Андрея Илиев
Защо? (7)

7.

Кафе, бисквити, намазани с масло и няколко квадратчета шоколад. Райска закуска — това го няма и в София. В тая война храненето не може да се сравнява с Европейската. Какво не ядохме тогава — змии, гущери, скворци, мишки, френска смазка за конски амуниции и обувки…

— Доложете обстановката, господин подполковник.

Стаматов е като допълнение към менюто.

— Оттатък реката се държат единствено първи взвод от седма рота и автоматният взвод на подпоручик Тихомиров. Вие сте заповядали втори и трети взвод да преустановят форсирането.

— Да… бях случайно наблизо. Немските минохвъргачки бързо напипаха района. Защо да се дават излишни жертви?

Разтропан интендант. Трябва да го предложа за някое медалче.

— Първа и пета рота срещнаха ожесточена съпротива и се върнаха.

— Аха… Първа дружина на двайсет и осми полк?

— Изненадата успя, но немците ги отхвърлиха.

— Страхливци!

Май кафето не е с две лъжички захар, както го обичам.

— Първа дружина даде седемдесет и един убити, деветдесет и четири ранени и дванайсет изчезнали. Тя направи всичко, което бе по силите й.

— Е, значи вина има, виновни няма. Така ли излиза?

И бисквитите ронливи, сухи.

— Ако шестнайсета югославска бригада не се движеше така бавно… Ако бяха преминали две, а не една дружина, картината щеше да бъде друга, господин полковник.

Намусен. Сърди ми се. Не може да ми прости за хитростта относно седма рота… Но шоколадът е идеален. Ей, държавата им си отива, а гледай ги, работят си като че ли светът си е още техен.