Цончо Родев
Двама против ада (39)

39

(Вместо епилог)

Цар Йоан Асен напълно осъществи клетвеното си обещание. В годините на неговото властвуване (1218–1241) България достигна най-големия си разцвет за цялото средновековие. Той даде на народа продължителен мир, но междувременно с умни политически ходове възвърна онези живи части от плътта на България, които предшественикът му с лека ръка бе загубил — земите на латинския васал деспот Алексий Слав, а също и Бялград и Браничево с областите около тях. Страната разбогатя, процъфтяха просветата и занаятите, възкреси се и се оживи търговията с целия тогавашен свят. Разцветът наложи България да има вече собствени пари и Йоан Асен запълни тази нужда — за пръв път при него започнаха да се секат златни, сребърни и медни монети. А на седемнадесетата година от своето царуване (1235 г.) той сполучи също да възобнови българската патриаршия, с което осигури независимостта на родната ни църква.

Със съседите си той поддържаше отношения на мир и разбирателство. Но когато злонамерен владетел посегнеше с алчна ръка към българските земи, царят съумяваше да покаже, че миролюбие и бранна немощ са различни неща. Това най-тежко изпита върху себе си вероломният Теодор Комнин, солунско-епирският деспот. Той нахлу с изненада в България, но Йоан не остана безучастен като своя предшественик и го пресрещна с войските си. И на 9 март 1230 година стана прочутата Клокотнишка битка. Като ползуваше съветите на своя изпитан в много сражения протостратор Годеслав, Йоан Асен разположи силите си по най-разумен начин. И когато битката започна, прехвалените турми на Теодор Комнин се разбиха в гранитната скала, която българите образуваха с гърдите си. После царят издигна на едно копие онзи договор, който византиецът беше погазил с нападението си, и с него вместо пряпорец поведе воините си в насрещен удар. Теодор Комнин се опита да се удържи, но тогава откъм гърба му се появи една конница, бърза като току-що пусната стрела. Нейният начелник Деян помете тилните части на ромеите и завладя стана им. Обкръжен от всички страни, деспотът се принуди да моли за милост. Така войската на Теодор Комнин беше разгромена напълно, а самият той заедно със семейството си, много роднини и всичките си сановници и военачалници падна в плен. Йоан Асен заповяда тях да отведат в Търновград, а прояви безпримерна милост към простите войници, като ги върна по селищата и домовете им. А когато тръгна с войската си подир тях, „всички безкръвно му се подчиняваха“ и както ще отбележи хронистът Георги Акрополит, признаха неговата власт „Адрианопол и Димотика, после целият Волерон (б.а. — долните течения на Места и Марица), Серес, Пелагония, Прилеп и околностите им. Той пребродил Велика Влахия (т.е. Тесалия), завладял Албания и оплячкосал чак до Илирик“.

Така България се разпростря от Карпатите на север до Бялото (Егейско) море на юг и от Черно море на изток до Синьото (Адриатическо) на запад. И както ще отбележи неизвестният автор на Проложното житие на св. Иларион Мъгленски, Йоан Асен станал „господар на българи, гърци и франки, на сърби и албанци и на всички градове от море до море“.

Защото тази беше великата правда на България, в името на която народът низвергна престъпния цар Борил и се нареди като един зад Йоан Асен, сина на стария Асен.