слънце. Семир не го остави да се опива дълго в радостта си, а със стегнати въпроси го предизвика да заразказва. Да, Богдан бил в Овчага и там научил за кончината на истинския Деян. После подочул тревожни слухове и продължил на север да ги провери. Всичко се оказало вярно — цялата Карвунска хора, че и част от Стохълмието и Преславската били вече под властта на Йоан Асен…

— Какво, какво? — трепна Борил и не седна, а падна върху стола. — Чие име произнесе, човече?

— На Йоан Асен, царство ти, сина на стария Асен. Една седмица преди деня на Петър и Павел е прегазил Дунава начело на руски дружини и досега е завладял, кажи го, една четвърт от царството.

Борил избърса студената пот, избила по челото му, после прекара пръсти и през хубавата си кестенява коса.

— Значи е жив! — промълвиха устните му. — Жив!… Онова, от което винаги се страхувах, излезе истина… Куманите, ах, проклетите кумани, уж преданите съюзници, не са изпълнили дълга си…

Макар да приказваше на себе си, Семир му отговори; може би си го позволи, защото се бе засегнал от нападката срещу куманите:

— Той изобщо не е бил при моето племе, царство ти. Била е хитра измама — пуснали са слух, че е побягнал при куманите, пък той отишъл в Русия… Изчакал е там да възмъжее и ето го сега с руски дружини отсам Дунава.

Царят разтърси глава и отчасти възвърна самообладанието си.

— Има нещо, което не разбирам. Моят мил братовчед е стигнал до Дръстър…

— До Проват, царство ти — самоволно го поправи Богдан.

— До Проват!? Че това е по-близо до Търнов, отколкото до Вичина!? — Борил повторно направи усилие да надмогне тревогата си. — Чудя се друго, Семире. Ако вестите на твоя разузнавач са истинни…

— За това отговарям с главата си, царство ти — вметна кастрофилаксът.

— … как е възможно нашественикът да стигне на две крачки от престолния ми град и ние да научаваме едва сега?

— Това е най-тревожното от всичко, господарю. — В този момент Семир изглеждаше направо жалък — смален, пепеляв на цвят и с клюмнали уши. — Всички българи по пътя на младия Асен се отвръщали от тебе и преминавали на страната на нашественика. Разбираш ли, царство ти, ВСИЧКИ! Не се е намерил НИТО ЕДИН знатен или безизвестен, ял досега от ръката ти, който поне да притича дотук и да те извести за настъпващата злина. Неблагодарници! Имали наглостта да прогласяват Йоан Асен за освободител — пфу, освободител! — и се нареждали под пряпореца му с всичките си бранници и с цялото си оръжие.

— Деян, мнимият син на Вълкан от Овчага?

— Вълкан от Овчага също преминал към нашественика, царство ти — повторно дръзна да се обади, без да е бил попитан, Богдан.

— Предполагам, че Деян е проводен от Йоан Асен като шпионин и смутител в престолнината. Нямам сведения да е разпространявал името на господаря си, но затуй пък със сигурност зная, че е настройвал народа да се вдигне срещу тебе. И те е наричал престолокрадец, господарю.

— Ще си плати за това — закани се Борил, — ще си плати с горницата. Но сега имаме по-важна работа да спрем пътя на приближаващата чума. — Той кимна към Богдан, но без да благоволи да го погледне — тази човешка отрепка му беше неприятна. — Уреди платата на този човек и го освободи. Нека да следи какво е настроението в Търнов. Излез и ти, Чъсмен.

Тази последна заповед беше необичайна, но Чъсмен прояви достатъчно здрав разум, за да не я оспори. Когато остана сам с кастрофилакса, Борил стана и дълго се разхожда из стаята. Крачките, нервни и възбудени, издаваха състоянието на духа му. А хлътналата между раменете глава сякаш беше олицетворение на безнадеждността.

— Какво ще кажеш, Семире? — тежко попита царят, когато отново зае стола си. — Преди мене знаеш новината, трябва да си я премислил.

— Почти не мога да кажа повече от очевидното, господарю. Онова, което не ни оставя място за избор. Нашата цел е да запазим престола ти. Но дори и да не мислехме за престола, пак сме длъжни да се сразим с нашественика. Заради живота си, господарю…

— И заради живота, и заради престола — не допусна уговорки Борил. — Въпросът е как разбираш това „да се сразим с нашественика“. Ако освен руските дружини Йоан Асен има и българската войска от Карвунската и Преславската хора, ние не ще можем да му противопоставим равностойна бранна сила. — И изпъшка горестно: — Ах, проклети да са тези предатели!…

— Чия е вината, загдето научихме за нашественика едва когато е, речи го, под стените на царевград Търнов?

— Знам ли? Навярно на логотета. Но не се хващай за това, Семире. Глупаво е да виним и наказваме Тихомир за някакво бездействие, след като самите ние превърнахме длъжността му в празна дума.

— Ако знаехме навреме, щяхме да призовем войските от запад и юг…

— „Ако“, „ако“!… — избухна царят; като всеки слаб характер той лесно стоварваше лошото си настроение върху другите. — Ако преди единадесет години бяхме яздили достатъчно бързо от Солун до Търновград, сега нямаше да има никакъв Йоан Асен, който да си иска престола. Нито той, нито брат му… Впрочем какво е станало с Александър?

— Жив и здрав. И приближава с бате си.

— Един ли е, или са двама, за нас вече е без значение. — Те помълчаха; тишината беше така тягостна, че от нея се чувствуваше болка в ушите. — Щеше да ми кажеш как си представяш сразяването на нашественика — напомни царят.

— Не можем да излезем в открито сражение. По-слаби сме, пък и…

— Пък и…?

— Войската е несигурна, царство ти. На Петровден Карач те запази от стрелата. Но в едно сражение стрелите могат да долитат не само отпред, откъм врага, но и отзад…

— И какво предлагаш?

— Да се затворим в Търнов, царство ти. Под слънцето няма пълководец или войска, способни да превземат тази крепост.

— Стената е сигурна. Но сигурно ли е и отсам нея?

— Зная хиляда начини, за да въведа сигурност и вътре в крепостта. Страхът понякога е по-добър съюзник от обичта, царство ти.

Борил кимна утвърдително:

— От тебе сигурността, от мене отбраната. Да, аз сам ще поема ръководството на отбраната.

— Ратен? Все пак той е протостратор…

— Ратен? Не ме карай да се смея, Семире. Какво можем да очакваме от един мех, пълен с вино, като Ратен? Но синклита няма да пренебрегнем… поне за очи. Ще се допитам до него… и ще правя всичко, както ми подсказват умът и волята.

— Правилно — съгласи се Семир. — Нямаме полза да настройваме великите боляри против нас. Другите грижи са ни достатъчни.

— Разбрахме се — стана на крака царят. — Свикай синклита още днес следобед.

— Ще бъде! А вечерта аз имам друга работа. Деян.

— Ще дойда и аз, за да го чуя, когато ще запее нова песен. — И с тези думи се разделиха. Царят се отправи към покоите си, а кастрофилаксът отиде да разпрати вестители до великите боляри и архиепископа.