Андрея Илиев
Защо? (3)

3.

Стаматов се върна от Сигетвар надвечер.

Кимнах му да остане.

— Е?

Не ми убягна унилото му настроение. Това можеше само да ме радва.

— Не се съмнявайте, че направих всичко възможно, за да променя вашия план — започна той недоволно.

— Благодаря за откровеността.

— За жалост в щаба на корпуса също страдат от късогледство. Успехите на трети корпус напоследък са ги амбицирали и заслепили.

Засмях се беззлобно. Кой ще ти обърне внимание бе, Стаматов? За тях ти си царски офицер, човек съмнителен, користолюбив, кариерист. Ще се подсмихнат и ще кажат — тоя си мисли, че ще оставим плевелите на старото общество да виреят и сега, та бърза да набере актив и подлее вода на началника си… Виж, друго е, ако помощник-командирът се усъмни…

— Пресилваш нещата, драги. А защо да не си наплашен ти? Стаматов не ме чу.

— Все пак успях да наложа някои промени, господин полковник. Форсирането за отвличане на вниманието ще бъде само демонстративно и на няколко места. А дружината ще бъде усилена с два минохвъргачни взвода, по един миночистачи и разузнавачи, два автоматни взвода и ще се поддържа от две артилерийски отделения.

— И съвестта ти чиста ли е вече?

Той долови ехидните нотки в гласа ми, но не реагира.

— Не е — рече горчиво. — А вашата?

— Това тук не ти е гарнизонното казино или салона на някоя светска дама, господин подполковник — отговорих грубо. — Моралът на войната е друг.

За съвест ще ми говори. Какво е това бе, аланкоолу — яде ли се, пие ли се? Кой се интересува имаш ли я, нямаш ли я? Хората гледат къде си по стълбата — ако си ниско, тъпчат те, ако си нагоре — кланят ти се. От собствен опит го знам, не от книжките.

И Масларов го знае. И той е сиромах като мен, и той е пасъл говеда, и той с износвал дрехите на братята си. И той като мен тръгна нагоре, помагайки си с нокти и зъби, беше готов баща си да заколи, но да влезе в хайлафа… И затова сега е като ударен с гега по главата. Цял живот да гониш влака на благополучието и ето, стигнал си го, качил си се, разположил си се удобно и идват някакви си и казват: „Дотук! Време е да слизате.“ Така отчаяно е затънал, че не може да възприеме новото разпределение на силите. Остарял е. Да, той се ояде отдавна, загуби рефлексите, способностите си за нагаждане. А и си отряза всички пътища за отстъпление. Прекалено много залагаше на миналото и настоящето, а за бъдещето забрави.

А беше време, когато му завиждах… През двадесет и трета той се прочу много. Пък само той ли?… Аз не можах да се отпусна. Бях млад, страдах, размишлявах, търсех нещо… Май тогава съм имал съвест. Сигурно съм имал. Но аз останах ротен, а другите плъпнаха нагоре. Комунистите пишеха, че ръцете им били кървави. Вятър! Може и да са кървави, но като сложиш бели ръкавици, нищо не се вижда!… Заболя ме.

Не исках… Обстоятелствата ме принудиха, времето беше такова. Не исках… По-умен бях, по-способен, а стоях в дъното на кородора. Защо? Защото бях с вълци, а блеех. А имах високи цели, мечтаех. И през двадесет и пета се реших. Разкъсван от противоречия, колеблив. Другите се хвалеха, търсеха свидетели на „подвизите“ си. Аз не се натисках за задачи, работех внимателно, тихомълком, с ограничен кръг хора. Пиперков го убиха сръбските партизани в Зайчарско, Драголов почина от рак. Сашо Сома се запиля в Америка и изчезна по техните затвори след несполучлив обир на банка. Писмените доклади ги унищожих през зимата на четиридесет и четвърта, когато усетих накъде отиват нещата. Вярно, забравих за Масларов. През двадесет и пета той беше „началник“, през него минаваше разпределението на задачите и отчитането на изпълнението. Да, той знае много… Сам бог ми го праща в ръцете. Трябва да си отиде. Добре го измислих. Хм… ами ако оцелее? Цяла рота с автоматен взвод… Колко могат да издържат? Немците ще се нахвърлят върху тях… Не, рота е много. Взвод не мога да пратя, Стаматов ще вдигне шум. Подозрително е. Сам да го… Глупаво. Друг… Кой? Не. На вълка му е дебел врата, защото сам си върши работата. Ама че положенийце… Да-а. Ще разчленя взводовете. Първият слезе ли, немците ще открият огън. Минохвъргачките им са страшни, те не може да не са простреляли реката… Ами да, тогава ще спра непреминалите взводове. Масларов трябва да е с първи взвод. Значи командването на ротата трябва да е там…