Андрея Илиев
Защо? (21)

21.

Влетях в канцеларията на началник-щаба въпреки че цялото ми същество пищеше да не го правя.

— Господин подполковник, кой заповяда двадесет и пети пехотен полк да мине Драва?

Колкото и да се стараех да говоря равно, получи се нещо като съскане.

— Щабът на корпуса.

— Но някой трябва да е предложил.

— Аз.

Каза го спокойно, тежко, така, както бих искал да говоря аз. После се обърна вдясно:

— Господа, моля ви да напуснете. Имаме поверителен разговор със заместник-командира на дивизията.

Едва сега видях, че в дъното на стаята бяха двама от операторите, които на половин глас обсъждаха нещо с помощник-командира на дивизията. Значи е излязъл от болницата. Остава и полковник Ценов да е тук…

И това „заместник-командира на дивизията“… То ме изстиска изцяло.

— Настоявам за обяснение, подполковник.

Помощникът мълчеше. Политзатворник, дори не е бил партизанин, служил е като войник в кавалерията. Понятие си няма от стратегия и тактика. Така че по отношение на двадесети пети полк инициативата едва ли излизаше от него.

— Кой командва тук — аз или вие?

Нарочно погледнах след „вие“ и двамата.

— Слушайте, Янакиев, ние се посъветвахме със Стаматов. Мнението ни е, че двадесет и осми пехотен полк не може да се справи…

— Но защо не ме уведомихте? Защо не обсъдихте това с мен?

— Защото щяхте да се противопоставите — намеси се Стаматов.

Такъв не бях го виждал — твърд.

— Но това е бунт!

— Наричайте го както искате. Югославяните още тъпчат покрай брега на Драва и не могат да завземат Гат. Пехотен батальон, усилен със самоходни оръдия удари по фланга на двадесет и осми пехотен полк от направление на Подравски Подгайци. Ние не можем да си позволим още веднъж да се разиграе трагедията със седма рота, господин полковник, и то в много по-големи размери…

— Вие искате…

— Там загиват хора, господине — прекъсна ме той рязко. — Ние не можем да ви оставим да експериментирате тактическите си приумици, да демонстрирате оригиналност за сметка дори на един човешки живот. А уви, вече имаме над двеста убити, почти толкова са осакатени…

— Ще отговаряте! Ще подам рапорт!

Какво друго можех да кажа?…