Андрея Илиев
Защо? (13)

13.

А колко пари натрупа, боже мой, в тия смутни времена! Ако не събра толкова, колкото му донесе Рада Папазова, то поне спечели една прилична сума, която му даваше самочувствие да говори на равна нога с тъста си. Не хайдушки, пладнешки обири с калъчката по къщята. (Кой знае пък, може и така да е правил!) Хората сами му ги носеха. Нали беше „началник“, през двадесет и пета той раздаваше списъците на набелязаните на преките изпълнители. И като се разбра, че арестуваните не се връщат, хората вече бяха готови да дадат мило и раго за своя или на близките си живот. От петдесет до сто хиляди в брой, малка, тъничка чертичка, невинна чертичка и оцеляваш. Вълшебник! Вълшебник беше в тия дни Масларов.

Но връх в комбинациите му бе играта с Николина Германова-Хаджихристова. Дъщеря на известен търговец на платове, забогатял по време на войните, тя бе съпруга на Георги Хаджихристов, потомък на стар тревненски род. Та тоя същият беше забравил гьола си и през двадесет и трета-двадесет и пета година издаваше вестник, който не пропускаше ден да се погаври с Демократическия сговор, професор Цанков, реда в царщината и военните. Естествено е, че беше един от първите, които опитаха цепениците, тока и въжето. Тъй, но след няколко седмици се отворила тая игра с парите. Масларов се сетил за Хаджихристов като прехвърлял списъците и направо му се приплакало, съобразявайки що пара е изтървал. За малко обаче. Споменах вече, че и в мръсотиите няма равен — веднага скроил план. Подхвърлил на някакъв роднина на Хаджихристова, че мъжът й е жив и здрав, но затворен при много труден режим и всеки момент се очаква с него да се случи най-лошото. Обаче при добро желание можело да се направи нещо. Жената веднага лапнала въдицата. „С колко трябва да се подплати доброто желание?“ — налучкала бързо верния тон. (Нали била дъщеря на търговец!…) Роднината бил предвидливо осведомен за ценоразписа. Хаджихристова изтеглила сумата от банката и още същия ден тя стигнала до Масларов. Той обяснил на посредника, че тая работа не става с бързане, има редица трудности за преодоляване. И че Хаджихристов не може да остане в България, компрометиран е много и ще го арестуват отново, а него ще накажат. Затова е намислил да му уреди документи, с които да замине в чужбина. Тъй де, като е гарга, рошава да е!…

Зачакала женицата… Сигурно и куфарите е приготвила, за да последва мъжа си. Седмица, две минали… На третата тя се опитала да нахлуе в полицейския участък, където Масларов имаше нещо като като кабинет, в който прекарваше голяма част от деня, но на входа я спрели. След два дни негов човек отишъл при Хаджихристова и поискал още двайсет хиляди лева за „джобни“ на мъжа й. Преброил ги акуратно, сложил ги в портфейла си и й казал след два дни по обед да чака Хаджихристов във Варна, откъдето той щял да отплава с кораб за Истанбул… Естествено, Хаджихристова никого не намерила там и след като направила несполучлив опит да се удави, запиляла се някъде по Европата. И добре сторила, защото човекът, който трябвало да я очисти, излязъл много вързан и се опетлал из улиците на Варна. Инак щял да й помогне при давенето…

Такива бяха хората тогава — простички и диви. Многото улици ги объркваха, но в екзекуциите бяха опитни и вършеха добра работа…

Хубава печалба — сто и двайсет хиляди. Малко груба, съшита с бели конци работа, но печеливша. А това е важното.

Хе! Времето беше такова — водата мътна, защо да не ловиш риба, щом я има?…